НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА Печат
Автор Симеон Николов   
Събота, 18 Декември 2010 14:13
Няма такава държава в света, която да осъжда работата на свои граждани за националната й сигурност, а същевременно да игнорира активната разузнавателна дейност на чужди разузнавателни служби на своя територия. В нормалните демократични държави в ежегодни доклади се информира обществеността за активността на чужди разузнавания и какво е направено срещу тях. По времето на управлението на СДС авторитетна чуждестранна агенция съобщи, че само в българския Парламент има около 20 агенти на чужди разузнавания. Да не се опитваме да си представим в процентно отношение, колко такива е имало по другите високи етажи на властта. Но не техните досиета излязоха на бял свят, а досиета на български дипломати и то за период с давност от преди 20 години. Докато някои от истинските чужди агенти още са във властта. И нека да използваме правилно думата агент– това е чужд гражданин, работещ тайно за твойта държава, а не български офицер или нещатен сътрудник на българска служба.
    Няма такова държавно ръководство в света, което да предостави даром на чуждите разузнавателни служби такава огромна и информация, включваща не само имена на дипломати по страни, в които са работили, но и имена на техни ръководители, структури и т.н., за която всяка сериозна разузнавателна служба сигурно се домогва с години. Няма такова държавно ръководство в света, което с подобни разкрития да жертва живота на чужди граждани, съгласили се доброволно да работят за националната сигурност на България. Четирима души само от съседните на България страни платиха за това с живота си след  публикации на нашата “Комисия по досиетата”. И сега изпълняващите Закона действат като слон в стъкларски магазин. За изнасянето на такава информация в нормалните демократични държави се влиза в затвора!
Няма такава държава, която да е създала толкова сбъркан Закон за досиетата. граничещ с абсурда. Омаскраряват се честни хора и високи професионалисти, а се прикриват участвалите в политическата полиция и истинските доносници. Да приравниш дейността на стратегическо военно разузнаване, работещо само зад граница с дейността на репресивния апарат в страната и доносничеството, това е или интелектуална импотентност, или липса на всякакъв морал, или безотговорност. Това е шизофреничен продукт на хора, които едва ли са разбрали какво вършат. Но еднакво страшно е и това, че нито една политическа сила нямаше волята да поправи грешките.
Няма демократично държавно управление, което да се гордее с това, че е нарушило драстично грубо правата на десетки хиляди свои граждани и такова, което вследствие краткосрочни партийни интереси и външни за държавата намеси да е променило Законопроект за досиетата, включвайки в него и служилите в структурите на Българската армия, защото военното разузнаване винаги е било част от БА и от нейния ГЩ и никога не е било свързано с ДС,  с което над 70 000 военни, инженери, химици, парашутисти, преводачи, радиоспециалисти и други, включително отбилите само военна служба в поделениета на РУ–ГЩ, станаха “доносници”. Те, висококвалифицираните, защото поне във военното разузнаване са се приемали само хора с две висши образования и най-малко с два чужди езика, днес не могат да се кандидатират дори за кмет на населено място някъде в провинцията.
И всичко това, включително и днешните дебати за дипломатите с досие, го дължим на вносителите на това допълнение към Законопроекта: единият от тях бе известен с връзките си с чуждо разузнаване на съседна страна, вторият- с връзките си с бившата ДС, стремяща се да размие вината си, третия- известен адвокат, познат  с легендите за предаваните му куфарчета с пари. Хвърлиха в гърлото на политическия вулкан невинни и достойни хора, а къде са извергите, виновни за лагерите, политическата полиция, екзекуторите на човешки съдби, доносниците? Забелязвате ли и в днешния списък, че те тук там се появяват, поне такива от последната категория, вкарани в дипломацията от политическите им партии на прехода, но не говорим за тях, а обвиняваме утвърдени и уважавани дипломати, професионалисти. Нарушена бе самата българска конституция. Нарушиха я първо самите законотворци. А къде бяха БСП и Президентът, когато се приемаше Закона и се създаваше прословутата Кимисия? Нали депутати на БСП участваха в това „съзидание” и в някакво междупартийно надцакване, а не в защита на принципи и без всякакво стратегическо виждане на нещата.  Бивши разузнавачи пък участваха в преговори за оцеляването си, вместо да посъветват премиера и председателя на НС как да се реши казуса. В политиката трябва да се дават отговори на въпросите, когато те възвикват, а не когато ти ги задават!
    Няма такъв народ, който години наред да се оставя да му поднасят на парче сензацийки от миналато, да го унижават, оплюват според временни партийни акции, а той да нехае за това, какво правят днес с него, защо го подслушват за 100 милиона, а за култура няма и половината на тази сума.
    Няма такова държавно ръководство, което да не си дава сметка, какви вреди нанася на външнополитическия си имидж, когато удря собствената си дипломация, само защото по вътрешнополитически причини му е нужно в този момент да проведе такава чистка. Още със създаването на Комисията по досиетата беше ясно, че не се прави орган, който да е заинтересован от задълбочено изследване на самата тоталитарна система, а инструмент, който постоянно се използва за политически цели. В противен случай щяха да назначат за председател професор, историк, а не милиционер с ниско чело, подходящ всъщност за истинските цели.
    Няма нищо случайно. Повечето от имената се знаеха от предишни публикации. Ръководството в МВнР обаче вече бе овладяно от хората на СДС и ДСБ.  А сега настъпи моментът за действие. Той съвпада с трудното положение и на самия премиер. Съвпадение на интереси. С един куршум- няколко заека. Вниманието ще бъде отвлечено с дискусиите за дипломатите, вместо да се обясняват истинските проблеми в страната и поредицата от гафове на правителството. А сблъсъка с президента Първанов е целенасочено търсен! Обиден е обаче опитът на премиера да внуши по толкова елементарен начин, че кадри на бившата ДС били навсякъде и саботирали държавата. Ето Ви мерило за природната интелигентност на българина. Ако се хване на тази примитивна въдица, тежко на майка България. 21 години след промените да внушаваш съществуването на някаква митична ДС, при това действаща активно, се иска наистина смелост и увереност, че няма да се изложиш и станеш за смях. Дори и човек с третокласно образование ще пресметне, че генералите и полковниците от тази структура сигурно вече не са живи, подполковниците и майорите, сигурно са в пенсия, а капитаните нали още Стоян Ганев се закани да ги превъзпита и не ги уволни.
    Освен горното манипулативно внушение за пречещата ДС, никой не разясни , че още по време на социалистическата система, нито един посланик не е имал право да се занимава с друга дейност, освен дипломатическата. Същото е валидно и днес. Премълчавайки това се хвърля сянка върху българската дипломация и се заблуждават колегите ни дипломати в чужбина. Всеки професионален дипломат обаче знае, че посолствата се използват за прикритие на разузнавачи на по–ниски длъжности. С това е свързано и третото манипулативно внушение, изказано например от Надежда Нейнска, че разузнаването контролирало МВнР. Нищо подобно, всички по света използват само позициите в посолствата за прикриване изпълнението на задачи по националната сигуност. Но и тук никой не обясни на гражданите тънката линия между дипломация и разузнаване и факта, защо в почти всички посолства в София и днес има резидентури на чужди разузнавания, включително и на партньорите ни, докато ние доброволно се отказахме от такива в много страни и поддържаме само официален педставител на МВР или военен аташе. /Последните миналата година бяха масово съкратени под предлог, че няма финансов ресурс за издръжката им./
    Дипломатите, чиито имена бяха огласени, са работили през последните 21 години за провеждането на една друга политика на България, влагайки целия си опит и знания и придобивайки нови такива. Много от тях завършиха курсове в Западна Европа и САЩ. Прав е Президентът, че част от тези хора имат значителен принос за приемането на България в ЕС и НАТО. Сред тях има и отличени за заслуги в сферата на международната дейност и националната сигурност.
    Една електронна медия цитира “най-успешния български дипломат”, известен впрочем със сексуалната си ориентация, че много се срамувал от разкритията на Комисията по досиетата. А какво да кажем ние, които трябваше да слушаме подигравките на чуждите дипломати за сексуалните му приключения на гей? Мислите ли, че не сме се срамували? Колкото до професионализма му, в МВнР още се пазят грамите, които изпращаше от възложената му обиколка за сондиране позициите на страните по приемане на България в НАТО. От бисерите в тях ще се срамувате! Не се ли срамувахте всички от представянето на Румяна Желева? Как да не се срамуваме от публикациите в Западна Европа за фалшивата диплома на Калина Илиева? Ами арестувания тези дни 29 годишен български дипломат за контрабанда на акцизни стоки? Да не се окаже и той назначение на ГЕРБ от най-високо ниво, както това на Калина?
    Малко останаха добрите дипломати. Системата беше силно “замърсена” по времето на управлението на СДС, когато секретарка ставаше генерален консул, но изненадващо това продължи и при управлението на НДСВ, а сега и при това на ГЕРБ, когато научаваме, че търговец на стари коли е изпратен на подготовка в Дипломатическия институт към МВнР, да не говорим за Шкумбата, за сексапилната Лили и много други. Затова е добре да запазим поне малкото добри дипломати, които са ни останали.
    Вместо с лустрация и необходимите за това промени в Закона за дипломатическата служба, по-добре е народните представители да се заемат с промени в Закона за досиетата, да отстранят от него текстовете за външнополитическото и военното разузнаване и внесат строги санкции срещу участвалите в политическата полиция и доносниците. В противен случай трябва да разширим списъка и с преподавателите по марксизъм-ленинизъм, които ни пълнеха главите с какво ли не, както и с имената на партийните секретари, които предрешиха не една човешка съдба и с които нашите дипломати и разузнавачи не могат да бъдат сравнявани. Така няма „да затворим завинаги страницата” на миналото, както иска министърът на външните работи. Но едно е сигурно, че грубото нарушаване на правата на 70 000 военни ще намери един ден своята осъдителна присъда, дори за тава да бъде привлечена юридическа експертиза от ЕС. А в тази посока вече се работи.
Преди около 2–3 години Румъния спря изпълнението на Закона за отварянето на досиетата. Конституционният съд постанови, че той нарушава човешки права и е противоконституционен. Рано или късно и ние  трябваше да  стигнем до подобно решение. По-добре беше да го направим навреме и да създадем условия за разкриване на истинските престъпления на комунизма, което трябваше да стане много отдавна, пък и престъпленията на така наречения преходен период, когато се разпродаваше безцеремонно държавата.