„ПРИОРИТЕТИ НА БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ” Печат
Автор Ивайло Калфин   
Петък, 28 Октомври 2011 14:21
Стенограма на публична лекция, изнесена на 27. 10 .2011 г. в НДК, и дискусия по нея, организирана от Българско дипломатическо дружество и Националната асоциация по международни отношения

 Водещ –  посланик Димитър Костов:

Уважаеми колеги и приятели,

Ваши превъзходителства,

Дами и господа,
Позволете ми преди всичко, от името на организаторите на тази среща - Българско дипломатическо дружество и Националната асоциация по международни отношения, да изкажа най-сърдечна благодарност на кандидата за президент, г-н Ивайло Калфин, който в това изключително натоварено за него време, намери възможност да се отзове на нашата покана и да сподели свои мисли по актуални проблеми на българската външна политика, националната сигурност и други въпроси, които биха били зададени.

Това, което ни подтикна да направим тази среща и да отправим тази покана е нашето впечатление, че в сегашната изборна кампания като цяло, бе отделено малко внимание на външната политика, като изключим няколко теми, свързани с участието в Европейския съюз и НАТО. В миналото ние с основание се гордеехме с традиционно живия интерес на българина към световните събития и охотата, с която той ги коментираше при всеки изгоден случай. За съжаление днес, вниманието на огромното мнозинство от нашите сънародници е заето от грижата за собственото оцеляване, от борбата за насъщния, от търсене на изход от безизходицата, в която са попаднали. Както се казва хората живеят ден за ден и не им е до бистрене на политиката. Но като професионалисти в тази област, ние добре разбираме, че за успешното развитие на държавата е задължително тя да следва ясно очертана външна политика, основана на дългосрочни национални цели и приоритети, която да ни сочи накъде вървим, към какво се стремим и да осигурява националната сигурност и просперитета на нацията. Външната политика все повече се превръща в материална производителна сила, която е в състояние, когато умело е осъществяване, да осигури стабилност в икономическото развитие, сигурност и спокойствие и бъдеще за децата ни. В условията на членство в Европейския съюз и НАТО провеждането на такава външна политика изисква висок професионализъм на първо място в дипломатическата служба, но и в останалите администрации на държавата, активна роля, инициативност, а не само присъствие на европейски срещи.

 

Съгласно Конституцията президентът представлява България в международните отношения. Той е лицето на държавата. Като неправителствени организации имахме възможност, имахме добро сътрудничество с г-н Калфин в качеството му на успешен външен министър. Това ни дава пълна увереност, че той ще бъде едно добро лице на България пред външния свят. Позволете да му предоставя думата. Заповядайте, г-н Калфин. (Ръкопляскания.)

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Благодаря Ви, уважаеми посланик Костов, ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа.

Искам да започна с благодарност към Българско дипломатическо дружество и Националната асоциация по международни отношения за домакинството. Аз действително изпитвам лесно обясним глад от обсъждания на теми, свързани с международната обстановка и с международни въпроси в рамките на тази предизборна кампания, но това което е най-важното, да излезем извън рамките на конкретната кампания и да се огледаме да видим къде стои България в тези процеси, които в момента се развиват и в Европа, и в света и които доста променят цялата среда около нас. Затова с ваше позволение, темата е достатъчно широка, ми се ще да се спра на два по-конкретни въпроса.

 

Единият е свързан с това, което се случва в Европа и мястото на България в тези процеси, и втория въпрос е свързан с нашия регион, със събитията и на Балканите, и на изток, източните партньори оттатък Черноморския басейн, който е един регион, който е изключително важен според мен не само за България, а за Европа, а и за партньорите на изток, а бих казал и че е важен за глобалните процеси. Също нито имам намерени, нито възможност сега да правя цялостен обзор на българската външна политика и на предизвикателството пред нея. Ще ми се да се спра на няколко неща, които са важни днес за европейската политика и те до голяма степен са свързани с икономическите процеси и с икономическите промени. Това което се вижда през последните години са няколко неща.

 

Първото е, че действително глобализацията работи. Европейската икономика, колкото и да има характеристиките на най-голямата в света, икономика, която до голяма степен създава продукт и го консумира, се оказа абсолютно зависима от някои процеси, които се развиват в света. И тези процеси основно дойдоха оттам, където световната икономика е най-глобализирана, където има световен пазар, това са финансите. На практика европейската икономика или европейските икономики, бяха основно засегнати чрез финансовите пазари от значителни сътресения, свързани основно с инвестиции на европейски финансови институции в американски финансови инструменти. Тази нестабилност, този шок, който дойде върху европейските икономики, много бързо премина от финансовите в икономическите сектори, доколкото редица европейски страни се наложи да финансират със свои средства, с бюджетни средства загуби или лоши активи на финансовите институции. Това доведе от една страна до значително изтичане на национални ресурси, от националните бюджети, на второ място доведе до едно чувство за създаване на несправедливост, което между другото може да го видим в някои политически процеси, които е много интересно докъде ще достигнат. Виждате през последните седмици протести, които започнаха от Уолстрийт и се пренесоха в цяла Европа. И това са протести на хора, които протестират срещу принципа, че финансовите загуби на практика и финансовите шокове върху икономиката бяха предизвикани от големите финансови институции, а в крайна сметка сметките бяха платени от данъкоплатците, чрез бюджетите на държавите. И чувството за изгубена справедливост като че ли води голяма част от тези протести, които е много вероятно да продължат, докато не се създаде друг баланс в икономическите отношения и в основните баланси. Аз в никакъв случай не бих подценявал тези възможности. Мисля че тази криза няма да завърши просто с поемане на задълженията на финансовите институции от бюджетите и постепенно успокояване на обстановката. Смятам, че ще доведе до значителни промени въобще в начина по който работи и европейската и глобалната икономика.

 

Мерките за справяне с тези икономически проблеми, които са най-големите след Втората световна война насам (даже някои се връщат към голямата депресия в края на 20-те години) няма как да бъдат обичайни. И в икономическата теория знаете, че ако още спорят неокенсианци и неолиберали, даже либертарианци, днес ми се струва, че икономическите теории не дават добър отговор на това, какви мерки трябва да се вземат. Аз самият съм привърженик на теорията, че държавата има своята роля, която повече ме доближава до това, което е предлагал и е правил Кейнс след Втората световна война, но днес са много различни условията. И трябва да ни е ясно, че държавната намеса в една глобална икономика няма същия ефект какъвто е имало в края на Втората световна война, когато глобализацията е била много по-слабо развита тогава. Това означава, че от една страна модела на неолиберализъм, който претендира за премахване на всякакви пречки пред свободния пазар показва, че води до бързо икономическо развитие, но крие огромни рискове. Рисковете и бързото развитие очевидно, че трябва да бъдат балансирани по някакъв начин. Но от друга страна и лекарството, което е прилагано през предишни периоди върху тези проблеми днес не е същото. И аз бих казал, че надали има някаква ясно формулирана икономическа теория, която да казва по какъв начин страните могат да се преборят с това. Това което се случи в Европа, всъщност е използвано в големите европейски страни е използването точно на кенсиански методи на държавна намеса, особено в 2009 г., 2008 - 2009 г. тогава, когато държавите се опитаха да омекотят допълнително спада в производството, като стимулираха вътрешния пазар и вътрешното търсене. Много бързо се увеличиха дефицитите и 2010 - 2011 г. започна процеса на намаляване на бюджетните разходи и на консолидация. Което означава, че чисто кенсианските методи не могат да бъдат дълготрайни и не могат да решат всички проблеми, които възникват в икономиката.

 

Какво е отражението върху националните икономики? Научихме един много важен урок, според мен, от тази икономическа криза и то е, че политическата интеграция в Европа трябва да бъде съчетана и със съответното икономическо развитие. Всъщност засегнати бяха основно най-слабите икономики. Независимо дали те спазваха или не Пакта за стабилност и растеж, които са правилата на практика в еврозоната. Видяхме страни, които значително се отклоняваха от тези правила и които имат икономически проблеми сега, но видяхме и страни, които се отклоняват от критериите на Пакта за стабилност и растеж и нямат икономически проблеми. Нека не забравяме, че първата страна която го наруши беше Германия, въпреки че той беше направен по  модела на германската икономика навремето. От друга страна има страни като Испания, които се вместват изцяло в тези бюджетни критерии, които има в Пакта за стабилност и растеж и в същото време имат проблеми със своите икономики, със стабилността. Така че, очевидно е че отговора не е кой спазва и кой не спазва критериите от Маастрихт, а отговора е коя икономика е конкурентоспособна или достатъчно доближена до средните европейски равнища и коя не е. И ми се струва, че този урок би трябвало да бъде взет тогава, когато се говори за бъдещето на европейските регулации и тук има и пряко отношение към България тази европейска политика.

 

Дилемата днес е по какъв начин да се стабилизира европейската икономика и според мен има два пътя. Единия път е да се ускори европейската интеграция, което означава освен единната валута, освен общата монетарна политика да има и повече права в бюджетната политика. Това означава страните-членки да прехвърлят права, суверенитет, но и приходи в европейския бюджет. Това е от икономическа гледна точка добро, но от политическа гледна точка трудно постижимо, защото има много страни в Европейския съюз, които трудно биха се съгласили да прехвърлят повече от суверенитет. За съжаление един от политическите ефекти на икономическата криза е нарастване на национализма в Европа, нарастване на националните решения. Аз в последните две години съм свидетел на редица процеси, които прехвърлят решения от общностни решения към национални. И това е една тенденция, която изглежда ще продължи и в бъдеще, включително виждаме, че на избори в различни европейски страни и то с утвърдени стари демокрации се появяват все повече настроения, които са или националистически, или доста крайни. Знаете обсъждането включително в Британския парламент тези дни за това дали да се поиска референдум за излизане от Европейския съюз. Разбира се това е доста крайно, но е факт, че в доста страни има политически сили, които започват да се обявяват и печелят политическа основа с риторика, която е антиевропейска. Това до голяма степен формира и процесите в Европа. Затова си мисля, че трудно може да се търси този изход, който отново ще кажа, повече интеграция е по-добре за Европа. Другия изход означава повече прехвърляне на решения на национално равнище. Той ще забави европейската интеграция, но като че ли е по-реален в тази ситуация. Тук става въпрос за процеси, които надали могат да бъдат управлявани по чисто обективни критерии. Те до голяма степен подлежат и на политически особености, на национални политики и т.н.  Това движение ще се види в европейското законодателство. И аз си мисля, че то създава едни доста противоречиви сигнали в момента, включително този пак7ет от 6 директиви, който беше приет сега - есента между страните-членки в Европейския парламент скромното ми мнение е, че няма да бъде добър за европейската интеграция. В него най-общо се казва, че ако не спазват изключително строги критерии за фискалната политика, и то единни за всички страни-членки, страните-членки ще получат големи наказания и то автоматично. На практика се наказват много бързо и с големи суми страни, които не спазват фискалната дисциплина. В същото време има държави, които няма начин да я спазват и в същото време да увеличат производителността на икономиката. Липсата на диференциация по отношение на различните страни ще доведе до сериозни проблеми с изпълнението на тези директиви, които я.бяха току-що приети. И това е само един от примерите в които тенденциите в Европейския съюз са доста противоречиви. От една страна на желание за повече централизация и единна политика обусловена от единната валута, от друга страна политическото противопоставяне особено на страни-членки, които са принудени да поемат дълговете на други страни-членки, в които тези политически решения не са популярни.

 

Какво е мястото на България в една такава среда? Според мен България трябва да има много ясна позиция и тази позиция не е само българска, аз мисля, че бихме намерили доста привърженици и поддръжници, и съюзници в рамките на Европейския съюз. Първо за мен е изключително важно да се запази поне на сегашното равнище европейската интеграция и механизмите, които работят в Европа. Да не се връщаме назад, да не се връщаме към национализация на политиките.

 

На второ място, това което трябва да търсим в Европейския съюз е консолидация не само на фискална основа, но и на социална основа. Няма как Европейския съюз да има обществената подкрепа за движение в една посока, ако няма чувството за солидарност и за социална солидарност. В този смисъл аз се различавам доста от така заявените декларации на българското правителство, включително и за последния съвет, който се провеждаше вчера и днес, започна миналата седмица. Не може основната грижа на българската държава да бъде да не се дават стимули за страни, които имат нужда, които имат финансови проблеми. Знаете, че българското правителство шумно заяви, че основната му позиция е да не се допуска намаляване на съфинансирането по европейски проекти на страни, които имат финансови проблеми с логиката, такива като нас, които нямат финансови проблеми, защо трябва да бъдат наказвани. Това според мен е доста популизъм и доста криворазбрана европейска интеграция. България е страна, която е заинтересована изключително много от солидарността в Европейския съюз. Солидарността означава, страните които имат възможност, които са по-стабилни, да помогнат на страните, които имат проблеми. Разбира се, не да им поемат дълговете и да ги изплащат безкрайно, но да им помогнат за да се решат проблемите. Защото очевидно, че има проблеми не само в националното управление на тези страни, а в европейската регулация. И оттук позицията на България, ако бъде приета от повечето европейски страни, то означава ликвидиране или намаляване на една от основните ценности в Европейския съюз и това е принципа на солидарността. Още повече, че решенията които се предлагат, не означават даване на финансови стимули на страни със затруднения. Това което се предлага е, те да запазят процента за национално съфинансиране с европейски средства, но да го изнесат по-късно в програмния период, което означава, сега да не финансират средно 20% от проектите, а да могат да ползват европейски средства с 5% съфинансиране, като в бъдещ период пък увеличат националното съфинансиране и отново изравнят баланса. Така че тук не става въпрос за някакви финансови стимули, преференции и т.н. Става въпрос за облекчения, от които и страни като България имат нужда, имат интерес. И в този смисъл аз си мисля, че един от принципите, към който трябва много строго да се придържаме, това е солидарността, с всички последствия от нея. България освен че има права, има и отговорности в Европейския съюз. Аз преди време си бях позволил да пусна в блога си една, ще го кажа закачка, по отношение, тогава се обсъждаше помощта за Гърция и казах, че България трябва да е една от страните, които да даде поне символичен принос в тази помощ. Очевидно, че имаме огромни икономически интереси в това и политически Гърция да бъде стабилна. Не останах с впечатлението, че това чувство за солидарност е широко разпространено. Общо взето реакцията, която според мен трябва да променяме в общественото разбиране беше, не трябва ли на нас да ни помагат, вместо ние да помагаме на друг? Няма как да бъдеш в една общност и да не е двупосочно чувството за солидарност. Така че, тук според мен, България трябва да има изключително ясна позиция и да подкрепя тези решения европейски, които не намаляват равнището на интеграция, които дават възможност за диференциация и догонване на национални икономики и на трето място, които са основани на солидарността.

 

Има изключително много неща, които трябва да направим и във вътрешен план, за да бъдем част от европейските решения, като на първо място, всичко е свързано с равнището на конкурентност на икономиката. Това означава инвестиции и национални, и чуждестранни, а инвестиции ще дойдат тогава, когато има добра среда и създаването на работни места и инвестициите в технологична икономика според мен трябва да бъдат приоритет номер едно. Това е не само вътрешен, това поставя България в съответната международна среда. В периода на най-дълбока криза, голяма част от европейските страни инвестираха в наука и технологии, защото начинът да повишите конкурентоспособността на европейската икономика не са нито евтините суровини, нито ниските доходи. Те са технологиите. И това нещо не става само по чисто пазарен принцип и с интереса на пазара и на фирмите. Това става включително с държавна подкрепа. Това означава добра работа на институциите. Освен инвестиции, те са свързани двете, но България трябва да гарантира, че институциите работят както трябва и създават предвидима среда.

И на трето място нещо, което е изключително важно, това е чувството за социална кохезия. Огромната ножица, която се разтваря между много хора, които са на ръба на бедността, създава проблеми за постигането на единна национална политика. Така че, социалната страна има изключително важен ефект, ако искаме страната ни да бъде активен участник в процесите около нас. Разбира се, всички тези неща трябва да се случват на основата на европейските и евроатлантическите ценности. България не трябва да поставя под съмнение ценностите в тези организации, в които много дълго се е стремяла да влезе, каквито са Европейския съюз и НАТО.

 

Конкурентоспособност, енергетика, която е изключително важна днес в международните отношения и има един период, в който страната ни може да натрупа капацитет по тези въпроси, информационни комуникационни технологии, една област в която ако не направим специални усилия, ние ще изостанем не само от европейските страни от региона и разбира се, регионално сътрудничество. Това бих поставил като четирите основни репера, по които трябва да се развива българската политика и българската икономика в региона, ако искаме действително да бъдем на равнището на европейските страни тогава, когато Европа минава през труден процес. Измислянето на някакви собствени приоритети, собствени политики, по никакъв начин няма да ни доближи до европейските политики и то до добрите европейски политики. Кризата ще премине, силно ще нанесе промени, силно в Европейския съюз ще настъпят доста промени, в равнището на интеграция ще има много проблеми, но така или иначе кризата ще свърши. Въпроса е по какъв начин ще излезе българската икономика от нея. Дали по-приближена до средните европейски равнища или по-отдалечена от тях. И тук според мен е изключително важно действително да има по-дългосрочна визия и лидерство в българските институции за това къде искаме да стигнем и как трябва да стигнем. То предполага и не особено популярни решения. И плъзгането по линията на популизма, мълчанието в европейските институции в никакъв случай не прави услуга на страната ни в средносрочен и дългосрочен план.

 

Бих искал да кажа няколко думи и по втория проблем, който е свързан с регионалното сътрудничество. Вече го засегнах, че за България начина по който се вписваме в европейските политики, включително и тези на деня за излизането от кризата, минава и през регионалното сътрудничество. И тук страната ни има много възможности, които не са използвани изцяло, особен през последните години. Аз много съжалявам, че през последните 2 години затихва регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. Имаше редица инициативи, имаше три много активни страни-членки на Европейския съюз, каквито бяха България, Гърция и Румъния за създаване на друг тип регионално сътрудничество, което не просто да дава на всяка една страна от Западните Балкани отделна писта към Европейския съюз, което разбира се е справедливо, но да търси регионално сътрудничество, което целия регион да приближава до европейските стандарти. Защото има някои страни, които изостават по тези индивидуални писти. Затова регионалното сътрудничество за мен е ключа. И тук България, заедно разбира се и с другите страни от Европейския съюз в региона, би трябвало да бъде водеща за определяне на европейска политика. Европейската перспектива на Балканите е ясна. Тя е установена, потвърдена, призната, но отдалечена. Това, което виждаме че се случва на Балканите, до голяма степен е минаване в абсолютно индивидуалните програми на страните-членки. При някои има напредък, при някои няма напредък. Аз много се радвам, че проблемите, които имаше свързани със споразумението за асоцииране в Сърбия бяха решени и Сърбия доказа, че може ефективно да сътрудничи на Международния съд в Хага, с което получи зелена светлина и статут на страна кандидат за член. Радвам се, че страна като Черна гора получи зелена светлина за начало на преговорите. Изключително се радвам, че Хърватска вече приключва този процес. Приключи преговорите, в момента текат ратификации на договора за членство и се надявам от следващия политически цикъл в Европейския съюз след 2013 г. най-късно вече Хърватска да може да участва пълноправно и пълноценно като 28-ма страна-членка. Само че същевременно тези добри новини не са за всички страни от Западните Балкани. И проблемите, които има в някои от тях, изоставането или липсата на движение в страни като Република Македония, Босна и Херцеговина, Косово показват, че тези страни имат нужда от допълнителен стимул. Далечната перспектива на европейската интеграция не е достатъчна. Това което има нужда е близката перспектива на регионално сътрудничество. Нещо, което може да се случи. Икономическо политическо, културно във всички области в които ние на Балканите можем да покажем, че може да има сътрудничество, а не противопоставяне. И доказване, че именно проблеми, които са били причина за войни преди немного години, днес са преодолими по друг начин - с етническа толерантност, религиозна толерантност, с културно наследство, историческо наследство. Тези проблеми трябва да намерят решения и те трябва да бъдат превърнати от средство или от причина за противопоставяне в средство за сътрудничество. Погледнати отвън, Балканите могат да стоят по друг начин. Аз съм имал много възможности да говоря с различни европейски политици. Честно да ви кажа, трудно се разбират някой път нашите проблеми балкански. Деленето на историята, претенцията кой е по-голям, кой е по-велик, кой е по-стар и т.н. Всичко това отдавна е надживяно в Европа. Това не са европейски, това са балкански ценности. Нищо лошо няма в балканските ценности, но те трябва да се направят в положителна посока така че да събират балканските страни. И именно тук според мен би трябвало да бъдат основните усилия на страна като България заедно с всички останали страни. Да търсим всички възможни канали за регионално сътрудничество - политически инициативи, културни инициативи, инициативи, които показват толерантността, липсата на противопоставяне. Знам че е трудно да се каже на някои наши съседи, но действително, колкото повече се връщаш в историята и търсиш основа за противопоставяне със съседите, толкова повече си пречиш. Аз продължавам да не мога да разбера, с всичките ми извинения към властите на нашата съседна Република Македония, защо те са толкова фиксирани в едно тълкуване на историята, което само им създава проблеми със съседните страни. Защо няма достатъчно политическа воля да се спре пропагандата в медиите срещу съседни страни. Е, как тогава очаква Република Македония да бъде подкрепена от тези страни. Къде е проблема ние да приемем историята такава, каквато е. Защо някой трябва да си я напише цялата? Вижте какво се случва в момента в центъра на Скопие. 30 монумента, 50 и не знам си колко паметника, които показват, че едва ли не световната история е излязла от Република Македония. Да, има много древна история в Република Македония, но има и околни страни. Тук безсмисленото за мен противопоставяне - дайте да видим сега чии са революционерите или учениците на Кирил и Метиодий и т.н., къде са работили, не носи нито един плюс на нито една държава в региона, още по-малко на Република Македония. Аз се старах като външен министър да го покажа това на нашите съседи трябва да си призная, че не успях, а като че ли сега няма и усилия. Не може със свободата на медиите да се оправдава антибългарска пропаганда. Не може в една страна, която претендира за демокрация да се натискат и мачкат хора, защото имат български паспорти и лични карти. Това не е европейското поведение. Така че ако искаме страните от региона да мръднат напред означава те действително да направят това усилие - да преодолеят национализма и да погледнат към европейската интеграция и европейската ориентация. Силния инструмент е регионалното сътрудничество. Не само европейската перспектива. Европейската перспектива е далеч. Заради това тези процеси трябва да бъдат много ясно развити. Заради това ние трябва да си поставяме със съседните страни много ясно въпросите и да ги решаваме. Няма нищо лошо да има проблемни въпроси.

Още един проблем ще кажа, който действително не разбирам защо не беше решен. Три избора се правят в Република Сърбия - в Димитровград и Босилеград има секции, на тези избори не позволиха да има секции. Там има българско малцинство. Сръбското законодателство е много добро по отношение на защита правата на малцинствата, само че въпроса е с приложението му, с техните културни права, правото на административно използване на езика с правото да участват в процеси, примерно в гласуването в България. Не виждам каква вреда щеше да има ако за четвърти пореден път имаше секции за гласуване в Босилеград и в Димитровград. Просто не виждам проблема. Но ето от такива дребни, бих казал заяждания, между съседни страни се пораждат големи проблеми, които се предизвикват не от страните, а от хора, които са радикално настроени, които са националистически настроени. Защото във всичките наши общества има крайни позиции. И ако от малките проблеми ние стимулираме тези крайни позиции, трудно ще намерим общото. така че, сътрудничеството на Западните Балкани, според мен, е изключително важно. И то е сътрудничество, което трябва да решим тук. Всички тези аргументи, още един път ще ви кажа, са трудно обясними на един европейски или външен наблюдател. Логиката е да няма разделение, да има сътрудничество. Логиката е да се търсят решения на проблеми включително такива, които са много трудни. Аз не очаквам, и знам че е изключително трудно решение за Република Сърбия въпроса с Косово. И не очаквам, не трябва да чакаме невъзможното от нашите съседи. Но не трябва да има и черни дупки. Не трябва да има регионално сътрудничество в което някой отсъства. Още повече, че това което се случва в Косово съвсем не е движение към европейските ценности и това също трябва да си го признаем. Но тук Европа и Балканите трябва да създадат условията за това. Трябва да създадат условията за това в региона да няма изключени, да участват всички и да има общоприети принципи и стандарти, които да дават възможност за движение на пред.

 

Няколко думи искам да кажа и по отношенията ни с източните партньори. България беше една от най-активните страни в Европейския съюз в началото на 2007 г. с членството ни за развиване на европейска политика на изток. Между Европа и Русия има държави, които са самостоятелни, независими, имат своите проблеми, имат своите цели и които заслужават специално внимание от страна на Европейския съюз. Те не са само географски мост в отношенията. И за мен и Черноморската синегия, и източното партньорство са изключително важни политики. Да, те не са лесни. Виждаме, че има проблеми в различни страни. Те обхващат 6 страни - 3 на Кавказ и Урайна, Молдова и Белорус. Но тези процеси не трябва да бъдат спирани. Тук е Кристиан Вигенин, което е съпредседател от страна на Европейския парламент на евромесеца. Това е парламентарния форум между Европейския парламент и парламентите на тези 6 страни. Две години полагахме усилия този форум да заработи и накрая той заработи, за съжаление без представителството на Белорус. Тук трябва да потърсим начина по който действително да търсим общия знаменател и то не е задължително той да е най-ниския. Разбира се, че трябва да има изисквания към спазване на човешки права и на европейски ценности. Това е задължително. Това е европейска политика и желанието да се работи с Европейския съюз минава през спазването на тези основни ценности. Но в същото време ние трябва да направим така, че хората в тези страни да видят надежда именно в демократичните ценности. Не да бъдат изолирани, не да бъдат оставени настрана, не да бъдат държани на разстояние, а да бъдат интегрирани. И затова работата по отношение на граждански общества, на връзки, на движения на хора е изключително важно. И аз се надявам, че Европейския съюз ще запази не догматично, а прагматично отношение към тези страни с изискване за спазване на основните демократични принципи и европейски ценности, но в същото време с насърчаване на човешките контакти и на подпомагане на гражданското общество. Нещо, което засега остава като че ли само на думи, но аз съм оптимист, защото виждам доста енергия и в европейските институции това нещо да се случи.

Последно, искам няколко думи само да кажа и по един друг регион, който е на юг от нас. Не отивам много далеко, защото ми се щеше малко повече да кажа по по-близките въпроси и той е свързан с процесите в арабския свят и в Северна Африка. Видяхме, че сагата в Либия приключи, макар че не по най-красивия и прекрасен за гледане начин. Оттук нататък е много важно какво се случва в тези страни. Аз не съм привърженик на тезата, която се развива и тук в България от някои водещи политици, че процесите в Северна Африка и в Магребския регион са изцяло реплика по-късно на процесите в Централна и Източна Европа. Не е така. Съвсем различни са историите, съвсем различни са политическите конфигурации в тази страни, съвсем различни са перспективите на тези страни. Всички си спомняме, че основната перспектива на всички нови демокрации в Централна и Източна Европа бяха европейските ценности и членството в Европейския съюз. Сигурни ли сме, че това са ценностите, които са способни да водят политическите процеси в тези страни? - Аз не съм. И затова не бих направил пряка връзка. Но това което със сигурност има нужда е европейските страни да подадат ръка. Да помогнат на тези политически сили на обществата в тези страни действително да развият демократични институции, да ги насърчат да работят в тази посока. Много хора се опасяват от навлизането на ислямизма, аз съм съгласен, че ако попитате хората в Египет те няма да ви кажат, че са съборили Мубарак, за да доведат ислямизма в Египет.

Но де факто ако не се появяват демократични сили такива процеси, които да бъдат подпомагани от европейските страни без да има намеса при тях, но да бъдат действително стимулиране за създаване на демократични процеси, ние не знам кой ще вземе връх. Затова аз не искам да будя напразни страхове и искрено се надявам, това са страни, които са светски, голяма част от тях. Но Европа трябва да помага максимално. И то да помага не с размахване на пръсти примерно, и с поучения, а с конкретна помощ за развитие на тези сили, които искат да видят демократични общества в тези страни. Изключително важно е, защото ми се струва, че някой път Европа започва да се фокусира само върху вътрешните си проблеми и гледа на нашите съседи основно като на място, през което минава нелегална емиграция в Европа. Преди да се създадат общества, които да са способни да работят, да са жизнени, да са трайни в тези страни, ние трудно ще можем да се преборим включително и с процесите, свързани с емиграцията. И затова тук ми се ще отново Европа и България като една страна, която има отношение към тези страни, има и традиционни връзки и географски е близко до тях да има своя принос, така че процесите в тези държави да бъдат действително основани на светския характер и на демократични принципи. Отново това ще бъде избор на населението на народите на тези страни, но ние трябва да бъдем на разположение за помощ и за подкрепа.

 

Това са основните, които ми се щеше да споделя с вас и които за мен са много важни в днешния ден за България. Това не са отвлечени проблеми, някои от тях ги повтаряме и доста години, но самите вие сте достатъчно добри професионалисти и експерти и знаете, че във външната политика е необходимо постоянство, защото там процесите надали се случват веднага. Така че сигурно и в бъдеще ще продължим да работим по тези проблеми. Но аз съм бил свидетел-участник в подобряването им. Бил съм участник във влизането на България в Европейския съюз, бил съм участник в развитието на регионалното сътрудничество и на регионалната интеграция. Бил съм участник в изработването на политиката на изток от Европа и това ме прави оптимист. Знам че когато има желание, когато има достатъчно добра настройка, тогава когато намерим и своите съюзници и в Европейския съюз и извън него тези цели са абсолютно постижими. И затова много ми се ще да видя през следващите години България действително активна, тя има какво да каже в международните отношения. Благодаря. (Ръкопляскания.)

 

Водещ Чавдар Минчев:

Колеги, мисля, че можем да благодарим на г-н Калфин за изключително интересната лекция. Ние чухме най-после позиции и проекти за политика по отношение на отношенията България - Европейския съюз, балканска политика и разбира се, арабския свят.

Сега, колеги, имаме възможност да зададем въпроси, които биха ни интересували да чуем директни отговори от г-н Калфин. Предлагам който има такива въпроси, има три микрофона, да заповяда, кратки въпроси, бързи отговори ,за да можем повече да използваме присъствието на г-н Калфин сред нас.

Заповядайте.

 

ВЪПРОС:

Възползвам се от любезната покана като, Милан Миланов - универсистетски преподавател, бивш директор на Дипломатическия институт към МВнР. Като благодаря за компетентното и дълбокоаргументирано изложение, най-напред бих искал да приветствам г-н Калфин за неговото успешно участие в надпреварата за президентския пост. При това не просто участие, а за високото качество на това участие с идеите и посланията, които то отправя към нашето общество. И за да не отнемам много време, тъй като сигурно ще има и други колеги за въпроси, минавам директно към въпроса, който ме интересува.

Две думи, за да ситуирам въпроса. С голям интерес изслушах изложението на г-н Калфин за състоянието на Европейския съюз, който няма никакво съмнение, в момента преживява трудни времена. Той много точно, много конкретно очерта и двете възможни развития, двете възможни тенденции за излизане от това положение. Или повече европейска интеграция, или повече национални решения. Самият аз съм по убеждение европеист, макар че имам своите критики, макар че разбирам сложностите и трудностите, през които минава и ще минава Европейския съюз, но при положение че явно тенденцията и по-приемливата за държавите - членки тенденция е повече национални решения, няма ли опасност тези национални решения да се окажат началото на края на Европейския съюз, силно се изразявам, вероятно не е така, и не е близък този край, може би и няма да настъпи, но това е една опасно тенденция. Още повече, че една такава тенденция би засилила и нещо друго. Знаете че в Европа в почти всички страни в Европа има редица националистически партии от краен характер, екстремни, които много често при избори и при много други случаи създават проблеми на съвременното общество, не само н Европейския съюз, а и вътре в страните. Така че съчетанието на повече национални решения, но какви? Не на всяка цена и не по посока на този краен национализъм. И отново искам да кажа - аз лично не считам, че думата национализъм е мръсна дума, особено пък в нейната така, позитивна еманация на патриотизъм, тя е нещо възвишено, но трябва много внимателно също да се процедира, да се държи сметка за евентуалните настроения в страните и националистическия уклон в тези страни. Така че бих оценил, ако г-н Калфин задълбочи малко разсъжденията си по отношение на този втори път. Как чрез националните решения може по-добре да се избегнат разрушителните процеси, бих казал сега, които текат в Европейския съюз, няма защо да крия.

Благодаря.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Посланик Миланов, аз ще се опитам съвсем накратко да Ви кажа. В момента според мен няма заплаха за Европейския съюз, като европейски съюз. В момента основните проблеми с в Еврозоната. И включително политическите проблеми идват от техните икономически причини преди това. Очевидно че Еврозоната беше започната като политически проект, без да има достатъчно солидна икономическа база или поне механизми, които да поддържат това единство. И всъщност всички тези решения, които прехвърлят досега общностни решения на национално равнище са свързани основно с Еврозоната. Това е Европейският фонд за финансова стабилност, това са вземането на решения по какъв начин да се подпомагат тези страни. Това, което се случва в момента, включително и на този съвет, който  сега приключва, е на практика да се направи отделна скорост с отделни институции на Еврозоната. Нещо, което досега се избягваше. Досега Еврозоната имаше чисто консултативни функции, а сега се, започват да се засилват политическите решения. И това създава известни проблеми за европейската интеграция. Миналата седмица прехвърчаха искри между британския министър-председател и френския президент. И британският министър-председател беше абсолютно прав. Даже и проблеми, свързани със самата Еврозона, трябва да бъдат обсъждани от всички. Защото всички европейски страни имат интерес от процесите вътре. Но тук стои и другия въпрос - като искаме да участваме в обсъжданията и във вземането на решения - готови ли сме да поемем част от отговорностите. И ако поемем част от отговорностите, то готови ли сме да ги поемем без да имаме пък ползите на членството в една валута. Така че всички тези въпроси в момента нямат отговор. Но това което се случва, е на практика в Еврозоната започват да се формират механизми на решения вътре в рамките на тази скорост на Европейския съюз. И всъщност там са основните напрежения. За мен основното решение е тези дискусии да бъдат отворени за останалите страни - членки според възможностите си да бъдат съпричастни към това, което се решава в Еврозоната. Тука не искам да кажа, че България може да участва да реши дълговия проблем на страни с проблеми, с дефицита и т.н. Но не е редно, и не само за България, обсъжданията по важни за цяла Европа проблеми, да стават в отсъствието на няколко държави и после те да бъдат информирани за взетите решения. Това изважда всички тези страни на практика извън истинската интеграция и взимане на решения в Европейския съюз и според мен там по-скоро трябва да се положат усилия. Иначе по отношение на целия Европейски съюз аз не мисля, националистически движения има, те са свързани с икономическите трудности. В момента, в който преодолеем кризата и тръгнем нагоре, тогава лесните и популистки отговори ще намалеят. Така че там надали има проблем.

 

Водещ Чавдар Минчев:

Благодаря, г-н Калфин.

Колеги, приятели, следващи въпроси.

Заповядайте.

 

ВЪПРОС:

Александър Хинев се казвам, д-р по международни отношения.

Първо, да Ви благодаря за изключително интересната лекция и тъй като споменахте енергетиката като фактор на сигурността в международните отношения, като фактор за икономически просперитет, на мен би ми било интересно да споделите малко повече за Вашето виждане относно, ако може така да наречем това в момента което се случва за политиката на България в тази сфера и най-вече отношенията да кажем с традиционен партньор като Русия, със страни от Каспийския регион.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Може би заради предизборната ситуация според мен темата  доста се профанизира, свързана с международните проекти, в които България участва. И започват да се появяват различни кандидати, не само г-н Плевнелиев, говорят сега вие за руския шлем ли сте... Тука не става въпрос за никакви шлемове и за никакви руски проекти. Тука става въпрос за един принцип, който за мен е важен. България има интерес, има възможност да привлече максимално количество енергийни ресурси през нашата територия. И това е проекти, които не са свързани само с Русия, това са проекти които са свързани с различни страни. И затова България трябва да направи всички възможно. Всеки един проект, който може да мине през българска територия и да отговаря на европейските изисквания, тъй като в Европа се развива изключително бързо законодателството по отношение на енергийните ресурси е добре и за нас и за Европа. И тук за мен вместо да казваме това руски ли са, американски ли са или азербайджански проекти, за мене е важно един принцип - България трябва да привлича енергийни ресурси. Това е една възможност, която е ограничена във времето. Просто през следващите няколко години ще развие тази инфраструктура и тези отношения в енергетиката и то в международните отношения, свързани с енергетиката, които ще действат десетилетия напред. И сега е моментът България действително да заяви желание да участва в тях и да участва отново казвам като спазва абсолютно всички европейски правила и ги налага. Ние няма как да не сме в тях. Така че това, което виждам е липса на интерес за съжаление в държавата към тези проекти в момента. Не виждам да се работи сериозно по нито един, нито един, не само с Русия и други, международен проект свързан с енергийни ресурси и енергийни източници. Страх ме е, че доколкото това е възможно с ограничена във времето, след няколко години няма да има смисъл и няма да има такива проекти, по които да работим. Така че аз съм привърженик на много активна работа, свързана с енергетиката, така че да може енергийните ресурси, енергийната сигурност да бъдат една от силните страни на България. Силна и по отношение на европейските политики.

 

ВЪПРОС:

Уважаеми г-н Калфин, аз съм проф. Аксиния Джуров от Софийския университет. Изслушах с внимание Вашата визия за външна политика, за регионална политика и за култура отчасти. Ние живеем на Балканите и всички знаем много добре колко трудно се преодолява историческата памет. Години наред работя с екип върху един проект, който се нарича Балканите - кръстопът на цивилизациите. Искам да Ви кажа, че на ниво колеги нямаме никакви спънки. Това, което е моят въпрос към вас. Смятате ли, че извън тази стратегия, която изработи екипът на г-н Първанов - културните коридори, тандемът Калфин - Данаилов ще застане на още едно, следващо по-високо ниво и ще покаже, че Европа не е само икономическо пространство, а духовна аура, културна аура, в която Балканите играят своята роля.

Благодаря Ви.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Аз много Ви благодаря проф. Джурова и с всичко това, което Вие и Вашите колеги правите, ние действително можем да кажем, че културата на Балканите може да бъде обединяващ фактор и фактор, който е част от европейското наследство. То действително не само балканско. Въпросът е, и сте абсолютно права на експертно равнище по-лесно се решават въпросите. Тук е въпрос на политическа смелост тези въпроси просто да се оставят на историята, на експертите. В цяла Европа е така. В цяла Европа само преди няколко десетилетия страни са били разделени и са воювали една с друга. Днес няма проблеми с, включително с тълкуването на историята. А ние като че ли се опитваме да помпаме някаква изкуствена национална идентичност особено на нови държави на Балканите, като се връщаме непрекъснато в историята. И колкото е по-стара тая история, толкова по-висока е идентичността. Не е това, което ни обединява. Така че за мен историята трябва да бъде действително не разединяваща, обединителен фактор, културата трябва да бъде обединителен фактор. На Балканите имаме много какво да кажем по тези неща и то много какво да кажем с гордост в Европа. Така че една от абсолютно задължителните страни тя има своите и експерти, но и политически измерения именно да стимулираме това сътрудничество на Балканите, което да показва тази цивилизация и тази култура, която идват от Балканите и приноса им към европейската култура. А не да градим политическо противопоставяне върху нея. То е едно от тези неща, които са неразбираеми за един така среден демократично мислещ европеец.

 

Водещ Чавдар Минчев:

Колеги, заповядайте, който е на микрофоните.

 

ВЪПРОС:

Добър ден, г-н засега Калфин. Аз имам един коментар по повод това казаното за европейската политика съм напълно съгласен, че въобще България не е нужно да измисля нови европейски политики, има си достатъчно. Но изхождайки от важното значение на външната политика в едни президентски избори примерно да кажем в Централна Европа считат Словакия, Чехия, че тя влияе на 1-2%, у нас може би не е така. Според мене процентът е доста по-висок, тъй като това е едно от основните компетенции на президента, независимо от Външно министерство и другите органи. Аз съм съгласен, че трябва у хората да възпитаваме чувство и че няма смисъл България да измисля нови европейски политики, както и че в духа на европейската солидарност и принципите, които сме приели е добре това е много добра идея, нали според мене, по някакъв начин поне символично да окажем помощ на Гърция, но мисля, че това не е печеливш, това не са печеливши тези при едни президентски избори. Вероятно по-късно. Това беше моя...

Благодаря за вниманието.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Господин посланик, аз поддържам тези, които не са свързани с кампанията, в която участвам в момента, просто съм убеден в тях. Знам че не са популярни, аз затова ви казах - този експеримент, който си направих в Интернет с помощта за Гърция показа това, което очаквах. Всички казаха откъде накъде. Това беше много масова, спонтанна публична реакция. Само че България трябва да се научи, че солидарността значи и да получаваш, и да даваш. Това са правилата в Европейския съюз. И не е лошо да се намерят политически лидери, които да не се плъзгат по популизма, а да отстояват важни принципи. Така че няма да се реши този въпрос следващите три дни, но той е много важен в следващите години.

 

ВЪПРОС:

Георги Юруков. То всичко е бивше при мене. За адмирации е днешната лекция и инициатива, за адмирация е г-н Калфин, това че основно внимание отделихте на балканската политика на България. Моя философия е, че България тежи и в Брюксел и в международните си отношения с това, което прави на Балканите. Тук се печелят точките и тежестта на България. Твърди се, че България е фактор на стабилността в региона, но на мен ми се струва, че сме много пасивни, нас ни няма като медиатор, никой не ни пита за това, което става, за тези все още нерешени въпроси, за които Вие споменахте в региона. По време на кампанията нямаше дебат, нямаше журналистически въпроси и може би затова не познаваме добре региона, може би затова, какво да кажа... Мен ме е срам, че днес в пресата на първо място чалгата битува в българската преса, че една чалга-звезда, която е забравена и в родната си страна бива приета от премиера. Това, да ме разберете правилно, само показва, че ние не знаем какво става около нас. Въпросът ми е как си обяснявате защо нямаше дебат, нямаше въпроси по външната политика и специално по въпроса на Балканите, тук, където е нашата основна дейност.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Аз много Ви благодаря посланик Юруков за въпроса, който зададохте. Извън мен е причината, няма, как да Ви кажа - аз няколко пъти отправях включително и последната седмица покани към г-н Плевнелиев да обсъждаме поне две теми, които не бяха обсъдени на двата дебата - те са външна политика и национална сигурност. И това са точно в правомощията на президента въпроси, които се очаква президентската институция да има виждане, да има политика. Получих отказ. Сега, не искам да коментирам причините за този отказ. Но това, което ме притеснява повече отново извън тази кампания, е че България губи действително губи интерес. И Вие сте прав. За Сърбия ще прочетем в нашите медии, ако дойде Лепа Брена и се снима с министър-председателя. Това надали е отношението към една съседна страна. Сърбия има и своите постижения, Сърбия има и нужда България като страна - член на Европейския съюз да не се държи като ученик, който изпълнява уроци само, а който да даде пример за европейско поведение, европейска интеграция и отношение към нашите съседи. И според мен едно от нещата неслучайно, които ни липсва малко повече в региона, е самочувствие. Защото България има много основания да има самочувствие тогава, когато води инициативи и води процеси в Югоизточна Европа. Това самочувствие не идва като се снимаме с Лепа Брена. Значи идва с други неща. Надявам се така или иначе тази кампания приключи, но надявам се в България дебатът и то публичният дебат, защото това не е само дипломатическа работа за ролята на България на Балканите и то в различните й аспекти, да се върне. Защото това не е работа на един затворен кръг дипломати, които разбират тези проблеми. Ние живеем в този регион, това има отношение към всеки гражданин. Така че надявам се да станат тези въпроси по-важни за публиката.

 

Водещ Чавдар Минчев:

Тука имаше един въпрос, заповядайте.

 

ВЪПРОС:

Господин Калфин, аз се казвам Любен Петров, бивш зам.-министър на външните работи. Поздравявам Ви с тази задълбочена политическа, дипломатическа и научна беседа, която изнесохте пред нас по най-актуалните въпроси, с които сега се занимава и България. В рамките на регионалното сътрудничество Вие не казахте нищо за един друг фактор, който доминира сега на балканската политическа сцена. За Турция става въпрос и за нейната нова политика на Балканите, казано с една неосманизма. Това е един нов начин на сътрудничество от нейната страна в нашия регион, който засяга не само български и балкански интереси, но също така и интереси на традиционно изявени интереси на външни сили на Балканите. Вашият коментар по този въпрос, ако Ви е възможно накратко.

Благодаря.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Благодаря Ви г-н Петров, Вие сте прав, че Турция промени външнополитическата доктрина и то откакто се появи, в смисъл откакто се управлява от г-н Ердоган. Сегашният външен министър г-н Давуд Оглу му беше съветник преди това и той стои в основата на тази външнополитическа доктрина, която е точно това. Там, където има турска история, там където има османска империя, там има турски интереси на съвременна Турция. Ние имаме пряко отношение България към тази доктрина турска. Моят проблем, ще ви кажа къде е - той не е в турската доктрина, той е в липсата на българска национална доктрина. (Ръкопляскания.) Защото ние не знаем къде стоим и къде са ни интересите. Ние решаваме въпросите ден за ден. И изработването на българска доктрина според мене е много по-важно. Турската доктрина безспорно е такава. Аз абсолютно не приемам, учудих и на липсата на реакция от Външно министерство поне. Тогава, когато примерно отиде външният министър на Турция в Сараево и каза, че на Балканите имало мир само когато имало Османска империя на тях. Това е абсолютно неприемливо и недопустимо. Само че въпросът ние да имаме реакцията, да има рефлекса да реагира на подобна политика. Ние имаме интерес, Турция е наш съсед, ние имаме интерес от прекрасни отношения икономически, културни, политически отношения с Турция. Но връщането към Османската империя не е тема, в която може да ентусиазира България. И то по съвсем обясними причини. И също както бих се обърнал към македонските, или сръбските съседи, по същия начин се отнася и за Турция. Връщането назад в историята и така опитът да се хегемонизира някой период от историята, води само до проблеми между съседите, не води до сътрудничество. Така че аз мисля, че ние трябва много внимателно да кажем, но то не внимателно, а много твърдо да кажем на Турция, че това не е проблем, който ние бихме възприели по начина, по който той се представя. И това в никакъв случай не противоречи на нашия интерес Турция даже да бъде подпомагана от България да се движи към Европейския съюз, защото за мен това е също в български интерес. Но отново бих се върнал до това каква е рамката на нашата политика, къде е нашата национална доктрина, какво търсим ние и за мен едно от спешните неща, които трябва да се направи в България, е именно да се изработи такава.

 

Водещ Чавдар Минчев:

Колеги, последен въпрос имаме.

 

ВЪПРОС:

Еленко Божков се казвам един апостроф най-напред, казахте: тук всички сме бивши. Не, уверен съм има един бъдещ - и той е пред мене. (Ръкопляскания.)

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Господин Божков, аз бих направил по-позитивно - всички сме бъдещи. Всеки от нас бъдещи планове, така че...

 

ЕЛЕНКО БОЖКОВ:

Поне един казах, най-малко един.

Въпросът ми - удовлетворен съм г-н Калфин от Вашите отговори, свързани с големите енергийни проекти, европейската политика на България. Но проблемите не свършват само с големите енергийни проекти. Съществува и въпросът за енергийната ефективност, възобновяемите източници на енергия и Вие чухте декларациите на конкурента Ви - г-н Плевнелиев по отношение на енергийната ефективност. В същото време правителството дискриминира с практика си парламентът със законодателната си дейност, енергийната ефективност, както и възобновяемите енергийни източници, няма нужда да се впускам в подробности, Вашето мнение и отношение по тоя въпрос.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Моето мнение е като Вашето нали, г-н Божков. Като казах, че през България трябва да минават енергийни ресурси, то не става въпрос само за пренос на такива ресурси и за генериране. Аз затова смятам, че в България трябва да се изгради още едно поколение ядрена централа. И междувременно докато то се експлоатира да се въведат възобновяемите източници, защото имаме нужда от време, а натам върви цялата европейска политика. Това не става в България за период от 5 или 10 години. Проблемът е, че ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме замразили проектите, свързани на практика с развитие на ядрената енергетика, и от друга страна ограничаваме възобновяемите енергийни източници. Това лишава България от енергиен капацитет. България винаги е била износител и то голям износител за региона на енергийни ресурси. Отново е въпрос на време. Ако ние не създадем капацитет или не поддържаме капацитет през следващите десетина години, ние ще се превърнем във вносител. А за съжаление енергетиката, ако загубим там капацитет, това е една от малкото високотехнологични сфери на българската икономика. Знам че има много протести, много драми в Североизточна България бях сега и на много хора не им харесват ветрогенераторите и т.н., но трябва да вървим в такава посока. Защото в противен случай ние ще изостанем страшно много по отношение на енергетиката. Така че абсолютно съгласен съм с Вас в момента няма среда, която да развива поне в бъдеще перспективата на Българи да бъде генератор, не само приносител на енергийни ресурси.

 

ВЪПРОС:

Благодаря. Минчо Христов се казвам, университетски преподавател. Моят въпрос ще бъде съвсем кратък.

В ръцете си аз държа решението на Министерския съвет № 427 от 16 юни 2011 г., което дава разрешение на Шеврон да сондира или да дупчи българската земя с всички жестоки екологични последици. Решението е факт, публикувано е в "Държавен вестник". Искам да Ви обърна внимание и на една особено скандална точка - точка 8: Допуска предварително (говоря за Министерския съвет) изпълнение на решението като приема, че проблемът е важен за българските национални интереси.

Аз се гордея, че бях първият, който изнесе миналата седмица това решение пред Националното радио. За съжаление единствено Сашо Диков същият ден вечерта повдигна този въпрос. Медиите мълчат. Аз съм чувал Ваша позиция относно шистовия газ, но Ви моля конкретно да отговорите - ако станете президент Вие ще инициирате ли референдум или ще направите ли всичко възможно да спрете това престъпно решение. Само за сведение ще Ви кажа, че половината от щатите в САЩ са забранили това проучване и този добив. Франция наскоро го забрани официално, френският парламент, в Англия предвид опасностите, които крие за активизирането на земетръсни зони - също го забраниха в определени райони.

Та моят въпрос е конкретен - какво ще предприемете Вие като президент, ако станете разбира се. Имам една така, лична молба - ако се явите на диспут с г-н Плевнелиев, аз ще ви подаря това решение, бихте ли го попитали той какво ще направи, тъй като той е бил член от Кабинета, същият този Кабинет, който е приел решението. И бихте ли го попитал, но пак Ви казвам знаете аз обичам да говоря конкретно и директно, не Ви ли е срам цялото правителство да лъже, че нищо не е подписано, Бойко Борисов да казва, че ще подпише на инат, ако го дразнят, при условие, че още на 16 юни това решение е подписано от премиера Бойко Борисов и главния секретар на Министерския съвет.

Благодаря.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Благодаря Ви, г-н Христов. Радвам се да видя и будната Ви съвест, бяхме колеги в парламента с Вас и винаги съм така, адмирирал това, което правите там и активната позиция. Въпросите на шистовия газ така се случи, че се занимавам преди даже това решение, работата ми е свързана в Европейския парламент. Бил съм и в Полша, където една страна, която пък се кани да започне неговото развитие, има много ясно формирано мнение за тази технология. Технологията, която в момента се използва за добив на шистов газ, т.нар. фракинг, има страшно много рискове. В Добруджа, където са дадени това разрешение и евентуално предстоят следващи, има огромно езеро подпочвени води. Което означава, че всички тези рискове за заразяване на тези подпочвени води и то става въпрос в много големи размери, заразяване на почвата на житницата на България и в крайна сметка заразяване на хората, защото водата след това с концентрация на химични вещества и радиоактивни част от тях се държи в открити басейни и се изпарява във въздуха. Няма плюсове. Това, което говорят за енергийна независимост е абсолютно невярно. И понеже съм против тази технология ми приписаха даже едва ли не че съм руски агент и защитавам руския интерес да внасяме газ от Русия - пълни глупости. Аз бях един от тези, които подписахме споразумението и настоявах и получихме финансиране от Европейския съюз да си свържем нашата мрежа с Гърция и Турция. Това означава, че може да внасяме газ отвсякъде. И да се случи така, че да спре руският газ, както се случи един път, ние да сме абсолютно независими - и с отношение с кавказките страни, и с каспийския басейн, и с внос през Гърция по море - откъдето си искаме.

 

Шистовия газ е опасна технология и не трябва да се допуска според мен. Още нещо към това, което Вие казвате, не само има решение от 16 юни, а преди това има една промяна в закона, която казва, че в този случай, за проучването за шистов газ не се изисква пълна екологична оценка. На практика очевидно, че тази промяна в закона тя е направена малко преди решението на Министерския съвет е направена точно за това. В момента екологичната оценка, за която говори министърката на екологията, че ще се прави, е свързана само със застрашените видове. Което значи, че ще се изследва дали сондите за шистов газ пречат на червенобузата костенурка, примерно, а не дали замърсяват околната среда. И това ограничение в изследването екологичното е направено очевидно специално, за да не се прави пълна екологична оценка за Шеврон. Аз не съм против американските инвестиции, нещо повече - направил съм много, за да дойдат американски инвестиции в България. И тях ги има включително в енергетиката - и възобновяемите източници, и топлоенергията. Обаче, няма никакво значение откъде идва тази инвестиция. Факт е, че технологията не е добра. И затова декларирах много ясно, че не само че бих се обърнал към парламента, между другото и законът за референдумите и забранителен, пак всичко минава през решение на парламента, бих се обърнал към парламента за референдум за шистовия газ, но аз лично бих работил, както и го правя в момента, да разберат, че тази технология и проблем. Между другото в България се повтаря едно към едно това, което стана във Франция. Разрешение за добив без да се пита обществеността, без да се прави екологична оценка. Населението в тези региони - това е Югоизточна Франция, се развълнува, започнаха подписки, събрания и т.н., това стигна до закон за забрана. Това е начинът очевидно да стигне и в България до закон за забрана. Докато тази технология създава рискове според мен ние нямаме нито един интерес да търсим добив на шистов газ в България, така че отговорът ми е много еднозначен и благодаря за въпроса. (Ръкопляскания.)

 

Водещ Чавдар Минчев :

Приятели, друг въпрос?

Заповядайте, колега.

 

ВЪПРОС:

Благодаря Ви.

Йотов, юрист съм, представител на Асоциацията за развитие на планинските общини в България. Бих искал да Ви задам във връзка с всичко казано дотук, следният въпрос.

Вие като президент, г-н Калфин, какво бихте направили против маргинализацията на интелигенцията в нашето общество, което води до бездуховност, опростачване и лумпенизация, защото предполагам за никого не е тайна, че всички, които са изрисувани на това пано, много малко хора вече, особено от нашата младеж, ги познават и знаят кои са.

Благодаря.

 

ИВАЙЛО КАЛФИН:

Господин Йотов, на този въпрос сигурно не дълъг отговор, ами така дълга дискусия може да последва след него. Знаете ли, според мен отговора е много тясно свързан с това, което постави и посланик Юруков. Въпросът е за примери, за добри примери, за хайде да не казвам националните герои, защото сигурно звучи високопарно, но тези хора, които имат, които дават пример на останалите, на по-младите, на обществото, които дават самочувствие. Това не може да бъде Лепа Брена и не може да бъдат фолкпевиците. България действително има интелектуален потенциал, който е много голям. И това се вижда с ролята на български учени, хора на изкуството, на културата на науката в цял свят. Те са водещи. Това за мен трябва да бъдат добрите примери. Има една инициатива и сега президентът Първанов с наградата Джон Атанасов, аз тогава работех в администрацията, когато започнахме да я правим, точно за да се види, че България има принос. Много, това е само един малък пример, много други области трябва да, и много други неща трябва да се променят. Просто в България трябва да са видим, трябва да са водещи хората, които носят интелектуален труд и интелектуална гордост. Оттам идва и националната гордост. Тя не идва от мускулите на някой, освен от спортистите, разбира се, които са много добри, но не и от мускулите на политиците. Тя идва именно от интелектуалния продукт на страната. Много предизвикателна задача е, не мога да Ви кажа отговор ей сега как ще се промени това нещо, но съм убеден и от практиката ми, която съм имал и в парламента, и в правителството съм убеден, че това е пътят България действително да има самочувствие и достойнство. Тогава, когато тези хора, които създават интелектуалния продукт и то на световно равнище са видими. Те са познавани, обичани, имат мястото си в обществото и не са обърнати в едни хора, които непрекъснато искат внимание и непрекъснато търсят съдействие от държавата. Аз съм сигурен, че в тия усилия и Стефан Данаилов ще ме задмине.

 

Водещ Чавдар Минчев:

Дами и господа,

Позволете ми от ваше име да благодаря на г-н Калфин за интересната лекция, която изнесе и най-вече за интересните отговори, които даде на нашите въпроси. Позволете ми всички вас да ви поканя на чаша вино и може би там вече в по-неформална обстановка да продължим нашите прения.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)