Да измием срама Печат
Автор Таня Зашева   
Четвъртък, 23 Февруари 2012 21:21
След две години и половина управление на ГЕРБ вече не е необходимо пред никого да обосноваваме очевидния и многократно доказан факт, че както парламентарната му група, така и част от управленския елит са на възможно най–ниското професионално ниво в сравнение с всички други досегашни народни представители и управляващи в годините на прехода. Проблемът обаче е в това, че някои действия на народните избраници в Парламента залагат в дългосрочен план бомби със закъснител за националната сигурност в бъдеще. Глупостта обаче, не е извинение за извършване на престъпна дейност.
Основателен повод за тези мисли е приетата на 11 януари т.г. Декларация на Народното събрание относно възродителния процес, оценяваща го като форма на „етническо прочистване”, а политиката на режима като „асимилационна”  спрямо „мюсюлманското малцинство” в България. Разбира се, че възродителният процес е срамна част от историята на социалистическа България, който я изолира в международен план и дискредитира режима. Извършени бяха груби посегателства върху правата и свободите на хората. Вярно е, че виновниците за него не бяха разкрити и наказани. А за  политиците бе по–удобно да създадат един сбъркан Закон за досиетата, в който да хвърлят всякакви категории, тоест да размият вината, но не и да създадат предпоставки за изучаване на механизмите на режима и на истинските виновници.

На 11. 01. 2012 година обаче се случи нещо срамно за днешния Парламент. Учудващото е, че проявеното невежество, извършените юридически нарушения и груби лъжи бяха толкова очевидни, че очаквахме НС да се опомни и отмени декларацията, затова и някои от нас изчакваха,  въпреки взрива от коментари, осъждащи този текст. Не учудва обаче това, че въпреки масовото  негодувание срещу декларацията, големите медии в страната премълчаха този позор.

            Последствията за България обаче, могат да бъдат много сериозни по отношение на сигурността, суверенитета и териториалната цялост. Въвеждането на понятието „етническо прочистване”, макар и да не е имало такова, създава правни основания за съдебен иск, за осъждане на страната. Освен това, създава предпоставки за претенции от типа „Косово е наше, Милошевич опита да проведе етническо прочистване!”

            Самият начин на внасяне на предложението в НС срива авторитета на основния стълб в една парламентарна република. Защото стана ясно, по твърдения на среди, близки до българските разузнавателни служби,  че проектът е готвен от чужда разузнавателна служба, че още през януари 2007 г. е връчен на агент със задачата да го прокара в българското НС и след неуспешни опити, едва през тази година същият използва депутата Иван Костов, който успява да постигне основната цел. Защото враждебно настроени турски изселнически организации открито признаха на пресконференция в агенция София прес: „Ние сме инициатори, ние положихме доста усилия..” и т.н. Затова о.р. полковник доктор на историческите науки Димитър Вандов, който разкрива и интересни подробности за лицето Сезгин Мюмюн, връзките му с чуждо разузнаване и със съосноваталите на ГЕРБ, е напълно прав, като предупреждава, че само фактът – чуждо разузнаване да вкара документ в българското НС и осигури приемането му, говори много, много лошо за държавата,            органите й,  и сигурността й.

            Струва ми се обаче, че това е само един елемент от мащабните опити за пренаписване на историята и затова не тези опити трябва да ни учудват, а невежеството на нашите депутати и нашето безхаберно мълчание.

            Затова, като трета насока от последствията може да отбележим и възможно реабилитиране на терористи, които ако си спомняте атакуваха и жп–вагон за майки с деца и възстановяване на техни паметни плочи и други паметници.

            Грубите и очевидни нарушения, извършени с приемането на този документ, могат да се групират в три раздела: правни– нарушаване на основни закони, извършване на престъпление по глава Първа на специалната част „Престъпления против републиката” от Наказателния кодекс,  исторически фалфшификкации  и погазване на морални норми от онези, които народът е избрал и изпратил в НС да защитават национални интереси.

            По първата група нарушения изключително компетентно вече направи свой коментар известният и уважаван наш юрист и дипломат Христо Тепавичаров. Според него, а и според всеки четящ и мислещ гражданин, „така наречената декларация е приета извън компетенциите на НС, тоест в нарушение на Конституцията.” Наистина, НС „не прави политика чрез декларации, обръщения или каквито и да е други актове или действия. Политиката– външна и вътрешна, е в прерогативите единствено на изпълнителната власт”, твръди юристът. И е прав, защото в член 84 на Конституцията са изброени точно и конкретно 15 функции и актове, които може да упражнява и издава и нищо повече! Вторият важен правен момент е в погазването на основния конституционен принцип за разделение на властите в държавата, подлагайки на фалшифициране и манипулиране на истините за действията на държавни органи и междудържавни споразумения.

            Така стигаме до друга група от нарушения. Не само експертът Христо Тепавичаров, но и обикновени граждани с очевидно по–будна съвест и морал, за разлика от гласувалите депутати, напомнят в свои писма за споразумението,  подписано на 30 октомври 1989 година в Кувейт от министъра на външните работи на Турция Месут Йълмаз  и вицепремиерът на България Георги Йорданов, в което е отбелязано, че ислямизираните българи имат право на собстевни български имена, че новородените получават само български имена и че се дава право на всички, които не приемат този принцип, да напуснат страната, когато пожелаят. Месут Йърлмаз дори заявява, че двете страни са се съгласили да поставят точка на този въпрос, а въпросите за имената са от вътрешна компетен.ция на всяка една от двете държави.

            Разбираемо е изригването на гнева на хората срещу нашите депутати, гласували декларацията, след като отварянето на българо–турската граница със съгласието на правителствата и на двете държави, се нарича в този срамен документ „прогонване”. Изселването през 1989 г. бе доброволно, макар и  постигнато след масираната дългогодишна турска пропаганда. А онези 200 000 българи с мюсюлманска религия, които запазиха имената си, да не би да са се изпарили, или и те са жертва на „етническо прочистване”? Тук се премълчават и други факти: 150 000 се завърнаха, а управляващите в България предвидливо бяха издали забрана да се продават имотите им, тъй като очакваха някои от тях да се завърнат. А кой взе решение за прекратяване приемането на българските турци от 21 август 1989 г.? Турското правителство разбира се, не българското!

Но да се върнем от писмата към аргументите на експерта Христо Тепавичаров. Според него, в контекста на турската политика на вмешателство във вътрешните работи на  своите съседи, обособяване на компактни турски малцинства и т.н., „вносителят на декларацията и лицата, гласували за нея, осъществяват състава за предателство от българския Наказателен кодекс.” Може да звучи силно, но не може да се отрече, че тези български граждани турската държава нарича официално „сънародници” и че борбата срещу „асимилацията” им трябва да се води с „всички средства”. Заслужава и аргументът на експерта, че е абсурдно да се говори за „асимилационна политика серщу мюсюлманско малцинство”, тоест насилствена промяна на религиозни убеждения на „мюсюлманско малцинство”, каквото в България няма съгласно действащите международни и вътрешни норми.

            Ако сте здравомислещ човек напразно ще се опитвате да проумеете мотивите на нашите народни представители, гласували това безумие. Дори среден интелект и средна обща култура ще позволи да си припомним това, което и цитираният по–горе доктор на историческите науки Димитър Вандов по–нашироко разяснява в писмо до президента, до председателя на НС, до министър–председатея и до председателя на Конституционния съд: „Как е възможно Турция, която векове наред провежда жестока асимилационна политика и геноцид над поробените народи, никога не признава тези си престъпления, а ние българите, които никого не сме асимилирали и не сме извършвали етническо  прочистване, да твърдим, в приет от парламента документ, че сме извършвали такива престъпления. Нормалният човешки разум не може да си обясни този факт.”

            Слава Богу, пътят ни към демократична и правова държава продължава, въпреки всичко. Това прави възможно днес веднага да си изясним имената на всички онези, които гласуваха за т.н. декларация и да искаме, да настояваме, за нейното отменяне. От гласувалите 112 души, най–голям е броят разбира се на депутатите от ГЕРБ. На второ място– на тези от ДПС и на трето– от Синята коалиция. Изненадва обаче, фактът, че в списъкът фигурират и три имена от лявата опозиция: депутатите от БСП Меглена Иванова–Плугчиева–Александрова, Димчо Димитров Михалевски и Петър Атанасов Курумбашев. Спомняте си, че Бойко Борисов изрази съжаление, че не може да я има в правителството си, защото тя предпочела депутатското място на БСП. Второто име е останало в спомените ни като предпочетен от Сергей Станишев човек, който трябвало да се развива. А третият, всички го знаем, включително и във връзка със спрягането на името му за кандидат за президент. Не зная, как се чувстват сега тези хора и дали въобще ги смущават гореизложените факти, които не биха затруднили и един начинаещ студент да подреди и вземе правилното решение.

            В България обикновено никой не поема политическа отговоронст. Съдебна– само ако си поръчан и зад теб не застане влиятелна сила. За да докажем, че има зряло гражданско общество и че сме демократична и правова държава, трябва да направим всичко за да бъде анулирана въпросната декларация, за да измием срама пред нашите деца и внуци.    

Забележка: Редакцията както винаги уважава мнението на своите автори, дори и да се разминава с нашето, а в случая дори и да възникне спор за юридически възможните последствия, никой не може да отрече очевидната фалшификация на безспорни исторически факти, поради което не може да не подкрепим призива на авторката.