ПРЕГЛЕД НА КОМЕНТАРИ В БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ ПО ТЕМАТА „ДИПЛОМАТИ С ДОСИЕТА” Печат
Автор Експерт   
Събота, 18 Декември 2010 14:14
Глупав закон или глупаво прилагане на закона?
Ивайло Калфин

Поредният скандал в България! Комисията по досиетата пак се изпусна. Тази създадена от държавата структура за разпространяване на класифицирана информация, направи истински удар, като публикува данните да връзките на български дипломати с разузнаването. Заедно с псевдоними, позиции в разузнаването, водещи офицери, дати и т.н.
На фона на ежедневните скандали, в България този въпрос едва ли ще предизвика особен интерес. След двадесет години надхитряване между мишоци и ченгена, както се пееше в една популярна песен, темата за досиетата е досадила до немай къде на повечето българи. Тя се е превърнала в дъвка на политиканстващи индивиди, които сами по себе си едва ли предизвикват особен обществен интерес. Но с досиетата от време на време успяват да си уредят малко медийно пространство, преди отново да потънат в дълбока публична забрава.

Впрочем като става дума за тези, които сами си дадоха изключителното право да бъдат единствени демократи, в срамния списък на въпросната комисия се вижда, че доста от т.нар „демократични“ политически назначения за посланици, са били свързани с ДС. И то не с разузнаването, а със службите за политическо доносничество в полза на комунистите. Затова – по-добре свенливо да си мълчат.
Публикуваният списък е далеч по-интересен за чуждите служби. Те вече си попълват информацията за мандатите и контактите на цитираните български дипломати. Оттам ще тръгнат много интересни анализи за местни лица и контакти. В някои страни това може да доведе до реални заплахи за живота и здравето на хора, които съзнателно или не са работили за България. За съжаление в унеса си да шестват из медиите, членовете на комисията не ги е еня за онзи член от закона, с който са създадени, който препоръчва да не се изнася именно такава информация.
Някой ще каже, че комисията по досиетата върши работа като тази на придобилата напоследък световна известност интернет страница WikiLeaks, която в името на свободата на словото огласи хиляди разузнавателни документи на Държавния департамент на САЩ. Но такова твърдение едва ли би могло да бъде по-далече от истината. Защото за разлика от WikiLeaks, в българския случай говорим за държавна институция, която изнася чувствителна информация, а не за гражданска група за натиск.
Второ, Държавният департамент не планира да уволни дипломатите, на които е възлагал да събират разузнавателна информация, включително недопустимия от всяка гледна точка интерес към личните данни на стотици хора, в страните, в които американските дипломати са работили.
Свързани ли са дипломацията и разузнаването? Нека някой да посочи държава, в която това да не е факт! Трябва ли днешните разузнавачи, които понякога рискуват и живота си заради работата си за своята родина, да имат за обеца на ухото, че могат ей, така, да бъдат оплюти, а хората около тях – дискредитирани? Или по-добре да не допускаме появата на разузнаване въобще? Ами да – все ще се намери някой да ни пази!
Лично аз, без да съм бил свързан с каквито и да било тайни служби, изпитвам уважение към работата на разузнавачите и презрение към всички тези, които приемат или изпълняват закони, които разбиват разузнавателните служби.
Спомняте ли си за „онзи списък“ с имена на български разузнавачи, предаден на турското посолство в София в зората на прехода? Явно има хора, които не са мръднали на йота оттогава. Те са готови да вършат мръсната си работа заради потупване по рамото и потриване на ръце от задоволство от страна на чуждестранни дипломати.
Толкова по-зле, ако някой реши да използва публикуването на този срамен пасквил, за да си разчиства лични или партийни сметки.


Приемането на закона за досиетата беше голяма грешка
Интервю с Ивайло Калфин, евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент, Лилия Томова

- Наистина ли е "изненадващо-потресаващо", че български дипломати са работили и в службите за сигурност на България, г-н Калфин? Риторичен е въпросът ми, но вие сте пръв дипломат, полезно е вие да обясните тези неща...
- Няма държава, в която дипломацията да не е свързана с разузнаването и с контраразузнаването. И двете служби се занимават с анализиране на информация, с работа с чуждестранни партньори, със защита на националната сигурност и постигане на национални интереси. Не е прецедент, че и в България има тясна връзка между разузнаването и дипломатическата служба. Дори само ако погледнем последните скандали около изтичането на американска дипломатическа информация, виждаме, че тя също е разузнавателна информация и че дори минава отвъд допустимите граници със събирането на лична информация - кредитни карти, пътувания и т.н.

- Огласяването на имената няма ли да навреди не толкова на хората, които се очаква едва ли не "да си посипят главите с пепел", колкото на тези, с които те са, да го кажем, в контакти в съответните страни?
- Това, което беше направено с приемането на закона за досиетата и оповестяването на тази информация, е изключително голяма грешка. Дори ми е трудно да намеря думата, но нека го кажа - беше глупаво действие от страна на българските институции. Защото надали някой ще бъде изненадан, че в дипломатическата служба са работили хора, свързани с разузнаването. Проблемът е, че тази информация на всичкото отгоре се изнася с конкретни имена, псевдоними, с дати, с водещи офицери, връзки... Представете си, че в някои държави, в които все още има политически режими, това се следи достатъчно ясно. Предполагам, че те вече са направили анализите си кой от нашите хора с кого се е срещал, какви разговори са водили. А оттук е ясно - действително ще пострадат много хора, без ние дори да разберем за това. В това именно е огромната безотговорност на приемането на този закон. Между другото - във въпросния закон има един член, в който се казва, че когато тази информация може да създаде заплахи за  националната сигурност и сигурността на гражданите, тя не се огласява.

- Не се огласява? А ние всъщност я огласяваме?
- Очевидно е, че комисията по досиетата, в желанието си да е популярна, включително и в медиите, е решила да не прочете този текст на закона. Което наистина е изключително безотговорно. Изключително безобразие е това, което се прави!

- Имам усещането, че се срамувате, също като мен, г-н Калфин. Греша ли?
- Аз също изпитвам силно неудобство, че българската държава, след като 20 години вече върви по пътя на демокрацията и е член на най-силните и престижни международни организации, продължава да се държи като една недоизрасла и комплексирана страна. Този закон ни води в точно тази посока.

- Не очаквам Европа да не е имала информация кой работи в българските посолства. Очевидно не се придава кой знае какво значение на "агентурното минало", каквото и да значи това и неточно, и непремерено определение другаде, освен у нас. На кого е изгодно да вдигаме, извинете, много шум за нищо?
- Аз мисля, че приемането на закона за досиетата (и ми е много неприятно, че беше приет именно от предишния парламент, от който най-малко можеше да се очаква да приеме подобен закон, но... това стана факт!) до голяма степен отговаря на интересите на някои хора в България, които с досадната за всички тема за досиетата продължават да подхранват политическото си и медийно битие. Използват закона, за да се появят от време на време с позабравените си физиономии по медиите и да наругаят за пореден път държавата ни. Това, разбира се, е силно насърчавано от някои външни фактори и наблюдатели, които с голямо удоволствие получават тези информации, за които и днес си говорим. Помните, в първите демократични години имаше един скандал - т.нар. оня списък, който беше списък с български разузнавачи, предаден в турското посолство в София. Е, днес, а и вчера, и онзиден се случва същото. Но - в много по-голям обем!

- Дали има надежда или опасност, вие ще определите какво е, друга страна да обяви своите пратеници - и дипломатически, и на националната си сигурност, по света?
- Няма такова нещо. Няма подобен прецедент. По принцип и дипломатическата служба, и разузнаването работят не "отведнъж". В смисъл - не може да дойде нов човек, да създаде контакти и връзки, анализи на информация да направи, да има аналитична мисъл. Изведнъж просто не става - тези структури се изграждат в продължение на много години. И - много лесно може да бъдат разрушени. Както и виждаме, че се случва.

- Добре, простично сравнение - изтеклите в "Уикилийкс" грами са заплаха за националната сигурност на САЩ, твърдят оттам. Огласените имена на наши хора, много от които - и днес в чужбина, не са ли още по-голяма, та даже несравнима заплаха за нашата си сигурност и стабилност?
- Огласените имена - по принцип, не са действащи служители или сътрудници на разузнаването. Те са били такива в миналото, даже при тях има смехотворни случаи на хора, които дори не знаят, че са записвани в подобни списъци. Не знам дали пряко е застрашена националната ни сигурност. Но това, което мога да твърдя, е, че действително инфраструктурата за събиране и обработка на информация, градена години, включително и в по-новите години, ще бъде ликвидирана с оповестяването на тази информация. А освен това не знам кой (защото и днес България има разузнаване, и - слава Богу!), та - кой днешен разузнавач ще работи спокойно, като знае, че след няколко, примерно - след десетина години или в края на кариерата му, някой си няма да се сети да заразмахва всичките тези неща по вестниците. За пореден път...

- Т.е. говорим за посегателство срещу националната сигурност и срещу разузнавателната общност по света, в която са и българските разведки, нали така?
- Доколкото законът е приет от парламента, трудно е да кажем, че българският парламент работи срещу националната сигурност. Но с този закон, с тези действия действително се отслабва националната сигурност на България. Не съм чувал нито една държава да прави подобно нещо!

- Мислите ли, години след многото поразии, нанесени със стриктното прилагане на закона за досиетата, че приемането му все пак не беше грешка?
- Единственото интересно в сегашната публикация са имената на хората, които претендират за "запазено място за демократи". Които ни казваха, че точно те ще ни донесат демокрацията. Че тях трябва да слушаме. Обиждаха всички останали например, че "сме далеч от демократичните принципи", и се докопаха до посланически места. А сега се оказва, че голяма част от тях са били служители не на разузнаването, а и на политическата полиция. На Шесто управление на ДС. Служители, които са писали доноси. Това, според мен, е най-интересното в този списък. И това са хора, които най-много твърдяха, че "на тях се крепи българската демокрация". Ето, виждаме за какво става въпрос...

- Най-гръмогласни в България са най-гузните съвести.
- Винаги е така, винаги. Ако имат съвести гръмогласните...


Красимир Каракачанов: Излиза, че е по-добре да си бил агент на чуждите служби, отколкото на българските
16 декември 2010 | 15:35 | Агенция „Фокус”
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Каракачанов, каква е позицията на ВМРО по повод списъка дипломати с принадлежност към структури на бившата ДС, оповестен от Комисията по досиета?
Красимир Каракачанов:Никой в България няма интерес от подобни скандали и подобно раздухване, за пореден път. Аз отново се връщам на това, защо 21 години след 10 ноември този въпрос отново се поставя? За мен е важно всеки един дипломат да си върши работата там, където е изпратен, в съответната държава, и тази негова работа да бъде в полза на държавата България. Защото имахме велики демократични посланици, които се занимаваха с търговия. Имаше един велик демократичен посланик известен хомосексуалист, който директно си го каза. Да не говоря с имена. Него точно по хомосексуална линия го бяха вербували за чужди служби и той им беше предоставил ключовете от посолството, ключовете от касата, и това става въпрос за време - далеч преди да станем членове на НАТО. И тази демократичната държава, в която той беше, си беше изпратила службите в българското посолство с легални ключове, с неговите ключове, отвориха му касата, снимаха си каквото искат, както си му е редът, и си излязоха. Това нещо, според мен, е национално предателство.
Не знам защо е интересно и продължава да е тема това – кой от нашите дипломати е бил разузнавач. Хайде да погледнем посланиците на западните държави в момента в България и служителите на техните посолства. Ще видим, че тук не става въпрос за един-двама, които официално представляват техните служби. Става въпрос за доста сериозен контингент от разузнавателната общност в съответните държави – за западните държави, които в момента са в България, това е сигурно. Цялата тази работа е достатъчно грозна и тъпа, за да бъде сериозна като тема. От нея няма да спечели никой. Вероятно някой има интерес постоянно да се поставя въпросът, за да може да бъде изгонен един или друг посланик или дипломат и на негово място да поставим някой наш човек, който най-често се оказва, че не знае съответният език на държавата и когато отиде там, отива на гурбет, за да спести пари и да се занимава с дребна търговийка, а не да отстоява интереса на България. Това е действителността през последните 20 години.
Фокус: Опасно ли е, че излязоха имената на действащи дипломати?
Красимир Каракачанов: Вие как мислите?
Фокус: В арабски държави примерно – да.
Красимир Каракачанов: Не само в арабски държави. Защо примерно известният актьор и посланик на САЩ не публикува списъка на служителите на съответните разузнавателни служби на Щатите в неговото посолство. Това е нормална държава.
Фокус: Има ли друг такъв случай в света?
Красимир Каракачанов: Аз поне не се сещам. Това издава нещо друго - комплексите за малоценност на определени български политици, едно. Освен това има и нещо друго – в България много хора са готови с цената на всичко, включително и с това да компрометират собствената си страна и нейните интереси, за да постигнат някакви дребни интереси и цели. В България, така наречената политическа класа все още не е узряла, за това, за което всъщност е предназначена - да има ясна национална цел, да има ясно формулирани национални интереси и да ги следва. Всичко останало са празни приказки.
Аз мисля, че г-н Младенов трябва да се изкаже и по друг въпрос – какво вършат нашите дипломати за отстояване на българския интерес по света. Има случаи, когато българската общност била в Македония, била в Сърбия, в Украйна, Молдова, в съседните страни или пък, където са големите колонии, недоволства от липсата на отношение и на политика на българските официални дипломатически представители в съответните страни. Точно тези хора заслужават порицание, а не някакви други хора, защото били бивши разузнавачи или нещо подобно, просто това е несериозно. Особено пък логиката, че до 1989 г. това не било държавата България, а било комунистическата държава, следователно то не било държава и тази държава не е имала свои национални интереси, просто е несериозно. Това много тъпо и комплексарско.
Фокус: Имаше логика, че на ЦРУ може да се служи, защото са служби на демократична държава, а на нашите не може, защото не била демократична, а тоталитарна.
Красимир Каракачанов: Това е пълна простотия – в прав текст го казвам - защото и преди 10 ноември имаше наркотрафик, проституция, престъпност, тероризъм и т.н. Хората, които говорят подобни глупости, с нищо не се различават от комунистите след 9 септември, които отричаха предишната държава, така нареченото Царство България. Тази комплексарщина - да отричаш предишните, до такава степен, та чак да отричаш и държавата си, показва, че тези хора не са пригодни за нищо освен за портиери или за миячи на чинии, а не за държавници. Без да обиждам портиерите или миячите на чинии, но тези хора не стават за нищо повече от това. И всички комплексари, които разсъждават така по тази тема, са хора без капка национално чувство за достойнство.
Фокус: Не трябваше ли да се мисли все пак, когато се приемаше и законът?
Красимир Каракачанов: Може да мислят тези, които имат глави на раменете си, а когато нямаш глава на раменете си, а имаш една касичка, която прави изчисления от къде каква врътка и далавера да направиш, за да напълниш джобовете за сметка на българските граждани – такива хора никога не са мислили за държавата. Когато се правеше законът през 1998 г., и през 2006 г., предложих - дайте да извадим и агентите на чуждите служби, които имаме. Защото имаше и такива случаи - агенти на чужди разузнавателни служби от преди 10 ноември - стават висши държавни чиновници. За мен, когато си предавал държавата, няма значение дали си я предавал на западни или на източни служби. Ти си предател и двата случая. Дали си предавал България на КГБ или на ЦРУ, ти си предател парекселанс. Не може едните предатели да са по-добри от другите. Но тогава тези предложения не се приеха. Да си отговорим на въпроса защо не се приеха и кой не го прие? Да се служи на „демократична Турция” се счита за геройство. Да си бил агент на турските служби или на някакви други служби излиза, че е по добре, отколкото да си бил агент на българските служби, което няма никаква логика. За мен предателят си е предател.


Райдовски: Никъде няма дипломация без шпионаж
четвъртък, 16 дек 2010 г.
BNews.bg

Никъде няма дипломация без шпионаж, заяви в сутрешния блок на TV7 бившият резидент в Гърция и бивш началник на кабинета на Жан Виденов Красимир Райдовски по повод скандала с посланиците, които са принадлежали към бившата Държавна сигурност. Разузнаването е основа за взимането на много важни политически решения, обясни бившият разузнавач.
Никъде няма дипломация без шпионаж,
заяви в сутрешния блок на TV7 бившият Красимир Райдовски по повод скандала с посланиците,които са принадлежали към Държавна сигурност. Не българите са изобретили топлата вода, както и разузнаването.  Като доказателство за това той посочи разкритията на Уикилийкс, от които става ясно, че шпионските методи в дипломацията са си масова практика.
Приносът на разузнаването в много случаи е по-голям отколкото чистата дипломация,
подчерта Райдовски. Разузнавателната информация се проверява по много по-прецизен начин, там отговорностите са много по-високи, въз основа на разузнавателната информация се взимат много по-важни решения от хората, които управляват, каза още Райдовски.
Аз съм изненадан от поведението на министъра на външните работи Николай Младенов, той би трябвало да се обърне към своето семейство и да погледне родителите си!
Така той нападна настоящия ни дипломат№1. Според Райдовски по-странно е поведението на БСП, която генерира този закон, по силата на който се пипат имена, които най-малко трябва да бъдат пипани. Много малко са обективните хора като генерал Чавдар Червенков.
Най-големите скандали се вършеха от "така наречените демократично избрани" посланици, допълни той.


Ще видим досиетата, когато излязат в "Уикилийкс"
Или защо в дипломатическия манастир половината послушници не са девици
Светослав Терзиев

Каква е разликата и приликата между "Уикилийкс" и Комисията по досиетата? "Уикилийкс" публикува тайни дипломатически документи (досиета), но заличава повечето имена в тях. Комисията публикува списъци с имена, но крие повечето досиета. И в единия, и в другия случай не излиза цялата истина.
Потайната кореспонденция на посолството на САЩ може да изиграе
очистваща роля в България,
ако чрез анализите за организираната престъпност и висшата корупция освети и самите престъпници, на които засега по неизвестни причини се отказва американска виза. Защото в демократична България добре се знае какви престъпления са вършени, но те се приписват все на неизвестни извършители. Комисията по досиетата пък ни залива със списъци, без да прилага към тях на интернет страницата си личните досиета, че да научим кой какво е правил при комунизма. От което произтича банализираният вече спор: за доносници ли става дума, за патриоти ли, или за жертви на конспиративен натиск. Най-добрият съдник може да бъде читателят, който обаче засега е лишен от четивата. За да няма конфликт на интереси в статията, предлагам публикуването на личните досиета в интернет да започне от моето, което съм виждал, но нямам право да разгласявам, защото в комисията бях поканен да подпиша декларация, че няма да изнасям съдържанието му, за да не засегна трети лица. Мога само да съобщя, че цялото се състои от кадрова справка плюс три рапорта от Париж как съм проявил пасивност при двугодишни усилия да ми бъдат възложени задачи от разузнавателен отдел, като е приложена и заповед от същия отдел да се прекратят от август 1989 г. контактите с мен "поради нежелание да изпълнява нашите задачи".
Темата за журналистите с досиета бе глозгана миналата година по това време и си остана
все същият гол кокал,
защото не бе добавен никакъв обогатяващ материал. Сега на дневен ред са дипломатите. Кокалът изглежда по-голям, но е точно толкова питателен, колкото вкаменелост от динозавър. Той дава шанс на някои политически палеонтолози от "Синята коалиция" да заявят съществуването си, но не им помага да се нахранят достатъчно, за да придобият по-голяма обществена тежест. Особено комична е изненадата на външния министър Николай Младенов, придружена с възмущение, че в поверения му дипломатически манастир половината послушници не били девици. Как ли ще гледа отсега нататък в очите своите колеги от ЕС и НАТО?
Как ли? Да започнем от Съединените щати, които са ни главен приятел. "Темата за българските посланици, които са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС), със сигурност е много интересна, но тя е въпрос, с който правителството трябва да се справи само", заяви в сряда посланикът на САЩ Джеймс Уорлик след среща в парламента с депутати от ГЕРБ. На журналистически въпрос би ли се съгласил посланикът на България в САЩ да е бивш служител на ДС, той отвърна, че няма коментар, който да смята за уместно да прави.
С други думи: "Нямам думи!"
А как и да има, след като първият материал в "Уикилийкс" за България бе инструкция на неговата началничка Хилари Клинтън от средата на 2009 г. как посолството на САЩ да събира строго разузнавателна информация, което по всеобщо очакване би трябвало да е работа на ЦРУ или на друга разузнавателна централа. Същата инструкция е получена и в други посолства. Нима американските посланици и други дипломати са вербувани от тайни служби? Най-добре е да не се коментира, както постъпва Уорлик.
Тъй като дипломацията се придържа към принципа на реципрочност, нека си представим, че нашата посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова получи подобна инструкция, но с подписа на Николай Младенов. Въпросът е след колко дена ще бъде извикана, за да й бъде връчена нота за персона нон грата, ако американските власти разберат, че събира номерата на кредитните карти на висшите политици в страната, че изучава здравината на бетона в подземните съоръжения и осведомява българското държавно ръководство на какви епидемии са най-податливи американците. Склонен съм да мисля, че дори страховитата Държавна сигурност, която бе набедена от ЦРУ, че е искала да убие папата, не е възлагала такива задачи на българските дипломати в епохата, когато САЩ бяха архивраг на НРБ, социалистическия лагер и цялото прогресивно човечество. България обаче в момента се води пръв приятел на Америка и тъкмо в името на приятелството не смее да се запита за какво са им все пак на американците сведения колко издръжливи са нашите бомбоубежища. Вярно е, че Съединените щати са от малкото държави, запомнени с бомбардировки над София (направиха си и паметник, за да не забравяме), но спокойно може да се приеме, че като наши съюзници искат да ни помогнат да заздравим слабите си места в бетона. Скромността обаче ги принуждава да правят това потайно.
Българското правителство, както знаем, основателно се гнуси от "ченгета" и
в името на дипломатическата си непорочност
ще приеме закон за поредната чистка във външното министерство. Трябвало да отзове половината ни посланици в ЕС (13 от 26), защото имали досиета от комунистическо време. Идеята ще е полезна, ако се изпълни най-бързо по следната причина: след отзоваването на посланиците половината посолства ще останат без титуляри поне за една година, защото отиващият си президент Георги Първанов няма да издаде укази за назначаване на нови. Той ще се запъне не заради бившата си принадлежност към ДС, а заради шанса си да покаже характер като непреодолим опонент на ГЕРБ в качеството си на неофициален лидер на формацията АБВ. Така премиерът Борисов ще вдъхне живот на неговото политическо творение, което засега изглежда мъртвородено. Но това не е толкова важно за обществото, колкото за самия Първанов.
Обществената полза ще бъде, че за една година ще се види колко ненужни на България са нейните посолства, а покрай тях и външното министерство, което по убеждението на Борисов също е бъкано от "агенти". Държава, която няма тайни, а се задоволява да събира информация каквато другите съюзни страни й спускат, може изцяло да ползва услугите на техните посолства. Това е огромен ресурс за икономии, но има и още по-голям.
Новата Европейска дипломатическа служба ще даде възможност на държавите да се освободят от посолствата, които им тежат финансово, и да разчитат на мисиите на ЕС. Така не само в съюзните страни, но и навсякъде по света ще можем да закрием посолствата си. Министър Младенов съобщи, че в момента България има 114 задгранични представителства, като 40% от тях се ръководят от хора, работели за бившите служби. Да започнем от тези 40% и ако се окаже, че нищо лошо не се случва с държавата, да продължим да закриваме посолства до 100%. В тази финансова криза всеки спестен лев е важен. Може да издигнем и почин: Дипломатите да строят магистрали и спортни зали! Така ползата ще е двойна - не само ще пестят, но и ще наливат пари в държавата.


Ще чистим “шпионите”. А ще дойдат ли “калинките”?
автор(и): Михайлина Димитрова,  вестник ТРУД 17 12 2010 г.

Вместо да се случи в Брюксел, Вашингтон, Париж или Москва, основното външнополитическо събитие за 2010 г. се произведе... в София. И не е свързано с процеси или важни събития, а с личности. С онези близо 50 висши дипломати, които ръководят в момента български представителства по света. И огласени от Комисията по досиетата като бивши сътрудници на Държавна сигурност (ДС) и военното разузнаване. Поредната порция извадени досиета успя да предизвика за часове невиждан при подобни случаи политически хаос. След който се задава сериозна война между институциите. За жалост става дума за дипломация. Тоест отраженията ще напуснат пределите на милата ни родина.
В България, както по целия свят, много дипломати работят или са работили за държавата си като част от някоя служба за сигурност. Това е принцип от типа "обществена тайна", а след потичането на "Уикилийкс", тя стана не толкова тайна, макар още по-обществена.
Затова списъкът за посланиците сътрудници на ДС би трябвало да предизвика най-малко емоции. Но по някакъв чуден начин той направо стана бомба, разпръснала огромни фойерверки точно преди Коледа.
Помните ли "оня списък" от зората на демокрацията, който разкри имената на десетки български разузнавачи пред чуждите държави? Е, сега гледаме продължението "20 години по-късно", като в мускетарския роман на Александър Дюма.
В тази серия правителството е твърдо решено да отзове всички "посланици ченгета". Макар че това зависи не от МС, а от президента. Той е категоричен, че няма да го стори. Между тези две крайни становища има няколко важни юридически и административни детайли, които уважаемият читател трябва да знае. За да не се учуди, когато се окаже, че месеци наред ще гледаме поредните епизоди на агентския сериал. Отделно ще разясним и последиците за България, които неминуемо ще предизвика по света този сериал.

Законът
Законът за дипломатическата служба, поне във вида, който действа сега, определя, че ръководител на дипломатическа мисия може да бъде дипломат с ранг посланик, пълномощен министър, съветник, а ако този ръководител е посланик, а не временно управляващ, то рангът може да бъде само посланик (чл. 23, чл. 42).
Това са най-високите рангове. За да стане съветник, кариерният служител на МВнР трябва да има минимум 15 г. стаж.
Тоест натрупан жизнен и професионален опит, знания и умения. По прости физиологически закони дипломатите, които днес са с тези рангове, са работили в системата и преди 1989 г. Когато волю, а най-често неволю, много от тях са били прикрепени към службите. Този принцип не важи за политическите посланици, които получават нотифициран ранг за времето на мандата си. Но в списъка има и такива- свързани с т. нар. демократични сили, като проф. Богдан Богданов и Елена Кирчева.
А бившият вътрешен министър Румен Петков, един от авторите на проектозакона за отваряне на досиетата, подчерта, че замисълът се е разминал много с този, който се реализира. Винаги съм бил за това - да разкрием тези, които са клепали- доносниците, и да защитим тези, които са работили за държавата, добави Петков..
Днес министър Младенов е категоричен в две неща. Първо, че "оттук нататък няма да бъде така, точка, това е". И второ, че външно министерство има капацитет да се справи, тоест да намери наведнъж поне две дузини подготвени кариерни дипломати с нужните рангове, които веднага да станат посланици. "За 20 години не може ли да се изгради друг капацитет? На какво разчитаме иначе", сподели министърът. На какво точно разчита, близкото бъдеще ще покаже. А иначе ще са нужни законови промени.
В Закона за дипломатическата служба ще трябва да се впише текст, разрешаващ на по-ниски дипломатически рангове да ръководят представителства в чужбина. Или пък спешно аташета, трети, втори и първи секретари ще бъдат произведени в по-висок ранг. За което отново се изисква промяна в закона- за по-малко прослужени години в кариерата, необходими за повишаване в ранг. Ще се наложи и вкарване на нов член, забраняващ на хора, свързани с предишните служби, да стават посланици и генерални консули занапред.

Това означава Лустрация
Историята показва, че Конституционният съд не е позволил нито една лустрационна мярка да влезе в сила. 20-годишната му практика демонстрира последователност в решенията срещу подобни политически репресии.
Въпросът има и друга страна. Защо подобни мерки не са приложени за депутати, министри, кметове и техни заместници, а да бъдат приложени с цялата си сила спрямо посланици?

Планове

Плановете са МВнР много бързо да внесе проект за поправки в дипломатическия закон, които МС вероятно ще приеме. Шансът парламентарното мнозинство от ГЕРБ и "Атака" да ги гласува също е твърде голям. Президентът Първанов обаче надали ще подпише указ, за да влязат поправките в сила, което ги праща директно в Конституционния съд.
При най-бързи скорости този процес, включително решението на Конституционния съд, би отнел минимум шест месеца. Какво се случва през това време?
Външният министър може да отзове единствено ръководителите на мисии, които са изпратени на мандат с негова заповед и с решение на МС. Това са генералните консули и временно управляващите, общо 11 според списъка на комисията по досиетата.
Няма съмнение, че той по най-бърз начин ще придвижи този въпрос. Сред тези 11 точки в света има не чак толкова ключови като Хараре, Пномпен и Улан Батор, но също така и генералните консулства в Чикаго и Санкт Петербург, в Одрин и Битоля. И например посолството в Претория, чиято важност нараства след обявените за закриване мисии в Африка.
Оттук нататък можем само да гадаем кой и след колко месеца ще бъде предложен да оглави тези 11 мисии и как ще се разбере дали има чисто досие.
Следва въпросът с 29-те посолства и постоянни представителства в ключови точки на планетата, където правителството на ГЕРБ иска моментална смяна на ръководителите поради принадлежност към старите служби.
Без президентски указ отзоваване не може да има. Тогава остава един вариант - външният министър да прекрати дългосрочното командироване наведнъж на 29 посланици, тъй като те са командировани там с негова заповед. Да ги прибере в София, където обаче те продължават да се водят посланици в съответната държава, докато президентът не прекрати това с указ.
Така 29-те мисии трябва да останат за неопределено време, може би за години, с временно управляващи. Съответно също минали през някаква проверка за чисто минало, за която засега механизъм не е измислен.
На езика на дипломацията да прибереш такава огромна група посланици наведнъж, означава, че страната ни има извънредно сериозен конфликт с всяка една от приемащите държави. Това вече ще предизвика наистина нелицеприятен международен отзвук. Западни дипломати в София бяха силно изумени, когато преди една година бяха върнати не 29, а само двама посланици - от Вашингтон и от Анкара. Сегашната порция би дошла в повече и на най-обиграния чужд дипломат.
Правителството застъпва тезата, че е срамно хора, свързани със службите на комунизма, да ни представяват в половината ни мисии в света. Те обаче не са никак непознати в местата, където са на мандат - работили са години с тези държави, подготвяли са членството на България в НАТО и в ЕС. Това е позицията на президента.

Детайли
Докато чакат какво точно ще се случи, ще се реши, ще се разпореди тези 29 дипломати ще продължат съвестно да изпълняват задълженията си. Защото това са правили през целия си живот. Ще работят в страх, напрежение, обезверени и несигурни. А подчинените им надолу в йерархията ще тръпнат в очакване кога ще дойде редът за огласяване на сътрудниците на службите на по-нисши дипломатически позиции.

Защитена кариера?
Така професионална дипломатическа служба не се изгражда. Така може само да се руши. А примерът, който ще бъде даден на младите, на които така държи (правилно) Николай Младенов, ще е, меко казано, съмнителен. Той ще покаже, че независимо какви закони са приети, за да защитават дипломатическата служба и кариерното развитие, те винаги могат да бъдат сменени по една или друга причина.
Накрая ще разкажа какво сподели един висш дипломат, който не е в списъка. Типично за професията му той смята, че към темата може да се подходи от обратната страна - близо половината от сегашните посланици НЕ са били сътрудници на ДС. В тази половина са истински "чистите", както и настоящите разузнавачи - според закона се огласяват само онези, които вече не са действащи.
Така "новите ченгета" след някоя друга година ще имат днешната съдба на "старите". Когато дойде техният ред да влязат в списъка на излезлите от отчет сътрудници.@

Николай Младенов:
Който смята, че 20 или 30 човека това е гръбнакът на нашата дипломация, много дълбоко бърка. Така че всички коментари са много интересни, повечето от тях - смешни.
45% от посланиците да са свързани с ДС е колосална излагация.
Без значение какви са индивидуалните качества, достойнства или трагедии на хората, рискът за България е много по-голям от всеки един от тях. Гневен съм, защото ми омръзна, омръзна ми наистина да се занимавам с тези глупости.

Татяна Дончева:
Ще е проблем за външния министър да се справи със сегашната ситуация и най-вече с правителството, защото Бойко Борисов няма да застане зад гърба му, тъй като той се възкачи на престола благодарение на ДС. Толкова голям процент агенти има и в други институции, които не го показват, например в президентството. Проблемът с времето във Външно вместо да намалява, се задълбочава.
Не може да се вадят изкопаеми с фамилии Славчев, Трънски и прочие.

Цвятко Цветков:
Премиерът Борисов съобщи, че щял да освободи всички дипломатически кадри, свързани със специалните служби и Държавна сигурност преди 1989 г. И като го стори, големият дипломатически корпус може би ще се попълни с Калинки и моми, дето пускат снимки по прашки в интернет.
А и на мен ми се струва, по силата на логиката и мои анализи, че поне трима министри в правителството на ГЕРБ работят за чужди служби. А един работи за една световна банка, а вероятно и за чужда служба. Така че да не прибързва с освобождаването г-н премиерът.

Стефан Тафров:

Озоваваме се с огромен процент дипломати, свързани с репресивните служби на комунистическия режим.
Те не обслужваха интересите на България. Това е именно, което трябва да се разбере добре. Тайните служби на комунистическа България не са просто тайни служби на една нормална демократична страна, които обслужват националните интереси. Държавна сигурност по статут беше продължение, филиал на КГБ. Агентите на ДС обслужваха всъщност не интересите на България, а на СССР.

Красимир Райдовски:
Никъде няма дипломация без шпионаж. Не българите са изобретили топлата вода, както и разузнаването.
Приносът на разузнаването в много случаи е по-голям, отколкото чистата дипломация. Разузнавателната информация се проверява по много по-прецизен начин, отговорностите са много по-високи. Аз съм изненадан от поведението на министър Николай Младенов. Той би трябвало да се обърне към своето семейство и да погледне родителите си.

Димитър Иванов:

Бойко е офицер, син на офицер. Цветанов е офицер, син на офицер. Николай Младенов е израснал в семейство на такъв човек - суперсекретен служител на българското разузнаване. Че той не уважава ли приноса на баща си към държавата ни?
Да, ако някой не защитава интересите на България, на Европа и на НАТО, да бъде махнат. Но всички... Че ако се отзоват тези хора, кой ще отиде на тяхно място? Калинки-малинки, случайно попаднали във властта подставени хора.


Внимавайте с щиковете
Шпионите добре са си свършили работата, щом гоним дипломатите си като шпиони
Наталия Гергова
17. Декември 2010, брой 291
Смятат Шарл Морис дьо Талейран за най-големия дипломат на всички времена. Бил е министър на външните работи при директорията по време на Френската революция, империята на Наполеон, царуването на Луи ХVIII, Шарл Х и Луи-Филип! Впрочем Луи ХVIII (граф на Прованс) е брат на гилотинирания по време на революцията крал Луи ХVI. Докато е в изгнание, графът на Прованс с декларация напълно отхвърля всички промени във Франция, които са довели до сваляне на монархията. Пътува из цяла Европа чак до 1814 г., когато след победата над Наполеон успява да се възкачи на трона като Луи ХVIII. Ерго, никой не е смятал, че Талейран е служил на едно определено лице или на един определен режим, а че е служил на държавата и трябва да продължи да го прави заради качествата си на дипломат. Така е добре за Франция. Или, както е казал един предшественик на Талейран - кардинал Ришельо, целта оправдава средствата. Той пък включва Франция в Тридесетгодишната война, но на страната на протестантските държави, въпреки че той самият е римокатолически кардинал. За да постигне основната си цел - господство на Франция над Европа, Ришельо пренебрегва религията си и страната му се бие с протестантските Швеция и Германия срещу католическите Испания и Австрия, които са основен конкурент на Франция. 
Но да оставим по-далечното минало и да се върнем в наши дни, когато в България низвергват дипломатите, които преди 1989 г. са били сътрудници на военното разузнаване и бившата Държавна сигурност.
Всички българи знаят Дилма Русеф, новият президент на Бразилия. Каква е била на младини? Тупамарос - уличен партизанин, анархокомунист. Впрочем най-известният тупамарос е Карлос Чакала. През 1964 г. Дилма Русеф основава в Сао Паулу групировката "Палмарес". Името й се свързва с обира на 2,5 милиона долара от резиденцията на губернатора на щата Сао Паулу през 1969 г. Русеф признава, че не е участвала лично в този грабеж, но той е извършен от ръководената от нея група, така че тя поема изцяло политическата отговорност. Губернаторът Адемар де Барос бе протеже на хунтата, тези пари бяха откраднати от народа, казва Русеф. Година след обира е арестувана и осъдена на три години затвор. Тази жена днес е избрана за президент на най-голямата държава в Южна Америка, която се нарежда и сред 10-те страни в света с най-силно развита икономика.
А ние преследваме дипломатите си. Затова ни е такъв и халът.
Интересно как в това обкръжение би оцелял 3-милионен Израел, ако хора на МОСАД не бяха начело на всички дипломатически служби.
А на кого служат американските дипломати? Наскоро стана известно, че ЦРУ е изготвило нареждането, което Държавният департамент изпратил през лятото на м.г. до около 30 посолства по света, включително до това в София. Според в. "Гардиън" някои от действията на американските дипломати може да се окажат нарушение на международното право. Въпросниците за събиране на информация се изготвят всяка година от ръководителя на т.нар. разузнаване на хора - пост, създаден от администрацията на президента Джордж Буш през 2005 г. като част от усилията на американските власти по-добре да се координира събирането на разузнавателна информация след атентатите от 11 септември 2001 г. Т. нар. Humanint е част от ЦРУ и се занимава със следене на чужденци. Шефът на Humanint определя приоритетите за предстоящата година, след което ги изпраща на Държавния департамент и затова инструкциите са специфични за всяка държава. От шифрограмата, разсекретена от "Уикилийкс", стана ясно, че интересът на ЦРУ към България е насочен към корупцията, организираната престъпност и руското енергийно влияние. Същите инструкции като тези до посолството на САЩ в София - за максимално подробни лични данни, включително биометрични, за местните лидери - са разпратени и до тези в Румъния, Унгария и Словения. Директивата е подписана от държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън. И посланик Уорлик никне и там, където не го сееш. "Случайно" се оказа и във Варна точно в момента, когато там се провеждаше българо-руска енергийна среща. А ние "случайно" отзоваваме посланиците си.
"Често се гонехме с американските шпиони по нивите", спомня си Тодор Батков, който казва, че се гордее с това, че е служил във военното разузнаване. Най-често задълженията му били да се отцепят пътищата, по които западните аташета минавали за разузнаване. Днес отцепваме пътищата на нашите дипломати.
Шарл Морис дьо Талейран казва, че властта може да бъде донесена на остриетата на щитовете, но не може да се опре в тях. Така че, по-внимателно с щитовете.