ЗАЩО СЕ ПРЕМЪЛЧАВАТ ИЛИ ФАЛШИФИЦИРАТ НАЙ–СЪЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ В СПОРА ЗА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА... Печат
Автор Симеон Николов   
Петък, 08 Юли 2011 23:41
ЗАЩО СЕ ПРЕМЪЛЧАВАТ ИЛИ ФАЛШИФИЦИРАТ НАЙ–СЪЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ В СПОРА ЗА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА?

Инициативите на Българското дипломатическо дружество /БДД/ във връзка с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба създадоха ситуации, които предизвикват редица сериозни изводи: за компетентността и морала на управляващите, за поведението и професионализма на медиите, за ценностите и готовността на самите професионалисти–дипломати да отстояват позициите си.

БДД не можеше да не реагира на проекта, който дори не е изготвен и не е обсъждан от професионалисти и в буквалния смисъл разбива първия в сферата на дипломацията след тоталитарния период демократичен закон, приет през 2007 г. след повече от 10 години дебатиране и натиск срещу всички политически партии в името на професионализма, прозрачността и демократичността. Проект, който ни връща с много години назад.  

Това е първият премълчан въпрос. Нито един представител на управляващите и нито един журналист не поставиха въпроса, с какво трудно извоюваният от професионалистите Закон за дипломатическата служба от 2007 г. пречи или части от него не отговарят на някакви съвременни изисквания.

Вторият странен факт, който сякаш никому не прави впечатление: след като БДД доказа по безспорен начин в подробен анализ, разглеждайки точка по точка от проектозакона, че се нарушава Конституцията, Европейска конвенция, административен закон, нито един управляващ и нито един журналист не коментираха въпроса, има ли наистина противоконституционни и противозаконни моменти и нямаше нито един коментар по многобройните критични бележки, който да оспори нашите твърдения. Когато 92–ма народни представители могат без да разсъждават да гласуват на първо четене такъв законопроект, логично е да си задедаме въпроса, какво ли друго  биха гласували, например връщане на Варшавския договор или обявяване на диктатура или  какво ли не още!?Когато този подробен анализ на БДД с такива смайващи констатации за конституционни и законови нарушения, изпратен своевременно до 28 медии в страната не предизвика в нито един редактор необходимостта да публикува поне няколко реда, да бие тревога в обществото, какво трябва да мислим за ставащото в българската журналистика, за професионализма и морала в нея? Да, вестник „Дума” публикува авторски материал на представител на БДД, макар и с 10 дни закъснение.

Третият  „потънал” дори в някои критични към ставащото  изявления въпрос е, че  безпрецедентната концентрация на власт в лицето на министъра, гарантирана от проектозакона, всъщност е за сметка на разрушаването  на досегашни колективни съвещателни и контролни органи и обезличаване на новата фигура на постоянния секретар, създадена със Закона от 2007 г. с цел запазване на професионалната сфера от политически посегателства. Никой не коментира, защо министърът се стреми да избяга от всякакъв контрол? Нещата обаче, изглежда са по–сериозни от политически реваншизъм и "наши" хора да влязат в дипломацията. Защо премиерът се съгласява да му отнемат правомощия с този проектозакон? Рискува и с нарушаването на Европейска конвенция. Защото не иска или не може в момента да възрази на онези, които дърпат конците на министър Младенов! А защо в близко бъдеще такава по–голяма свобода на министъра ще е необходима и на кого?

Едва след първите срещи, които БДД и други организации поискаха с ръководствата на парламентарни групи, се изтъкна и четвъртия въпрос от ключово значение за целия казус: Законът за досиетата като първопричина за появата на плачевния по своята некомпетентост и нагъл по своите нескрити цели законопроект. Той създава прецедент, който ще се мултиплицира и в други държавнви сектори и области в обществения живот. Целящата с това лустрация ще придобие други измерения. От високоточно оръжие в ръцете на политическите партии, които го използваха досега за отстрелване на противника и неудобните в собствените редици, за инструмент за постигане на краткосрочни теснопартийни цели, Законът за досиетата може да се превърне и в оръжие за масово поразяване, но отдолу–нагоре, с искания за лустрация по места, във ведомства, министерства, общини и така нататък. Можем да си представим, каква борба за отстраняване на конкуренти и лични врагове ще настъпи, какви чистки могат да последват. Вече има заявки за проверки и прилагане на лустрация–например от богословския факултет, от някои управленски органи и др. Така както в началото на мандата на това правителство в държавни ведомства открито поставяха въпроса, ако не си в ГЕРБ или СДС, не можеш да останеш на поста си, сега от провинцията идват редица сигнали, че дъщерята или сина на някого не са предпочетени при назначаване, защото, знаете ли, кой е бил баща му. Това означава, че днешната власт може да надмине комунистите, които навремето са създали понятието „враг на народа”.

Затова, спорейки за проектозакона за дипломатическата служба,  да е ясно, че трябва да се премахне или корегира първопричината– Закона за досиетата! 

На пето място „потъва”, премълчава се, няма го в общественото пространство, злоупотребява се, с един друг въпрос: каква е практиката в другите страни. Нито една страна не е разкрила дипломатите си–разузнавачи. Второ, само в две страни е имало лустрация и то в разузнаването, а не в дипломацията. Трето, в страни като Унгария например, въобще не попадат в рамките на Закона служби като военното разузнаване например. Четвърто, в Румъния спряха изпълнението на аналогичен Закон за досиетата защото нарушавал Конституцията. Да не говорим за страните, които решиха да унищожат всички досиета и за страните, които решиха да не ги обнародват до изтичане на давностиня им срок в интерес на национарлната си сигурност. От незнание или умишлено управляващите, които защитават законопректа, лъжат! Но онези, които излагат контра–аргументи, трябва да са по–добре информирани и подготвени. И да знаят, че най–добрият учител е опитът на другите.

Шестият не само премълчаван, но и грубо фалшифициран въпрос е доверието на чуждите държави в нашите кадри. И тук не е  достатъчен само аргументът, който чуваме, че няма нито един случай на изразена нетърпимост или критичност, или недоволство от наш посланик. Тук трябва да се даде гласност на фактите, че тези хора първо са преминали школи  на САЩ и НАТО, че са получили доверието и оценката им, че са награждавани като посланици от президенти на чужди държави, от министри, от организации, че са получили заслужено признание, което сега им се отрича от родната България. Нещо повече, самото българско МВнР наскоро публикува на интернет страницата си съобщение за награден наш посланик, който бе отзован от министъра ни: приет от президента и отличен със златен почетен знак, а министърът на външните работи на тази страна  изказал благодарност на българския посланик за положените усилия и оценил работата на българското посолство като „отлична”. Това разбива на пух и прах аргументите на министър Младенов, а за това, че съобщението е публикувано на страницата на министерството, сигурно някой ще трябва да бъде наказан. Дано му се размине на колегата.

На седмо място не може да не споменем  друг грубо преиначаван въпрос:Имало много способни млади хора, на които ДС пречела да се развиват. В МВнР навлязоха много млади хора. Създаде се Дипломатически институт. Имах възможност да разкажа в предишна публикация, че през създадения от мен Младежки дипломатически клуб към МВнР преминаха над 200 студенти и млади специалисти, част от които се реализираха по–късно в 4–5 министерства. ДС от 22 години не съществува за да пречи на някого. В тази професия обаче,  младостта не е предимство, напротив, утвърждават се улегнали и възрастни хора с много знания, ерудиция, култура и опит. В Германия например не се назначават за дипломати младежи от студентската скамейка, а се избират от различни професии с определен стаж, след което преминават 2 годишна дипломатическа школа. Това също трябва да се знае и да не се позволява на някои политици да се упражняват в популизъм и в тази сфера.  

Защо горните 7 въпроса се премълчават или грубо изопачават?

Първо, защото цялата кампания за прокарване на проектозакона е прикрита под плаща на връщане на хората с картончета от зловещата ДС.

Второ, защото политици и служби попречиха на народа си да реши проблемите с миналото си веднъж завинаги и със създаването на един сбъркан закон за досиетата години наред хвърляха кал не по онези, които трябва, а по достойни хора и специалисти. Ако вземем случая с последните публикации на също така сбърканата Комисия – за учени и хора на изкуството, чийто принос за България и човечеството е признат в световен мащаб. Насищането на общественото пространство с представата за някаква митична ДС, която след 22 години още създавала зависимости, е стигнало критични стойности, на хората им омръзна да се говори по този начин, загубиха и вяра, че ще бъдат поне посочени истинските виновници и реакцията им естествено е за по–бързо приключване чрез отстраняване и на дипломатите с картонче.

Трето, всяка справедлива критика срещу изключително некомпетентния проектозакон, нарушаващ Конституция, Европейска конвенция и административни закони се принизява до опит за защита на няколко десетки посланици, респективно техните места зад граница. И хората са склонни да възприемат този контра–аргумент, защото е по–трудно да се проумее юридическата немощ на авторите на проектозакона, а още по–малко да се видят задкулисните цели на същия. 

Четвърто, използването на дипломатическата служба през последните две десетилетия от политическите сили не създаде добър имидж на професията и в съзнанието си хората нямат вярна картина за нея. Това улеснява много днешните прибързани, повърхностни реакции в подкрепа на машинациите на онези, които с прокарването на такъв закон преследват други цели.

Пето, защото не се чува гласа на самите професионалисти. Нямаме информация за проведена дискусия в рамките на Министерството на външните работи. Твърди се, че Закона въобще не бил писан в Министерството, а в една неправителствена организация с известно минало и задокенаски връзки и финанси. Защото както служителите на Министерството, така и членовете на неправителствени организации се въздържат да изразят открито мнението си, не смеят да го направят и във форумите в електронните медии, дори в приятелските кръгове във Facebook. Изглежда, че страхът се е загнездил дълбоко в тях. Всеки се опитва да се спасява поединично. Включително и някои от отзованите посланици.  А народ от такива индивиди най–лесно се манипулира. Лошото е, че този начин на живот и поведение се възпитава и в младите. Но всеки трябва да знае, че ниските храсти затова ги подпикават!

Шесто, неправителствените организации не обединяват усилията си, не показват оперативност и решителност, не атакуват парламентарните групи с експертни оценки, идеи и предложения, не са и търсени от последните, особено ако не отговарят на политическата им окраска.

Отговорността на самите политически сили и парламентарните им групи е друг съществен въпрос. На първата среща с ръководство на парламентарна група представителите на трите организации, поискали този разговор, дори не се сетиха да попитат, защо само 22–ма  депутати са гласували против законопроекта! И когато говорим за отговорност, разбира се не можем да подминем и редакциите на онези 28 медии, които до една премълчаха юридически издържаните обвинения за противоконституционност и противозаконност.             

 Всичко това се отразява на мотивацията на дипломатите ни, пречи, преформатира ги в друг вид човешки същества, търсещи оцеляване на база на други ценности, различни от тези в една демократична, свободна и правова страна.  

В заключение може да се направи извода, че споровете по този проектозакон всъщност изместват вниманиоето от сериозния и голям проблем: отсъствието на прагматична българска външна политика със свой почерк и в защита на националния интерес. Вместо да спорим за това, защо министърът е назначил търговци за дипломати или за колко иска да продаде един имот в чужбина, да анализираме какво се случи в две годишното управление в сферата на външната политика. Има сериозни празноти, непонятно изоставяне на вече постигнати успехи, отказ от собствени позиции и участие във формирането на общи такива в организациите, в които членуваме, смешни и неадекватни представяния на международни форуми, съмнителни стъпки, които ще се отразят негативно върху нас през следващите години. Не е ли странно, че няма нито ред и нито дума от министъра за подготовката на бъдещите кадри в дипломацията?

Изместването на горните акценти води до още по–големия въпрос: обезличаване на историята ни, разрушаване на държавността, превръщането на държавата в територия и включването й в една буферна зона в периферията на Европа. Трябва ни много повече способност да виждаме бъдещите последици от решенията, които вземаме днес.           

В каква посока би трябвало да се развие аргументацията против рушенето на държавността с такива недоносени проектозакони?           

Първо, в условията на една демократична държава, въпреки съмненията, че вървим в обратна посока, би трябвало да е най–разбираемо и приемливо да се чуе ясно в общественото пространство: Уронва се престижа на България! Разрушава се изградена демократична и професионална система в дипломацията! В МС и НС се внасят документи с противоконституционен характер, правят се явни опити за внасяне на реваншизъм в дипломатическата служба! МВнР очевидно не се справя с провеждането на външната политика на България и защита на националните й интереси. За всичко това не може да не се търси отговорност!           

Второ, политическите сили представени в Парламента, управляващи и опозиция, само ще спечелят ерозираното доверие на електората, ако премахнат първопричината за подобни опити за рушене на държавността, като корегират Закона за досиетата и не позволят по–нататъшната дестабилизация на обществото с лустрационни напъни, партийни и котерийни борби. За това се иска политическа смелост и достойнство. Може Бог да не ни е създал така, че да вземаме единствено правилни решения, но ни е дал способността да поправяме погрешните. Политическите партии, които не го разберат, ще понесат нови загуби в предстоящите избори.            

Трето, след като управляващи и опозиция не са способни, или може би нямат необходимия експертен капацитет, нека ние от неправителствения сектор да се опитаме да надскочим посредствениостта и  да обединим усилията си в три направления:     

 – да преработим прокетозакона, стъпвайки на действащия такъв от 2007 година, който е най–голямото достижение в тази конкретна сфера в демократичния преход на страната. Преди това проектът разбира се трябва да бъде изтеглен от НС;           

 – да инициираме, разработим и предложим за обсъждане Стратегия за външна политика, защото в липсата й и неспособността на управляващите се крият проблемите, а приемането й ще е най–добрият противовес на опитите за разбиване на дипломацията ни;           

 – да инициираме и разработим проект за създаване на Академия по международни отношения и сигурност, която да предложи специализация и на кадри за дипломацията на други държави от Черноморско–Каспийския регион.