ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЛЪЖАТА Печат
Автор Симеон Николов   
Понеделник, 17 Януари 2011 08:47
    Казват, че политиката е мръсна работа. Но тъй като се прави за хората,  тя често
омърсява и тях? Едно е сигурно, че колкото по-недемократична е държавата, толкова
по-мръсна работа е политиката. Немски професори преди около една година и половина проявиха подчертан интерес, пълно разбиране и дадоха висока оценка на защитата на една дипломна работа на българска студентка, разяснила  понятието „фасадна демокрация” в България.
    Декларацията на НС за участие на лица, свързани с ДС и РУ на ГЩ на БНА в дипломатическата служба на съвременна България, приета на 14 януари 2011 г., е пример както за нечистоплътието на политиката, така и за лъжливия образ на демокрацията в страната.
    Основание за „правотата” си народните представители намериха в „подкрепата” на близо 70% от хората в България съгласно актуални проучвания на общественото мнение. Да, разбира се, но хората бяха лъгани, а години наред се използваха понятия като „доносници”, „репресивни органи”, „ченгета”  „агенти”, което е абсолютно невярно за по–голямата част от публикуваните имена. Защото военното разузнаване никога не е било под шапката на ДС и е работило само в чужди държави. А външнополитическото  и научно–техническо разузнаване макар и в структурата на ДС също никога не е било репресивен орган и е изпълнявало само задачи зад граница.
    Така отново стигаме до „сбъркания” закон за досиетата, целенасочено изкривен от бивши служители на Националната служба за сигурност, чрез свои „приятели” в тогавашното Народно събрание, един депутат, агент на разузнаването на съседна държава и т.н. /За това вече писахме/ Освен безценната услуга, оказана на чужди разузнавания, които с лекота получиха информация, която във всяка друга страна никога и при никакви обстоятелства не се публикува, нашите депутати размиха вината и скриха истинските престъпници от политическата полиция, истинските доносници и виновните за лагери и преследвания. И изведнъж инженер-химик, парашутист, радиоинженер от БНА, или юристи и международници от външнополитическото разузнаване  станаха „доносници” и представители на „репресивния апарат”.
    Естествено, че списъкът с посланиците беше сред най–чувствителните от всички. Правителството знаеше за предстоящото му публикуване още от пролетта на миналата година. А мерки за по-гъвкаво прилагане на Закона за досиетата, той съдържа член, който позволява това, така и не се взеха, защото управляващите решиха да обяснят провала на кандидатурата ни за Шенген едва ли не с дипломатите-„агенти”. Вярно, че това е абсурдно, но същевременно и обидно за средностатистическия българин, че някои е възнамерявал да го манипулира и лъже по такъв елементарен начин. Втората цел на ГЕРБ беше да „разчисти” терена и издигне „свои” хора. Така както го прави във всички други сектори в държавната администрация, но и в бизнеса, където пък си служеше дори със заплахи. Много скъпа цена плащаме с удар по националната си сигурност и имиджа си на държава заради теснопартийни интереси и недостойни подходи.
    Отсъствието на държавническо мислене роди и друго краткосрочно решение- започна подготовката за промяна на Закона за дипломатическата служба. Но това е работа „на парче”, защото освен дипломацията, има още редица сектори, които тепърва ще понесат ударите на прилагането на сбъркания Закон за досиетата. А беше толково логично и просто– първопричина за скандалите е Закона за досиетата. Него променете! Дори БСП, която има вина за приемането на последния, започваше аргументите си: добре, Закона трябва да се изпълнява, но защо не го направихте по–дипломатично. Значи ли това, че БСП смята Закона за досиетата за справедлив? Не си ли дава сметка, че загуби катастрофално на последните парламентарни избори, въпреки че година преди това беше видно, как цели групи потенциални избиратели–симпатизанти се оттеглят. Цели организации на запасните офицери например заявяваха, че ще гласуват за ГЕРБ или Атака. Но в една демократична държава и десните партии би трябвало да имат чуство за справедливост, за чест и достойнство. Не бе демонснтрирано нито грам от това.
    Сбърканият Закон за досиетата естествено води и до сбъркана Декларация на НС. Използването на изрази за посланиците ни – „да не са в неясни зависимости” показва отново това. В какви „зависимости” са нашите дипломати? Ако се има предвид насаждания с години мит за ДС, 21 години след промените, това вече е крайно непрлиемливо. Човек има чувството, че и след 20 години някои партии сякаш няма да се откажат с подобни доводи да оправдават своята политическа импотентонст и неспособност да правят политика, която да движи страната напред. Къде е тази ДС, която дърпа конците? Регистрация ли има някъде, офис ли има или тайни сборища, нелегална организация ли е? Ако нейните някогашни  шефове вече са покойници,  а началниците от средно ниво – вече пенсионери, кои са тези страшни сили днес?
    Друга лъжа, която упорито глупаво се насаждаше, беше, че посланиците ни са действащи „агенти”, което е неприемливо за приемащата страна. А е съвсем очевидно, че ако преди демократичните промени през 1989 г. тези младежи тогава са били няколко години или месеци свързани с ДС или РУ–ГЩ, то след тази дата са поели по съвсем друг път, някои са завършили западни школи и специализации, съдействали са за влизането ни в НАТО и ЕС, имат награди за тази си дейност и отлични характеристики като професионалисти. Те не са „агенти”, не извършват и разузнавателна дейност, защото на посланиците това е забранено. Наистина ли, като се пишат тези глупости, някой средностатистически читател вярва, че те, „агентите” работят за някакви митична ДС? Освен това, какви разузнавачи са те, като разузнавач се става след 10–15 години, а тези млади хора тогава са имали няколко години стаж! Да не говорим за сътрудниците, които пък или са извършили някоя второстепенна услуга или не, а сега ги обявяваме едва ли не за престъпници! От друга страна има опасност да героизираме тези хора, повечето от които едва ли имат реален принос на разузнавачи.
Те били неприемливи за приемащите страни. Да, ама не. Част от тези дипломати, бяха „осветени” още през 2007-2008 година, но по–късно приемащите страни им дадоха агремани за посланици, без ни най–малко да се смущават от това, че преди 20 години са имали мимолетен досег с ДС.
    Търсещите оправдание за разкриването на „досиетата”, често изтъкват „аргумента”, че други страни отдавна са решили този проблем. Тогава беше времето и ние да го решим.  Въпреки разяснения на авторитетни автори, че въпросът с разкрити и неразкрити разузнавачи не стои еднозначно, политиците продължават да си служат с неверни факти. Нито една страна от Източна Европа, пък и в света не си е разкрила дипломатите, принадлежали към разузнавателните служби! В повечето страни военното разузнаване не е вкарвано под една „шапка” с ДС.
    Лъжа след лъжа! Защо е възможно ли? Ако имаше гражданско общество, то не би позволило политиците му да нарушават грубо човешки права. Да обявяват за престъпници хора, които нямат извършено престъпление. Вменяването на колективна вина тръгва пак от онзи Закон за досиетата. Но той не включва хората, които действитевлно пишеха доноси, действително съсипваха човешки съдби. Как искаме сега един изграден дипломат, професионалист, който надвишава многократно в интелектуално отношение онези мерзавци от миналото, който 21 години вече е направил немалко за нова демократична България, да приеме, че е престъпник? Злите думи са по-лоши от побой, са казвали мъдрите хора още в древността.
    Странни са доводите на някои политици, че вината на тези хора от списъците била, че са работели за режима, че имало честни хора, които са отказвали това. Едва ли не, защо не съборихте организацията на Варшавския договор и защо не свалихте Живков? А те къде са били? Марширували са с пионерски вратовързки и са се плицикали в морето ли, докато наши офицери са жертвали живот и семейство. Колко българи днес знаят за дългите години затвор на полковник Пенев в турските затвори?
    Най–добрият начин да си отговориш на един въпрос е да се поставиш на мястото на другия. Когато две системи бяха изправени една срещу друга, известно беше, че във военните учения, провеждани в турска Тракия например,  се отработваха въпроси за настъпателни бойни действия и достигане на Стара Планина за 24 часа и хвърляне на десанти в Северна България до 48 часа, за използване на тактическите ядрени рактети „Онест Джон”, дислоцирани до Одрин,  по цели в България. Какво трябваше да прави един български офицер, завършил Военното училище, а след това и Военна академия, да откаже да работи за защита на градовете и населението ли, защото може би Нострадамус е пророкувал, че тези вражди между държавите и блоковете ще отминат и ще бъде обявен един ден за доносник?!
    По времето на социализма случайно заловиха един лекар в ИСУЛ, че поставя инжекция на детенце, а скрива счупената ампула в джоба си, вместо да я изхвърли. Оказало се, че съдържанието на инжектираната течност прави бъдещите българи бездетни. Подобни случаи бяха открити след това и в Южна България и в Лудогорието. Зад това е стояла разузнавателна служба на съседна държава. Никой не знае колко деца са били инжектирани. Може би и заради това не се даде гласност. Може би хората, които са работили по този случай е трябвало да се откажат,  и да обяснят на шефовете си, че ще дойде 10 ноември и те не искат да бъдат доносници?! Нека да инжектират децата, нека се топи България за сметка на .....Какво толкова ?!
    По време на последния ми мандат в наше посолство в чужбина в самото начало на демократичния преход, когато резидентурите на нашите разузнавателни служби още не бяха изтеглени от посолствата, но се подготвяше ликвидирането им, македонски гражданин ми довери, че е проведена международна среща на шефове на организации от съседни на България страни, които са направили обещания и взаимни отстъпки, в бъдеще част от територията на България да премине към Македония, а друга– към Турция, като организациите взаимно ще се подкрепят за постигане на своето. На пръв поглед информацията не ми се стори достоверна. Резидентът на външнополитическото ни разузнаване сигурно имаше агентура и възможност да установи, дали има нещо вярно в това. Но и той си стягаше куфарите. След една година, вече в България, информацията се потвърди.  Е, какво, да не се интересуваме от това, нека ни делят, нека цепят територията напоена с кръвта на дедите ни! Ще дойде светлия десети и някой ще  каже на дипломатите ни: Ако Вие  бяхте честни.......       
Най–страшното е когато твоята държава едностранно наруши договора за запазване в тайна на работата ти за националната сигурност, а още по–подло, когато за това те нарече престъпник. И за какъв морал да говорим, когато заради публикуваните досега списъци на Комисията по досиетата намериха смъртта си вече няколко души в съседни нам държави, работили в миналото за България!!!
Между другото, бях в Германия, когато се проведе българо–германската операция на българското черноморие по залавяне на терористи. Немците бяха впечатлени от професионализма на българските служби. В края на декември 2010 г. в България бе бившия шеф на френското контраразузнаване, който не пропускаше  да подчертае уважението си към бившото българско разузнаване. Между професионалисти е така, взаимно се уважават и знаят защо. Само български безродници и нереализирани некадърници се надпреварват в оплюване и хвърлянето на кал. Истнината създава противници, но трябва да я изтърпим.
    Тези няколко  примера дадох за онези, които твърдят, че дипломатите и разузнавачите са подкрепяли престъпен режим, а забравят да питат за политическата полиция, доносниците и истинските репресивни органи на комунистите!!! Но за това отново са виновни авторите на сбъркания Закон за досиетата, които всъщност трябваше да създадат нещо друго– система за проучване същността на миналия режим, разкриване на механизмите, на движещите сили и зависимости и в крайна сметка на истинските виновници. А дипломатите, те бяха първите, които се деполитизираха  и направиха много за демократизиране на България, защото като хора работили зад граница, познаваха много добре предимствата и недостатъците на двата строя. За разлика от много сегашни гласовити критици, които още не могат да свалят от очите си конските капаци на политическото си тесногърдие.
    По времето, когато министър на външните работи беше Стоян Ганев, бяха отстранени около 300 дипломати. На едно събиране в големия салон на министерството Стоян Ганев размахал някаква изрезка от вестник с укоритерлните думи: „Ето, вижте какви анализи пишат журналистите за Балканите, а нито вие, нито посолствата ни  можете да ми представите такъв документ.” От дъното на салона взел думата възрастен колега дипломат: „Този автор г-н министър, Вие го уволнихте преди две седмици!” Става дума за посланик Юруков, един наистина блестящ специалист по Балканите. По–късно, беше възстановен.  Не зная какви ще бъдат новите посланици и консули сега, но случаите с Румяна Желева, с Калина с фалшивата диплома, с кандидатурата на Шкумбата, дори с изявленията на Цв.Цветанов в Брюксел, че не сме заслужавали приемането ни в ЕС, не дават голяма надежда. Като добавим и незаслуженото оплюване на посланиците ни, не вярвам, че в близките години ще имаме ефективна и успешна дипломация. Може би ще се повторят някои неща от първите години на прехода, когато в посолствата се изпращаха изключително неподготвени хора и то направо като съветници, за което са необходими над 12-15 години трудов стаж в дипломацията. Един такъв навремето дойде в Берлин и постави въпроса: „Аз съм съветник по политическите въпроси и искам да получавам списанието „Ойленшпигел”. /Това е хумористично списание на бившата ГДР, горкият навярно е имал предвид сп. „Дер Шпигел”, за което беше чувала дори и баба ми от вестниците Работническо дело и Земеделско знаме, но не и новоизлюпеният ни дипломат. А единствената му информация до София за три години съдържаше много повече грешки, отколкото редове. Впрочем той вече е пълномощен министър и сигурно е един от кандидатите на министър Младенов, който „достойно” ще замени някои от върнатите посланици. /  

    Декларацията на НС от 14 януари 2011 г. проправя пътя на лустрационни мерки, които са противоконституционни. Но има и по–лошо. Те ще укрепят позициите и исканията на екстремистки настроени среди, които макар и да не са многобройни, налагат своите искания. Така например, бяха събрани подписи за отнемане на пенсиите на принадлежалите към ДС според този Закон за досиетата и към районни комитети на БКП и ДКМС и ръководствата на профсъюзните организации.  Разбира се, че и това е противоконституционно, но някои си вярват, че е възможно да го постигнат.  Съвсем не е изключено подобно аргументиране като днешното да доведе до лустриране дори на децата на бивши офицери, ръководни партийни и профсъюзни кадри. Това ще надмине практиките на комунистическия режим и ще е отличителна черта на евентуална нова диктатура!
    Една централноазиатска поговорка казва: „Правдата е основа на десет хиляди добрини, лъжата завършва с десет хиляди злини.” Дано не ни сполетят злините!