ММ, ШЕНГЕН И “ЛОШИТЕ” В БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ. ТЪЖНИ МИСЛИ В СТУДЕНИЯ КАБИНЕТ Печат
Автор Златко Иванов   
Понеделник, 17 Януари 2011 08:57

М е митичният началник на МI 6 и пряк ръководител на 007. Оказа се, че министър Младенов е пряк ръководител на група бивши сътрудници на ДС, някои от които все още останали в българската дипломация. За да не бъркаме благият чичко и добрата лелка от филмите за Джеймс Бонд, обаче, ще наричаме от тук нататък министър Младенов “ММ”.

... Чудя се с кого ММ е прекарал Коледа. Едва ли със своите родители и роднини, които дълги години са уронвали престижа на нашата Родина. Нелепо е, някак си, един демократ да седне на една маса с тях … Едва ли и с онова хубаво и интелигентно момиче, което бе показвано по телевизиите, тупано по гърба от ББ, фотографирано за печатните медии през лятото на 2010 година.

Поради някои особености на министерския характер. Мисля, че се досещам. ММ е бил в кабинета си по Коледа и Нова година и е размишлявал върху звучния “шамар” от Германия и Франция, отлагащ членството ни в Шенген, върху външната политика на България  и е готвил неотразима аргументация за предстоящото сражение с „проблем” отпреди 20 години -  затваряне на страницата за участието на ДС във външната политика на страната.

Кое е по-важно – Шенген или борбата с ДС, си задаваше хамлетовския въпрос ММ в студения поради икономии министерски кабинет. Еврозоната или сражението с остатъците от тоталитаризма? Енергийните проекти или изритването на дипломатите с досиета?  В края на краищата, Шенген, ERM II и другите могат да почакат, реши дилемата ММ. Къде по-важно е, какво се е случило в България по време на “историческия материализъм”, както би казал Остап Бендер. Къде по-лесно и по-престижно е да громиш комунизма и “лошите”. Кой ли не направи кариера на тази вълна?  

Даа, мисля си пък аз. Това малко градче в Люксембург се оказа „голяма хапка” за ММ и ББ. Те просто се задавиха. А какви слова и заклинания се лееха денонощно по всички медии само преди няколко седмици - Шенген не бил политически въпрос, а само технически. Били сме били готов, приглася доктор ЦЦ. Влизането на България в Шенгенската зона щяло да бъде на 1 март 2011 година и това щяло било да докаже вис окото доверие на Европа към това правителство и пр. лакърдии Е, отлагането определено доказа на какво доверие се радва ММ и това правителство.

    ... Изведнъж ББ помогна на размислите на ММ с нов аргумент срещу “лошите” посланици – ами те са виновни за отлагането на присъединяването към Шенгенското пространство. Край. Точка. Който не приеме тази малко странна обвръзка работи срещу България! Разгеле ГЕРБ има нов виновник за своята некадърност. Защото не можеш вечно да обвиняваш комунистическото минало и българските турци, наследството от Тройната коалиция или действията на президента за всеки свой гаф. Стана тъпо и не се “купува” вече от обществото, някак си, след като си на власт година и половина...

Значи, пояснявам аргументите на ББ за всички онези, които не могат да достигнат полета на неговата мисъл  - окопалите се в посолствата в чужбина сътрудници на бившата ДС, мълчаливо и последователно са провеждали подривни действия ... срещу успешната борба на правителството с контрабандата, нелегалните трафици, организираната престъпност и корупцията у нас. Някой може да се усъмни, че от чужбина биха могли да се провеждат такива действия. Някой може да се усъмни също, че от чужбина “лошите” могат да попречат да бъде осъден поне един бос на организираната престъпност в България. Но съмняващият се не може да е прав, защото ББ каза така ! Толкова.

    Наближават избори. Нищо в тази страна не върви, а ГЕРБ губи подкрепа...  Може би ММ е измислил нова аргументация по време на празниците? Може би не напразно е избрал кабинета в МВнР пред уютния дом по време на семейните празници? ББ например вече работи. Звучният шенгенски “шамар”още отеква в ушите му. Новата песен е влизане на България в Шенген след летния доклад на ЕК за България. Догодина. ЦЦ веднага разбра “мъдрия” ход – Шенген видите ли бил вече политически въпрос, каза ЦЦ пред “Новинар” наскоро. И си отдъхна – “все пак е преди изборите за президент ....”

Е, добре. Българският народ извади нов “късмет” от новогодишната баница. Нека се надява. Аз ще чакам септември 2011 година, когато ББ, ЦЦ и ММ да ни препратят към края на мандата на това правителство по въпроса за Шенген …

ММ, Ленин и президентът

    Тези, които са завършили специалност „Право” преди 1989 година вероятно си спомнят крилатата фраза на Ленин, че правото е “волята на управляващата партия превърната в закон”.Убеден съм, че това определение се знае от ББ и ЦЦ, които са завършили далеч по престижни университети. Впрочем определението на Ленин за правото е водещо за българската юридическа мисъл през последните 20 години, като “венец” са законите, приети от ГЕРБ през последната година и половина. Но това е друга тема.

    Да се върнем към терзанията и размислите на младия Вертер, извинявайте – на ММ. Значи, има Закон за дипломатическата служба, Закон за държавния служител, Закон за държавната администрация, Трудов кодекс и какво ли не още. Лошо. Няма правно основание, въз основа на което да се връщат  посланиците, бивши служители на ДС. От друга страна, предсрочното връщане на посланик е най-сериозното дисциплинарно наказание по Закона за дипломатическата служба, сеща се ММ с омерзение. Кой ще плаща в тази финансова криза, ако съдът ги оправдае? Кой ще бъде виновен? Още повече, че за някои от “лошите” посланици заместник министрите избързаха да подпишат доста високи професионални оценки, сети се ядосан борецът за справедливост и демокрация.

    А може би да накараме посланиците да си подадат оставката ? По този начин, те сами ще призная своята „вина” за действията си по времето на комунизма. Това би решило заплетения казус. Ще им обещаем “светли бъднини” в МВнР, ще ги похвалим за техния професионализъм, реди пъзела ММ. Все пак президентът е прав - те почти насили ни „вкараха” в НАТО и ЕС. Но същите тези, „лошите”, може и да се хванат на тази въдица. А после е лесно - ще приемем нов правилник на МВнР и ще ги “отсвирим” всички до един да пишат мемоари и изкарват пари за радост на ББ, прозря ММ и се поздрави с тази схема.

Унесен от своите размисли, ММ не успя да се почерпи за Коледа. Мисълта за бъдещето на България, отново го обхвана след като отпи от шампанското много след Рождество Христово. Значи, действащите закони не отразяват “волята на управляващата ГЕРБ” по “класическото” определение на Ленин и следователно трябва да се променят, продължи да се терзае ММ. А това е работа, трудна работа... Кой ли може да я свърши в ГЕРБ? Има и Конституционен съд, който едва ли на четвъртия път ще промени решението си против лустрацията. А и тези посланици ако се заинатят могат да раздуят скандала в Европа. Лошо, много лошо...

Защо тогава да не подведем президента - той да наруши законите и да върне посланиците без повод, се сети изведнъж ММ в студения кабинет, радвайки се на гениалното откритие. Правителството ще му предложи официално отзоваването на онези, „лошите”. Топката ще бъде в неговото поле. Ще засилим кампанията в медиите така, че да го накара да наруши законите, продължават светлите мисли на ръководителя на МВнР. А после – ще искаме нов импийчмънт поради неспазване на законодателството на демократична България, удря се в челото ММ. “Атака” е винаги с нас, нищо, че в ЕНП нещо не ги долюбват. БСП гузно мълчи тъй като Законът за създаване на Комисията на оня милиционер, Евтим Костадинов, бе приет по тяхна инициатива и с тяхна подкрепа. А Иван Костов ще се израдва...

ММ заспа удовлетворен от себе си. Има значи решение и ГЕРБ може да спечели изборите…

 

ММ, Швейк и българската дипломация


Прав е добрият войник Швейк. Днес няма от какво да се оплакваме. Преди неудобните са били направо изяждани, по-късно са били изгаряни на клада, още по-късно през вековете са били заточвани, хвърляни в газови камери или просто разстрелвани. А днес неудобните само се омаскаряват и се изхвърлят от работа. Не се конфискуват дори имотите, например, а само се прекратява кариерата за да се назначат правилните хора...

През цялата световна история, продължава Швейк своите гениални разсъждения,  канибализмът е бил придружаван от хубави думи и “добри намерения”. Така е и днес. Омаскаряването на българските посланици било необходимо за повишаване престижа на демократична България  и на доверието на нашите партньори и съюзници към нас. Пълен нонсенс, някой ще каже. “Стрелба в собствените си крака”, ще допълни друг. Но трети ще оцени тези красиви думи. Вуте би се объркал от тези “купешки” словосъчетания, ако не му ги бяха натяквали и разяснявали всеки божи ден по всички телевизионни канали и печатни медии. Включително и на самата Коледа!? И то от добре организиран “хор”, с най-известните в момента български “солисти”. Не може да се отрече, че правителството е последователно поне по един въпрос – разгрома на дипломацията. Когато единият солист се измори или замине за Бразилия например, започва другият, със същия фалцет и същите заклинания. Мисля, че и Вуте разбра – тези посланици бяха хвърлени на неговата Коледна трапеза вместо пенсионерски надбавки, тринадесета заплата или други глезотии. Гледайки апломба на ББ и ММ по телевизията, Вуте вероятно е забравил за прасенцето и добрата ракия и се е утешавал, че на Нане все пак е по-зле ...

Към този “хор” се присламчиха някои вече позастарели солисти и изгладнели бивши посланици - Стефан Тафров, Едвин Сугарев, Александър Йорданов и други. Да напомним, че те станаха такива след като партиите им ги изгониха в чужбина за да не им се пречкат в България. Тафров обиколи най-големите столици благодарение на безусловното признаване на Македония в отсъствието на Стоян Ганев и своите особени качества, както бе заявил в някакво интервю. Бившият председател на Народното събрание Йорданов отлетя за Полша след разпада на неговата партийка за да прави далавери с посолския жилищен комплекс там. А Сугарев бе изпратен чак в Монголия да пише стихове, за да не се бърка в делата на управляващите по онова време. От тогава обаче изтече много вода... Отдавна тези солисти не бяха участвали в български водевили. Но сега, усетили звездният си миг, “изгладнелите посланици” се надпреварват да защитават “каузата” на ММ и ББ. Пък дано ги включат в списъка на бъдещите посланици, които “достойно” ще представляват нова България...

Известно объркване се забелязва при форумците. Правителството се стреми да обхване и тази част от българската популация чрез своите е-бригади. Във виртуалното пространство акцентът е по-различен. Правителственият хор заложи на рефрена “посланици = доносници”.  Колкото и нелепа да е тази комбинация. Защото обикновено служителите в посолствата доносничат един за друг пред ръководителите на мисии. А посланиците просто няма на кого или за кого да доносничат, защото са нещо като ББ в съответната държава. Подчертавам “нещо като” тъй като не може никой да се сравнява с ББ... Официалният хор използва похват, който действаше през 1930-1940те години в Германия - колкото повече се повтаря една неистина, толкова “по-истинска” тя става. А  върху този форумец, който продължава да мисли по по-друг начин, да се съпротивлява срещу “аргументите “, се нахвърля цялата правителствена е-бригада. Ако й остане време, разбира се, от изпълнението на задачите по изпращане на и-мейли за избора на правилните хора за “Политик на годината”, “Мъж на годината” и прочие престижни награди.

Объркването бе задълбочено от К. Димитров, който уточни пред Бареков след Коледа, че не ставало дума за доносници, а за сътрудници, които са провеждали операции срещу държавите от ЕС преди падането на  Берлинската стена. Да оставим настрана, че ЕС не съществуваше по онова време - бившият преводач в ЦК на ДКМС1 едва ли е знаел това. Всички обаче очаквахме с нетърпение той да възроди “българската следа” в покушението срещу Папа Йоан Павел Втори и убийството на Георги Марков, когато въпросните посланици са били в гимназията или в университета. Слава богу заместник министърът спря навреме, но обърка цялата предишна линия за “посланици=доносници”, както и тези български граждани, които бяха вече повярвали в това.

Но да се върнем към началото на разсъжденията. Да, определено има развитие на методите за разправа с неудобните и уреждане на свои/правилни хора. Определено цивилизацията върви напред, би допълнил храбрият войник Швейк...  

ММ, Ленин и президентът

    Тези, които са завършили специалност „Право” преди 1989 година вероятно си спомнят крилатата фраза на Ленин, че правото е “волята на управляващата партия превърната в закон”.Убеден съм, че това определение се знае от ББ и ЦЦ, които са завършили далеч по престижни университети. Впрочем определението на Ленин за правото е водещо за българската юридическа мисъл през последните 20 години, като “венец” са законите, приети от ГЕРБ през последната година и половина. Но това е друга тема.

    Да се върнем към терзанията и размислите на младия Вертер, извинявайте – на ММ. Значи, има Закон за дипломатическата служба, Закон за държавния служител, Закон за държавната администрация, Трудов кодекс и какво ли не още. Лошо. Няма правно основание, въз основа на което да се връщат  посланиците, бивши служители на ДС. От друга страна, предсрочното връщане на посланик е най-сериозното дисциплинарно наказание по Закона за дипломатическата служба, сеща се ММ с омерзение. Кой ще плаща в тази финансова криза, ако съдът ги оправдае? Кой ще бъде виновен? Още повече, че за някои от “лошите” посланици заместник министрите избързаха да подпишат доста високи професионални оценки, сети се ядосан борецът за справедливост и демокрация.

    А може би да накараме посланиците да си подадат оставката ? По този начин, те сами ще призная своята „вина” за действията си по времето на комунизма. Това би решило заплетения казус. Ще им обещаем “светли бъднини” в МВнР, ще ги похвалим за техния професионализъм, реди пъзела ММ. Все пак президентът е прав - те почти насили ни „вкараха” в НАТО и ЕС. Но същите тези, „лошите”, може и да се хванат на тази въдица. А после е лесно - ще приемем нов правилник на МВнР и ще ги “отсвирим” всички до един да пишат мемоари и изкарват пари за радост на ББ, прозря ММ и се поздрави с тази схема.

Унесен от своите размисли, ММ не успя да се почерпи за Коледа. Мисълта за бъдещето на България, отново го обхвана след като отпи от шампанското много след Рождество Христово. Значи, действащите закони не отразяват “волята на управляващата ГЕРБ” по “класическото” определение на Ленин и следователно трябва да се променят, продължи да се терзае ММ. А това е работа, трудна работа... Кой ли може да я свърши в ГЕРБ? Има и Конституционен съд, който едва ли на четвъртия път ще промени решението си против лустрацията. А и тези посланици ако се заинатят могат да раздуят скандала в Европа. Лошо, много лошо...

Защо тогава да не подведем президента - той да наруши законите и да върне посланиците без повод, се сети изведнъж ММ в студения кабинет, радвайки се на гениалното откритие. Правителството ще му предложи официално отзоваването на онези, „лошите”. Топката ще бъде в неговото поле. Ще засилим кампанията в медиите така, че да го накара да наруши законите, продължават светлите мисли на ръководителя на МВнР. А после – ще искаме нов импийчмънт поради неспазване на законодателството на демократична България, удря се в челото ММ. “Атака” е винаги с нас, нищо, че в ЕНП нещо не ги долюбват. БСП гузно мълчи тъй като Законът за създаване на Комисията на оня милиционер, Евтим Костадинов, бе приет по тяхна инициатива и с тяхна подкрепа. А Иван Костов ще се израдва...

ММ заспа удовлетворен от себе си. Има значи решение и ГЕРБ може да спечели изборите…

ММ, Швейк и българската дипломация

Прав е добрият войник Швейк. Днес няма от какво да се оплакваме. Преди неудобните са били направо изяждани, по-късно са били изгаряни на клада, още по-късно през вековете са били заточвани, хвърляни в газови камери или просто разстрелвани. А днес неудобните само се омаскаряват и се изхвърлят от работа. Не се конфискуват дори имотите, например, а само се прекратява кариерата за да се назначат правилните хора...

През цялата световна история, продължава Швейк своите гениални разсъждения,  канибализмът е бил придружаван от хубави думи и “добри намерения”. Така е и днес. Омаскаряването на българските посланици било необходимо за повишаване престижа на демократична България  и на доверието на нашите партньори и съюзници към нас. Пълен нонсенс, някой ще каже. “Стрелба в собствените си крака”, ще допълни друг. Но трети ще оцени тези красиви думи. Вуте би се объркал от тези “купешки” словосъчетания, ако не му ги бяха натяквали и разяснявали всеки божи ден по всички телевизионни канали и печатни медии. Включително и на самата Коледа!? И то от добре организиран “хор”, с най-известните в момента български “солисти”. Не може да се отрече, че правителството е последователно поне по един въпрос – разгрома на дипломацията. Когато единият солист се измори или замине за Бразилия например, започва другият, със същия фалцет и същите заклинания. Мисля, че и Вуте разбра – тези посланици бяха хвърлени на неговата Коледна трапеза вместо пенсионерски надбавки, тринадесета заплата или други глезотии. Гледайки апломба на ББ и ММ по телевизията, Вуте вероятно е забравил за прасенцето и добрата ракия и се е утешавал, че на Нане все пак е по-зле ...

Към този “хор” се присламчиха някои вече позастарели солисти и изгладнели бивши посланици - Стефан Тафров, Едвин Сугарев, Александър Йорданов и други. Да напомним, че те станаха такива след като партиите им ги изгониха в чужбина за да не им се пречкат в България. Тафров обиколи най-големите столици благодарение на безусловното признаване на Македония в отсъствието на Стоян Ганев и своите особени качества, както бе заявил в някакво интервю. Бившият председател на Народното събрание Йорданов отлетя за Полша след разпада на неговата партийка за да прави далавери с посолския жилищен комплекс там. А Сугарев бе изпратен чак в Монголия да пише стихове, за да не се бърка в делата на управляващите по онова време. От тогава обаче изтече много вода... Отдавна тези солисти не бяха участвали в български водевили. Но сега, усетили звездният си миг, “изгладнелите посланици” се надпреварват да защитават “каузата” на ММ и ББ. Пък дано ги включат в списъка на бъдещите посланици, които “достойно” ще представляват нова България...

Известно объркване се забелязва при форумците. Правителството се стреми да обхване и тази част от българската популация чрез своите е-бригади. Във виртуалното пространство акцентът е по-различен. Правителственият хор заложи на рефрена “посланици = доносници”.  Колкото и нелепа да е тази комбинация. Защото обикновено служителите в посолствата доносничат един за друг пред ръководителите на мисии. А посланиците просто няма на кого или за кого да доносничат, защото са нещо като ББ в съответната държава. Подчертавам “нещо като” тъй като не може никой да се сравнява с ББ... Официалният хор използва похват, който действаше през 1930-1940те години в Германия - колкото повече се повтаря една неистина, толкова “по-истинска” тя става. А  върху този форумец, който продължава да мисли по по-друг начин, да се съпротивлява срещу “аргументите “, се нахвърля цялата правителствена е-бригада. Ако й остане време, разбира се, от изпълнението на задачите по изпращане на и-мейли за избора на правилните хора за “Политик на годината”, “Мъж на годината” и прочие престижни награди.

Объркването бе задълбочено от К. Димитров, който уточни пред Бареков след Коледа, че не ставало дума за доносници, а за сътрудници, които са провеждали операции срещу държавите от ЕС преди падането на  Берлинската стена. Да оставим настрана, че ЕС не съществуваше по онова време - бившият преводач в ЦК на ДКМС1 едва ли е знаел това. Всички обаче очаквахме с нетърпение той да възроди “българската следа” в покушението срещу Папа Йоан Павел Втори и убийството на Георги Марков, когато въпросните посланици са били в гимназията или в университета. Слава богу заместник министърът спря навреме, но обърка цялата предишна линия за “посланици=доносници”, както и тези български граждани, които бяха вече повярвали в това.

Но да се върнем към началото на разсъжденията. Да, определено има развитие на методите за разправа с неудобните и уреждане на свои/правилни хора. Определено цивилизацията върви напред, би допълнил храбрият войник Швейк...  

ММ, МВнР и “земетресението” в дипломацията
    
Вече година и половина МВнР се тресе. “Земетресението” бе замислено от д-р Румяна Желева, която не можа да го осъществи. Попречи й “световната конспирация” в Европейския парламент, където тя демонстрира реалното лице на ГЕРБ.

След идването на ММ на “Жендов 2” преди година, МВнР започна да се тресе с нова сила от заканите за “реформи”, които служителите с право свързват със съкращения и гонения. Тресе се от появата на някакви “нулеви” варианти, които предполагат оставка на всички служители, от предложенията в т.н. Стратегически преглед на дипломатическата служба за “оптимизация” и “актуализация”, което също означава на по-прост език - изхвърляне от работа. Тресе се от оценките на ББ, че служителите в МВнР не вършат нищо и си гледат частния бизнес, от показните акции срещу българските посланици. МВнР се тресе всеки месец и от противоречивите сигнали за изплащане/неизплащане на заплати. За бонуси и надбавки дори и дума не става – ММ с гордост заяви в някакво интервю, че не е поощрил нито един свой служител през тази година. Евала, ММ...

Посолствата зад граница се тресат в не по-малка степен. Появяват се уж “партенки” за спиране на парите за семействата, за образованието на техните деца или  за медицински услуги, които разтрисат служителите за известен период от време. Всяка нова инструкция или съобщение от МВнР се посреща с ужас и подозрение, че е предпоследно предвид зиг-зазите в позицията на неговото ръководство. Безразборно се съкращават служители и дори цели служби в мисиите зад граница. Някой, някъде в МВнР налагал “матрица” върху състава на посолствата и по нея се извършвали съкращения, казват запознати с кухнята. Каква е тази “матрица” и къде са петте лева, които са спестени? Никой не знае. По-старите служители се чудят как да си обяснят безумните указания  за поредно съкращаване на средства за основни дейности. Защото цената на тока в Англия  е толкова, колкото е в Англия, а не колкото определи министър Дянков. Защото бензинът в Швейцария струва толкова, колкото е в Швейцария, а не колкото ръководството на МВнР прецени...

Възниква въпросът: какво толкова са сторили българските дипломати на ББ или ММ, че трябваше да се организира това “земетресение”? Да не би случайно да са чакали някъде на опашка за подмяна на лични документи или издаване на пълномощно и някой служител да ги е обидил? И каква би могла да бъде мотивацията на вечно тресящите се служители в МВнР да развиват външните отношения на страната?

Ако на първите въпроси е трудно да се отговори, на последния отговорът е ясен – мотивацията е “нула”. Тези служители, които са разбрали за липсата на перспектива, вече напускат системата при първа възможност. Други са си затраяли и очакват поредната “буря” да премине. /Любимецът на ББ наричаше това “снишаване”/. Впрочем част от дипломатите имат опит от 1997 година, когато един министър “проветри” и “оптимизира” МВнР в паузите, когато не караше самолети...

Апропо. Интересно е каква работа вършат българските посланици в чужбина след 14 декември 2010 година. Те бяха поставени в положението на техните колеги от Кот д’Ивуар2, където вече няколко седмици има двама президенти. Кого представляват те сега ? Как да обяснят странното си положение на техните колеги ? Как да популяризират България като европейска държава, която спазва европейските стандарти и е привързана към европейските ценности? Убеден съм, че много от тези посланици са махнали с ръка и се готвят за Новогодишните празници....

    Как това изкуствено “земетресение” се отразява върху външната политика на страната? Ще започна с това, че всички предишни правителства, които завършиха своя мандат, могат да са похвалят с нещо. По време на правителството на Костов започнаха преговорите с ЕС и паднаха визите за Европа. По време на правителството на Сакскобургготски, България стана член на НАТО и подписа договора за ЕС. По времето на Станишев, България стана пълноправен член на ЕС. Дори правителствата преди тях, които бяха с мандат между 3 месеца и 2 година постигнаха успехи, които постлаха пътя ни към европейските институции –договаряне на споразумението за свободна търговия между България и ЕС, присъединяването ни към Партньорство за мир на НАТО, членство в Ценралноевропейската инициатива и какво ли не още.

Мина година и половина от “най-успешното управление” на България. Какво се случи през тези 18 месеца? Нищо. Прав е ББ, че с този темп са му необходими 30 години във властта за да се присъединим към Шенгенското пространство и Еврозоната, да паднат американските визи и евентуално да участваме в някой от стратегическите енергийни проекти, да работим свободно, където си искаме в Европа и дипломите да ни се признават. … Добре е оценил  своите възможности и потенциала на това правителство. В края на краищата трябва да признаем, че това е  едно честно изказване...

ММ, посланиците с досиета, чуждите посланици /без досиета?/

Очаквам с нетърпение новата порция грами3 по “Уикилийкс”, от които ще разберем може би реакцията на чуждите посланици, акредитирани у нас по скандала с досиетата. Поне на американският. Но и преди това може да се усети тяхното учудване и погнуса от българските политически нрави. ММ и неговите съветници не можаха да получат подкрепа от тези посланици и се задоволиха със заявления от типа “един министър ме попита”, “някои посланици са недоволни”. Звучи като “докато бях в банята и главата ми бе насапунисана, някой ми каза”...

В едно интервю за “Труд” посланикът на Германия в България отхвърли като спекулация идеята на водещия за обвързване на Шенген с проблемът /на ББ и ММ/ с досиетата на българските посланици. А с какво нетърпение “кукловодите” на кампанията очакваха той да бъде подхлъзнат... Дори представителят на “американската мечта” у нас избегна да даде очакваната от него ясна и конкретна рецепта /както винаги/ и не подкрепи тази прекрасна възможност правителството и ГЕРБ да излязат от скандала с Шенген  и посланиците “в бяло”.

Но да се върнем към “Уикилийкс” и да се опитаме да предскажем съдържанието на някои информации на чужди посланици за събитията у нас. Вероятно в някоя от техните грами ще прочетем следното: “Явно е, че атаката е срещу българския президент, в която набедените колеги са само средство. Разсекретяването на досиетата след 20 години е за вътрешна консумация предвид наближаването на изборите, падането на рейтинга на управляващата партия и обявяването на алтернативата ХХХХХХХХ. Този факт не трябва да се отрази на двустранните отношения и нашите интереси. Впрочем познавам лично ХХХХХХХХХ от дълго време. Той е добър професионалист и работеше активно за развитието на отношенията с нашата страна”.

В друга грама вероятно ще прочетем следното: “Безпокоят някои тоталитарни тенденции в България. Парламентът се е превърнал в “машинка с едно копче”, което е в канцеларията на премиера. Безпрекословно се приема всяко желание на министър-председателя по всеки един въпрос. Полицейското насилие нараства. Подслушването е тотално и се превръща в проблем. Инакомислещите се преследват и уволняват. По-способните се омаскаряват. Пример за това е изваждането на досиетата на някои колеги 20 години след разпадането на Варшавския пакт.”  

Ще има, разбира се, и други грами: “Предвид съмненията на българското правителство за дейност против атлантическите ценности, моля да проверите досието на ХХХХХХХ и да неутрализирате, създадените от него връзки по време на мандата му през ХХХХХХ години в нашата страна”. Или: “Излезе досието на ХХХХХХ, който е получил орден ХХХХХХ за неговите изключителни заслуги за развитието на връзките между България и ХХХХХХ. Моля за указания”. Вероятно някой от посланиците ще напише и следното: “Мисля, че “осветяването” на българските посланици няма да накърни нашите основни интереси в България – повишаване на нейния капацитет за борба срещу нелегалните трафици и организираната престъпност, които пълзят и към нашата страна. Напомням, че нямаме други интереси в този ХХХХХХХ край на Европа. А другото си е “балканска” работа, което доказва за сетен път неподготвеността на България за членство в европейското семейство.”...

Впрочем забелязвам и един друг интересен факт. За някои от “лошите” посланици, тяхната принадлежност към ДС се знаеше много преди 14 декември 2010 година. Приемащите партньори не само не ги изолираха. Те направиха всичко възможно за развитието на двустранните отношения, за организацията на визитите и разходките на ББ и ММ в техните страни, за пълноправното членство на България в НАТО и ЕС. Защото гледаха напред и знаеха – тази “претопляна” вече две десетилетия супа за “гадовете от ДС” си е само „български” патент. И вътрешен проблем.

ММ, неговите съветници. Един безплатен съвет

Наскоро отново гледах серии от „Да, министър”, един сериал на ББС преди години. ММ едва ли се е бил родил по онова време... За тези, които не си спомнят този шедьовър ще напомня, че английската държавна администрация с много такт, хумор и превантивни действия “попиваше” и поправяше всички изцепки на новите министри за да може английската политика да бъде последователна и предсказуема и Англия да остане велика сила. И си помислих – е, всеки от външните ни министри също е имал някакви недостатъци, някакви фикс идеи, някакви свои специфични виждания за успех, „пробив”, желание за изпълнение на някакви предизборни лъжи. Един искаше да съди СССР за тоталитаризма в България, друг се закани да изпраща български военни части в Нагорни Карабах, трети караше самолет.... Но винаги са се намирали съветници, които да ги предпазят от гаф или тотален провал, както във въпросния английски сериал. С едно изключение – верният войн на ГЕРБ, д-р Румяна Желева. Но тя бе тръгнала толкова уверено и напористо към “своя” пост в ЕК, че не се нуждаеше някой да я учи....

ММ май няма компетентни съветници. Вече няколко седмици си задавам въпроса кой подхлъзна ММ да се захваща със служителите на ДС в неговото ведомство? Какво е това обсебване от “сенките на миналото ни”? Кой го посъветва да превръща в своя “кауза” тази безсмислена борба? Ясно е, че тази борба ще отнеме време и усилията, необходими да се обходят местата, свързани с носталгията на ММ по неговите детски години. Ще отнеме също доста усилия за обяснения вътре в страната, за търсене на адвокати и изготвяне на аргументи.

Чета една информация на Георги Милков в “24 часа” и не мога да повярвам на очите се. Значи, съществувала възможност “лошите” посланици да бъдат върнати за консултации в България ако президентът не подпише укази. И все повече се убеждавам в липсата на съветници около ММ. Вероятно това е информация, която журналистът добросъвестно предава от някой в МВнР. Почти съм убеден, че се цитират “мисли” на полковник Валери Рачев, понастоящем началник на политическия кабинет на ММ и бивш редактор на списание със странното словосъчетание “Военна мисъл”. Тези, които са били в казармата вероятно ще ме разберат... Или източникът е К. Димитров, заместник министър, който бе изгонен поради некадърност от неговата съпартийка Снежана Ботушарова от Вашингтон преди време. Извикването на посланика на консултации е сериозно нещо. Това не е “фасулска” работа и се отразява вече пряко върху двустранните отношения. Турският посланик в САЩ например бе извикан на консултации в Анкара за да се демонстрира позицията на Турция срещу намерението на Конгреса да признае арменския геноцид. Какво лошо са ви направили Великобритания или Швеция, уважаеми мислители. Или може би Китай е задържал наш кораб в Южнокитайско море ?

А иначе ММ изглеждаше умно момче. Любимец на Иван Костов, Надка Михайлова и ББ, борец за справедливост. След като зае поста той говореше с патос за възможностите на външната политика, за стратегии за “оптимизация” на МВнР. Е, не съм го чувал много-много да говори напоследък за Шенген или еврозоната, за енергийните проекти или за “проектиране на стабилизиращата роля” на България на Балканите, Черно море или Близкия Изток. Но това се дреболии в сравнение със задаващото се сражение с онези остатъци от тоталитаризма – посланиците с досиета.  

Тъй като наблюдавам дефицит от съветници около ММ ще си позволя да му дам следния безплатен съвет – да предложи на ББ да назначи министър С портфейл  “борба с бившата ДС, с Тройната коалиция, с президента, с профсъюзите и работодателите, с българските турци и ромите, с различните съсловни групи и пенсионерите в България”. Разгеле, Божидар Димитров освободи място в кабинета...

А ти бягай, моето момче, от проблема с посланиците. Твоите съветници и стари другари те водят към твоето лично Ватерло. Вторият вариант е да те направят за награда министър на МВР, където имаш да се оправяш с над 1500 “евроатлантици” от добрата стара ДС.  След успешната битка срещу дипломатите, разбира се...


1. Централен комитет на Димитровския комсомолски младежки съюз.
2. Държава в Африка, бившият Бряг на слоновата кост.
3. Секретни съобщения и информации