ЧЕТИРИДЕСЕТ ПОРЕДНИ ГОДИНИ С ПУЛСА НА ГЛОБАЛНИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ СЪБИТИЯ Печат
Автор Посланик Чавдар Минчев   
Неделя, 28 Август 2011 22:07
Реших да напиша няколко реда за верните читатели, автори и сътрудници на нашето списание „Международни отношения” по повод неговия юбилей. Като дългогодишен председател на Издателския съвет и главен редактор сам съм изпитал и имам реална представа за трудния път на различните екипи, създаващи тази книжнина, както и за усилията, положени за нейното оцеляване. По тази причина ми се иска, макар и накратко, да отбележим поне част от стотиците автори, които със своите анализи и прогнози спомогнаха интересът към списанието да не спада, а напротив то да бъде непрекъснато във фокуса на научната и експертна общност и студентската аудитория

Нещо повече – от самото си създаване до днешни дни изданието поддържа жизнена връзката “държава-събитие-автор-читател”, която  е устойчива и гъвкава. Традиция, без която реално не може да се изграждат,  популяризират и дискутират сред гражданското общество външнополитическите приоритети и националните ценности на българската държава. Който твърди обратното или се самозалъгва, или лъже другите, или много по-лошо –  е готов да продава националните интереси. В този план, без никакво самохвалство можем да кажем, че списанието е допринесло за формирането на четири поколения дипломати, посланици, ръководители на мисии, международници, научни работници, журналисти, експерти и т.н. – личности, ръководили през всички тези години външнополитическата дейност и връзки на Република България.

 

Смятам, че е редно още в началото да благодарим поне на част от хората и институциите, които бяха и все още са до нас и най-благородно ни помогнаха в нашата родолюбива дейност в тежките години на прехода, а именно – проф. Евгени Александров, Пенка Григорова; Фондация „Славяни” и нейният председател проф. Захари Захариев; проф. Александър Янков; проф. Веселин Благоев; д-р Георги Мисайлов; Тракийска фондация „Капитан Петко Войвода и Костадин Карамитрев; ген. Тодор Бояджиев; проф. Драгомир Драганов; УНСС и неговият ректор проф. Борислав Борисов; Дипломатическият институт към МВнР; министър Ивайло Калфин; посланик Любомир Кючуков.

 

Ако се върнем към самото начало трябва да отбележим, че първият (пилотен) брой на списанието на бившия Институт за външна политика „Иван Башев" (към МВнР, а по-късно към БАН) излиза в края на 1972 година. Днес, тази академична структура вече не съществува, но научното издание, което неотменно се занимава с проблемите на българската и международната политика оцеля. То остана, за да олицетворява силата и обаянието на българския научен и експертен дух.

 

Заедно с неоспоримите научни приноси на авторитетните ни автори е необходимо да се отбележат и заслугите на редакционните екипи, които реално списваха списанието през тези четиридесет години. Едва ли можем да споменем всички редактори, някои от които за съжаление вече не са между нас, чиито организаторски талант и усилия бяха насочени към професионалното селекциониране и редактиране на сложната материя на авторовите статии. Безспорно обаче следва да се отбележат имената на академик Николай Тодоров, Бойко Димитров, проф. Нешо Царевски, Виктор Велев, проф. Евгени Александров, проф. Владимир Чуков, проф. Милан Миланов, проф. Евгений Гиндев, Сергей Наков, Красимира Стоянова и други. Без техния алтруизъм и професионален инстинкт списанието не би било реалност.

 

Прекосило различни етапи на идейно-политическо и научно развитие списанието доказа своето достойно място в българската научна сфера. Неговото дългогодишно рефериране от Висшата атестационна комисия е само формален признак за това, а и сега отпечатаните в списанието материали се приемат за научни публикации за хабилитация на специалистите в тази област. То се превърна не само в генератор на идеи в сферата на външната политика, но и в откровен форум за сблъсък на мнения на висококвалифицирани кадри, занимаващи се с този вид дейност.

 Ако направим един кратък обзор на имената на авторите, изявили се на страниците на „Международни отношения", ние с право бихме ги определили като  българския политически, експертен и научен елит. Подобна констатация е особено вярна сега, когато България е в двадесет и първата година на своето демократично развитие. Активни сътрудници на рупора на българската външна политика са изявени общественици и политици, депутати, експерти от МВнР и представители на българския политически свят с различни “цветови” симпатии и пристрастия:   Димитър Станишев, Людмила Живкова, Любен Гоцев, Петър Бояджиев, Иван Пушкаров, Валентин Александров, Николай Камов, ген. Аню Ангелов, Юнал Лютфи, Георги Ананиев, Антон Станков, Меглена Кунева,  Янаки Стоилов, Венцеслав Димитров, Огнян Шентов, Георги Прохаски, Мариана Тодорова, Стоян Сталев, Иван Генов, Огнян Пишев, Благовест Сендов, Георги Пирински, Захари Захариев, Филип Боков, Елена Поптодорова, Любен Кулишев, Ивайло Калфин, Веселин Близнаков, Августин Пейчинов, Ирина Бокова, Алексей Петров, ген. Стоян Андреев, ген. Ангел Марин, Соломон Паси, Симеон Николов, Георги Близнашки, Велизар Шаламанов, Ангел Найденов  и други.

В течение на времето на страниците на изданието развиват своите мисли, анализи и прогнози най-първите политически мъже на България – Тодор Живков, Петър Младенов, Желю  Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, министър-председатели и настоящи и предишни лидери на политически партии – Андрей Луканов, Филип Димитров, Жан Виденов, Димитър Попов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Надежда Михайлова, Петър Дертлиев, Красимир Каракачанов, Анастасия Мозер, Александър Каракачанов, Александър Томов, Жорж Ганчев. Част от тези известни политически дейци са писали и са давали интервюта специално за нашето списание. Може би не особено известен факт е, че Симеон Кобургготски отговори на въпроси на редакционния екип, свързани с избора на България в международната й политика през 1994 г. (почти две и половина години преди първото си завръщане в страната).

Автори на списанието са и чужди политици, дипломати, учени и общественици, известни световни имена на международната сцена, като Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Андрей Громико, Михаил Горбачов, Ханс Дитрих Геншер, Ричард Шифтър, Аркадий Волски, Александър Солженицин, Збигнев Бжежински, Хавиер Солана, Ханс Ван ден Брук, Томас О `Съливан, Бутрос Бутрос Гали, Кофи Анан, Себит Брюкай, Лазар Китаноски, Бениамино Адреоти, Жозе Маурицио Бустани, Жак Вюненбюрже, акад. Евгений Примаков, д-р Карл-Хайнц Камп, Катрин Ги Кен, Джо Уилсън, Том Лантос, проф. Джон Ламп, проф. Юрий Кашлев, д-р Ернст Валх, проф. Томаш Волги, д-р Вилем Ван Екелен, проф. Владимир Шишкин, Койчиро Мацуура, Катрин Лалюмиер, Ален Тереноар, Фабрицио Мастрофини, Алфред Мойсиу, Мод де Боер – Букикио, Денис Плесас, Паоло Пипонен, д-р Ури Резник, Жорж Сампайо, Нгуен Зи Ниен, Денис Макшейн, предишни и настоящи посланици в Република България от различни държави: САЩ – Р. Майлс, Дж. Пардю, Дж. Байърли, ФРГ – У. Зайлер-Албринг, Китай – Т. Мяофа, Франция – Марсел Тремо, Русия – Л. Керестеджиянц, А. Потапов  и Ю. Исаков, Украйна – Ю. Рълач, Япония – К. Фукуи, Алжир – М. Лаала, Палестина – М. Салайме, Ирак – Х. Ал-Барак и други.

Наред с тях списанието „генерира" имената на такива изявени български учени като професорите Александър Янков, Борис Спасов, Витали Таджер, Васил Мръчков, Пенка Караиванова, Георги Стефанов, Ангел Шишков, Евгени Александров, Нешо Царевски, Андрей Пантев, Евгений Гиндев, Митьо Исусов, Нансен Бехар, Тодор Вълчев, Владимир Кутиков, Георги Карасимеонов, Чавдар Палавеев, Ангел Тодоров, Пламен Пантев, Жоржета Григорова, Илчо Димитров, Петко Ганчев, Чавдар Николов, Добрин Канев, Агоп Гарабедян, Георги Генов, Емил Минчев, Минчо Спасов, Петър-Емил Митев, Драгомир Драганов, Нина Дюлгерова, Кръстьо Петков, Венелин Цачевски, Мария Чавдарова, Емил Казаков, Васил Проданов, както и доц. Николай Слатински, доц. Динко Динков,  политолозите проф. Огнян Минчев и Иван Кръстев, журналистът Петко Бочаров  и редица други.

 

Голяма е и палитрата на нашите автори, заемали и заемащи дипломатически постове сред които са: Иван Ганев, Геро Грозев, Владимир Павлов, проф. Еньо Савов, Слави Пашовски, Александър Стрезов, Марий Иванов, Тодор Чуров, ген. Тодор Бояджиев, Киряк Цонев, Любомир Попов, Светла Попова, Иван Гарвалов, Петър Попчев,  Юрий Щерк, Любомир Иванов, Петко Драганов, Горан Йонов, Любомир Кючуков, Валентин Радомирски, Георги Димитров, Георги Пейчинов, Златин Тръпков, Андрей Караславов, Камен Величков, Марин Райков, Валери Рачев  и т.н.

 

Искрено се надявам, че не съм уморил аудиторията с изброяването на толкова значими имена, а и няма да обидя тези, които не успях да спомена, тъй като за това ще е необходимо да съставя обширен именник на авторите на списанието. В никакъв случай, обаче, не искам да игнорирам и множеството по-млади и амбициозни изследователи, част от които са направили своя научен дебют именно тук, някои дори от студентската скамейка. Сами по себе си имената говорят красноречиво за широката политическа палитра, която единственото у нас дългогодишно научно списание за международна политика отразява. Огромната авторова численост е достатъчна гаранция за идейния плурализъм и респективно за дискусионния характер на разглежданите проблеми.

 

Съвсем логично, идейната редакционна концепция на сп. „Международни отношения” е да следва приоритетите и принципите на българската външна политика. Така списанието в пълна степен изпълнява първата и задължителна за всяко научно издание функция – да информира в дълбочина нашата общественост за значимите в българската и в световната външнополитическа практика събития. Не съществува факт, който да е попаднал в обектива на българското официално външнополитическо решение и да не е бил разгледан от нашите автори. Нещо повече, проявявайки своя професионализъм, те отразяват собствени виждания, изразяват творческа фантазия при лансирането на позициите си. Така се оформят оригиналните и необходими за всяко научно списание алтернативи. Освен анализи и констатации авторите ясно формулират своите прогнози и предложения. Именно това е ценното и то е неделима част от българската научна мисъл. Освен това, не е маловажно, че авторите на списание „Международни отношения" покриват целия научен спектър: юристи, историци, политолози, социолози, културолози, философи, географи, икономисти, финансисти и най-вече професионални международници. Всеки следва своя научен стил и субективен авторов почерк, което е задължително за сериозната наука.

 

През всички тези години редакционният екип следи изключително задълбочено региона на Югозападна Европа, в центъра на който е нашата страна. Списанието най-активно отразява основните балкански събития, общобалканските инициативи (включително и документално), отношенията на големите държави към тях, адекватно променящото се българско експертно мнение, изразено на авторитетни „кръгли маси", конференции и други форуми. Водещи мотив при подборката на отделните становища е постигането на консенсус по общите и жизненоважни за страната проблеми, като винаги е търсено общото, а не разделящото между отделните участници в диалога.

 

Подобен е подходът и при разглеждането на процеса на интеграция на нашата страна към европейските и евроатлантическите структури, което е приоритет на външната ни политика. Нашите автори разгледаха стъпките на сближаване на Република България към различните институции като ЕС, ОССЕ, НАТО и др. в тяхната сложност и противоречивост. Беше посочена спецификата им с оглед постигане на общонационално съгласие по тези изключително важни за българската държава проблеми.    

     

     Не по-различен е подходът при разглеждането на отношенията ни с Русия, страните от ОНД, Източна и Централна Европа, както и по-отдалечени региони в света като Близкия и Далечния Изток, Африка, Латинска Америка и т.н. Възстановяване на изгубените позиции и търсенето на взаимна икономическа изгода са основния извод на авторите, пишещи по тази тематика.

Нашето издание продължава да се стреми да бъде в центъра на един разгърнат професионален диалог на гражданското общество по широк спектър на глобалните и стратегическите световни проблеми и особено по въпросите на националната сигурност на страната. В него се отразяват вътрешни и международни дискусии, провеждани по жизненоважни въпроси на външната политика на Република България.

 

 В последните години заслужен положителен отзвук получиха специалните тематични броеве на списанието свързани със: 100-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и САЩ (2003 г.); 125-годишнината на дипломатическите отношения между България и Русия (2004 г.); 60-годишнината от създаването на ООН – всички те с участието на видни чуждестранни и български политици, дипломати, политолози, историци.

С висок обществен интерес бяха посрещнати и дискусиите, свързани с военните мисии на България зад граница; международният тероризъм; форумът „Европа Китай”; отношенията Европейски съюз - Русия; инициативата на ООН „Алианс на цивилизациите”; новата архитектура на европейската сигурност; регионалното сътрудничество на Балканите; интегрирането на Западните Балкани в ЕС; проблемите на националната сигурност и външната политика на Република България; стопанското разузнаване и бизнес културата на 21 век и много други.

 

Всичко казано дотук съставя картината на настоящото състояние на единственото дългогодишно българско научно списание за международни отношения, появило се на научната сцена преди цели четиридесет години. Периодът е достатъчно дълъг, за да сме уверени в неговата зрялост и активно присъствие и занапред във всички водещи български държавни институции, учреждения, политически партии, научни институти, университети, библиотеки, чужди посолства в България и български в чужбина, лични архиви на експерти-професионалисти и сдружения на гражданското общество.

 

Атестат за интереса към списанието е новата структура на издателството –ИЗДАТЕЛСКО СДРУЖЕНИЕ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ (ИСМО) с учредители – Дипломатически институт към министъра на външните работи, Издателска къща „Международни отношения”, Национална асоциация за международни отношения (НАМО), Университет за национално и световно стопанство (УНСС). ИСМО е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност с обществена полза с основна задача да осигурява широка подкрепа за формирането на националната външна политика и е орган на Националната асоциация за международни отношения.

 

Без излишен патос можем да отбележим, че списание „Международни отношения" вече е традиция, а традицията никой не може да игнорира или заличи.