И ПРЕЗ ОКТОМВРИ НЯМА ДА НИ ПРИЕМАТ В ШЕНГЕН Печат
Автор Таня Величкова   
Петък, 23 Септември 2011 14:31

Интервю на  Таня Величкова със Симеон Николов за програма „Хоризонт” на БНР, 23.09.2011 г.

 

Свидетели сме на най–лошия вариант, от очакваните, защото дори и компромисното предложение на Полша за поетапно приемане в Шенген , първо чрез въздушните и морски граници, а от средата на  следващата година– и сухопътните, не  удовлетвори страните, които отхвърлят кандидатурите на България и Румъния. Озовахме се в матова ситуация, когато вече е късно да се реагира.

Прогнозата ми е, че на 17/18 октомври  държавните ръководители няма как да приемат България и Румъния, след като вътрешните  министри на някои от тях не са съгласни, а Холандия и Финландия едва ли ще променят позициите си, предвид категоричните им такива, демонстрирани сега и исканията им за допълнителни гаранции. Тези допълнителни гаранции могат да бъдат:

      допълнителни изисквания, което би означавало принуда да приемем нови правила, а това е несправедливо;

      изработване на специално споразумение за България и Румъния.

          От всяка ситуация трябва да извличаме необходимите поуки, всичко друго е популизъм. Поуката е необходима, за да можем да вървим по-силни напред. Дори и днес в българските реакции не виждаме никаква следа от самокритичност. Реакциите са на хора, които сякаш не са разбрали още къде сме и как функционира този Съюз, как се отстояват интереси там, както наскоро се изрази един професор от УНСС на конференцията „България и голямата игра”.   

Държава със силна дипломация и разузнавателни служби е информирана предварително за позиции и действия, нарушаващи държавните интереси. На тази основа се провеждат мероприятия– на различни  равнища, за да се убедят страните, които са настроени срещу България. Затова е необяснимо, че ние научаваме за позициите на Холандия на 16 септември т.г.. Оказва се, че Холандия активно е лобирала за позицията си от 2009 г. насам и е успяла да привлече само Финландия. А ние не сме търсили подкрепа в защита на собствените си интереси. Не ми е известно да сме изпратили посланик със специални поръчения в тези страни, така както правихме, когато кандидатствахме в ЕС и НАТО. Не видяхме някакви съвместни действия с Румъния. 

Нелогично е една  година МВнР да не е изпращало указания на посланика ни в Холандия, което е пример за подценяването на политиката по Шенген. Отзоваването на посланика и поставяне кратък срок за завръщане пък  да става причина за анулиране на среща с холандския министър по този въпрос, е пример за високата цена, която плащаме за съпровождащата приемането промените в  Закона за дипломацията кампания срещу няколко десетки български посланици.

Истината е, че МВнР се дистанцира от политиката по Шенген и сякаш бе оставило МВР да си свърши техническите задачи. Но и там, ако погледнете бюджетните пера, отсъстваха планирани средства, а се наложи спешно гласуване на извънредни такива в рамките на 28 милиона.

Обявихме, че сме готови по техническите изисквания, а след това приехме 57 мерки до края на годината. Сега в спешен порядък приемаме план от септември до декември т.г., който не съдържа нищо ново, същите формулировки.

          Тъй като вицепремиерът и министър на вътрешните работи даде примера с ученика, който си е решил теста, а не го пускат в следващ клас, може да се даде и друг пример: Ученикът България  се отправи към училището с нови учебници и нова дрешка, но без да си е изрязъл ноктите, с неизмита сплъстена коса, с лошо поведение към съучениците си и заплашващ учителите си с вето! Формално може да влезе в клас, но е аутсайдер, който трябва да се поправи.

          Аргументирането на българските политици е под всякаква критика. Разбира се, че е несправедливо за нас и световните медии подчертаха, че ЕС не изпълнява обещанието си, не се придържа към правилата. Но трябва да си дадем сметка, че настъпилите събития в света, главно Северна Африка и Близкия Изток  промениха нещата, нарастнаха страховете в нашите партньори, особено в Италия, Франция, Гърция и др.  и ние самите сме заплашени от емигрантска вълна.

          Трябваше своевременно да се направи необходимото да не се допусне свързването на двата механизма– техническите изисквания в Шенген и Контрола и мониторинга по останалите задължения на новите страни–членки. Но същевременно не можем да отречем, че организираната престъпност и корупцията имат отношение към сигурността. А доверието се гради със съвместни действия в борбата срещу тях, а не с ултиматуми. Друг е въпросът, че България по мазохистки начин сама се самообвиняваше в корупция, въпреки че не по– малко такава има и в другите страни–членки на ЕС, вместо тихо и упорито да се пребори с недъзите си.  Лошото е, че съветниците на премиера внушават, че „логигата да се обвързва корупцията с недопускането ни в Шенген била колкото логиката да се свърже това със световното затопляне”. На такива съветници ще припомня само, че когато преди няколко години бяха отвлечени два руски самолета, това е станало възможно, защото жените –камикадзета бяха платили, за да не ги проверяват на летището.

          Аргументите за техническите условия обикновено също са повърхностни. Новите вертолети, боядисаната сграда на границата и нова апаратура за следене и контрол не е всичко. В Европа отдавна не се практикува „линейния граничен контрол”, а се реализира стратегия на изнесения контрол и защита в страната на произхода на заплахата и в тарнзитни страни. А за това са необходими кадрови капацитет и двустранни договори. Не че не го правим, но политиците не го разясняват.

          Отново премълчаваме истинския проблем, който дразни не само Холандия, но и Франция, Италия и други. Това е ромският въпрос. В Холандия има към 40 000 роми, които създават проблеми. Когато ни приемаха в ЕС си пъхахме главата в пясъка, сякаш не съществува проблем, за да не би да попречим на приемането ни в Съюза. След това винаги оставаше на заден план от избори до избори, когато политиците се сещаха за тях. А сега се сърдим, че голямата неприязън към нас, която създаде този проблем в европейците, се превръща в реакция срещу България.

          Паралелът между България и Румъния се налага от само себе си. При тях нямаше солови изпълнения като това на българския външен министър, но и приетата остра декларация на Парламента им едва ли имаше вече шанс за успех. Но и те премълчаха ромския проблем, а при тях той е неколкоктрлатно по–голям дразнител за европейските страни. Изказването на техен министър, който предупреди, че не бива да се отива на бойкот на европейските реформи в законодателството, всъщност беше реплика към българския външен министър. Различното от България бяха и спешните срещи и разговори с партньори от Съюза.

По такъв важен въпрос, свързан със сигурността не би трябвало да има различия и предизборно говорене. То нанася повече вреди. Министър Цветанов прехвърли вината върху предходното правителство, забравяйки за цирка, който разигра с открития в МВР проект за вертолети, представени като злоупотреба за туристически цели на предишния министър, а когато се разбра, че са в изпълнение на изисквания по Шенген, дори не се извини. Кандидатът за президент Росен Плевнелиев сътвори дипломатически гаф, приписвайки на холандския посланик думи, които той не е изричал и така нататък.

Преди това обаче, острото изявление на външният ни министър Младенов, че България щяла да наложи вето на новото законодателство по Шенген, категорично не се вписваше в стила и атмосферата на диалог в ЕС. Това втвърди повече холандската позиция. Играта на изненада бе наивна, защото много преди това Съветът по общи въпроси остро разкритикува България и Румъния, че не се справят с организираната престъпност и корупцията. Първоначалната остра реакция на министъра, която не е била съгласувана или резултат от колективно решение за реакция на България,  съвпада напълно със стила, в който бе изготвен Закона за изменения и допълнения на Закона за дипломатическата служба– изземване на правомощия на президент и министър председател от министъра, даване право на министъра на еднолични решения по важни кадрови и политически въпроси, обезличаване на Консултативен съвет и т.н. Дано сега премиерът Борисов  да е прозрял грешката си, че позволи на Младенов тази слободия.

Използваните изрази, че българският народ не е „втора ръка” могат да допринасят за вдигане на рейтинга на министъра, но не могат да скрият факта, че упрекът на Брюксел е не срещу народа, а срещу „втора ръка” управление на държавата.

          Оттук нататък единствено верният път е този на дипломатическите контакти, преговори и убеждаване на партньорите ни, но на база на конкретни примери за свършена работа. Преди това обаче управляващите ще трябва да променят мисленето и подхода си. Да се взрат в себе си, преди да се оправдават, че другите са им виновни, днес холандци, утре някой друг. И да се отърват от съветници, които ги заблуждават. Всичко друго би било популизъм, некадърност и безхаберие.