БЕЗЛИЧНАТА НИ ВЪНШНА ПОЛИТИКА... Печат
Автор Експерт   
Сряда, 31 Август 2011 16:33
БЕЗЛИЧНАТА НИ ВЪНШНА ПОЛИТИКА ПРИНИЗЯВА РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ И НЕ ОТГОВАРЯ НА НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ИНТЕРЕСИ
В настоящото издание на БДД още се пази изказването на председателя на нашето дружество, с което залагахме големи надежди на новия тогава министър на външните работи  Н. Младенов, а в отделна статия дадохме и  твърдата си подкрепа на  призива му да престанем да се присъединяваме, а да изработваме свои позиции и становища. Едва ли обаче статията с този призив е писана от министъра, защото последвалата практика напълно опроверга такова поведение. Нещо повече, с Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба се очерта пагубната роля  на сегашното ръководство в рушенето на държавността, антиконституционния, антиевропейски  и недемократичен характер на документа. А отчетът за втората година на управление определено възмути още повече професионалните дипломати.

 

Шумното епизодично обсъждане на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба и свеждането му едва ли не само до връщането на посланици с досиета, умишлено постави в сянка провежданата от управляващите през последните две години външна политика. Докато за някои от другите министерства се коментираше, какво е направено и какво не, за МВнР се мълчеше. 

Външната политика на Република България през последните две години е неефективна, небалансирана и в отделни случаи неадекватна на международните реалности.

1. Всеобща е оценката за слабата ни политика на Балканите и за  изоставяне на активността ни в инициативите в Черноморския и Каспийски регион в подкрепа на политиката на ЕС. Това не съответства на обещанията на министъра при поемане на министерството, че основната му политника ще бъде насочена именно към нашия регион. Освен една обиколка на балканските страни не последва нищо друго, ако не броим интереса му към Босна и Херцеговина. От 11 балкански страни са върнати посланиците ни в 7 от тях и дипломатгическият ни фронт е оголен за следващите 6–7 месеца. 

2. Освен изоставянето на Черноморснкия вектор, какво става с поетия от предишното правителство курс към „икономизация" на външната политика - бяха разменени редица посещения на високо и най-високо равнище - Китай, Индия, Япония, Република Корея, Виетнам; Аржентина, Мексико; Катар, Кувейт, Египет и т.н.  Следваме ли съветите на ЕС да се търсят възможности от държавите-членки за износ към трети пазари извън ЕС? 

3.  МВнР не проведе адекватна кампания за повишаване доверието към страната за приемането й в Шенгенското простарнство, така както активно предишни правителства работиха за приемането ни в ЕС. Уж бяхме готови 1005 за Шенген, а едва сега приемаме 57 мерки. Но само при един поглед върху бюджетните документи се вижда, че пари за Шенген не бяха планирани. МВнР пък се дистанцира от въпросите. Не се преборихме за места в новата Служба за външни действия на ЕС, както направиха това други държави. Не участвахме активно в обсъждането на новата Стратегическа концепция на НАТО. Поведението ни в ЕС е неадекватно, защото продължаваме да се държим сякаш сме кандидат за членство и често се молим или казваме бързо „да”, както решите. Българските политици така и не осъзнаха, че ЕС е поле за защита на интереси, а не организация за спонсориране.

 4. Не бе убедително  прибързаното признаване от наша страна на опозицията в Либия, а последвалото разделение и сред страните от НАТО доказа това. Фактическото признаване на две държави би трябвало да се реши с решение на МС. Ако са водени еднолични разговори с външнополитически съюзник, голям брат и т.н., за наша външнополитическа стъпка в тази посока, на каква цена, ще ни отменят ли например визите? Подложен ли бе на анализ риска за няколко стотин български граждани, останали в Либия? Промените в Закона позволяват именно такива еднолични и непрозрачни действия в бъдеще. Липсва стратегически център за анализи, който да подпомага правителството при вземане на важни решения. 

5. В МВнР липсва всякаква координация. Решенията се вземат в тесен политически кръг. Затова Колегиума на МВнР, в който се вземаха решения по важни въпроси, е станал излишен за министъра и това е съобразено с поправка в Закона. А това води до хаотичност и разпокъсаност на действията. От тук идва и впечатлението за показност, което оставят индивидуалните участия на министър Младенов в различни форуми и негови лекции, които са в центъра на различни посещения. 

6. В двустранните отношения с много страни има застой, което се дължи на блокиране на апарата на МВнР / директорите и професионалната експертиза зад тях са изолирани/, несигурността на служителите и обявеното връщане на полсланици от десетки страни. Приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба е посегателство върху професионалната дипломатическа служба и демократичния характер на нейното устройство и функциониране, решени със Закона от 2007 г., отваря път за външна намеса и партийни назначения и съсредоточава прекомерно много власт в ръцете на министъора, което  е риск за безконтролно провеждане на външнополитически действия. В пресата на съседни наши страни връщането на посланиците ни и оставяне посолствата задълго без титуляр  бе оценено открито като „усложняване на двустранните отношения”. /Виж например „Утринен весник”, Македония,  от 24 08 2011 г./ 

7. Във функционирането на МВнР цари пълна разруха, потвърждават всички в МВнР с изключение може би на няколко приближени на министъра служители. С предстоящото приемане на Правилника и новите структури реално ще се доразбие съществуващия механизъм, както на функциониране така и на вземане на решения, ще се създадат условия за прочистване на личния състав и навлизане на нови, външни кадри, политически лоялни на управляващата политическа партия. Обяваните вече конкурси предоставят въможности на външни лица, приближени на управляващата партия и лично на министър Младенов да бъдат назначени. Например в конкурса за директор на „Човешки ресурси” за външни лица е валиден 8 годишен стаж по специалноста, а за служителите на МВнР 12 г. стаж и заемане преди това на длъжност ръководител на мисия, което е очевидна неравнопоставеност. 

8. Периодично възникваше хаос в консулския сектор. Без стикери за визи оставаха Русия, Украйна, Беларус, а това се отразява на туристическата ни индустрия.  Не липсват скандални случаи с издаване на паспорти на именити български бизнесмени, без те да имат право на това.  Протоколните гафове нямат край. Дори за погребението на бившия вицепремиер и бивш министър на вътрешните работи на Македония Доста Димовска, пратеничката на министъор Младенов Весела Чернева занесла златна клонка, която е награда, а на погребение е недопустимо да се поднасят награди. 

9. Относно закриването на посолства: това е един пример за вземане на неадекватни, несъобразени с анализ на бъдещото развитие на отношенията ни със страни и регион и в света, с тяхното значение в икономически и геополитически план. Мексико наред с Полша и Турция  според Фридман ще се превърне в сериозен международен фактор, но ние закриваме посолствата си с Мексико и Чили при създадени традиции в двустранните отношения. Африка, в която Китай направи икономически десант, САЩ създадоха командване за Африка, а Турция миналата година обяви създаването на 14 нови посолства, не е сред приоритетите ни. Ние съкращаваме! Много хора, заемащи ръководни постове в държави от този континент са завършили висшето си образование в България, но управляващите изразяват изненадата си от този факт, сякаш не са живяли в България.Защо решението на МС от 04 юли т.г. за закриване на 9 дипломатически представителства трябваше да е на закрито заседание? Какво толкова трябва да се скрие! И без това стана ясно, че няма критнрий за закриването на посолства и консулства. Кой би обясннил, че изоставяме Северен Рейн Вестфалия в Германия с нейната огромна политическа и икономическа тежест, в която живеят, работят и учат толкова много български граждани? Дали защото там управляват социалдемократи и Зелени, управляващата партия в България трябва да предпочете Мюнхен пред Бон?

Продажбата на дипломатически имоти в чужбина в период на икономическа криза в глобален мащаб, особено на такива на престижни места, които никога не бихме могли да придобием отново, ако възобновим дипломатическите отношения с тази страна след някоя и друга година, бе един крайно късоглед замисъл от всякаква гледна точка. 

10. Отношенията между Президентската институция и МВнР отбелязаха охлаждане и дистанциране до степен, че скриха поканата за тържествата по встъпване в длъжност на Дилма Русев, на които отиде Бойко Борисов, а чуждите посланици вече не могат да разчитат на ведомството на министър Младенов, когато искат среща за свой външен министър, гостуващ в България, с президента Първанов и се обръщат директно към администрацията на Президента. Говори се, че лично президентът Путин се е обаждал на Бойко Борисов за да му заяви, че програмата за посещение в България няма как да се реализира, без в нея да има включена среща с президента Първанов. Само при управлението на СДС информационният поток от шифрограми от българските посолства, на който Президентът, Председателят на Парламента и Премиерът имат равни права, бе силно ограничаван, както сега от ведомството на Младенов. Може би Бойко Борисов и Ц. Цачева трябва да проверят, дали и към тях не се упражнява тази изборност и ограничение на информационния поток. 

11. МВнР не изпълнява координационната си роля, вследствие на което други министерства и ведомства поемат външни ангажименти без да уведомяват когото и да е и нашите посланици в чужбина разбират от партньорите ни за тях. Това създава огромни проблеми на посланиците ни и руши авторитета ни в чуждите дипломатически среди.  Преи всички тези слабости е учудващо, откъде се вземат супарлативите в раздела за външна политика от отчета на Правилеството за втората година на управление, качен на сайта му в последните дни на август. Всъщност той съдържа само въпроси, които неизбежно текат  по линия на кореспонденцията ни  с ЕС и въпроси на ДАБЧ, като проведена „мащабна Спартакиада в Банско”! Няма да намерите нито един въпрос на международните отношения, на двустранните отношения, проблемни въпроси за разрешаване и т.н. 

Затова ние считаме, че е необходимо да се разработи и приеме Външнополитическа стратегия, която да внесе стабилност и предсказуемост на външната ни политика в интерес на националната сигурност и в подкрепа на международните организации, в които членува България като ЕС и НАТО, независимо от смяната на правителствата в страната.                        

При скандала с намеренията за продажба на български дипломатически имоти в чужбина, Националната Асоциация по международни отношения лансира идеята си за мониторинг над дейността на министъра в тази област. По–късно тя бе разширена от изданието „Експерт” на БДД в мониторинг над външнополитическата дейност на МВнР като цяло и неговата кадрова политика. За следене на тези три направления предстои в началото на септември т.г. създаване на  Обществен съвет, в чиято основа стоят неправителствени организации, специализирани центрове за изследователска дейност, представители на академичната общност и бивши и настоящи дипломати. В най–близко време се очаква той да излезе със свой доклад, а междувременно се правят предложения и за издаване на Бяла книга с безобразията, които се извършват в МВнР.  

 

ГАФОВЕТЕ В БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ГОДИНИ          

Поведението на отговорните за външната ни политика през тези две години остави поредица от запомнящи се случаи, които дискредитират страната ни, вредят на националния ни интерес и в някои случаи добиват комична окраска, която и днес се помни в международните среди:

– Сред най–драстичните случаи е този със злопулучната кандидутарна на тогавашния министър на външните работи Румяна Желева за еврокомисар.

– Нито един министър от чужда държава не си е позволявал на международната сцена да направи това, което направи българският министър на вътрешните работи Цв. Цветанов, заявявайки по време на служебна командировка в Европа, че България не е заслужила членството си в ЕС, а била приета по политически причини.

– Много преди това, министър–председателя Бойко Борисов проведе среща с руския си колега Путин, на която бе абсолютно неподготвен за разлика на руската страна, което не бе нито в наш интерес, нито бе приемливо в  протоколен и дипломатически аспект. Много по–тежки последствия имаха обаче последвалото саботиране и отлагане на три основни енергийни проекта, прогонване на голям инвеститор по АЕЦ „Белене”, необоснованото увъртане пред руската страна и протакане, което срина всякакъв авторитет на държавата като партньор. В края на 2010 г. Бойко Борисов поиска от еврокомисаря Йотингер да изпрати свой представител за разговорите с руския премиер, което е случай без аналог в сравнение с други страни–членки на ЕС.           

– Елитът на Германия още си спомня цветистото изказване на министър–председателят на България Бойко Борисов– „те ги копат, ние ги изравяме”, по повод на акцията срещу бандата, отвличала срещу откупи, което предизвика недоумение и иронични усмивки сред присъстващите.          

– При посещения на турски държавни лидери в България не бе защитен българския интерес. Добре, че наскоро Турция взе решение за връщане на имоти на фондации на религиозните малцинства в страната, отчитайки очевидно натиска на ЕС,  което ще засегне и някои наши досегашни претенции. Но болният въпрос с обезщетяване на прогонените тракийски българи сякаш бе табу за българските управляващи. Не бе защитен интереса ни, свързан с искането на Турция чрез язовир на река Тунджа да ползва над 50% от водния й капацитет за да си реши свои проблеми.            Встрани от общественото внимание остана изпратеният от Анкара балкански експрес през седем балкански страни за да демонстрира турското наследство на Османската империя, както и помощта, оказана от българското МВнР за реализиране на тази идея и пълното мълчание по случая.            

Върхът на безхаберието бе пълното премълчаване на произнесена от турския президент  Абдулах Гюл реч на турски език в с. Хитрино без превод за българите и журналистите при откриването на паметник на турски герой и отсъствието на отговор от Държавният протокол на многобройните запитвания в тази връзка.            При срещата на Бойко Борисов с министъра на външните работи на Турция Ахмед Давудоглу българският премиер според съобщението на МС казва „Изпълнявам поетите ангажименти. Предвиждам инвестиране в смесените райони и строеж на джамии.” Звучи като отчет на премиер пред външен министър на чужда държава!          

Благосклонни сме към исканията за строеж на джамии, позволяваме на турски организации да провеждат анкети на българска територия с проваокативни въпроси, като– „Да се върнат ли старите турски имена на български селища и местности?”, сякаш не ни безпокои въобще факта, че се изкупуват масово земи в България чрез подставени лица, че по една от националните телевизии се говори за помашки език в България и т.н.           

– Когато Франция поведе кампанията по екстрадиране на румънски и български роми, България дълго време мълча, докато накрая министър Младенов излезе със становище, че подкрепяме Париж. Сякаш нямаше смелост да защити истината и да отхвърли несправедливите обвинения.          

 –  Българското правителство и конкретно МВнР оставиха напълно в ръцете на македонското правосъдие делото по загиналите в Охридското езеро 15 българи.          

 – Българският министър–председател обеща на сръбския президент безрезервна подкрепа за членство в ЕС, но нито за миг не поиска срещу това права за българите в Западните покрайнини.           

– Непремереното изказване на Бойко Борисов по кризата в Гърция и по отношение лично на гръцкия премиер  предизвика остра реакция в Атина и привикване на българския посланик в гръцкото МВнР, но това остана скрито от българската общественост.

 – Некомпетентното изказване на управляващите по Противоракетната отбрана, внушаващо, че едва ли не те са тези, които няма да позволят такъв щит да не покрие България, предизвика снизходителни усмивки в нашите чуждестранни партньори, защото с идването  на президента Барак Обама на власт бе сменена концепцията на президента Буш за противоракетния щит и гарантирано поктритие на всички европейски страни.

– Управляващите не сметнаха за необходимо да излязат с позиция дори когато цял свят разбра, че България е законна цел на Ал Кайда по думите на шейх Абу Шариф, говорител на „Асбат ал Ансар”. Но прибързано се обяви в подкрепа на либийските бунтовници, когато поливината от страните–членки на НАТО се въздържаха, защото бе очевидно, че те нямат нищо общо с демократични ценности и цели.                                                                                                  Следва продължение