БЪЛГАРИЯ ДА СПРЕ ДА СЕ „ПРИСЪЕДИНЯВА” КЪМ ЧУЖДИТЕ ПОЗИЦИИ И ДА ЗАПОЧНЕ ДА ПРАВИ СВОИ Печат
Автор Николай Младенов   
Вторник, 11 Януари 2011 08:46

Николай Младенов, министър на външните работи

Представяме на Вашето внимание статия на министър Николай Младенов, публикувана в сп. „Мениджър” , бр. 12 от 2010 г., защото в нея изразява мнения, зад повечето от които отдавна стои нашето издание, като орган на БДД, тоест сякаш авторът е един от нашите членове. Това, че излязохме с Декларация, осъждаща становището му по посланиците с досиета, от която не отстъпваме, не означава, че няма да застанем зад професионализма, което и винаги сме правили.  Важно е това, което е добре за България,  както  изложените три основни тези в настоящия материал, ако се случат разбира се. Експертен потенциал има, но е разпилян и неизползван, а нов трябва да се създава, но и в областта на дипломацията това не става от днес за утре, а са необходими много години.  Думите на министъра за това „да не издигаме стени помежду си”, казани за  балканските страни, трябва да важат  и за нас и за всички, които могат да работят за България.  Може би си заслужава да открием дискусия по поставените от Министъра въпроси.  /бел. Ред. на „Експерт”/


    Когато говорим и мислим за образа на България в чужбина, смятаме, че в известна степен сме неразбрани и недооценени, че страната ни и ние сме това, което огромна част от хората по света знаят за нас. Със сигурност България е повече от своите престъпни босове, п овече от ясно е, че нашето общество нито е искало да убие папата, нито е изобретило българския чадър. Иска ни се новините за България да бъдат по-интересни дори от това, че бившият ни монарх се е върнал, избран е за министър-председател и се е заклел в републиканската конституция.
    В идеите ни обаче промяната на този не особено привлекателен образ често се свежда само до скъпи пиар стратегии, специален брандинг и огромни финансови ресурси, които са нужни за тях. Това наистина са неща, които почти всяка държава прави. Но ми се струва, че и тук трябва да заложим на основното правило във всяка една кампания- ако не искаш да говориш, не можеш или няма какво да кажеш, никой пиар консултант не може да ти помогне. Гурото на националния брандинг Саймн Анхолт казва: Единственият начин страните да променят имиджа си е да промеинят начина си на поведение.”. Това означава, че стратегиите платените реклами и създаване на български бранд са само инструментите на промяната на образа на България. Преди това страната и ние като част от нейния жив образ трябва да започнем да говорим на света и да знаем какво искаме да му кажем.
    България дълго време нямаше какво да каже. Дори по–лошо, държавата ни не искаше да говори и се държеше свенливо  и даже враждебно. Комуникацията ни със света вероятно минава през промяната на това как нашето общество възприема него и това, което се случва там. Със сигурност трябва да променим няколко неща.
 
    Да спрем да вярваме, че светът прави антибългаски кампании
    През изминалите години няколко пъти различни кръгове в България смятаха, че срещу страната ни има организирани кампании. Наричаха един филм на обществената БиБиСи злонамерено посочване с пръст.
    Идеята за комуникирането със света не е да се сърдим, когато някой каже нещо лошо за нас. Ако искаме да сме част от разговора, няма как да отказваме да говорим по трудните за нас теми. В интерес на България е да говорим с останалата част на света именно по въпросите, които ни засягат, за да обясним своята гледна точка и да участваме ва намирането на решение.
    Всъщност резултатът от това, че някои смятаха филма за дома в Могилино и повдигането на темата за болните и изоставени деца в България за злонамерен акт, беше трагичен за образа на нашата държава. Цяла Европа разбра, че в страната ни не само има такива домове, , но и че ние смятаме това за нормално и нямаме нужда нито от промяна, нито от помощ.
    Трябва да си дадем сметка, че свметът вече е твърде многополюсен и сложен и времето на елемнтарните противопоставяния е отминало.

    България трябва да  говори със съседите си
    Всички знаем какво е станало през петвековното османско робство, знаем подробности за Балканските войни и всяка година отбелязваме Ньойския договор. Познавайки историята обаче, така и не правим извода, че точно България е тази, която няма нужда от напрежение в региона. Години наред страната ни печели не само от това, че е стабилна и мирна, но и че не си позволява да употребява официално език на омразата към съседите си. Затова ми се струва много важно да запазим този добър тон.
Това отношениое и искреното ни желание да помогнем на съседните държави да просперират може дап ни превърне в лидер в региона. Често даваме пример с това, което стана в Западна Европа след края на Втората световна война. Осъзнавайки, че противопоставянето не носи печалби за никой, исторически врагове като Франция и Германия застанаха в основата на ЕС. В този смисъл историята е, за да я четем и разбираме, а не за да я използваме като причина да изграждаме стени помежду си. На Балканите имаме нужда от такъв процес, а страната ни има натрупано достатъчно доверие, за да бъде лидер в него.
    
    България трябва да участва в световните дебати
    Спомням си, когато при едно от първите ми участия на многостранни форуми оставих опорните точки настрана и говорих по повечето теми от дневния ред, тогава хората от Министерството на отбраната бяха искрено изненадани. Обикновено това не се случвало, защото там всъщност рядко ходел министърът. Тъжно е, че през годините се наложи някаква тенденция в 90% от заседанията на европейските институции, където български представители трябвало да заемат позиция от името на страната ни, те да мълчат или в най-добрия случай да „се  присъединяват към консенсуса”. България просто остава незабележима.    Промяната в поведението, за което говори Саймън Анхолт, има ясна посока- да започнем да участваме в дебатите. България трябва да спре да се „присъединява” към чуждите позиции и да започне да прави свои. Няма нищо по-безцветно от страна, която няма мнение по нито една тема. Естествено, въпросът е как да променим това? Ясно е, че имаме нужда да развием експертиза и разбиране по нещата, които се случват около нас, а това става с комуникация.
    В този смисъл много на място идва и една брилянтна дефиниция на британския Форин офис за това, какво всъщност е дипломатът, който работи за държавата си- това е просто един много добър комуникатор.