МЕЖДУНАРОДЕН ФОНД ЧЕРНО МОРЕ - КАСПИЙСКО МОРЕ Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 13 Март 2011 14:36
Пред Българско дипломатическо дружество, но и пред много други неправителствени организации, фирми и институти се разкриват допълнителни перспективи за сътрудничество в една сравнителнио нова организация: Международен фонд Черно море–Каспийско море, създадена на 04 март 2009 г. по идея и  инициатива на президентите на Румъния Траян Бъсеску и на Азербайджан– Илхам Алиев. В края на 2010 год. председателят на Българско дипломатическо дружество посланик Димитър Костов бе поканен на заседанието на фонда в Брюксел и избран за един  от заместник–директорите. По инициатива на Българско дипломатическо дружество бе създадена работна група и в България, чието учредително заседание се проведе на 28. февруари 2011 г.
Учредитилите на Международния фонд – представители на академичната общност, дипломати, делови среди, неправителствени организации, са от 8  страни от региона – Азербайджан, Грузия, Казахстан, Киргизия Молдова, Румъния, Турция и Украйна. През 2010 г. към тях се присъедини и Русия. Създаден е филиал в Брюксел и се изграждат такива в Москва и Истанбул. След заседанието в Брюксел предстои заседание на директорския съвет в Кишинев.
Целите на фонда се състоят в укрепване на регионалното сътрудничество в такива области като образованието, културата, икономиката, правосъдието, опазване на околната среда, общо усттойчиво развитие на страните в региона.  Чрез създаване на ефективни структури за сътрудничество се създават възможности за преодоляване на бариерите, за хармонизиране на различните разминаващи се интереси, и  разнообразието  в културата и традициите.
В приетата Програма за сътрудничество се посочват следните приоритети:
● Икономическио сътрудничество – развитие на иновационния бизнес в страните от региона на Черно и Каспийско море. Консолидация и развитие на партньорските отношения междуп представителите на деловите среди;
● Демокрация – развитие на процеса на демократизация на обществата в региона и внедряване на институционални реформи за демоктарлизация на обществата и прогреса;
● Права на човека– права и свобода на словото, развитие на политическите, икономическите и културни права на човека;
● Миграция – общи тенденции на миграцията в страните от Черно и Каспийско море и използване на миграционните процеси в полза ва развитието на региона;
● Сигурност – сътрудничество в областта на сигурността, намаляване на заплахата от оръжия за масово унищожаване, борба срещу тероризма, наркотичната зависимост, трафика на хора и човешки органи и др.
● Наука–Образование–Иновации– развитие на икщономиката, основана на знанията, внедряване на научни изследвания във висшето образование, наука–бизнес– пътища за развитие на партньорството;
● Културно наследство– толерантност, разбиране и уважение към културните и исторически ценности, традиции, обичаи, възраждане на „Великия път на коприната”;
● Екология – мониторинг и устойчив мениджмънт на водните ресурси, предотвратяване и контрол на замърсяването на въздуха,  екологично селско стопанство  и технологии, преработка на отпадъци;
●  Здраве – здравословен живот, методи за намаляване заплахите за здравето на човека;
● Енергетика – развитие на технологии за използване на екологични източници, енергоснабдяване и ефективност, транснационално използване на енергийните ресурси, ползи и проблеми.
Мениджмънта на Програмата за сътрудничество се осъществява от Съвета на директорите, който е висшия орган, утвърждаващ етапите на развитие и ръководство. На второ място, това е Групата на финансиращите страни– организации, които имат възможност да предоставят финансиране за реализация на ПрограматаГрупата на финансиращите страни може да има всякакъв юридически статут– публична организация, фонд, правителствена или неправителствена организация. Цялата оперативна работа по развитието и мениджмънта  се изпълнява от Секретариата, чийто членове са сътрудници, ангажирани с Международния фонд.
Проектите могат да бъдат насочени за реализация на съвместни изследвания, развитие на делово партньорство, достъп до подобрена инфраструктура, организация на научни и делови мероприятия, обмен на опит и идеи, съвместна разработка и внедряване на технологии. Консорциума на проекта трябва да включва минимум три партньори, като минимум един е от страна–член на ЕС или от групата на асоциираните страни, като минимум по един представител на не член  на ЕС от региона на Черно и Каспийско море. Продължителността на реализация на проект  е до 2 години. Всяка заявка за проект минава независима експертиза с участие на 2–3 експерти с отчитане баланса между представители на страни членки  на ЕС и страни извън ЕС.  Препоръките по финансирането на проектите се разглеждат на съвместно заседание на Съвета на директорите и представителите на групата финансиращи партньори.
Финансиращите партньори внасят всеки своята част  финансови средства в т.н. „общ виртуален бюджет на Програмата за сътрудничество” на основание на следните документи:
писмо за намерения
многостранен договор
договори на консорциума на проекта
Изготвеният календарен план обхваща периода до януари 2012 година.
    Проекти, предложетни за 2011 г.
1. Side by Side for the Black Sea
2. Romania-Turkey. Partnersphip for Democracy
3. Tolerance, Religion and Cultural Diversity
4. Impreana pentru un viitor verde – Заедно за зелено бъдеще
5. Chipul tau nu e o moda –млади жени с проблеми в социалната интгеграция
6. Съдействие за установяване на сътрудничество между университета  Бабеш–Боей Клож Напоки в Румъния и Хазарски университет в Баку, азербайджан
7. Създаване на интернет–платформа за събиране и представяне на правдива положителна историческа информация за региона на Черно и Каспийско море
8. Издаване на списание на Международния фонд
9. Световен младежки демократичен форум в региона на Челно и Каспийско море
10. Съдействие за организиране на 10–тата Конференция9семинар на Съвместната работна група по управление на твърдите отпадъци в страни с ниско и средно ниво на доходите
11. Организиране на Конференция по енергийно партньорство – юни 2011
12. Сътрудничество по организирането на 5–ия Международен симпозиум на тема Екологична химия– 2012

Предвид на това, че нашето издание не е информационно, а аналитично, не би следвало да представяме на нашите читатели само горната информация. За съжаление обаче, базата данни и опита на сравнително новия Международен фонд са още скромни за да си позволим оценки. Такива във всички случаи ще внесат доста субективизъм. Въпреки това би могло да се направи извода, че  се създава една удачна форма за сътрудничество в региона. Очевидно то ще е на базата на конкретни проекти. Областите обаче са толкова много, че се поражда съмнение относно ефективността и крайните резултати. На пръв поглед липсва фокусиране на усилията. Така както българският президент преди години фокусира усилията на страните от региона по проекта „Културни коридори”. Независимо от това, от тематичните направления най–важни за региона и в български интерес се очертават: Икономическото сътрудничество, Сигурността, Наука-образование–Иновации, Екологията и управление на водните ресурси и Енергетиката. При формулирането на съдържанието на някои от тези направления обаче смущават такива като „намаляване опасността от оръжия за масово поразяване” например, което едва ли е по силата на такава организация. Очевидно тук се има предвид подпомагане на тези усилия с формите на работа на неправителствени организации. Въпрос на формулиране.  Освен това обаче има и необясними пропуски: в раздел Екология въобще не се споменават проблемите за замърсяване и необходимостта от спасяване на Черно море. Пораждат се и опасения за обикновено дублиране с инициативи на ЕС– по–скоро трябва да се формулират регионални инициативи в рамките на тези на ЕС, допринасящи за реализиране на последните. Би трябвало да си изясним и интегрирането на усилията с „Източно партньорство” на ЕС и Черноморско икономическо сътрудничество.
Както правилно бе отбелязано на учредителното събрание на българската работна група, очертават се две възможнисти: за включването ни към предложените вече проекти и за иницииране от наша страна на нови такива.
От предложените проекти:
– Просто задължително е да се включим поне като сътрудници на двете издания– електронното и списанието, защото без да фигурираме в тях, бихме останали просто статисти. При първото става дума и за ползване на базата данни.
– На горното заседание от членове на УС на БДД беше отбелязано още важността и реалните възможности от българска страна за включване в проекти по иновациите и привличането на български фирми.
– Предложено беше да се проучат възможностите за участие в проекта „Световен младежки демократичен форум в региона на Черно и Каспийско море”.
–  Отчетени бяха възможностите ни чрез наши партньори от съседни страни да се включим в други две направления – екологията и демокрацията и човешките права, по които се прави сравнетлно по–малко.
Нови проекти могат да бъдат предложени от наша страна в следните направления:
–  съществуващи мероприятия и практики, като например традиционна конференция, която се организира от университета във  Варна, да се развият като проект на Международния фонд за целия регион.
– да се реализира проект, чрез който на взаимна основа се извършва обучение на младежи от региона по ЕС и подготовката за членство в него, както и по особеностите на страните извън ЕС от региона.
– наличието на доста български научни проекти, които кандидатстват в ЕС, но само единици от тях биват приемани, да бъдат пренасочени за кандидатстване в Международния фонд Черно море–Каспийско море. Но при изискването за минимум трима участиници, един от които от страна извън ЕС,  това ще е избор на автора на научния проект– самостоятелен или колективен.
– да се формулират конкретни изследователски проекти в областта на политиката на сигурност в региона, които да кандидатстват пред Международния фонд. Така реално ще се реализира идеята на фонда за сътрудничество между страните.
– да се инициира създаване на Академия по пробемите на сигурността за страните от региона на Черно море и Каспийско море. Това би било по–реалистично, отколкото научни постижения, които често са индивидуално дело.
Все още повечето от нас се спират на най–често срещаното мероприятие през последните 21 година на преход –конференцията или семинара за обучение. За някои това дори су утвърди кеато механизъм за усвояване на едни финансови средства средства и популяризиране на собствената организация. Само че и в организациите отпускащи финансовите средства отдавна прозряха неефективността на подобни инициативи, повечето от които не се и запомниха с нищо. От Брюксел многократно през последните няколко години ни съветват да се обърнем към по–атрактивни и полезни идеи. Конференцията също е приемлив вариант, но когато в края на един проект искаш да представиш резултатите от него.
Със сигурност в конкретния случай може да се посочат още много възможности, да се дадат нови идеи. Същественото е, те да бъдат реално възможни за изпълнение и значими за региона  и в частност за България, за да могат да получат съответното финансиране. Разбира се, за това е необходимо както самочувствие и реална оценка на възможностите ни, така и найстойчивост. За съжаление все още ние българите не сме се отърсили от порочното поведение „ние сме малки, това не е за нас”, или „каквото предложат в Брюксел, ние ще подкрепим”, или „Без пари нищо не става”, без да си спомнят дори анекдота, в който Бог отговаря „А бе пусни си ТОТО–фиша, бе човек!” А когато го няма размаха в мисленето и самочувствието и инициативността, оставаме в периферията. Ставаме свидетели, как колегите ни от другите страни с изключителна активност се борят и заемат влиятелни позиции /пример– Полша в новата Служба за външни дейности/. В тази инициатива– Румъния. И много други. Когато през 1994 г. организирахме международна конференция с участие на представители от 17 държави с идеята да свържем бизнеса с науката и дипломацията и формулирахме необходимостта от обединяване на Черноморския и Балканския регион, както и създаване на научно–техническия стълб в Черноморското икономическо сътрудничество, Министерството на външните работи не изпрати дори един свой представител, а служителят който ме прие, постави само един въпрос: „Можете ли да ми предоставите целия списък с адресите на участващите чужди фирми?” Оттогава изминаха много години, разбира се, че Гърция и Русия иззеха ивициативата ни на следващо заседание ва ЧИС в Истанбул, български професор, бивш съветник на Тодор Живков,  пък си присвои идеята за общ Черноморско–Балкански регон, но по–важно е другото, дано днес се обединим около инициативи, които да помогнат реално за развитието на региона. Същевременно си даваме сметка, че на ниво ЕС отделните държави често се ръководят изключително от свои интереси и оставят на заден план общите интереси на Съюза. Изглежда, че предизвикателствата на времето обаче, ще ни принудят да действаме все повече заедно.
Този завършващ раздел с оценки, критики, предложения и идеи имаше за цел да провокира дискусия и да съдейства за привличане на организации и фирми за участие в проекти на Международния фонд.