ДЪРЖАВЕН И ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРОТОКОЛ Печат
Автор Експерт   
Сряда, 15 Юни 2011 16:39
Излязлото от печат пособие „Държавен и дипломатически протокол. Церемониал. Кореспонденция и Бизнес етикет” от Димитър Романов е пето допълнено и преработено издание в обем от 580 страници, . Авторът е слабо известен в активните днес дипломатически среди, но не може да му се отрече, че е събрал и преработил голямо количество полезна информация в тази сфера. А иначе, когато споменем „държавен и дипломатически протокол” си споняме за легендата Борис Джибров, за учебника на Йордан Кожухаров „Дипломация и протокол”,  за богатия опит на началника на протокола на президента Атанас Павлов, за лекциите на Анатолий Пазийски, но не и за Димитър Романов. Причината е, че Романов, бивш наш посланик, от над 20 години е университетски преподавател и би трябвало да го познават повечето бивши студенти от специалността „Теория и история на международните отношения”, да си спомнят за неговите учебници и за „Речник по международно право”.
Във встъплението си авторът посочва, че пособието съдържа максими на мъдри и вещи люде– легендарни като Соломон, велики като Александър Македонски, скъпи като Константин Кирил Философ и Софроний Врачански, известни като Ларошфуко, съдържа конкретни формулировки на проф.д–р Михаил Геновски, съвети на Ърнст Сатоу, препоръки на Жан Серрре, съждения на проф. Фьодор Ф. Молочков, мисли на Ралф Джордж Фелтъм и даже поговорки– наши и на народи от цял свят. Те всички иматп пряко отношение към добрия тон, възпитанието, етикета и протокола, към техниката да се водят преговори и да се постига успех в бизнеса. В този смисъл авторът не би могъл да претендира за повемче от събирателска дейност на многобройните писани и неписани правила и норми на протокола и отчасти – на етиката.
Авторът твърди, че България от Освобождението насам постоянно губи позиции в международните отношения. България губи на дипломатическото поприще главно по две причини: разминаване на интересите на Великите сили и на съседните държави с националните интереси на България, а българсктата дипломация все не успярав да неутрализира или поне да намали ефекта от интригите на тези държави. У нас малко се познават историята и теорията на международните отношения, реалностите– субектите и движещите сили– на международните отношения, международното право. Малцина си дават сметка, че политически инструмент на дипломацията е и протоколът. А какви са формите и методите на дипломацията , от какви елементи се състои процесът на вземане на външнополитическо решение, какви предпоставки формират външната политика на държавата, каква е техниката на международната учтивост –това са само част от въпросите, на които всеки българин, свалил калпака си в кръчмата, има готов отговор. В резултат на това „многознаене”, на по–голямата ни „компетентност” от тази на другите, на непризнаването на авторитети /нали и титли у нас никога не е имало/ се стига до вземането на редица волунтаристични външнополитически решения.
Човек сам решава дали да прояви уважение или пренебрежение. Като личност той има право на свобода на волята си, поради което всички съвети по въпросите на етикета  могат да спомогнат за издигането му, за воденето на по–приятен начин на живот, за доброто му приемане в обществото, но ако тези съвети налагат задължения тази личност да прави нещо насила, то те са се оказали по–скоро обида за интелекта и свободата на волята.
Не е така обаче с нормите и правилата на протокола, които в повечето случаи имат юридически задължителна сила или нарушаването на които води до усложнения в междудържавните отношения. Нещо повече, в миналото нарушаването –нарочно или поради непознаване на правилата на международната учтивост– понякога е водело до война.
Естествено всяка епоха и всяко ново време налагат отпечатък въ рху традициите, етикета, етиката и протокола. „Променят се времената и ние се променяме с тях.”– е написал Софроний Врачански на полето на една книга. Така например по–рано не е имало телефон за съгласуване на поканата, нито компютри за облекчаване на посмовната работа и осъщестяване на контакти, особено в бизнесе, или пък мобилни телефони за незабавна връзка. Някога протоколът и етикетът са целели да поставят всекиго на мястото му, за да се подчертае ппревъзходството на високопоставените; днес те се стремят да улесняват общуването. Фалшът и сервилността на на някогашното висше общество днес не се включват, поне на теория, в етиката. Правата и свободите на хората заемат все по–голямо място в етиката, а хуманизмът започва да се налага над другите правила. Лайтмотивът на съвременния етикет е : „Учтивиост със сърдечност”. В същото време измененията в живота налагат не само либерализиране, но и ограничаване на етикета, протокола, например на официално място с включен мобилен телефон не се отива.

Съдържание
Първа част
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.Етика, етикет, протокол
2.Източници
3.Държавни органи и външни отношения
4.Правила за поведение в обществото

Втора част
ПРАВИЛА НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ПРОТОКОЛ

1.Класификация
2.Правила за поведение в дипломатическия корпус
3.Правила за ордените и отличията
4.Правила за титлите и формите на обръщение
5.Правила за международна учтивост
6.Техника на международната учтивост
А/ Поканата
Б/Визитната картимчка
В/Езици, преводи и преводачи
Г/ Дипломатическа кореспонденция
7.Церемониал
А/ Държавни символи
Б/Празници и календари
В/Правила на дипломатическия церемониал
Г/ Държавният церемониал в Република Бъьлгария
Д/Церезмонии в общините
Е/Срещи, конференции, съвещания
Ж/Военни почести
З/Български военен церемониал
      И/Протоколни правила в ООН
8.Облеклото
9. Видове приеми
10.На масата

Трета част
ДРУГИ ПРАВИЛА

1.Беседата
2.Работата
3.Подаръците
4.Протоколът, етикетът, религиите
5.Заключителни бележки



Димитър Романов, Държавен и дипломатически протокол. Церемониал, кореспонденция, бизнесетикет, Пето допълнено и преработено издание , Университетско издателство „Паисий Х илендарски”, Пловдив 2011, 582 страници, Цена 22,80 лева