ПРИЗНАНИЕ ЗА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ЕКСПЕРТЕН КАПАЦИТЕТ Печат
Автор Експерт   
Вторник, 27 Септември 2011 00:05
Кръглата маса „България и голямата игра”, която се проведе на 19 септември 2011 г. в София, беше събитие, което не се случва така често в нашия обществено–политически живот. От една страна бе отбелязана кръглата годишннина на списание „Международни отоншения”– 40 години, а от друга– бяха поднесени анализи от доказани експерти по три изключително актуални и важни за България теми: България в ЕС и НАТО–перспективи и проблеми; Българските национални интересни на Балканите и Професионализъм и политически промени.  Събитието премина под патронажа на Президента на Републиката Георги Първанов. Организатори бяха Издателското сдружение Международни отношения, Национална Асоциация за международни отношения, редакцията на списанието с главен редактор Чавдар Минчев и УНСС, подкрепени и от Българско дипломатическо дружество. Присъствието на чужди посланици, акредитирани у нас беше адекватно на значението на кръглата маса. Естествено е на такъв юбилей да присъстват много от изявените автори на списанието. Големият брой представители на академичните среди само подчертаваше факта, че то има признанието на научно издание, поради което е и оцеляло през годините на различни режими и управления. Това, което не бе отбелязано в съобщенията е, че много млади хора бяха привлечени от интересните теми на докладчиците, а сигурно са и едни от читателите на списанието днес. Български депутати от Европарламента, политици, журналисти, също бяха сред присъстващите. Това че нямаше представители на подобаващо ниво от поканените МВнР, МИТ и МВР, които имат отношение към темите на кръглата маса, е въпрос на политическо късогледство на същите и ни най–малко не накърнява високия авторитет на списанито и на самата кръгла маса.

Главният редактор на списанието „Международни отношения” Чавдар Минчев изнесе слово по повод на 40 годишния юбилей на изданието под надслов „Четиридесет поредни години с пулса на глобалните международни събития”. Основната част от него е публикувана в настоящото издание expert-bdd-com. Силно впечатление в изложението правят високото експертно ниво на списанието, присъствието на автори от различни исторически времена и политически течения, както и високото ниво на чуждестранните участници– президенти, министър председатели, председатели на парламенти, генерали, професори.

След прочитането на приветствия на президента Георги Първанов и на други институции и организации, слово произнесе Сергей Станишев, председател на БСП. По първата тема на кръглата маса той заяви, че на риск са изложени фундаментални ценности на ЕС. Станишев отбеляза, че Съюзът минава през трудна фаза на своето развитие и изрази тревогата си, че липсва формирана и последователна външна политика от страна на България. Скандално според лидера на БСП е, ако български политици признават, че на страната ни трябва да се казва както да прави от Брюксел или от Вашингтон. Лидерът на БСП напомни за трудния път на присъединяване на страната ни към ЕС и НАТО. Станишев изтъкна особения принос на Ивайло Калфин за членството на страната ни в ЕС. Той отбеляза огромното количество работа, свършена за година и половина, така че да бъде осигурена ратификацията от всички страни-членки на Съюза. За друг един приоритет на страната обаче лидерът на БСП говори с тревога, като изтъкна, че членството на България в Шенген, което трябваше да се случи още през март, като че ли се отлага. Това според Станишев е знак за сериозен проблем във формулирането и реализацията на българските приоритети. Според Станишев една от водещите теми за страната ни трябва да бъде регионалното сътрудничество. Той определи като глупаво задоволството на някои политици, че България има по- малко проблеми в сравнение с някои от съседките си и изтъкна, че няма как тези проблеми да не се отразят на страната ни. Лидерът на БСП напомни направеното от България през годините за регионалното сътрудничество и със съжаление добави, че днес тази политика е доста хаотична. Станишев с тревога коментира и сегашното състояние на българската дипломация. По думите му е налице връщане назад в годините на политическите чистки, когато във външнополитическото ведомство цареше хаос. Лидерът на БСП изрази възмущението си, че то се управлява като неправителствена организация.

 

В приветствието на Ивайло Калфин, евродепутат и кандидат за президент, се откроиха следните по–важни и интересни моменти: Според него Европейската служба по външни действия тепърва започва да работи при много трудности. Бюджетът й не е достатъчен. Административните проблеми са много. Службата се опитва  да обхване наведнъж доста въпроси. Калфин изтъкна, че много по–активно трябва да се съдейства за назначаване на кадри от България. Имаме такива но на много ниски позиции.  Трябва ясна правителствена политика и натиск.

По втората тема на кръглата маса– Българските нацинални интереси на Балканите, кандидатът за президент посочи, че  в нашия регион има затихване на регионалните инициативи и връщане в руслото на двустранни срещи. Изостават отношенията с някои страни. Необходимо е да се въздейства за недопускане изострянето на отношенията, за което се заканва Турция, да замрази отношенията си с ЕС, ако Кипър поеме председателството. България трябва да накара ЕС да бъде по–активна в политиката си към региона.

Кандидатът на БСП за президент Ивайло Калфин от своя страна предупреди, че сляпото орязване на разходи в Министерството на външните работи на България води до загуба на качество на българската дипломатическа служба. „Българската дипломация не може да работи с този бюджет", категоричен беше Калфин. Според него една от основните теми във външнополитически план трябва да бъде икономическото сътрудничество и преодоляването на кризата. На второ място той изтъкна проблема със сигурността, като отбеляза, че той лично работи много активно по отношение на кибер-сигурността и рисковете при развитието на интернет. Ивайло Калфин отбеляза и потенциала на България по темата с енергийната сигурност. По думите му страната ни има интерес да привлича енергийни връзки през територията си.

 

Първият докладчик по първи модул на тема „България в ЕС и в НАТО– политика, перспективи и проблеми” бе доцент Динко Динков от УНСС. Той  започна с напомнянето, че  още не можем да се освободим от „сателитния синдром”. За съжаление се наложи  стереотипа– в ЕС ще го решат проблема, не зависи от нас. Във връзка с трудностите по приемането ни в Шенген доцент Динков припомни думите на Франсоа Митеран „Ние европейците не разбираме, какво става в Европа.” След 5 години не сме разбрали, къде са ни приели. Плащаме голяма цена за безхаберието си. Приобщаването към Шенген– показа дълбоко неразбиране  как функционира ЕС.

На второ място докладчикът се спря на сложната ситуация в ЕС понастоящем. ЕС е пред остър дефицит на ресурси, особено енергийни, човешки, на визии за бъдещето на ЕС, а ние дори не смеем да се намесим.

България няма ясна позиция по Дипломатическата служба на ЕС. Тази новосъздадена служба трябваше да изведе на наднационално равнище външнополитическата дейност и тази по сигурността, а някои видяха представителството си на държавата в нея.

Не винаги американците имат същите интереси като европейците. В България се приемат безкритично неоконсервативните идеи на Америка, подчерта преподавателят от УНСС.

Професор Чавдар Николов, декан на икономическия факултет на Благоевградския университет засегна болезнени въпроси на неадекватни икономически и финансови решения на управлявашщите в периода на световна икономическа и финаносва криза. Докладът ще бъде публикуван отделно.

Третият докладчик, Симеон Николов, от БДД, говори на тема „НАТО между предизвикателствата, проблемите и успехите”. Докладът вече е публикуван на страницата на expert-bdd.com.

 

Във втория модул на тема „Българските национални интереси и Балканите” се откроиха изказванията на Боян Чуков и професор Венелин Цачевски.

Боян Чуков обърна внимание, че ЕС все още  не може да вникне  в процесите на Балканите. По отношение на актуалния въпрос за мястото на южната ни съседка той посочи, че Турция дори и да продължи преговорния процес, след 10 години ще напусне ЕС. Страната не  приема европейските ценности. Според експертът, Балканите трябва да преодолеят Синдрома на инфраструктурна недостатъчност. Дисбаланъст между Източна и Западна Европа ще нараства. Дезинтеграционните сили ще надделеят. Създава се комплекс за малоценност  в държавите от региона.

По отношение на българското МВнР двокладчикът счита, че то  не може да формулира никаква политика без институционална памет, която се стреми сега да изтрие. Боян Чуков припомни, че писмото на БДД до ръководителите на държавата и българския парламент в годините на важни промени в страната, съдейства за  промяна на отношението към НАТО. Началникът на кабинета на днешния министър  е писал  тогава статии в списание „Международни отношения”, в които застъпва мнение, че България не трябва да се присъединява към НАТО , а по скоро към Съветския съюз или Русия, защото е ядрена сила. След като цитира въпросните пасажи, докладчикът изрази възмущението си, че именно този човек днес е в основата на промените в Закона за дипломатическата служба и в кампанията за връщането на посланиците, съоснователи на БДД, които тогава помогнаха за влизането ни в НАТО.

 

     Професор Венелин Цачевски изложи констатацията за променени роли на външните фактори на Бълканите. Приключил е периодът на военните конфликти, отбеляза той. Според него целта трябва да бъде, на всяка цена да се продължи европеизацията на региона. Трудно може да се ускори европеизацията. Но ако настъпи забавяне, процесите могат да завършат дори фатално. Има страни, които дълго оставаха без правителство. Какво би станало в България, ако се случи подобно нещо, риторично запита професорът.

 

Водещ в третия модул „Професионализъм и политически промени” бе посланик Димитър Костов, председател на Българското дипломатическо дружество. Докладът му бе посветен на приетия вече Закон за допълнения и изменения на Закона за дипломатическата служба. Тъй като на тази страница expert-bdd.com ще намерите много подробни матерали за становището на БДД, тук няма да се спираме подробно на застъпените тези. Посланик Костов припомни, че10 години БДД се бори да прокара Закон за дипломатическата служба. Едва през 2007 г. при правителството на тройната коалиция това стана факт. Законът предложи сигурност, че дипломатът няма да зависи от политически началници. Той създаде гаранции чрез Атестационната комисия и Колегиума на МВнР. Новото ръководство на МВнР обаче, не устоя на изкушението да реполитизира Дипломатическата служба и да се върне към политически назначения. Разрушава се професионалната дипломация.  Нарушава се основния закон Конституцията и редица европейски конвенции.

След доклада на посланик Костов бе направено следното съобщение от водещият Чавдар Минчев: Обявеното на пресконференция и в публикации създаване на Обществен съвет за мониторинг на дейноста на МВнР вече е факт. Той ще има следния основен състав:

    Член–кросепондентът Александър Янков, който ще бъде и председател на Съвета
    Председателят на Националната асоциация по външна политика 
    Председателят на Българско дипломатическо дружество
    Директорът на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и външната политика
    Доцент Динко Динков от УНСС
    Посланик Атанас Павлов
    Журналиста Светослав Терзиев

 

Обект на мониторинга, както вече бе заявено, ще бъдат:

    Външната политика, провеждана от МВнР
    Кадровата политика на министъра на външните работи
    Поддържането на българските  дипломатически имоти зад граница

 

Документи, които ще бъдат изготвяни:

    Периодични доклади, обхващащи горните три теми. Срок:ежегодно
    Извънредни доклади по актуални текущи проблеми от същата сфера

 

Информиране на:

    Народното събрание
    Министерски съвет
    Българската общественост – чрез пресконференции и кръгли маси
    Европейската Комисия и Европейския парламент

Вторият докладчик по този модул, Тихомир  Стойчев, от Националния антикриминален и антитероростичен форумq  започна със забележката, че българският национален интерес би трябвало да бъде максимално приближен до българския национален идеал. „Аз не виждам обаче това”, заsви експертът. 

Постоянно констатираме липса на експретиза, а унищожаваме експертите и специалистите през годините, констатира по–нататък в доклада си Тихомир Стойчев.  14–15 директори от Службата за борба срещу организираната престъпност са били сменени. Средната продължителност на работа е няколко месеца. Като на фронта!

Хора извън България ни съветвали – мобилизирайте вашия национален ресурс. Докладчикът поиска постигането на обществено- политически консенсус за: Търсене на общонационално обединение върху основата на общочовешки и общонационални ценности; Формиране на един масов обществен институт при Президента на Р. България по примера на Съвета за международни отношения на САЩ, където да са представени различни обществени и професионални групи, които дискутират свободно, формират и предлагат решения от стратегическа значимост и важност за страната; Формиране на фонд, пазещ и популяризиращ паметта за дейците ни, за носителите на най- ценни човешки добродетели и професионализъм в различните сфери от предподни историчесски периоди до наши дни; Списанието може да приеме върху себе си ролята на трибуна на тези инициативи, като продължи да се придържа към традициите на действително свободния за дискусии и мнения печат. „Необходимо ни е ново Възраждане!”, завърши Тихомир Стойчев.

 

Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса посочи, че  със закона за досиетата бе нанесен удар  върху агентурната мрежа и сътрудниците в страната и в чужбина, а с това и върху доверието Сега се търси възстановяване на службите, но се работи на парче. 

В миналото НТР /Научно–техническото разузнаване/  е работило с най–изявените експерти във всимчки области. Само с тях бе възможно да се решат задачите и привлекщат ресурси за България

Няма страна в света, която да постъпва така с Дипломатическата си служба, заяви Горан Симеонов.   Навсякъде и всеизвестно е, че дипломацията се ползва за прикритие на разузнавателна дейност. Ако в миналото е имало гафове, са решавани с отзоваване  или изгонване. Сага Министърът на външните работи  свали доверието си от посланиците. Автоматично се сваля нивото на отоншенията с тези държави.

Действията на министъра са необясними, счита председателят на Асоциацията на разузнавачите.  Кое наложи светкавичните му рейдове в Сирия, Беларус, Сърбия? Трудно се връзва с професионализма в дипломацията.

Сегашният Закон за досиетата няма да затвори страницата на историята, смята Горан Симеонов, а болезнено ще продължи да ни разделя. Такъв Закон е необходим, но коренно трябва да се промени неговата философия, да се насочи към изучаване на историята. Обезателно да се запази разбира се достъпа на всеки грлажданин до архивите, но да присъства срок за давност , както при партньорите ни с оглед опазване националната сигурност. Така ще се осигури и по–нормална работа на днешните специални служби. Те не могат да продължават да работят без закон.

Накрая Горан Симеонов заяви, че представяната от него организация възобновява предложението си за преразглеждане на Закона за досиетата.

 

Изпълнителният директор на Националната асоциация по външна политика Чавдар Минчев увери присъстващите, че всички доклади, изнесени на кръглата маса ще бъдат публикувани  в един от следващите броеве на списание „Международни отношения”.