СБОРНИК СТАНОВИЩА, АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ Печат
Автор Експерт   
Сряда, 15 Юни 2011 16:36
ОТНОСНО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ  НА  ЗАКОНА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА
Юни  2011, СОФИЯ С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


Становище на Националната асоциация за международни отношения (НАМО)
Позиция на Студентска асоциация за изследване на международните отношения (САИМО)

Становище относно: ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА, от доц. д-р Ирена Илиева

Млад лустратор, Георги Готев
Царският трон на Николай Младенов, Вероника Георгиева
Кабинетът отвори врата за произволно кадруване във Външно, Таня Петрова

Докога министър Николай Младенов ще ни излага по света? Люба Манолова

Проектозаконът за дипломатическата служба руши постигнатото в демократичните реформи, Симеон Николов

Забрана за посланици от ДС не е лустрация, С Евтим Костадинов, председател на комисията по досиетата, разговаря Лилия Цачева

Пресконференция на БСП, 31.05.2011г. Сергей Станишев, Кристиян Вигенин

Този кабинет няма балканска политика, С евродепутата Ивайло Калфин разговаря Михайлина Димитрова:















    

Национална асоциация за международни отношения
___________________________________________________________________________

1113 София, ул. “Фредерик Жолио Кюри” 15, тел./факс: 02 971 44 05

e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

СТАНОВИЩЕ

на Националната асоциация за международни отношения (НАМО)

по Законопроекта за изменение и допълнение

на Закона за дипломатическата служба

представен от МВнР за публично обсъждане

На кръгла маса, проведена на 9 юни 2011 година, Националната асоциация обсъди обстойно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, представен от МВнР за публично обсъждане. Многобройните експерти, участвали в обсъждането, се обединиха около следното:

Действащият Закон за дипломатическата служба доказа, че е един добър Закон, отговарящ на националните интереси на Република България, като страна член на Европейския съюз и НАТО. Той гарантира в достатъчна степен успешното и стабилно изграждане и функциониране на Дипломатическата служба.

С огромно съжаление и неудовлетворение трябва да заявим, че разглежданият ЗИД е сериозна крачка назад в усилията на експертната общност за нормално съществуване и функциониране на професионална дипломатическа служба на Републиката, ръководеща се единствено от националните интереси на държавата.

Особено вредни според нас са следните моменти:

1. Премахването на професионалния и кариерен характер на Дипломатическата служба я подчинява на конюнктурните интереси на поредната управляваща политическа сила (вж. §§ 1, 4, 22, 24, 26 и 29).

2. Ликвидирането на Атестационната комисия и премахването на консултативните функции на Колегиума на МВнР по въпросите на Дипломатическата служба осигурява възможността на министъра на външните работи и на неговия политически кабинет еднолично да променят системата за атестиране на служителите и да определят правилата за кариерното им развитие.

3. Авантюризъм и краен волунтаризъм с антидържавна насоченост е разрушаването на самата структура на МВнР и Дипломатическата служба. Необяснимо е премахването на длъжността “административен секретар”; преименуването на дипломатическите длъжности; едноличното назначаване на старшите длъжности и рангове от министъра; едноличното отзоваване на ръководителите на мисии и служителите в задграничните представителства и т.н.

4. Най-противоречащи на интересите на България са промените в ЗИД, свързани с фалшивата теза за “риск от поставяне под въпрос на международния авторитет на България и легитимността на Дипломатическата служба в резултат на обявяване на принадлежност на лица към ДС и разузнавателните служби в БНА”. Ние гарантираме, че няма чуждестранен партньор на България, който да е изразил недоверие или да е отказал да работи с български дипломати. Това са професионалисти, които въпреки опитите за антиконституционна законова лустрация и провежданите през последните две години тоталитарни чистки, са служили честно на Република България.

14 юни 2011 г., София Председател:

Проф. Д-р Александър Янков, посланик

Изпълнителен директор:

Чавдар Минчев, посланик

Позиция
на Студентска асоциация за изследване на международните отношения (САИМО)
във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, представен от МВнР за публично обсъждане

Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба ние, днешните студенти по международни отношения и потенциални служители в Дипломатическата служба на Република България в утрешния ден, бихме желали да изразим своята позиция:

1) С предложената промяна в самата дефиниция за Дипломатическата служба, акцентът се пренася от служителите, които осъществяват нейната дейност, към външнополитическото ведомство като такова, с което по същество се поставя знак за равенство между Дипломатическата служба и Министерство на външните работи. Предвид това, че в Министерство на външните работи работят и служители, чиято дейност няма дипломатически характер, подобно разширяване на дефиницията изглежда неуместно. (виж чл. 1, ал. 1 от ЗИД и чл. 2, ал. 1 на действащия Закон за дипломатическата служба)

2) Във въведеното подробно описание на функциите на Дипломатическата служба,  нейните функции се смесват с политическите цели и приоритети на българската външна политика, поради което им се придава конкретно политическо съдържание. Още повече, че с това в тях ненужно, но и неизчерпателно, се предекларират вече декларирани външнополитически цели и ангажименти и вече поети задължения от международноправен характер (виж чл.3, ал.2 на ЗИД). Поради това, не би могло да се възрази срещу тяхното политическо съдържание, но считаме, че включването им в Закона е неуместно, тъй като те прилягат повече на политически документи с програмен и/или стратегически характер, а Законът за дипломатическата служба би трябвало да се фокусира по-скоро върху дизайна на службата и правилата за нейното функциониране.

3) Премахването на принципа на йерархичната подчиненост, който е свойствен за Дипломатическата служба, създава предпоставки за:

    нарушаване на координацията във външнополитическата дейност;

    провеждане на противоречива, а това значи – нееднозначна за международните ни партньори, външна политика;

    понижаване на предвидимостта, а с това и на доверието на нашите външнополитически партньори. (виж чл. 3, ал. 3 на ЗИД и чл. 3 на действащия Закон за дипломатическата служба).

4) С разширяването на самостоятелните правомощия на министъра на външните работи, който е политическо лице, за сметка на постоянния секретар, Атестационната комисия и Колегиума, които имат професионален, експертен характер, се променя балансът между политическото и професионалното начало в службата в полза на първото. Увеличаването на дискреционната власт  на министъра при упражняването на неговите правомощия в ушърб на колективните органи създава предпоставки за привнасяне на по-голям субективизъм в управлението на службата.

5) С предложените изменения в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за дипломатическата служба става възможно конкурсът за конкретна длъжност по смисъла на ал. 2 да не бъде публично обявен. В комбинация с проекто-разпоредбата на чл. 29, ал. 2, това позволява служител, назначен чрез таен конкурс, да получи дипломатически ранг.

6) Приветстваме желанието за повишаване на мотивацията на младите специалисти чрез създаване на възможност за по-бързо развитие, но считаме, че в законопроекта това не се постига по най-добрия начин. Вместо да се занижават изискванията за дипломатически ранг при заемане на даден пост, както предвиждат промените в Закона, би могло да се даде възможност на служителите, които докажат, че притежават необходимите качества и експертиза, по-бързо да израстват по ранг. Това може да се постигне чрез:

    По-интензивни вътрешноведомствени обучения, трансфер на знания и опит;

    По-честа задължителна атестация от Атестационната комисия, вместо периодичният характер на атестацията напълно да се отменя, както предвижда проекто-законът.

        От наша гледна точка, въпросът за дипломатите, сътрудничили на разузнаването, се основава на обстоятелства отпреди повече от двадесет години, които към настоящия момент нямат съществено значение. Поради това, ние не бихме могли да се ангажираме със становище по него.

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСННО: ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА,

публикуван на сайта за обществени консултации на МС на Р България

от доц. д-р Ирена Илиева

(Настоящето становище е изготвено в лично и експертно качество и не ангажира по никакъв начин институциите, с които съм в трудови правоотношения)

Общи бележки

Прочитът на прокто-закона дават основание да се направят някои общи изводи и конкретни бележки.

    На първо място проектът е откровено лустрационен и има за цел да отстрани от заемането на определени длъжности лица, за които е установена принадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, заемали публични длъжности, в случая в МВнР. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА не съдържа изрична разпоредба, но на официалния интернет сайт на Комисията е обявено, че законът няма лустрационен характер и смисълът на неговото приложение е морален.

    Разпоредбите относно засилване на независимостта и политическото необвързване на дипломатите не се прокарват последователно в проекто-измененията. Направеното изключение от това задължение за членовете на политическия кабинет на министъра на външните работи оставя съмнението за безпринципност и съобразяване с конюнктурата.

    Несъмнен е изводът относно засилване на дискреционната власт на министъра на външните работи.

    Противоконституционни са проекто-текстовете на чл. 69. Вж. по-долу основания за това.

    Налице се проекто-разпоредби, нарушаващи основни права на човека. Вж. конкретните бележки по-долу.

Специални бележки:

    Предложеното изменение на чл. 2, ал. 1 не променя определението за „дипломатическа служба”, а изключва досегашната формулировка, че тази дейност се осъществява от „служителите”. Измененият текст е безсмислен, защото във всички случаи и МВнР и задграничните представителства имат персонален субстрат и действат чрез назначените в тях служители.

    Предложената нова ал. 2 е безпредметна. Ал. 1 вече е уредила, че „дипломатическата служба е е специализирана държавна администрация”. Не е необходимо това да се преповтаря чрез същата формулировка: „дипломатическата сужба е специален вид държавна служба.”.

    Проектът за изменение на чл. 3 сочи пълно неразбиране на разликата между външна политика и нейните цели и инструментариума за нейното осъществяване, а именно дипломатическата служба. Външната политика има за цел да защитава правата и интересите на Р България, на българските физически и юридически лица.

    Чл. 3, ал. 2 е пълен non sense, защото вменява във функции на дипломатическата служба правомощия на министъра на външните работи, при това неизчерпателно посочени при непознаване на вътрешноправната нормативна уредба и международното право.

    Не е ясна идеята за изменение на чл. 3, ал. 3. Ако трябва да се тълкува, може би позоваването на „общите принципи на администрацията” обяснява отпадането на „йерархичната подчиненост”. Липсата в проекто-текста на принципа за „прозрачност” не допринася за окачествяването на проекта като особено демократичен.

    В проекто-чл. 5а по неизвестни причини липсат правомощията на министъра на външните работи в материята на сключване на международни договори.

    Проекто-текстът на чл. 7, ал. 3 е излишен, доколкото и в сега действащия закон министърът на външните работи може да делегира с писмена заповед правомощия на зам.-министрите и да определя тухните функции (чл. 7, ал. 2).

    Проекто-измененията на чл. 9 относно функциите на Постоянния секретар имат за цел тяхното разширяване с такива в областта на бюджета, кариерното развитие на дипломатите, нормативната уредба, недопускане на конфликт на интереси и корупция, взаимоотношение със синдикатите и неправителствени организации. Това е следствие от предвижданото премахване на длъжността „административен секретар”.

    Проекто-разпоредбите относно назначаването и освобождаването на генералните директори са вътрешно противоречиви. Какъв е смисълът генералният директор да се назначава за срок от 3 години, след като може да бъде освободен по преценка на министъра по всяко време ?

    Проекто-разпоредбите за освобождаването на посланиците за специални поръчения и специалните координатори затвърждават дискреционната власт на министъра на външните работи.

    Занижават се изискванията за назначаването на посланиците за специални поръчения и специалните координатори, както и на директорите и началниците отдели: те следва да имат ранг „съветник”, вместо както в досега действащия закон ранг „посланик”. Същото важи за ръководителя на инспектората: от ранг „посланик” се занижава нивото на ранг „пълномощен министър”.

    Проекто-изменението на чл. 18 предвижда приемането на Наредба за кариерното развитие на дипломатите и ротация на служителите в дипломатическата служба.

    Новата проекто-ал. 4 на чл. 27 е лустрационна и препраща към чл. 3, ал. 1, т. 23, 26 и 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Проекто-текстът е във връзка с проекта за нова ал. 3 на чл. 31, свързан със съгласието да се извърши проверки по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

    Проекто-ал. 2 на чл. 29 дава възможност за назначаване без конкурс отново на дипломатическа длъжност за неопределено време на лица, с които правоотношенията са били прекратени и служители, които са били международни чиновници.

    Проекто-измененията на чл. 33 провъзгласяват като цел да се засили независимостта и партийната необвързаност на дипломатите. Като санкция за нарушаване на забраната за партийна обвързаност е предвидена възможност за едностранно прекратяване без предизвестие на трудовото или службно правоотношение на служителя. Същата санкция е предвидена при отказ да бъде издадено или при отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация. Тези изменения целят отново засилване на дискреционната власт на министъра. Идеята да се отстоява независимостта и необвързаността на дипломатическата служба обаче би следвало да се прокара последователно, а не да се прави изключение за членовете на политическия кабинет на министъра на външните работи, както предвижва проекто-изменението на чл. 49, ал. 1.

    Проекто ал. 2 на чл. 33 е лустрационна. Щом се установи принадлежност към държавна сигурност и разузнавателните сружби на БНА, заелите публични дръжности се освобождават от министъра на външните работи.

    Изменението на чл. 51, т. 2 дава възможност на служителя да има второ трудово правоотношение, когато става дума за преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност. Но защо трябва да се отнема възможността това да се извършва и по граждански договор ? Щом е допустимо по-голямото, защо се отнема по-малкото ?

    Изменението в чл. 62, ал. 2 относно срока на задграничния мандат премахва разликата между служителите и ръководителите на задграничните представителства. Изразът „до 4 години” е доста опасен, може да се тълкува разширително.

    Измененията на предсрочното прекратяване на задграничната командировка защо премахва основанието „обявяване на служителя за persona non grata” ?

    Проекто-изменението на чл. 69 и в четирите алинеи е противоконституционно. То е в пряко нарушение на разпоредата на чл. 98, т. 6 от Конституцията на Р България, който гласи, че ”Президентът на републиката назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представителства на Р България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представители в страната”. Нещо повече, Конституционният съд вече отдавна се е произнесъл по въпроса с Решение № 13 от 30 септември 1999 г. по конституционно дело № 9 от 1999 г. (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.1999 г.). По това дело Конституционният съд ясно е обосновал, че „Назначаването и освобождаването от длъжност на дипломатически представители са актове на дискреционна преценка на Министерския съвет и президента. Тя произтича от функцията на посланика като ръководител на дипломатическото представителство на Р България и като неин представител пред съответната чужда държава и нейните най-висши органи. Тази функция предпоставя преценка за качествата на посланика и за доверието в него. Преценката е от изключителната компетентност на Министерския съвет и президента. Конституционният съд не може да навлиза в контрол на тази преценка, защото подобен контрол би означавал намеса на съда в правомощията на Министерския съвет и президента”...Несъмнено е, че ако се допуснат тези изменения, ще е налице драстично нарушение на Конституцията. В мотивите към Решение № 13 от 30 септември 1999 г. Конституционният съд подчертава: „Указът е издаден на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията, което е посочено изрично в него. Това е конституционното основание за възникване, респективно за прекратяване на правоотношението с ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представителства на Р България при международни организации. Няма конституционно задължение за президента да отразява в указите си, издадени на посоченото основание и други правни или фактически основания. Указът е от категорията на административните властнически актове на висши държавни органи. Когато в Конституцията не е установен мандат за съответната длъжност, възникналото по силата на указа на президента правоотношение не е свързано със срок. Назначеното с указа лице в тези случаи винаги може да бъде освободено от длъжност от президента по целесъобразност при спазване на конституционните изисквания (например в случая по чл. 98, т. 6 от Конституцията – по предложение на Министерския съвет, като указът се приподписва от министър-председателя или от съответния министър –чл. 102, ал. 2 от Конституцията). Конституцията не предвижда срок за мандата на ръководители на дипломатическите представителства и постоянните представители на Р България при международни организации за разлика от назначаваните от президента председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, чийто мандат е определен в Конституцията на седем години (чл. 129, ал. 2 от Конституцията), и на съдиите в Конституционния съд от квотата на президента с конституционен мандат девет години (чл. 147, ал. 1 и 2 от Конституцията)”. Следователно проекто-текстовете биха нарушили не само дискреционното правомощие на президента, но и това на министър-председателя, респективно на Министерския съвет.

    На същото основание изцяло противоконституционен е и проекто -текстът за нова ал. 4 на чл. 69, която предвижда министърът на външните работи да може да прекрати дългосрочната командировка на ръководител на задгранично представителство за срок от 3 месеца, като само уведоми за това Министерския съвет и президента на Р България.

    Проекто – текстът за нова ал. 5 на чл. 71 съгласно който министърът на външните работи може да определи длъжности в задграничните представителства, които да се заемат от служители, непридружени от членове на семействата им противоречи на редица разпоредби от вътрешното ни законодателство, включително Конституцията, на международни задължения на Р България, по-специално на Европейската конвенция за защита на правата за човека и основните свободи (ЕКПЧ). С този проект се нарушават основни права на човека като неприкосновеността на личния живот на гражданите на Р България и защитата срещу незаконна намеса в личния и семейния живот (чл. 32 от Конституцията), правото на зачитане на личния и семеен живот (чл. 7 от Хартата на основните права в ЕС, която е задължителна и има директен ефект с влизането в сила на Лисабоския договор на 1 декември 2009 г.) и на правото на личен и семеен живот така, както е уредено в чл. 8 от ЕКПЧ.

    Проекто-измененията на § 1, т. 2, б. „б” и „в” единствено показват някакви усилия да се допринесе за уеднаквяване на последните изменения в българското законодателство със Закона за дипломатическата служба по отношение на легалното понятие за „членове на семейството”. Все пак авторите на проекто-закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба би следвало да са прочели последните изменения относно понятието „членове на семейството на български гражданин” в чл. 2, ал. 6 (пред. Ал. 2 – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) на Закона за чужденците в Република България.

Млад лустратор

Георги Готев

12. Май 2011, брой 107, в–к Дума

Не мога да произнеса "министър Младенов", когато става дума за Николай Мл. За мен министър Младенов беше Петър Младенов. Имал съм честта да работя под негово ръководство. Може да е имал кусури, може времената да са били тоталитарни, но съм личен свидетел на уважението, на което се ползваше сред колеги като Ролан Дюма или Клод Шейсон. И как заедно с Людмила Живкова накараха Запада да говори с възхищение за вековните исторически корени на България, напук на това, че Москва люто се гневеше. Възхищавам се и за начина, по който ръководеше усилията за спасяване на достойнството на България при измислената от ЦРУ "българска следа" в покушението срещу папа Йоан Павел Втори.
Но от министър до министър има разлика. Напъните на младия лустратор Младенов да почиства Външно от "ченгета" ми приличат на поведението на дете, което, понеже не може да си сглоби макетчето, което са му купили от "Млад техник", ще вземе да го счупи.
Младенов казва, че е по-добре с неопитни дипломати, отколкото с ченгета. Обобщава, че това са кадри на КГБ. Аз пък мога да му разкажа, че млади български дипломати, които КГБ наистина се беше опитало да вербува, сигнализираха за това на българските тайни служби, и така станаха "ченгета". Защото бяха верни на България. Но това са стари работи, не искам да се отклонявам. Николай Мл. има една теза, че по-добре с неопитни дипломати, отколкото с ченгета. Пожелавам му да не изпада в трудни ситуации, какъвто беше заговорът срещу убийството на папата. В трудна ситуация трябват опитни дипломати, пък ако ще и да са подписали преди 30 години декларация за сътрудничество с ДС. Голяма работа като са подписали! То си беше почти задължително и Н. Мл. го знае. При демокрацията ЦРУ успешно работи с точно такива хора, защото са опитни. Да прочете в "Уикилийкс", ако не вярва. На 23 май Николай Мл. идва в Брюксел, ще се видим. Ако нещо не е разбрал, да ме пита.
Впрочем в Брюксел Н. Мл. вече има имидж на лузър с пещерните си антикомунистически напъни. Тази тема тук не му е благоприятна. Очаквам същото да му се случи и в България.
Точно преди Коледа Европейската комисия отряза мераците на група от шест външни министри на страни-членки на ЕС, които бяха поискали от нея да предложи законодателство, приравняващо престъпленията на комунизма с тези на фашизма. Помните, че сред тях беше Николай Мл. Комисията обаче твърдо отказа на групата на седмината. Подробностите бях описал в колонка, публикувана тук на 27 януари под заглавие "Комунизъм = фашизъм, така ли?"
Тезата ми е, че Николай Мл. не играе в отбора на Б.Б. Той тича по собствена писта на пещерния антикомунизъм, водеща до кариера извън страната на разноски на Сорос. Б.Б. има толкова проблеми на главата, че изобщо не му е до лустрации, до разправии с президент, Конституционен съд и прочее. Ако се хване на хорото, значи се е оставил младия лустратор да го води за носа.
Нали непрекъснато сравняват България с Румъния? Румъния не уволни за принадлежност към разузнаване или контраразузнаване нито един човек. Напротив, досиетата бяха засекретени де факто завинаги. Румънската дипломация работи сравнително спокойно и създава по-добър имидж за страната, въпреки че по много показатели северните ни съседи са по-зле от нас. Не че няма обновление, но младите дипломати се учат от старите - няма по-добра школа. Цял живот ще помня имената на възрастните за мен тогава дипломати, от които научих хиляди неща: Борис Джибров, Славка Славова, Георги Дамянов, Атанас Калиников, Румен Чолаков, Иван Ганев, Любен Попов, Любен Петров, Любен Гоцев, Стефан Тодоров, Константин Григоров, Марин Йотов... Научих много неща и от други, но искам да изтъкна корифеите от по-старото поколение, при които лично съм работил. Някои от споменатите са покойници, но ги помня всички като хора с полет на мисълта и разкрепостеност, неприсъщи за днешните талибани в ръководството на Външно. Милион неща, които тези хора знаят, ги няма в никакви учебници. Те се предават като национално наследство и богатство от български дипломат на български дипломат.
Бил съм и на скъпо струващи обучения в чужбина. Чуждите лектори не са ми съобщили нищо стойностно, всичко беше плява, която я има в изобилие в учебниците. Истинската школа са по-възрастните български колеги, опитът на които жадно съм търсил.
По принцип се заричам да не пиша за Н. Мл., но темата ме вълнува, във Външно съм работил с почти детски ентусиазъм цели 18 години. Хората, които той иска да уволни, могат и него много неща да го научат. Той затова ги гони - защото го превъзхождат. Ами да ги лустрира, но го подсещам да не забрави да предложи в закона и да бъдат кастрирани.

Царският трон на Николай Младенов
Обърканият човек си написа объркан закон. Лошо няма, стига проектът му да не беше за дипломатическата служба


25 май 2011 08:33 | Вероника Георгиева |

http://argumenti-bg.com/4971/tsarskiyat-tron-na-nikolay-mladenov/

Ето един обикновен объркан българин, пратен на "стаж" във Външно, за да направи CV-то си, годно за еврокомисарски пост или друга висша длъжност в международните организации.

След като направи преглед на дипломатическата служба (нещо, което е типичен подход за военно ведомство), но от това не последва нищо, сега Николай Младенов си написа промени в Закона за дипломатическата служба, които го поставят на царски трон. На всеки, който е зърнал проекта му, пуснат за обществено обсъждане, ще му се изправят косите. Генералните директори, например, ще се избират от министъра чрез подбор и ще се освобождават по негова преценка. Няма конкурси, няма прозрачност и никаква отговорност на министъра за управленските му решения. Той

ще си наеме едни слуги

и ще може да ги маха винаги, когато не му играят по свирката. Генералните директори обаче са висши административни длъжности и не е ясно защо за тях да не важат законите за държавния служител и за администрацията. Защо Николай Младенов да може да своеволничи, а другите му колеги министри да са длъжни да спазват тези два закона, плюс Кодекса на труда.

С дребните на пръв поглед поправчици Младенов на практика

ще постави на глинени нозе дипломатическата служба

заради възможността за огромен политически натиск. Записано е, например, че задграничният мандат може да е до четири години. Това означава, че може да е и шест месеца. Така политически неудобните лесно ще се подменят, само с едно завъртане на химикала на министъра.

Външно министерство винаги е било витрина на българските пороци. Там има твърде много завист, кариеризъм, подмазвачество, групови интереси, секс, лъжи и видео. Сега законът ще превърне дипломатическото ведомство в още по-разграден двор.

Много опасно е зад картата “Държавна сигурност” да се прикрива подмяната на професионалните ценности с партийните. На публични длъжности не могат да се назначават “лица” с доказана принадлежност към бившите служби или ако са отказали да подпишат документ за проверка, пише в проекта на Младенов. Той много деликатно е подменил думата “дипломат” с “лице”, като по този начин отваря възможността на публични длъжности във Външно да могат да се назначават и лица извън дипломатическата служба. Тогава защо законът се казва Закон за дипломатическата служба и това му дава особен статут, който подменя редица норми от другите административни закони?

Да се нарича просто “Законът на Николай Младенов”,

за да се знае. Някъде из форумите срещнах друго предложение, да се казва “Закон против дипломатическата служба”.

Бойко Борисов

Публични длъжности са посланици, генерални консули, генерални директори, директори, началник-отдел. Излиза обаче, че консулите не са публични длъжности. Нали тъкмо те са най-публични, те помагат на българите в чужбина, те се занимават и с криминалния контингент, ходят по болници, затвори, общуват с местните власти в съответната държава. Когато премиерът Бойко Борисов ходатайстваше на Шкумбата да замине консул в САЩ, каза нещо, което сега Младенов е обърнал наопаки в закона. Премиерът ни уверяваше, че комикът Шкумбата е много по-свестен от ченгетата, които досега са пращани за консули. Сега излиза, че

пак ченгета ще стават консули,

защото за тази длъжност (непублична) няма изискване да не са били сътрудници на ДС. Дали Борисов ще забележи дребния детайл, а?

Този закон постигна рекорд по интерес и дадени препоръки по време на предварителното му обсъждане. Ако те се погледнат на страницата на Министерския съвет, ще се види, че има доста здравомислещи мнения и логични въпроси. Ето едно от тях е по повод на въведените лустрационнни текстове и забраната на сътрудници на бившите служби да могат да растат в йерархията. “Обвързаността с ДС не е обявена за противозаконна от Народното събрание. Българските правителства отпреди 1989 година не са поставени извън закона. Защо тогава се избира някакъв признак за дискриминация? Аз бих предложил, примерно, да не могат да стават министър на отбраната хора, които не са служили в армията, но знам, че това ще е дискриминация…”, е написал Руси Драганов.

Нищо чудно с недоносчето на Николай Младенов да се случи същото като със заканата му, че спешно ще отзове посланиците в страната, обявени като сътрудници на ДС. Не ги отзова, защото забрави една подробност – за това са нужни два подписа – на премиера и на президента.

Румяна Желева

За промените в Закона за дипломатическата служба също са нужни много гласове и подписи, докато стане действащ.

Няма как да се сбъдне детската му мечта

Макар че, когато с баща си, който е обслужвал ДС, е обикалял посолствата, едва ли е мечтал точно за това. Сега очаквам, след като президентът наложи вето и Конституционният съд отмени объркания закон на Младенов, той да ни увери, че в бъдеще, когато стане едновременно премиер и президент, ще го прокара.

Колко време е нужно на премиера, за да осъзнае, че Младенов с нищо не е по-добър от Румяна Желева. И той като нея набляга на пудрата и огромното си самочувствие. Иначе е един обикновен объркан българин, пратен на “стаж” във Външно, за да направи CV-то си, годно за еврокомисарски пост или друга висша длъжност в международните организации.
Кабинетът отвори врата за произволно кадруване във Външно
Законопроектът за дипломатическата служба концентрира голяма власт в ръцете на министъра, негодуват служители на Николай Младенов
В–к „Сега”, ТАНЯ ПЕТРОВА

Външният министър Николай Младенов прокара през Министерския съвет спорните промени в закона за дипломатическата служба, които увеличават правомощията му и според критици отварят вратички за политическо кадруване в системата. Ако проектът бъде одобрен от депутатите във вида, в който се предлага, дипломатическите служители вече няма да се атестират от комисия, а само от преките си началници. Външният министър ще получи ексклузивното право сам да утвърждава щатовете на структурните звена и задграничните представителства, вместо това да се решава от правителството. Законопроектът може да се озове и в Конституционния съд заради предвидената забрана на ръководни постове в дипломацията да се назначават хора със съпричастност към службите.

Както "Сега" писа, проектът предвижда пълното премахване на атестационната комисия във външно министерство. И занапред служителите ще подлежат на периодично ежегодно атестиране, но преценките няма да се правят от колективен орган. Как да става самата атестация, ще реши с наредба министърът. При изработването на наредбата той няма да е длъжен да се съобразява с мнението на съвещателния орган в министерството - колегиума, а ще съгласува текста само с постоянния секретар. "Атестирането не отпада, просто занапред няма да се прави формално. В момента атестационната комисия само преписва оценки от предходните години с леки промени", обясни вчера Младенов.

Силно критикувано е и решението да бъде разширен достъпът до дипломатическа служба на хора, които са с друго образование и нямат стаж като дипломати. И досега те имаха право да се явяват на конкурси за конкретни длъжности, изиксващи специфичен опит, но задължително се назначаваха като стажант-аташета и след 1.5 г. изпитателен срок - като аташета. Сега кадрите с друго образование могат да получат по-висок дипломатически ранг по преценка на министъра. Според Младенов обаче тази промяна в закона ще подобри работата на дипломацията, защото така ще може да се ползват на по-високи постове опитни служители с образование в други сфери. Съкращават се и сроковете за израстване в по-високи рангове, както и изпитателният срок за стажантите.

Новата възможност задграничният мандат да продължава до 4 години вместо сегашния твърд срок от 4 години цели да даде възможност за по-къси мандати в тежки мисии като тази в Кабул, обясни още Младенов. Според критици на текста обаче тези пожелателни срокове дават възможност на министъра да прави с мандатите каквото си поиска. Наред с това Младенов ще получи право да прекратява временно дългосрочните командировки за срок до 3 месеца след уведомяване на правителството и президента. Тези текстове бяха въведени заради нежеланието на президента Георги Първанов да отзове посланиците с агентурно минало. Законопроектът се критикува и заради предвидената възможност в министерството без конкурс да бъдат връщани работили преди време в него служители.

Докога министър Николай Младенов ще ни излага по света?

Четвъртък 28 април, автор Люба Манолова

Външната политика на България в момента е в състояние на безпомощност, преклонение, послушание, сервилност и безпринципност, които реалности я поставят далеч от понятието за достойнство и национална чест.

Преценката на Вигенин за външната ни политика е в малко по-различна посока: “Външната политика на България е в състояние на ликвидация, дезориентация и непредсказуемост”.

И още: “„Министър Младенов вместо да изчиства боклука, на практика изнася и разпродава мебелите”, посочи Вигенин. Той заяви, че в периода на управлението на ГЕРБ България не реализира нито една съществена външнополитическа инициатива, свързана с региони, в които по принцип България е имала силно присъствие – Западните Балкани, Черноморския регион. „Беше нарушена тотално комуникацията и блокира на практика целия външнополитически механизъм. Координацията между правителство, президент и Народно събрание не съществува, което ограничава нашите възможности да водим ефективна външна политика. Няма реално стратегически подход към големите енергийни проекти, които са важен елемент от нашето външнополитическо присъствие и тежест”, посочи Вигенин.

„Ние престанахме да бъдем предвидим и надежден партньор и идеята, която беше отстоявана от поредица правителства за една предсказуемост на нашата външна политика на практика е разрушена”, заяви Вигенин.

„България трябва да има силно и активно присъствие в европейската политика. България трябва да има активна роля на Балканите и в Черноморския регион, ние трябва да направим много повече по отношение на нашето позициониране в глобален план, в условията на днешните предизвикателства и да работим много активно върху изграждането образа на България, нещо, което на практика българската външна политика в момента не прави. Особено значение за нас има повишаването на професионализма в Министерството на външните работи и въобще в дипломатическия апарат и развитие на кадрите”, посочи Вигенин.

Ако за външният министър Николай Младенов, е достатъчно за дипломати да бъдат назначени млади хора, с владеене на чужди езици – за всеки един сериозен дипломат от кариерата подобно виждане би предизвикало бурен смях!

Къде готви Младенов хората за дипломати от кариерата – откъде ги взема? От партийните ядки на ГЕРБ? Нима се връщаме към следпартизанските времена, когато е било достатъчно да си бил в шумата, за да получиш даден пост?

Или Младенов реанимира времената на партийни протекции за назначения в посолства по света?

Та езици знае всяко второ българско дете, а с по два езика са и циганчетата, децата на произведените от демократичния преход “турци” – това прави ли ги достатъчно годни за представители на държавата ни зад граница?

Какви са целите на българската външна политика, и как се обезпечават те финасово и интелектуално?

Какви са интересите на българската външна политика в отделните страни по света?

Нима членството в НАТО и ЕС са достатъчниу за да се “преписват” от тях целите и интересите на държавата ни?

Или спусканите от САЩ цели и интереси вече са и наши, български? А дали те кореспондират с целите, интересите и задачите на Европейския съюз?

Кои са стретезите, съветниците на Младенов за това каква външна политика трябва да води България? Нима това са неговите бивши работодатели: “Отворено общество” на Сорос и Световната банка?

Аз лично не съм чула в стретегиите и политиката на тези две институции да има заложени български национални интереси и цели.

До сега българската външна политика демонстрира орезиляване на посланиците ни по света – умишлено, бе за се отчита излагацията и за българската държавна политика.

А имаше хиляди начини това да се извърши дискретно, в името на запазване на достойнството на тези хора и на работата и професионализма им зад граница. Но тук реваншизмът на най-високо викащите се оказа водещ. А кои викат най-силно против принадлежността на български посланици към разузнаването? Децата на хора, които са работили за него, децата на хора от най-висшата номенклатура от времето на Живковото управление – хамелеоните се оказаха най-гладни и най-гласовити.

Един неуспял адвокат по гражданско право като Филип Димитров, направи кариера от това, че разсипа българската външна търговия, като закри ресорното министерство.

Този американски послушник се завъртя в кръговото движение на така наречената демократична номенклатура на прехода и бе изпратен от бившата социалистка Катрин Аштън в Грузия!

Ще спра дотук засега, защото мизерното издигане в кариерата на пишман политици, съчетано с потъпкване на националните интереси беляза омерзително цели две десетилетия!

Според ГЕРБ-овската номенклатура, е нормално България да добие известност като американски послушник на Балканите, без своя собствена идентичност и без какъвто и да било суверенитет.

Тогава трябва ли да се изненадваме на начина по който се води външната политика на държавата ни в момента? Излишно губене на време...

Докога министър Николай Младенов ще ни излага по света?

След Соломон Паси, след Надежда Михайлова и други подобни, има ли място все още за изненади от излагане на държавата ни пред света?

Единственото, което можем да си пожелаем на първо време е, да видим на ГЕРБ като управляващи гърба...

ПРОЕКТОЗАКОНЪТ ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА РУШИ ПОСТИГНАТОТО В ДЕМОКРАТИЧНИТЕ РЕФОРМИ

Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношетния

Проектът за допълнение и изменение на Закона за дипломатическата служба, внесен от МВнР в МС бе представен за твърде кратко време на сайта на правителството за обществено обсъждане и бе свален дори преди изтичане на посочения срок– 20 май 2011 г. . Опитът ни показа, че някои мнения не бяха допуснати, защото очевидно не са се харесали на отговарящия за сайта служител.

Появилото се на 19. май становище на Българско дипломатическо дружество на страницата на аналитичното му издание „Експерт–БДД” не бе коментирано, въпреки че беше разпространено до 28 български медии, а си заслужаваше, защото насочваше към необичайно много за един правителствен документ слабости и закононарушения и защото все пак БДД е един от компетентните съавтори на действащия в момента закон.

Предстои разглеждането на проектозакона в Народното събрание на една парламентарна република, в която обаче не Парламентът, а министър–председателят задава тон. Мнозинството ще трябва да утвърди куп противозаконни и абсурдни формулировки:

– Грубо нарушение на Коституцията представлява член 69, тъй като според основния закон на България Президентът назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представителства на страната в международните организации. Министърът на може да пректрати за 3 месеца задграничната командировка на ръководитерля на дипломатическо представителство поради същата конституционна причина.

– Нарушава се Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи с постановката в член 71 от проектозакона, според който министърът определя длъжности в задгрланичните представителства за служители, които не се придружават от членове на семействата.

– Погазва се закона за администрацията с делегирането на правомощия на заместник министрите по изменението и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения. Те нямат право на това. Министърът няма право еднолично да утвърждава щатовете на структурните звена, защото това е правомощие на Министерския съвет. Премахва се длъжността „административен секретар”, досегашните „висши”, „старши” и „младши” длъжности се заменят с „ръководни”, „координационни” и „експертни”, което също е в противоречие със Закона за администрацията.

– Разбива се същността на досегашния Закон за дипломатическата служба от 2007 г. , който за първи път правеше опит да гаранитира професионалното развитие на кадрите и да ги предпази от въздействия на политически сили и конюнктурни процеси. С промените министърът придобива правото да назначава външни лица, без да са придобили дипломатически ранг. На практика се премахва Атестационната комисия, а министърът си присвоява правото сам да дава висшите дипломатимчески рангове „пълномощен министър” и „посланик”. Отнема се правото на Келегиума да участва в изготвянето на Наредбата за атестиране на дипломатическите служители. Позициите на създадения за стабилизиране на професионалната служба постоянен секретар в досегашния закон също се подкопават с възможността за замяна от министъра с друг

„дипломатически служител”.

Всичко това премахва демократичността, прозрачността, конкурентността, стабилността в кариерното развитие, които въведе Закона от 2007 г. Променя се същността на дипломатическата служба от професионална в политически зависима администрация. Този проект ни връща години назад.

Силното занижаване на критериите и изискванията за съответните длъжности и възможността за назначаване без конкурс, очевидно са направени с цел да се позволи бързото назначаване на политически верни на сега управляващите лица. Това ще доведе до нарушаване на облика на българската дипомация в чужбина и смехотворни ситуации, познати от времето на овладяването й от СДС. Разликата ще бъде най–много в преминаването на кратък курс в Дипломатическия институт към МВнР, какъвто вече преминаха търговци на коли на старо, счетовидители, секретарки и други функционери на ГЕРБ.

Предвижданата санкция при отказ да бъде издадено или при отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, прокарва правото на ДАНС да се намесва в кадровата политика и да се използва от политическото лице–министърът, за отстраняване на неудобни служители.

Жалко е, когато един министър си служи с лъжи за да аргументира и защити нескопосания си проектозакон. МВнР прие много млади кадри, създаде Дипломатически институт. Само в създадения лично от автора на този коментар Клуб на младия дипломат в МВнР преминаха към 250 студенти от 4 български университета, повечето от които днес се реализираха в няколко министерства. Каква ДС пречила по думите на министъра да се развиват младите кадри 22 години след прехода? Та те се учеха и продължават да се учат от нас, от опитните дипломати, каквито обаче почти не останаха. От новоназначените генерални консули само един е професионален дипломат от МВнР! Прави впечатление и факта, че няколко десетки посолства от 01 юли т.г. ще останат без посланик, а заместниците им няма да бъдат приети дори на ниво директор в съответната страна, ако се наложи да потърсят контакт. Това министърът дори не коментира, защото всеки редови гражданин си дава сметка, че то е срив във външнополитическата ни дейност в един изключително важен момент.

Текстовете, препращащи към Закона за достъп и разкриване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА по отношение на посланици, директори и началници на отдели, които са принадлежали към тези служби, са очевидно и категорично лустрационни и не подлежат на коментар. Искането да се извършва проверка при новоназначавани също е неоснователно. Оспорвайки това, министърът нанася вреда едновременно и на дипломацията и на разузнаването защото те винаги и навсякъде по света са много близки и са вървяли ръка за ръка. Само една страна направи пълна лустрация на разузнаването си, но не и на дипломацията си– Чехия. Затова и до днес дори на международни конференции се разказат анекдоти за поетото от артисти, филолози и ветеринари разузнаване на Чехия. Всички други страни се придържаха към традиционния професионализъм на дипломатическата професия. Разбира се, че задачите, особено на разузнаването, коренно се промениха. В България дипломатите първи се деполитизираха. А Президентът е напълно прав, когато твърди, че някои от нарочените днес за отзоваване български посланици имат сериозен принос за приемането на България в НАТО и ЕС. Освен това, кадрите ни в тези сфери през последните 21 години преминаха обучение във водещи западни институции и центрове и получиха не едно признание и отличие за укрепване и развитие на сътрудничеството ни с тези две водещи организации. Възмутителна спекулация е лансираното твърдение, че хора с такава следа в миналото си, поставяли под въпрос международния авторитет на Република България. Напротив, в повечето случаи това са хора, които се ползват с уважението на нашите партньори. Няма нито едно изразено недоверие и нито един отказ за работа с такива хора.

Проблемът не е в търсене на компромиси и начин за излизане от създалата се ситуация, а в иницииране на промени на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на приналдлежност на български граджани кщъм ДС и разузнавателните служби на БНА. Промяната в този Закон трябва да премахне огромната несправедливост да бъдат обвинявани в доносничество и репресии хора, които нямат нищо общо с ДС, като тези от стратегическото военно разузнаване и нищо общо с политическакта полиция, като външнополитическото и научно–техническото разузнаване, работили само в чужбина. Един такъв Закон трябваше да разкрие идеолозите на системата, престъпната й върхушка и да създаде условия за историческотко изучаване на процесите. При такива промени, всичко ще си дойде на място. Защото дипломацията не е единствениата сфера, в която се търси сблъсък на несъществуващи сили и интереси. Единствено националните интереси могат да са определящи, независимо от смените на политическите елити.

Но когато един бивш милиционер, поставен неслучайно начело на комисия по досиетата, започне да коментира професионалните качества на нашите посланици от страниците на най–тиражния ежедневник, това е сигурен знак, че не само в проектозакона за дипломатическата служба, но и в днешното управление на държавата има нещо много сбъркано!
Забрана за посланици от ДС не е лустрация

С Евтим КОСТАДИНОВ, председател на комисията по досиетата, разговаря Лилия Цачева

- Нужни ли са текстове в Закона за дипломатическата служба, които да не допускат кадри на Държавна сигурност за посланици и началници в МВнР, г-н Костадинов? И защо огласяването на дипломати с минало в ДС предизвика скандал?

- Огласяването на агенти и служители на ДС в дипломацията беше просто поредното решение на комисията по закон. Не виждам никакъв скандал. А реакцията на МВнР беше много точна, навременна и адекватна. Тази проверка и кога ще й дойде времето вълнуваше и предното правителство. Може някой тайно да се е надявал, че няма да се стигне до тази точка от закона. Установихме, че близо 45% от кадрите в дипломацията са били свързани с ДС. За демократична страна-членка на ЕС и НАТО, като България, не е редно да има такъв процент хора, работили за отминала във времето форма на държавност, които да ни представляват и сега. И е факт, че голяма част от тези посланици не са доказали, че работят по нов начин, различен от времената преди 1989 г. ???????А тезата,че огласяването на агентите на ДС в дипломацията

- Президентът Първанов отказа да отзове действащите дипломати с агентурно минало, защото трябвало да се види всеки случай отделно. Има ли основание?

- Не искам да коментирам какво е имал предвид президентът, но смятам, че няма основание. И не мога да си представя как съчетаването на начините за работа на ДС и на демократичната държава????? работят за утвърждаването на България навън. Смятам, че трябва да се върви към ново представителство на страната ни и да се сменят поколенията. Тезата, че няма подготвени, образовани, нови и млади хора, не е вярна. Доказа го конкурсът за консули, проведен от външния министър Николай Младенов. У нас вече има подготвени хора, които не са работили за тоталитарните служби, не са обременени от миналото и могат да работят по правилата на демокрацията.

- Новите текстове в Закона за дипломатическата служба лустрация ли са? Министърът твърди, че не са, но партията, от която бяхте депутат - БСП, смята обратното и плаши да сезира Конституционния съд (КС). И закъсняха ли тези мерки?

- Не, това не са лустрационни текстове. А изисквания за кандидатстване за работа. Такива има и за шофьорска книжка????? - да имаш основно образование, медицински преглед. Това е все едно да се смята за ограничение за даден пост да се иска допуск до класифицирана информация, какъвто не всеки може да получи. А мярката може и да е закъсняла, но важното е, че дойде моментът този въпрос да се реши. А БСП могат да използват правната възможност да сезират КС. Друг е въпросът какви аргументи ще извадят. За мен лустрация в Законопроекта за дипломатическата служба няма.

Пресконференция на БСП

31.05.2011г.

......................................................................................................................................................

Сергей Станишев: Третата тема, която искам да коментирам съвсем накратко, на този въпрос ще се спре повече Кристиан Вигенин и по-подробно, са промените в Закона за дипломатическа служба и действията на министъра на външните работи. Това, някак си, като решение на МС, остана в периферията на вниманието на медиите. Сигурно е обяснимо, защото това не засяга пряко повечето хора в България, но това засяга българската държава и българската държавност. Беше приет навремето Закона за досиетата с идеята да се спрат злоупотребите и изнудването в българската политика с досиета, което беше практика в българската политика в последните 20 години, но това, което казва в момента е пълно изкористяване и на тази идея, както и този законопроект е законопроект, който разбива окончателно българската дипломация и г-н Младенов ще влезе в историята като ликвидатор на българската професионална дипломация – искам да го заявя много ясно, защото с тези промени първо – противоречи на Конституцията по отношение на правомощията на президента и на МС – тези пълномощия по формирането на външната политика, към министъра на външните работи.

Второ – 20 години се говори, че е нужен закон за дипломатическата служба, който да й даде стабилност – такъв беше приет от предишното правителство и парламент. Сега се въвежда основно политическата съобразност в интерес на политическата чистка на министър Младенов и възможността министерството да се пълни с хора, които нямат никакъв опит и никаква професионална подготовка в областта на външната политика, извън всички правила за професионална дипломатическа служба.

И третият елемент – това са практическите действия на министър Младенов – в период, когато България се нуждае от авторитетно и професионално представителство за реализация на такива национални цели като Шенген, към 1-ви юли т.г. се очаква около 50 български посланици да са в София, вместо да изпълняват своите функции и задължения в съответните държави, да работят за националните интереси – за членството в Шенген, за други инициативи, България по същество, остава без представителство в по-голямата част от държавите, където имаме политически мисии – това е абсолютно безотговорно, това за мен е национално предателство. Да не говорим, че това е знак за тези държави за отношение към тях, защото с всичките приказки, и на премиера и на министър Младенов, досега не е посочен един факт някоя държава да е казала: еди-кой си посланик е неприемлив за нас или министър Младенов да е казал – еди-кой си посланик е непрофесионален и не може да защитава българските интереси и политиката на България и това за мен е пълен абсурд, което се прави и това държим да ви информираме за тази позиция на ИБ на БСП.

Кристиан Вигенин: На първо място искам да оспоря тезата на министър Младенов, че предложените промени в Закона за дипломатическата служба на практика отварят пътя за реформа в министерството. Всъщност истинската реформа беше реализирана с приемането на Закона за дипломатическата служба, с което беше създадена стабилна основа за развитието на службата, за кариерното развитие на дипломатите и най- важното – за ограничаване на възможностите за политически натиск и партийни назначения. За съжаление с предложените промени на първо място се отваря вратата именно за такива партийни назначения в системата и се разбива модела на кариерно развитие, въведен със Закона за дипломатическата служба. Разширяват се значително правомощията на министъра, а една такава силна централизация при вземането на решения не е в интерес на стабилността на системата. Не на последно място, но и основна причина за тези промени е желанието за разправа с професионалните дипломати, които в момента са гръбнака на дипломатическата служба. Фактът, че към 1 юли между половината и ½ от българските посланици ще бъдат в София и няма да могат реално да осъществяват своите правомощия в съответните страни, достатъчно ясно показва намеренията на сегашното ръководство на МВнР.

Един важен елемент според мен – подобни действия в голяма степен ни навеждат на подозрението, че с тези действия е възможно да се реализира една подготовка за фалшификация на изборните резултати наесен в дипломатическите представителства в чужбина, доколкото първо – привикването на посланиците тук, възможността на министъра да изпраща в съответните посолства еднолично представители, които след приемането на закона, ако бъде приет с тези промени, ще дадат възможност за партийни назначения и политически назначения, които могат да повлияят и на самите резултати от изборите. Знаете, че в една оспорвана кампания всеки глас е важен, немалко избори в последните години го показаха.

Навежда ни на мисълта, че цялото това упражнение е една добре планирана акция, чийто резултат ще бъде един погром над българската дипломация. Погром, който може би по своите резултати ще надмине започнатото около преди 20 години от Стоян Ганев. Министър Младенов се явява един идеен продължител на опитите тогава и на резултатите на тогавашното ръководство на МВнР. Ние смятаме, че една от основните причини използването на списъка, изготвен от комисията по досиетата, е също така неспособността на сегашното политическо ръководство да се впише в професионалната среда на МВнР. Това ръководство и до момента остава чуждо тяло и именно тази централизация ще доведе до това, че всъщност професионалните дипломати изцяло ще бъдат изолирани от вземането на решения.

Искам да подчертая, че тезата, че тези посланици за които беше установена принадлежност към бившата Държавна сигурност преди 1989 година са едва ли не уронват престижа на България. Това по никакъв начин не беше потвърдено до този момент тъй като няма нито една официална реакция от страна където такъв посланик е изпратен и изпълнява своите задължения. И второ по отношение на техния професионализъм до този момент няма нито един коментар от които и да е от тези посланици от страна на министър Младенов, че има професионално несправяне на задълженията по една или друга причина. Тъй като сме наясно с разположението на силите в българския парламент, не е невъзможно тези промени все пак да бъдат приети, но ние в нашата позиция призоваваме народните представители и от управляващото мнозинство и от опозицията да отхвърлят тези промени в името на запазване на стабилността на българската дипломация. Струва ми се нека да не изглежда като заяждане, но като чели част от тези промени много навяват на едно усещане, че грамите, които изтекоха от Уикилийкс не са безпочвени. Тази сляпа амбиция на министър Младенов да се разправи с професионалните дипломати е продиктувана вероятно и от нуждата заявена и от самия министър-председател, че България има нужда от направляване от страна на Брюксел и Вашингтон. Очевидно е, че когато хора без необходимата професионална квалификация представляват България в чужбина възможността за такова направляване е много по-лесна.Благодаря ви.



Този кабинет няма балканска политика

автор: Михайлина Димитрова, вестник Труд, 02 06 2011

С евродепутата Ивайло Калфин разговаря Михайлина Димитрова:

........................................................................................................................

- Не мога да не попитам за предложените промени в Закона за дипломатическата служба, защото той бе изготвен и приет по ваше време в МВнР.

-Надявам се проектът, публикуван на интернет сайта на МВнР, да бъде много силно променен до внасянето му в НС. Предложеното противоречи на конституцията, на няколко други закона, нарушава основни човешки права - на български граждани се забранява да работят за международни организации. Имам предвид хората от списъците на сътрудници на ДС. Еврокомисията ясно заяви, че за нея критериите за назначаване в Службата за външно действие са свързани с професионализма и опита на кандидата. И нищо повече.

- Т. е. за вас няма съмнение, че промененият закон ще стигне до Конституционния съд?

- Ако се приеме в този вид, ще стигне. Но има и доста други неща по принципите на закона. Силно се намалява влиянието на професионалното ръководство на МВнР за сметка на много силното увеличение на влиянието на министъра и на политическия му кабинет. И още нещо, което бе смисълът на досегашния закон - да се изгради професионална служба, в която млади хора да започват работа и да се развиват. Сега се отваря възможността всякакви хора и на всички равнища да бъдат назначавани в МВнР. Толкова много години след промените, след толкова чистки, това е напълно излишно. Иначе всеки министър има право да прецени как да оптимизира работата на министерството, но тези промени идват в повече.