БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ – ИЗГУБЕНА В КРИЗАТА Печат
Автор Къдринка Къдринова   
Събота, 05 Ноември 2011 13:06
На заем от списание „Тема”, бр. 44 /522/ 05– 11 ноември 2011 година

В световното разместване на пластове страната ни спешно се нуждае от адекватна и дългогосрочна външнополитическа стратегия с участието на всички конституционно натоварени с тези отговорности институции. А не реполитизиране на дипломатическата служба под едноличното ръководство на шефа на МВнР. Двата тура на изборите у нас съвпаднаха с две инфарктни заседания на Европейсксия съвет в Брюксел за кризата в еврозоната, която след последвалото гръцко референдумно ехо взе да придобива епични размери. И от двете си брюкселски командировки премиерът Бойко Борисов се завърна угрижен и мрачен. Дори победата на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова в надпреварата за „Дондуков” 2 не успя да го развесели достатъчно. „Европейската икономика се срина. Всичко е замряло в Европа.” Така премиерът скицира нерадостния задграничен пейзаж в свое следизборно интервю.

Светът е голям и спасение не дебне отникъде. Спасителните планове са за банките, политическите лидери действат като мениджъри и гаранти на финансовата власт, рестриктивните рецепти свиват потребление и производство, безработицата пали масови площадни протести, недораслите до еврозоната малки съюзни страни са интересни само като гласове от отбора „Йес, сър”, а за бленуваното икономическо оживление се правят сметки с новите ограчи на едро като Китай, Русия, Бразилия и т.н.

Насред цялото това засилващо се световно разместване на пластове България се оказва с външнополитическа платформа на правителство и премиер, свеждаща се до най–общи евроатлантически съюзнически ангажименти, но без разработена дългосрочна национална доктрина. С новоизбран президент, който така и не формулира по време на кампанията си свои приоритети в международната политика и комуто тепърва предстои да уплътнява своя пост. Със закон за дипломатическата служба, подложен на оспорвани в Конституционния съд  и още невлезли в сила изменения и доплънения , които орязват залегнали в основния закон правомощия на президента и на Министерския съвет и превръщат в оформител и предводител на външната ни политика единствено шефа на МВнР.

За корекциите на въпросния закон често се говори в контекста само на проблема с посланиците разузнавачи. По отношение на тях се изказа и бъдещият държавен глава Росен Плевнелиев– той се зарече, че няма да ги остави на позициите им. Въпреки че приравняването на служителите на разузнаването към доносниците и подлагането им на лустрация е спорно и влиза в противоречие с национални и европейски закони, това е само част от казуса. По–сериозните критики, предизвикали  и сезирането на Конституционния съд от група депутати, са за онези изменения и допълнения на Закона за дипломатическата служба /ЗДС/, които променят самите цели и характер на тази служба, премахвайки формулировки като „йерархична подчиненост” и „прозрачност”. На външния министър са прехвърлени правомощия, конституционно определени за Президента и Министерския съвет. Създадена е възможност за реполитизиране на МВнР и за субективна министреска преценка при назначения и определяне на рангове. Принизена е ролята ва колективни органи като Колегиума на МВнР, чийто консултативни функции се премахват. Отменя се периодичното атестиране . Видоизменя се и практически се лишава от смисъл функцията на постоянния секретар на МВнР– длъжност, въведена със ЗДС от 2007 г. с мандат от 5 години. Срокът наромчно надхвърляше с 1 г. пе3риода между два вота за парламент, за да може да се осигури приемственост при смяна на политическото ръководство. Сега обаче мандатът на постоянния секретар става 4 години и това предопределя, че той ще е нов при всяко ново правителство.

Налице е феноменът около 2/3 от българските посолства да стоят в продължение на месеци без посланици– все поради същия проблем с разузнаваческите картончета. Нарочените посланици не са формално отзовани, те се водят „в служебно пътуване”, но де факто мисиите дълготрайно остават с временно управляващи, а това снижава не само ранга, но и качеството на двустранните отношения със страни като Испания, Македония, Сърбия, Румъния и т.н.

Включвайки се в обща ос с другите две членки на ЕС на полуострова ни–Румъния и Гърция, България би могла да постигне много повече в регионален план, отколкото действайки соло. Включително спрямо страните от бивша Югославия. Но сближаване по тази линия се осъществява преди всичко с Румъния, защото там държавното ръководство е от сродна на ГЕРБ партия, членка на ЕНП. Управляваната от социалиста Папандреу Гърция няма този късмет.

Министър Младенов питае очевидна слабост към помиренчески мисии във вълнуващи страни и региони. Такова беше гостуването му в Беларус през септември, след което обяви, че Лукашенко му обещал да пусне политическите затворници до края на октомври. С тази несъгласувана с никого на еврониво акция Младенов доста ядоса председателстващата в момента ЕС и съседна на Беларус Полша.

Успя да подразни и Турция, където отиде да договаря съвместно заседание на двете правителства, а си навлече гнева на домакините, като започна да ги поучава по повод обтегнатите им отношения с Израел.

При посещението си в Бенгази през юни, когато призна Преходния национален съвет на Либия, Младенов пък пропусна да изиска в отговор признаването на невинността на българските медицински сестри, осъдени навремето тъкмо от шефа на ПНС Абдел Джалил.

Арабската пролет вдъхнови министъра да сондира на място обстановката в Сирия и Йемен. А когато у нас дойде бразилския външен министър Антонио Патриота, подготвяйки посещението на президентката Дилма Русев, Младенов изненада всички с думите: България благодари на Бразилия за нейната конструктивна позиция и конкретно за нейния принос при гласуването на осъдителна резолюция за Сирия в Съвета по правата на човека към ООН.” Никой не разбра какво общо има сирийският въпрос с българо–бразилските отношения. Но може би има общо с други, невидими с просто око задачи, свързани със задаващи се глобални новости в Близкия и Средния изток?

Тези дни бе оповестено, че Барак Обама кани Херман ван Ромпуй, Жозе Мануел Барозо и Катрин Ащън на среща в Белия дом на 28 ноември. Според в–к „Ел Мундо” тя ще е посветена на „световната икономика и растежа”, но също и на „общата работа” на САЩ и ЕС „по укрепване на демокрацията и напредъка в околностите на Европа, Средния изнок и Северна Африка”. Ще се обсъди също „продължаващата координация по отношение на Иран” и „ангажимента за по–добро прилагане на международните закони и на антитерористичното сътрудничество”. Дали не се задава нова съвместна акция на САЩ и ЕС като в Либия– този път по Иран?

Все по–наложително и спешно е българската дипломация час по–скоро да се превърне от предмет на индивидуални упражнения на министър Младенов в реална национална отговорност на всикчи конституционно упълномощени да я упражняват– и контролират!– държавни институции.

ТРИ ВЪПРОСА КЪМ НОВИЯ ПРЕЗИДЕНТ

Зададени от Димитър Костов, председател на Българско дипломатическо дружество

По време на изборната кампания на въпросите на външната политика не бе отделено почти никакво внимание. В първите часове след избирането му новият президент г–н Росен Плевнелиев направи кратки изявления, които се свеждат най–общо до намерението му да работи за създаването на модерна България. Разбира се, интересно ще бъде да се узнае какво точно изначава това, с какви средства и по какъв начин ще се постигне тази висока цел, заслужаваща всеобща подкрепа.

Като имам предвид правомощията на президента– така, както са очертани в конституцията, в които голямо място заема външната политика, изключително важно е как той ще взаимодейства с Министерството на външните работи за реализиране на основните цели на тази политика. Струва ми се, че има няколко въпроса, по които президентът ще трябва задължително да се произнесе.

Главният въпрос е дали дипломатическата служба ще се изгражда на професионална основа като кариерна йерархична структура, в която се влиза само чрез конкурс, или ще се отвори за партийни, корпоративни и други назначения? За последното се откриват широки възможности с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Принципът на професионализма е валиден за всички области на държавната дейност, но той е абсолютно задължителен за дипломатическата служба, която е призвана да поддържа и да съхранява континюитета на дългосрочни проекти и цели от стратегически характер.

Вторият важен въпрос, който изисква вниманието на президента, е дали той ще приеме противоконституционното разширяване на правомощиякта на министъра на външните работи за сметка на правомощията на президента, правителството и министрите, отговарящи за ресорните политики?

Третият важен въпрос е свързан с основните насоки на външната политика. Засега те не са много ясни и доколкото ги има, не са обвързани с нуждите на вътрешното развитие на държавата. Някои заявки и опити България да играе посредническа роля в конфликти, които не ни засягат пряко, оставят впечатление на импровизации и може само да предизвикат снизходителни усмивки у нашите партньори. Защитата на националните интереси не трябва само да се декларира . Тя е конституционно задължение и трябва да бъде в центъра на ежедневната практическа дейност на българската дипломация.