VOJAGE; VOYAGE ИЛИ ЗА „МОДЕРНИЗАЦИЯТА” НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ Печат
Автор Гани Стоянов   
Неделя, 13 Март 2011 14:35
„Един излитащ и един кацащ самолет за малко да се сблъскат над летище „София. И в двата пътувал българският външен министър”, „Министър Стоян Ганев ще направи официално посещение в България”… Така се закачаха някои зевзеци в далечната 1992 г. с министъра, който искаше да помирява араби и евреи и да съди Съветския съюз. Години по-късно с умиление се коментираха летателните умения на Надежда Михайлова, сама пилотирала правителствената машина по „пътя на коприната” и правила компания на Кинкел в неговия самолет, разяснявайки му вероятно геополитическите измерения на плана „Подкова”. Николай Младенов, прекарал близо половин година извън страната, може и да е пътувал с „градския транспорт”, но при всички случаи крачи твърдо по стъпките на славните си предшественици и учители в политиката и дипломацията.

Чак пък учители…, някой ще каже. Ами да започнем със школовката на тримата. Първият се обучавал в Москва и междувременно станал зет на генерал от КГБ. Втората придружавала съпруга си, представител на мощно социалистическо ВТО в Египет. След това вдигала телефона в кабинета на другарката Леда Милева (това всъщност й е плюс – там все нещо е научила). Третият обикалял света по линия на ДС, сетне оглавил Димитровския комсомол в Английската гимназия. Нещо общо да виждате между тях? Ще ви кажа – системата, на която и тримата са галени рожби.
Системите може да се сменят, но продуктите им – все същите. Първият от героите ни прескочи от КГБ-Москва при пастор Муун в Ню Йорк с кратка спирка в „първото демократично” правителство като съратник на КК (Командира Костов), а после се присламчи при царя. Той обаче бързо го усети и го натири навреме. Втората, след като мина през Мишо Неделчев и Филип Димитров, акостира при КК като негово рекламно лице в чужбина, основно в ЕНП. После се кротна в Европейския парламент и отвреме навреме ощастливява родината с мъдри мисли. Третият тръгна от „Отворено…” каквото и да е, завъртя се около същите тези Ганев и Михайлова докато синьото беше на мода, за да стигне до поста представител на КК в кабинета на ББ. Предстои да видим какъв ще бъде следващият му приют. Общото между тримата? Отговорът е с понижена трудност – властта. Винаги там, където е властта и винаги навреме! Независимо от системата. И все около КК… Вечните „Комунисти, комсомолци, пионери”...1
Приликите не спират дотук. Защото и нереализиралият се експерт по държавно право на социалистическите страни, и прохождащата поетеса и преводачка, и неизживелият комсомолската си младост „активен” син и внук намериха поприще в министерството на външните работи. Но не на ниските етажи на йерархията, откъдето с повечко труд и постоянство можеха пък и да се развият професионално. Не! Животът бърза, демокрацията е в опасност, властта трябва да се употреби сега и в пълен обем! „Славен път ни чака, дълъг път...”2
Щом трябва и капитаните могат да поемат ръководството, демонстрира исторически познания Николай Младенов. Само че сега не сме във война слава богу, а и самият той много „отскочи” до капитан. Та какво направиха тримцата във външното ведомство? Много просто – заеха се да махнат всички, които ги превъзхождат, които със знания, опит, авторитет ежедневно, ежечасно, ежеминутно им бодяха очите и правеха смешни със самото си присъствие всякакви напъни за първопроходство в международната дипломация на набедените за „дипломат № 1”. Е, пътьом трябваше да се разчисти теренът за брат’чеди и други наши хора от кръстовища, бензиностанции и селски футболни ливади. А пощадените - да се научат да казват „Тъй вярно, г-н министър”. За целта първият „прочистваше”, втората „проветряваше”, а  третият, след като приключи с „оптимизацията”, започна „модернизация”. Веднага се видя, че е по-учено момчето, то и думичките му едни такива… Ганев обеща на синьото парламентарно мнозинство да уволни 200 служители на МВнР. Направи го ударно без много да подбира и замина да оправя Общото събрание (на ООН). Михайлова прие поръчката на „Раковски” 134 и отстрани методично 300 души от министерството. Имаше повече време да бие рекорда, а и внимаваше да не обърка нещо по списъците (тогава подбор имаше). Тъкмо сколаса да свърши работата и да докладва на Костов (по онова време на парламента нямаше нужда да се докладва) и трябваше да си ходят и двамата. Но пътищата им взеха, че се разделиха.
Цифровото изражение на Младеновата „оптимизация” още не може да се установи. Надали и той е наясно. Ще питаме след време шефа на кабинета и говорителката му – те знаят и ще си кажат. За „модернизацията” обаче едва ли знаят кой даде поръчката и на кого се отчита министъра. Не изглежда да е Борисов. Напротив, Младенов такъв номер му врътна, че свят му се зави на премиера – пред чужденците ли да се обяснява, с президента ли да се надприказва, с агентурата в собственото си правителство и парламентарна група ли да се оправя. Такъв таралеж в гащите си е направо за уволнение, ама като не се знае на кого докладва Младенов (да не забравяме семейната закваска все пак), да не стане някоя грешка. А и трябва да му се признае приносът – не се занимава с дребен отстрел, а цели направо в окото на „Дракона” (да не се бърка с „Октопода”) – посланиците. Хем ефективно (няма съд да се бърка, една партийна декларация стига), хем ефектно. Звучи някак си международно - модернизация! А не като „реализациите” на Цветанов. Дали пък да не оглави МВР младежът при следващата врътка? Има и потомствен опит. Ако следваме шенгенския  приоритет, точно това трябва да се направи. Младенов – вътре, Цветанов – вън! Борисов – навсякъде.
Защото какво се получава сега? Активната лекционна дейност на Николай Младенов в странство оставя малко свободни квадратчета за премиера в календара на партньорите. Не могат хората да приемат само български гости все пак. Таман бе набрал скорост премиерът и приятелите му (той сам ги обяви за такива) Саркози и Меркел го оставиха само с по една среща с тях за последната година, че и прибавиха една люта декларация срещу влизането на България в Шенген. От една страна е обяснимо - завиждат му за новаторската пенсионна реформа, за успехите с бюджетния дефицит, за липсата на стачки и протести. Но пък и Младенов… Да му скъсаш ушите и на него, и на посланиците му! Берлускони си има други грижи – и рейтингът му пада, и … разни други работи. Нали откриха заедно с Борисов по един паметник в двете столици, какво повече? Испания и Португалия не влизат в списъка, там не управляват “приятели” от ЕНП. Консерваторите в Англия играят малко двулично. Вярно е че Борисов се срещна миналата година с Гордън Браун, който бил дал подкрепа за влизане на България в Еврозоната. Това просълзи мнозина у нас, но изглежда пък разрева мнозина във Великобритания, защото Албионът не е, а и май не планира да влиза в същата тази Еврозона. Дали затова Браун бе сменен от Камерън историята ще каже, но новият премиер нещо не бърза да кани Борисов. Българска връзка явно има обаче – сещам се, че Младенов (пак тоя Младенов!) беше на семинар скоро там. За президента Обама разбирам – той е демократ. Значи не е от политическото семейство на Борисов и нашият премиер не е нужно да се натиска чак толкова. Няма да се излагаме пред приятелите от ЕНП, я! Пък нали имаме топли отношения със Сикрет сървис, с ФБР.. Какво ни трябва повече? Макар че като се замисля, Младенов и в САЩ се навърташе много напоследък.
Виж, с блаженство, преминаващо в нирвана, посрещнах изказванията на Борисов от Япония. И се възцари едно спокойствие, че пицариите в България ме  предпазват от Коза Ностра, Камората и Сицилианската мафия, а дюнерите – от терористи-камикадзета и други прояви на  радикалния  ислям. Но тук Младенов принос няма. Пък и с комсомолски плам се опита да разясни правотата на японските приказки на ББ по една “Панорама”. Вдъхновен от този подход, вече мога с чаша уиски да се приближавам към Запада, а с чаша водка – към Москва. Според както се наложи по „приоретизацията” на Младенов (той и такава прави, с извинение за израза).
Но нека се върнем към „активната” работа на министър Младенов („активизацията” е също сред стълбовете на неговата „реформа”). Разбрахме, че половин година е работил извън страната. Пита се: какво? Отговорът е: нищо по-различно от свършеното от него вътре в страната – ИБД (имитация на бурна дейност).
Така нареченият Стратегически преглед на дипломатическата служба, си остана на равнище научно-приложна разработка, изпълнена неизвестно от кого и платена незнайно колко. Той обаче осигури за няколко месеца хляб за медиите и конфорт за министъра. Младенов и говорителката му лягаха и ставаха с прегледа, убедено и академично разясняваха колко посолства и дипломати ще бъдат съкратени при  “оптимизацията” на българската дипломатическа служба в съответствие с новите „предизвикателства” (любим израз на учителката Михайлова, ако си спомняте). С хаотичните си и необмислени действия, министърът наруши ритъма и ефективността на работа на десетки посолства. В централата в София това беше започнато по-рано от Румяна Желева и доведено много бързо от Младенов до успешен край – днес всеки се пази от другия, оглежда се предпазливо и изключва телефона дори когато говори за футбол и мода, за да не му спретнат някое СРС. А преписките отлежават в най-долното дясно чекмедже...  
После министърът се захвана да продава държавни имоти зад граница. Продал каквото продал, така и не можа да измисли какво да прави с новоремонтираните и новопостроени, включително по негово време, имоти. По едно време спря парите не само за ремонти, но и за елементарна поддръжка и функциониране на посолствата. Възникна опасност да няма пари за заплати. С неизменното обяснение за  „ограничената бюджетна рамка”. Е как няма да е ограничена, като от разходки в чужбина няма време да отиде да обясни на финансовия министър, ако трябва и на премиера, че така външна политика не се прави. А може би не време, а друго няма господин министъра… Да виждате отново прилика с предшествениците? Ще подскажа – тя е в наследството тип “бардак”, което ще остави Младенов и с което ще бъде запомнен във външно министерство.
Защото във външната му политика трудно някой ще си спомня нещо след няколко години. Може би, че Пакистан е наш национален приоритет, комуто г-н Младенов връчи хуманитарна помощ от 60 000 евро за преодоляване на бедственото положение след наводненията в 165-милионната държава. Или, че след няколко посещения на познати от детството му държави Близкият Изток тръпне в очакване на български импулс за активирането на мирния процес (déjà-vu при Ганев). Или пък за някои рутинни срещи по линия на ЕС и НАТО, които министър Младенов е удостоил с  присъствието си. Но така и не разбрахме от Младенов какво става с нашите приоритети: Еврозоната, Шенген, американските визи, стратегическите енергийни проекти… Само до преди няколко месеца трите думички – ERM, Шенген, визи – присъстваха във всички изказвания, интервюта и изяви на кого ли не от това правителство. Сега ги заобикалят с гордо мълчание или обвиват в пиар. Един пример. След Германия и Франция за „подготвеността” ни за Шенген се изказа официално и Холандия. В писмо на нейния премиер, публикувано във всички български медии преди месец, се съдържа ясна позиция по въпроса, което не попречи на българския премиер и външния ни министър да направят съвършено обратния извод, че “Холандия подкрепя България за Шенген”. Дали не са чули предупрежденията, тръгнали първо оттам, че срещу България могат да се въведат санкции? Дали са пропуснали неколкократните изявления по родните медии на холандския посланик, че докато има корупция и организирана престъпност, контрабанда и нелегални трафици, вратата на Шенген за нас е затворена. Откъде този оптимизъм или каквото и да се нарича това? Пък и този нов техен министър каза още веднъж безапелационно “не” на България в Париж преди няколко дни, а и някаква пътна карта май измисли ...
Да се прехвърлим на Балканите. Имаше намерение за подписване на договор с Македония, за решаване на въпроса за тракийските имоти с Турция... Е, имаше. Изглежда цялата ни балканска “политика” се свежда до протестите на коалиционния партньор „Атака” срещу Сърбия, яловата дискусия дали българите или гърците живеят по-добре в кризата и заяждането кой е по-напред за Шенген – България или Румъния. А хърватите ни сочат с пръст като виновници за отлагане на тяхното присъединяване към ЕС... С това като че ли се изчерпват резултатите от широко рекламираното балканско турне на нашия външен министър през 2010 г.
Но да видим какво правят в това време заместниците на министър Младенов, назначени от премиера Борисов. От официалния сайт на външно министерство такава информация не можете да получите. То си е персонален сайт на министъра, не на министерството. Отразява се понякога говорителката, но тя е глас на министъра, т.е. същото. Във вестниците – аналогична ситуация. Някъде май пробяга новината, че заместник-министър Цанчев е гасил пожари в Израел... Какъв е изводът? Или че си пият кротко кафето на „Жендов 2”, или че вършат нещо много важно по линия на т.н. “тиха дипломация”, за което обществото не е достойно да научи. Питам се: възможно ли е един човек ако не е Бойко Борисов, да “огрява” навсякъде и да провежда  външната политика на една държава? И нямам отговор.
Продължавам с директорите и дипломатите в МВнР, с посланиците в чужбина. За тях информация в сайта също няма. Все още се мъдри само съкрушителната новина от февруари миналата година, че посланикът ни в Япония е връчил акредитивните си писма на императора. Нещо работят ли тези хора? Или и тях ги влачи на гърба си министърът? Някои вероятно се готвят усърдно за конкурсите за генерални консули и новото раздаване за посланици по политическата квота на управляващата коалиция АСГ /”Атака на Сините Гербери”/. Конкуренцията е жестока, но ще е в интерес на службата. Вярно, че само новите консули ще запълнят онези 20% политически назначения, предвидени в Закона за дипломатическата служба и другите ще останат пак „под стъклен похлупак”.
Какво ще правим с посланиците, ще попитате? Има изход. Достатъчни са няколко невинни поправки в закона, които в определени случаи ще дават предимство, а в други – ще правят изключение за членове на АСГ. Мнозинството в парламента си е тяхно, лесно ще минат. Не могат да се тълкуват като лустрационни, така че и Конституционният съд няма за какво да се хване. Освен това  конкурсите ще бъдат по правилата на европейската дипломатическа служба. Г-жа Катрин Дей от Европейската комисия да не се притеснява – ченгета или не, кандидатите ще се оценяват по техните качества, стига да са членове на АСГ. Виждате ли как можем да избегнем реакцията на ООН, ЕС, СЕ, ОССЕ, Венецианска комисия, Хелзинки Уотч и прочие? Простичко и напълно безболезнено. Може да се “вметне” някъде в условията за кандидатстване, че представянето на документ за активен борец, независимо при коя власт, или работа в онова…, отвореното де, са допълнително предимство. Същото се отнася и за представянето в “Кадри” на шлифер или каскет от партньорска тайна служба. Тази идея му я давам на министъра без никакви претенции за авторство и заплащане, само и само да не се мъчи повече.  
    Че то стига мъка толкова! Дълъг път ни чака, славен път… Или Voyage, voyage eternellement („пътуване безспир”в свободен превод), според една друга популярна песен.

---
1. Рефрен на масовишка песен от времето на зрелия социализъм
2. Пак от същата песничка.