Външната ни политика отсъства от международната сцена Печат
Автор Теофан Германов   
Петък, 03 Февруари 2012 18:38
Интервю на Теофан Германов със Симеон Николов за вестник „Земя”, 02. 02.2012 г. /без съкращения/

Господин Николов, какъв е Вашият коментар на излезлите в публичното пространство посланически назначения, които излязоха като резултат на първата официална среща на премиера Борисов и президента Плевнелиев?
Обявяването на първата група от кандидати за посланически постове е стъпка към постепенно връщане на задграничните ни представителства към нормална дейност, ебезглавени по безотговорен начин и нефункциониращи пълноценно от една година, поради което трябва да я преветстваме. Въпреки, че тя  е  и   принудителна стъпка по същество, защото бе залегнала и в обещанията на новия президент, а това състояние не можеше и да продължава повече без някой, разбира се този някой е външният министър, да понесе вина. И третата причина за одобрението ми е, че предизвиканата през миналата година остра политизация на въпроси, касаещи дипломацията, е нездравословна, пречеща на работата и представяща ни в недобра светлина навън. Нарушен беше обаче, принципът в дипломатическата практика името  на посланика да се обявява след получаване на агреман от съответната приемаща страна.

Колкото до подбора на хората е още рано да се правят оценки, въпреки коментарите, че само 3–ма души от тях не са професионални дипломати.  Основание за безпокойство, че квотата за политически назначения от 20% може да бъде нарушена, произтича от това, че има 3 списъка с имена на кандидати, като вторият и трети такъв са съответно от ГЕРБ и от НС, а последното разбира се пак предлага хора от ГЕРБ. Освен това, Коституционният съд отстрани само част от текстовете, касаещи преди всичко лустрацията, а не опита на министъра на външните работи да си присвои прекомерни права, включително и по подбор и нови назначения на ръководни кадри.   Мисленето и подхода на  въпросните „кадровици” предполага, че след като „успокоят” общественото мнение с един приемлив първи списък /от 24 души/ , ще могат да прокарат кандидатите си в следващите групи /остават още около 36 посланически места/. Затова следете следващите списъци.

Важно е също така да се проследи, какви хора ще заемат освободените две места на зам.министри. Показателно е, че още първото предложение е партийно, на ДСБ, сякаш мястото  е запазено за тази политическа сила, която впрочем поне официално се обяви в опозиция, а не бе потърсен утвърден специалист. Премиерът Борисов допуска грешка, а ако е принуден към отстъпки, интересно е, с какво е притискан и защо и миналата година мълча и остави  действията и проектите на министър Младенов да стигнат чак до Конституционен съд?

Прозрачно и с ясни мотиви ли се случват тези назначения, предвид обещанието, което дадоха управляващите?

Чест прави на президента Плевнелиев, че ще иска подробна обосновка за всеки един кандидат и ще държи на високия професионализъм. Тук има наистина риск, той да спази обещанието си, защото е видно, че министър Младенов налага мнението си дори на министър – председателя, отстоявайки например тезата си, че генерал Киров не бива да бъде изпращан зад граница, въпреки дори публичното застъпничество на премиера. Спомняме си представените миналата година 12 кандидати за генерални консули, сред които имаше например бизнес–дама със свои фирми и интереси в сътовтетната страна /Китай/. Сега отново има подобен случай още в първия списък с посланиците, но ГЕРБ едва ли може да се отърси от това, защото тези хора вероятно са спонсорирали партията, получили са известни позиции и се стремят към нови. Причината е, че през годините на преход политическите сили превърнаха държавната служба в източник за печалба и влияние с власт, вместо да вменят на обществото и собствнените си кадри, че тя е единствено за да служи на гражданите и на държавата. Но едва ли като „слуга” се вижда служителката на фондация „Ханс Зайдел”, която не само се вреди в списъка на 12–генерални консули миналата година, но  благодарение на връзките си с ГЕРБ, предизвика размествания на по–силни от нея кандидати.

Но нека да изчистим и обвиненията в съглашателство между Първанов и Борисов за кандидатурата на генерал Колев за посланик в Холандия. Всички обаче станахме свидетели, че не Първанов, а Младенов защити пламенно пред телевизионните камери кандидатурата на ген. Колев. Като човек, който е работил в Президенството мога да ви уверя, че кандидатурите на главния секретар Красимир Стоянов и началника на НРС ген. К. Киров биха заслужавали много повече застъпничеството на Първанов, но те бяха отхвърлени.

Обезпокоителното е обаче, че въобще отсъства дискусията за това, какви качества трябва да притежават новите посланици, а предизвикателствата на глобализиращия и икономизиращ се свят поставят много сериозни изисквания. Подготовката на един посланик трябва да бъде много широка и разностранна. Необходимо е да притежава опит и способности да оценява протичащите в света и в конкретната страна процеси, да е интересен и търсен партньор, да умее да убеждава и отстоява позиции, да е обигран в публични дискусии  и т.н. Дори това, че е „професионален дипломат”, понякога не е достатъчно, защото  има такива, които за година пребиваване в съответната страна не осъществиха един контакт с политик или журналист, не допринесоха с нищо за развиване на отношенията ни, някои дори не знаеха как да си включат микрофона на конференция или представяне. Трябва да се посочат публично щетите от изпращането на такива кадри и да се търси отговорност за тяхното назначаване. Защото дипломатическата служба не е място за временна почивка на ”заслужили”, на  „наши момчета”, а фронт на международната политика, националната сигурност и икономически интереси.

В утвърдените демокрации въпросът за прозрачността е естествена и саморазбираща се част  от цялата процедура. Още по–важно е обаче, подборът да се прави така, че да се намерят най–добрите кандидати, способни да решат конкретни проблеми и развият отношенията ни със съответните страни в желаната от нас насока, защищавайки по най–добър начин националните интереси. Такъв подход обаче, отсъства и при сегашните управляващи. А мястото на посланика не е ученически чин в дипломацията.

Каква бе реалната причина над година да се бавят тези нови назначения?

Причината за забавянето на тези назначения бе в неправомерните действия на министъра на външните работи и неговите съветници, които биха били определени като такива дори от незавършили студенти по специалност „Право” в Софийския университет. Министър Младенов поведе една безмислена война, чийто щети върху имиджа на държавата и върху водената от нея политика, включително и върху националната сигурност са безспорни. Сагата „Посланици с досиета” беше поддържана само за да прикрие по–важната кампания – прокарването на промени в Закона за дипломатическата служба, с които се отнемаха права от Президента и Правителството и се прехвърляха на министъра, подменяха се демокритчните основи на Закона за дипломатическата служба от 2007 г., създаден и с наше, на Българско дипломатическо дружество, участие, касаещи прозрачността, конкурентността, утвърждаването на професиовалното начало и независимост от временно управялващите политически сили. Тоест, зад пушилката за посланиците министърът искаше да съсредоточи в ръцете си много власт и право дори по решения от компетентостта на Правителството и Народното събрание. Конституционният съд пресече поне част от тези опити със свое решение № 11 от 22. 11. 2011 г.. Но показателното и тревожното е, че бе демонстрирано неуважение към Конституционния съд със заявката, че независимо от това, нещата ще се случат, както е поискал министъра, което е недопустимо демонстративно предизвикателство към правовия ред в държавата, накърняващо и  международния ни престиж.

Оркестърът от повечето медии и политици продължи да свири фалшиво и по ролята на Президента, който бил пречил и по отношение на решението на Конституционния съд, за което ако залбелязвате вече не се и споменава.  Президентът Първанов не само че не е пречил, а веднага предложи да се разгледат делата на всеки един посланик отделно и се вземат кадрови решения. А решението на Конституционният съд, макар и премълчавано, е потвърждение на усилията към утвърждаване и развитие на ефикасна, партийно необвързана, стабилна, професионална дипломатическа служба, призвана да съдейства за осъществяването на външнополитическите цели на страната и защитата на нейните национални интереси.

Прогнозирате ли дестабилизация на дипломатическата ни служба с такива поголовни смени на висши нейни кадри?

Фалшиво свирещият оркестър, за който стана дума, освен прикриването на кампанията за прокарване на антидемократични и разрушителни промени в Закона за дипломатическата служба, имаше за цел и да измести вниманието от факта, че през последните две години на практика не се откроява някакъв собствен почерк на  българска външна политика, релефна, самостоятелна. Няма такава. Докато западноевропейските държави изпращаха бизнесделегации още по време на събитията в Северна Африка и Близкия изток,  най–умното, което измисли МВнР на Република България беше да събере чак в началото на декември 2011 г. представители на страните от Северна Африка и Близкия Изток, за да им разкаже за нашия Закон за досиетата и да сравнява два несравними прехода– арабския и източно–европейския! Дори на президента Плевнелиев поднесоха текст с неверни оценки. България продължава просто да не е в час с времето!

Добре, че от 9–те предложения направени от нас още на 30 април 2011 г, какво трябва да предприеме България при ставащото в Северна Африка и Близкия Изток, като че ли е възприето частично едно единствено, случайно или не, за обучението на кадри от тези страни в България.

По–страшното обаче е друго. Не се реагира на посегателства на нашия суверентет. Когато на постамента в Скопие сложиха карта с част от територията на България и Гърция /да не говорим за паметниците на български царе/, никой по веригата посолство–министър не реагира. Посланикът разбира се бе командировка в София, а останалите се страхуваха дори да предложат протестна нота, защото министърът не бил наредил! От българската общественост се скрива много информация. Както например, че след непремереното изказване на Бойко Борисов миналата година по кризата в Гърция и по отношение лично на гръцкия премиер предизвика остра реакция в Атина и привикване на българския посланик в гръцкото МВнР.

Новият устройствен правилник и структура на МВнР също поражда сериозно безпокойство. Изглежда че и той е правен вън от МВнР, както бяха написани промените в Закона за дипломатическата служба– в неправителствена организация, зачената с финансиране от чужбина. Защото има странни нови структури. Не познавам държава, която да няма управление за съседните страни. Нашето МВнР няма да има. Но малко хора  ще усетят, че са преписани структури, които напоследък се появиха в някои западни изследователски центрове, в които разпределиха България не в европейските си отдели, а в такъв за Украйна, Грузия и други държави от Черноморския регион. Възприемането от българска страна доброволно на такъв  модел ни тласка в несъотвестваща на националните ни интереси посока.

Така че масовата смяна на посланици може да се окаже най–безобидната страна от ставащото, въпреки че след едногодишно бездействие и както потвърдиха някои от върнатите посланици дори липса на указания от София за каквото и да е,  ни очакват  още най–малко 6–8 месеца за навлизане в работата на новите посланици, първи контакти, представяния и т.н., и ще имаме почти 2 години загубени за външната ни политика и дипломация.

Доколко е реален аргументът на властта, че посланиците, служили някога в ДС са игнорирани и поставени в изолация в държавите, в които са акредитирани?

Няма нито един такъв случай! За каква „изолация” говорите, когато наш посланик в съседна страна, нарочен за връщане без да има указ от Президента,  беше предложен дори за доайен на дипломатическия корпус. Сред обявените за връщане посланици имаше наградени с най–високи държавния отличия както в съседни държави така и в държави на други континенти. През годините тези посланици преминаха курсове за професионално усъвършенстване  в западноевропейските държави и САЩ и се ползваха с доверието на нашите партньори от НАТО и ЕС. Трябва да се знае, че ако те са имали някакви контакти в младите си години с външното или военното разузнаване, отдавна не принадлежат към каквито и да е подобни структури. Впрочем и преди 1989 г и след това е било   абсолютно недопустимо посланик или негов заместник да изпълняват други задачи, освен дипоматическите.

На наши посланици бяха дадени агремани от държавните глави на други страни след като бяха оповестени имената им като такива на сътруднпици на бившата ДС.  При конкурси за места в новосъздадената Служба за външни действия на ЕС до интервюта бяха допуснати именно такива наши дипломати, а не бе недопусннат дори зам.министър от днешните  управляващи.

Колкото до разнобоя между президента Първанов и министър Младенов дали нашите посланици са допринесли за приемането ни в НАТО и ЕС за първи път Ви предоставям копие от писмо на БДД  до председателя на БСП /тогава – Г. Първанов/  и НС, с което  бе даден знак и определен принос в „обръщане” мнението в тякои политически среди за приемането ни в НАТО. Вижте от кого е подписано това писмо: от същите посланици, които днес ги обвиняват в какво ли не: Атанас Павлов, Георги Димитров, Златин Тръпков, Горан Йонов, Георги Пейчинов, Ирина Бокова, Иван Гарвалов, Димитър Костов и т.н.

За година и няколко месеца не излезе нито един факт, който да уличава някои от „посланиците с картонче” в непрофесионализъм или доносничество. И все пак, укорима ли е тяхната дейност в миналото, според Вас?

За 99% от тях, категорично не! На обществото бе натрапена най–голямата фалшификация на десетилетието. Защото бяха скрити истинските виновници – идеолозите на системата, създателите на лагерите и на концепцията и ръсоводителите на възродителния процес. Вместо тях, след унищожаване на 75–80% от делата бяха обвинени десетки хиляди хора нямащи нищо общо нито с репресивен режим, нито с доносничество! Редовият разузнавач от външното или военното разузнаване, работили само в чужбина,  се оказаха по–грешни от партийните секретари и преподавателите по марксистко–ленинска подготовка и разбира се дори от висшите партийни функционери. Напълно несъвместимо с демократическите стойности и принципи е и приписването на колективна вина.

Увлечени в злободневните теми, губим поглед върху панорамната картина. „Скандалът” с посланиците изостри най–много дискусията за Закона за досиетата, защото показа, какви щети нанася той на националната сигурност. Нито една страна не е разкрила дипломатите си разузнавачи. Второ, само в две източноевропейски страни е имало лустрация и то в разузнаването, а не в дипломацията. Трето, в страни като Унгария например, въобще не попадат в рамките на Закона служби като военното разузнаване например. Четвърто, в Румъния спряха изпълнението на аналогичен Закон за досиетата защото нарушавал Конституцията. Но в България  преди посланиците бяха омаскарени научни работници с европейска и световна известност. След това се посегна върху православната църква. А ние от БДД още в самото начало предпуредихме, че се създава прецедент, който ще се мултиплицира и в други държавнви сектори и области в обществения живот. Целящата с това лустрация ще придобие други измерения, ще се изроди в злоупотреби, разчистване на сметки.

Предупреждавахме и за това, че действията на министър Младенов ще ударят и по днешните разузнавателни служби. Няма страна в света, в която да се обсъжда в пресата използването на прикрития за разузнаването, макар че за дипломатическата служба това е всеизвестно. Но опитът на миниснтъра да се намесва дори кадрово и финансово е недопустим. А и цялата атмосфера, която се създава в държавата едва ли благоприятства за спокойно изпълнение на задачите.

Няма още отговор от специалните служби на журналистически въпрос, дали е вярно, че няколко бивши агенти на българско разузнаване от съседни страни загубиха по странен начин живота си след като бяха оповестени имената на ръководилите ги оперативни работници.

Няма как справедливостта да не възтържествува и виновните политици и генерали да понесат заслуженото. Вслушайте се в думите на бившия президент Петър Стоянов, излъчени във филм за президентите на прехода тези дни, който посочи, че може да се окаже, че интерес от този Закон имат силите, които и днес дърпат задкулисно конците на управлението.

Категоричният извод е: незабавно внасяне на необходимите промени в Закона за досиетата. Да, такъв трябва да има. Да, достъп до архивите– също. А това е важно, защото насищането на общественото пространство с представата за някаква митична ДС, която след 22 години още създавала зависимости, е стигнало критични стойности, на хората им омръзна да се говори по този начин, загубиха и вяра, че ще бъдат поне посочени истинските виновници и реакцията им естествено е да подкрепят силите, заинтересовани от запазване на статуквото, престъпното статукво на симбиоза между престъпност–политика и бизнес и държавно управление. 

Трудно ли е да се изгради поколение от опитни дипломати, и какви рискове се създават при поголовната чистка на едно такова поколение кадри във външната политика?

Ако трябва да бъдем точни, университетите подготвиха повече кадри от необходимото и възможностите МВнР да ги приеме на работа. Проблемът е, че дипломатическата професия се усвоява в продължение на години. При нея най–много се чувства необходимостта от натрупан опит, постоянно усъвършенстване и развитие, изграждане и съчетаване на много качества. Доводите на министъра за младите кадри бяха смешни. През годините навлязоха много млади хора. Спомням си създаването на първия в историята Младежки дипломатически клуб към МВнР по времето на министрите Георги Пирински и  Надежда Михайлова, по моя идея и под мое ръкъводство. Но нали разбирате, че не е сериозно на маса за преговори по разоръжаването например да седне един американец с побеляли коси и наш 25 годишен младеж, или да си представим същата картина на преговори по десетилетните нерешени проблеми с Турция, които да познаваш само от университетски учебник.  В някои страни МВнР набира кадри сред утвърдени професионалисти в други области, след което им дава две годишна подготовка по дипломация /например Германия/.  На второ място не мога да премълча двуличието в изказванията на министъра по отношение на младите кадри. Само един пример: Млад човек бе изгонен от интервю за постъпване на работа, след като му напомниха, че е подписал декларация, инициирана от БДД,  против проектозакона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, изпълнен с нарушения и противоконституционни текстове. 

Още сега се забелязват трудности за осигуряването на новите  структури на нашето МВнР с подходящи кадри. Да не говорим за липсата на хора дори на изпълнителско ниво с турски, румънски и други езици. Да, английският е универсален, но виждате как дори посланици на големи държави се подготвят за мандата си в малка България, изучавайки нашия труден български език. Въобще, някой да е чул през последните години министърът да се е произнесъл за подготовката на кадрите в дипломацията? В Министерството на отбраната има много по– организирана и стройна система за обучение и повишаване на квалификацията и нашите дипломати биха могли да вземат някои неща от нея.

Предлагал съм да се инициира и разработи проект за създаване на Академия по международни отношения и сигурност, която да предложи специализация и на кадри за дипломацията на други държави от Черноморско–Каспийския регион, но нищо не се приема. Понякога съветниците на министрите преписват  от нас такива идеи, но те си остават в конференциите и семинарите.

Изпълнява ли се реално решението на Конституционния съд, с което лустрацията бе обявена за противоконституционна?

Определено не се изпълнява. Министърът не е прекратил командировките на посланиците, за които бе издал заповеди миналата година за да ги върне в България без указ на Президента. В това незачитане на решенията на Конституционния съд прозира една наглост, която е чужда на поведението на демократ и недопустима в демократична и правова държава.

Но обърнете внимание и на това, че мандатите на част от нарочените за връщане посланици не са изтекли. Заканата на министъра да ги върне независимо от решението на съда, предполага че трябва да формулира мотиви за това. Интересно е да видим, какви причини за отзоваване ще бъдат измислени.

Ако си представим, че можем да погледнем на днешните събития след например десет години, то каква би била оценката на господин Николай Младенов като външен министър? С какво историята ще запомни българската външна политика в периода 2009-2013 година?

Случващото се днес в рамките на българската дипломация е само част от протичащите след 2009 година процеси на ограничаване и разрушаване на демокритичните ни постижения в прехода в много области от живота. Тенденцията за съжаление се забелязва в по–остра форма и в други държави, най–ярък пример от които е Унгария. Може би министър Младенов е искал да вървим по техния път, изковавайки съответните закони, нарушаващи европейски конвенции и човешки права, докато министър Цветанов показа, че може да налага такъв стил и без промени в законите и Конституцията.

Нито министър Младенов, нито външната ни политика от тези 2–3 години ще бъдат запомнени с нещо, защото нищо не са създали. Процесите на демократично развитие на страната обаче са необратими и независимо от трудностите на ЕС в момента, нашето европейско семейство ще преодолее препятствията. Въпросът е дали България ще остане в периферията или ще е равнопоставен пратньор. Дали ще имаме относително независима енергетика, или и внуците ни ще бъдат обречени и зависими от чужди доставки. Дали ще доубият науката ни или отново ще посрещат учените ни с уважение в цял свят. Дали ще имаме армия–достоен партньор в НАТО или рота гвардейци и батальон охранители.

Наложеният стил на ръководство, хаосът, несигурността са само малка част от причините за липса на инициативи както от посолствата, така и от структурите на Министерството. Информационната и аналитична дейност, на която би трябвало да се разчита за да се вземат правилни управленски решения е може би на десетократно по–ниско ниво, отколкото е била преди години. Затова и никой не обръща внимание, че както Българско дипломатическо дружество, така и академичните среди настояват за изработване на Стратегия за външната ни политика. Без  резултат, няма чуваемост.

При липсата на ясна стратегия и цели в българската външна политика, постижимо ли е пожеланието на президента Плевнелиев да се чува силно гласът ни в Европа и света?

Не може да не прави впечатление, че още от елементарното изискване за приемственост, без което всяка външна политика е обречена, има разлика от 180 градуса между заявеното от президент Плевнелиев за приемственост и действията на министър Младенов за демонтиране на първия демократичен Закон за дипломатическата служба от 2007 г. и създаване на еднолично, авторитарно управление. Има и крещящо противоречие между опита на президента Плевнелиев да бъде визионер и катастрофално ниския капацитет на това правителство.  Ако искаме да тръгнем напред, трябва да създадем Стратегия за външна политика  и условия тя да бъде провеждана, независимо кой е на власт. Както и да обединим експертния потенциал в един Център за стратегически изследвания към Президентството.