ОРДЕНИ И МЕДАЛИ – СПРАВКА В ПОМОЩ НА МИНИСТРИТЕ Печат
Автор Експерт   
Събота, 14 Януари 2012 17:12
Министър –председателят Бойко Борисов даде само една седмица срок за обобщване на данните за съществуващите в България ордени и медали, тъй като минстрите не ги познавали. Затова им предлагаме нашата помощ. Въпросът възникна след скандалните думи на премиера за радостта на  кучето от пържоли, а на човека от ордени и последвалото демонстративно връщане на ордена „Стара планина” от вицепрезидента Ангел Марин. Старата наградна система от социалистическа България е отменена със закон на Великото народно събрание  през 1991 г. като остават да съществуват само три ордена, при това за чужденци– „Стара планина”, „Мадарски конник” и „Орден на розата”. Конституцията на Република България от 13. юли 1991 г. приема много кратко описание за двата вида отличия– ордени и медали, които се учредяват от Народното събрание /алинея 14 на чл. 84/. След отмяната на старата наградна система държавният глава среща известни трудности, най–сериозните от които през 1994 г., когато трябва да бъдат наградени българските футболисти от световното първенство в САЩ. В спешен порядък се внасят изменения и допълнения към Указа за духовно стимулиране и освен създаването на новия орден „Голям кръст за граждански заслуги” се разширява статута на съществуващия орден за чужденци „Стана планина”, първа и втора степен. С него вече могат да се награждават и български грааждани. Тогава е приета и постановката предложението за  награждаване да се прави от Министерски съвет.

Президентът Желю Желев награждава първите 27 български граждани с орден „Стара планина” на 20 юли 1994 г. Това са футболисти и треньори от българския национален отброр.

През следващите години все още няма цялостна нова наградна система и Президентът раздава единственото национално отличие ордена  „Стара планина на 5 души през 1996 г., а през 1997 г. рязко увеличава броя на наградените. Удостоени са световно известни дейци на изкуството като Гена Димитрова, Анна–Томова Синтова, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. През втората година ордени получават проф. Живко Сталев, композиторът Александър Райчев, художникът Иван Ненов, проф. Лазар Николов, алпинистът Дойчин Василев. За първи път са наградени посмъртно 5 депутати за приноса им за спасяване на българските евре през 1943 г.

През следващите години отделни министерства предприемат инициативи за създаване на свои наградни системи.

Президентът Петър Стоянов намалява броя на  българските граждани, награждаване с ордена „Стара планина”. През 1998 г. е връчил само 6 ордена, защото липсват награди, които да съответстват на различната степен на принос на отделните лица. Негова е инициативата през 1999 г. да свика известни специалисти и предложи създаване на цялостна наградна система.

Законът за ордените и медалите на Република България е окончателно приет на 29 май 2003 година. Той включва общо 7 отличия– шест ордена и един медал. По своята важност и значение те се подреждат както следва:

       1. Орден „Стара планина”

       2. Орден „Св. Св. Кирил и Методий”

       3. Орден  „За граждански заслуги”

       4. Орден „За военна заслуга”

       5. Орден „Мадарски конник"

         Отделно от тях е орденът „За храброст” 

Единственият медал е този „За заслуга”.

Награждаването с ордени и медали по Конституция е право на Президента, но в текста на Закона изрично се посочва в чл. 11, че освен Министерски съвет, правото да се предлагат лица за награждаване с ордени и медали се предоставя и на Председателя на Народното събрание. Предложението трябва да бъде мотивирано, изготвя се от отделните министри, от БАН, от университети, от БЧК, от творчески съюзи, сдружения и организации с нестопанска цел. За чужди граждани разбира се, право да предлага има само МВнР. Подробно се описва дейността и заслугите на предлаганото лице.

По чисто български работата по закона не е довършена, защото не се прилага графично и цветно изображение на държавните отличия. Това блокиране изпълнението на закона при отменена стара наградна система се преодолява с ново изменение. Възстановява се възможността президентът да награждава със старите ордени „Стара планина”, Мадарски конник” и отпадналия от законовия текст „Орден на розата”.

Едва на 20 май 2004 г. са одобрени графичните и цветни изображения на новите ордени и медали. Раздаването им започва от края на 2004 година.

В закона е записано, че отличията могат да бъдат получени от всеки български гражданин независило от социалното му положение, професия, месторабота и длъжност, без да им бъдат предявявани каквито и да е било ограничения, свързани с тяхната националнсот, вероизповедание или политически схващания. Изискванията за награждаване са ясно и точно формулирани и еднакви за всички. Основното е да са допринесли полза и положителни резултати за България.

Освен „Стара планина” и „Мадарски конник” в наградната система на България са включени възстановените ордени „За храброст”, „Св.св. Кирил и Методий”, „За гражданска заслуга” и „За военна заслуга”, раздавани преди 09. 09. 1944 година.

Министерството на отбраната има най– подробната и развърната нова наградна система, чиято основа е положена при министър Веселин Близнаков /при правителството на тройната коалиция/. Създадени са 5 нови наградни знака. Най–високото отличие е „Почетен знак на МО „Св. Героги”. Другите нови награди са „За участие в мисии”, „За военна доблест”, „За принос към Министерството на отбраната”, както и за 10 и 20 годишна служба.

Министерството на вътрешните работи е първото, създало още през 1993 г. най–високото си професионално отличие „Почетен знак”. През 2006 г. е учредено и „Почетно отличие на МВР”.

Министерството на външните работи има три отличия:

–       „Почетен знак на Министерството на външните работи, създаден през 2001 г.– златен, сребърен и „Златна лаврова клонка” /пожследното е само за чужди граждани/;

–       Почетна грамота;

–       Почетен плакет на Министерството на външните работи, създаден също през 2006 г.

Министерството на курлтурата има отличия от 2007 г.: грамота, плакет и парична награда и държавна награда от 2000 г. „Св. Паисий Хилендарски”. Последната се присъжда веднъж годишно на творци и изпълнители и се връчва от министър–председателя.

Юбилейните награди са създадени по повод на:

–       50–, 60– и 65– годишнина от Втората световна война;

–       100 годишнината от Илинденско–Преображенското въстание /19938

–       100 годишнината от провъзгласяването на независимостта на България.

Сравнителни данни за наградните системи:

–       в Царство България – 28 отличия

–       в Народна република България– 84

–       в Република България – 7

Брой на раздадените отличия от 1878 г. до 2010 г.:

–       във военно време: 34 000, от които 12 000 с най–престижния орден „За храброст”

–       в мирно време: в периода 1878 – 1944 г. – 160 000 души; во 1989 г. 2 500 000, от които 800 000 ордени; а до 2010 г. – по–малко от 1000.

–       От горецитираните 800 000 ордени в социалистическа България орденът „Стара планина” е даден на 168 души.

Най–добрите изследвания и издадени сборници за наградната система на България са на старши научен сътруднис ТОДОР ПЕТРОВ        от Военна академия „Г.С. Раковски”, генерален секретар на Българската комисия по военна история, член на Българската асоциация по военна история, Българското историческо дружество, Македонския научен институт и Тракийския научен институт.

Последната му книга „Наградната система на България– 1878–2010” бе представена само преди една година от Военно издателство.
            Експертите и справките обаче не могат да помогнат, ако липсва морал и уважение към институциите и създадените отличия за заслужилите българи. Освен това е необходима и елементарна професионална коректност при отразяване на събитията.