Трагичните инциденти в Афганистан и перспективите за изтегляне на коалиционните сили

Интервю на Георги Марков със Симеон Николов от Българско дипломатическо дружество в предаването „Събота 150” на Програма Хоризонт–БНР

Трагичният инцидент, при който американски сержант, на 38 години, с 10 годишна служба, застреля в три села недалеч от Кандахар 16 души, от които 9 деца, предизвика напрежение и остри реакции в момент, когато още не бяха затихнали съвсем протестите заради изгорени екземпляри на корана в базата Баграм, северно от Кабул и когато се помни още гаврата на американски войници с телата на убити бунтовници. Реакциите и напрежението този път бяха по–слаби, но не се знае дали те няма тепърва да нарастват. Във всички случаи настроенията срещу военното присъствие отиват рязко в негативната част на скалата.

Изявлението на министъра на отбраната на САЩ г–н Панета, че такива инциденти е имало и ще продължава да има, може да звучи цинично, но във война като тази в Афганистан, това наистина е така и министърът за съжаление е прав. Рядкост е наистина войник да изпадне в такова психическо умопомрачение както в случая, но е и непонятно, как лекарите са го върнали на служба след като е претърпял сериозна травма на главата при предишния си мандат в Ирак. Войниците наистина са изложени на всекидневен стрес. В случая сержантът е станал свидетел на разкъсан крак на негов колега. По принцип силите на коалицията са обстрелвани почти винаги, когато са извън базата си, а в седмицата имат средно до 5 сражения. При това тези статистически данни са за френския контингент, докато при америакнския са многократно повече.

Ако сравним броя на жертвите при различни обстоятелства в тази война, ще стигнем до извода, че най–потърпевш е афганистанския народ. Само през първото шестмесечие на 2011 година броят на загиналите цивилни граждани е 1462, което е с 15% повече отколкото през същия период на предишната година. Наистина, вината за това не е само на коалиционните сили.

– Една трета от убитите граждани са жертви на мините и бомбите, взривявани от талибаните. Само през 2010 година са регистрирани 14 661 атентата с неконтролирани, самоделни взривни устройства , което е с 62% повече от предишната година.

– Разбира се, още се помнят случаите като този в зоната на отговорност на германския контингент през септември 2009 г, когато след въздушна атака срещу две откраднати от талибаните цистерни бяха убити 142 афганистанци, повечето от тях цивилни, между които и деца. Министърът на отбраната на Германия подаде оставка на 33–ия ден след случая.

– Трябва да се признае и една трета причина за големия брой цивилни жертви: използването на безпилотни летателни средства от американците не само за разузнаване, но и за поразяване на преследвани талибански командири или унищожаване на обекти на бунтовниците. Според едно американско изследване резултатът е : 10 унищожени живота на невинни граждани срещу един убит враг. Тези иначе точни и ефикасни бойни средства постигат резултати на много висока цена.

Но трябва да си дадем сметка, че и коалиционните сили дадоха много жертви в тази 10 годишна война. През 2010 г. жертвите сред военните от коалицията бяха 711, а през 2011 г.– 566. Общо човешките загуби на коалиционните сили от 2002 г. до 2010 г. възлязоха на 2 847, от които най–много сред американците–1185, на второ място сред англичаните– 395 и тн.

Реакциите в Афганистан и в САЩ и последствията от последните инциденти могат да се степенуват по важност както следва:

Най–сериозно последствие е прекратяването от страна на талибаните на преговорите с американците в Катар, където изградиха свое представителство за тази цел. Това е така, защото до тези преговори се стигна много, много трудно.

Заплахите на талибаните, че ще отмъстят за всеки един от убитите 16 души могат да се възприемат сериозно. Във война като тази в Афганистан стремежът на коалиционните сили да сведат жертвите сред населението до възможен минимум е в противовес с практиката бунтовниците да извличат дивиденти от всеки случай, при който са дадени жертви. Без съмнение следващи атентати ще бъдат оправдавани с последните жертви.

Второто по значение последствие е, че ще се забави подписвяането на споразумението за стратегическо партньорство между САЩ и Афганистан за периода след 2014 г. Разбира се, че президентът Карзай не би могъл в тази ситуация да подпише каквото и да е, преди да отшуми напрежението от трагичния инцидент. Но самото споразумение не е заплашено от провал вследствие на станалото.

Искането на президента Карзай, военните от НАТО да останат само в базите си е неизбежно, няма как да не го каже, но освен повишаване на боеготовността и предпазливостта, едва ли коалиционите сили ще последват такова искане, особено ако накърнява изпълнението на задачите им.

Острата реакция на Парламента и констатацията, че е достигната „границата на афганистанската толерантност” също е разбираема и неизбежна след такъв инцидент.

Третото, но може би с най–голямо значение последствие, е евентуалното вземане на решение от САЩ и съюзниците за ускоряване отзоваването на военните контингенти от Афганистан. Независимо от изявлението на президента Обама, че убийството на 16–те афганистански граждани няма да доведе до промяна на стратегията, ние си спомняме каква беше реакцията след като Франция загуби свои военни и френският президент отправи предупреждения за напускане на коалицията, които обезпокоиха всички партньори от Кабул до Вашингтон. Общият състав на коалиционните сили в момента е 130 000 души. Досега имаше решение за връщане на 22 000 американски войници от общо 90 000 и 500 военни от контингента на Великобритания до септември 2012 година. Но същевременно се проверяваха възможностите за връщане на още 20 000 души, намеци за което правеше военният министър на САЩ през февруари, тоест преди трагичните инциденти. Трябва да се има предвид, че американските военни се съпротивяват на прокарването на подобни решения, защото оценяват необходимостта да запазят военно присъствие в Афганистан колкото се може по–дълго, докато афганистанските сили за сигурност поемат в свои ръце отговорността в цялата страна. Конкретни планове за ускоряване на изтеглянето от Афганистан обаче, няма да има преди срещата на върха на НАТО през май т.г. в Чикаго. Вероятно САЩ ще препоръчат на партньорите си да разработят сценарий за ускоряване на изтеглянето, за да бъде то координирано. Канцлерът на Германия Меркел вече е разпоредила на външния си министъра и на министъра на отбраната подобна задача.

Освен това се забелязва тенденция, изразяваща се в две неща: Първо, американците тихомълком промениха плановете си и вместо подновяване на състав от 5000 души, изпратиха по–малък състав– от 500 души, съветници и специалисти, които да направляват действията на афганистанската армия, а не лично да участват в операции и Второ, разшириха тактиката да използват малобройни специални сили за преследване, залавяне и ликвидиране на талибански ръководители. Практика, която, странно защо афганистанското правителство никак не одобрява.

Съмнението, което се прокрадна в изявление на Ангела Меркел по време на внезапното й посещение в Афганистан, че едва ли при ситуацията в страната ще е възможно да се спази срокът края на 2014 година за пълно изтегляне на въоръжените сили на коалцията е знаково. Това изказване на Меркел е едно от най–реалистичните, защото наистина, афганистанските сили за сигурност не са готови да поемат отговорността за сигурността в страната. Малко вероятно е срокът 2014 да остане. След изборите в САЩ и някои други страни, не е изключено този срок да се преразгледа. На всички е ясно, че ако изтеглянето е реално и пълно, само няколко месеца след това талибаните ще вземат властта. Освен това, в Афганистан остават 90 000 служители на частни фирми по сигурността, една частна армия, от чиито представители оплакванията на местната власт и население са много повече.

Основните фактори, които водят до забавяне на обучението на полиция и армия в Афганистан са: липсата на мотивация и дисциплина, висок процент на неграмотност /над 50% и достигащи дори 86% при набираните нови кандидати днес/, масово напускане на вече обучени войници и полицаи /което намаля, но все още е 19%/, ниското заплащане, използването и търговията с наркотици. Към това ще се прибави и страхът, какво ще се случи с всички, подкрепяли чуждите сили, след като те напуснат, и ако талибаните се върнат на власт. Последствие от съкращаване на сроковете за изтегляне на коалиционните сили може да бъде ново съкращаване на срока на обучение на войници и полицаи, който веднъж вече беше съкратен от 8 на 6 седмици, а ½ от времето отива в превод. Продължава набирането на нови кандидати за армията, която трябва да достигне 250 000 души /сега 172 000/ и полицията – 134 000души.

Независимо от това, Западът ще продължава да плаща и след 2014 г. за подготовка на армията и полицията. Експерт от американското правителство бе изчислил, че от 2010 до 2016 г. за тази цел ще са необходими между 10 и 20 милиарда долара.

Решаващото обаче за ускоряване изтеглянето на американските сили не е инцидент като този, предизвикал настоящите коментари, а предизборната обстановка в САЩ и в други страни и недостигът на финнасви средства в кризата. САЩ изразходваха през 2011 година 163 милиарда долара, докато през 2010 г. бяха 105 милиарда долара. В същото време 46 млн американци живеят под границата на бедност.

Характерът на изпълняваните от българския контингент задачи предполага, че не би могъл да се завърне в България преди останалите. Това ще стане координирано с партньорите, но намаляване на броя на военнослужащите /понастоящем 600 души/ вече бе заявен от министъра на отбраната.

Колкото до инциденти, предизвикани от стрес и психическо напрежение, голяма роля за недопускане на такива играят щатните военни психолози. В българския контингент не е имало такъв случай, но не по–малко уязвим е периодът след завръщане от мисия, в който и ние констатираме негативни психични прояви, особено когато младежите не остават в армията, където се полагат грижи за тях, а напускат с планове за устройване в цивилния живот. Докладите на психолозите и практическата им работа с войниците и сержантите са изключително полезни за командирите. Добре би било сборник с материали от общонационална или международна конференция на военните психолози да се издаде като пособие за Военна академия.

Забележка: Част от горния текст /около 1/3–та/ не е използван в излъченото интервю, но е неотделима част от предварително подготвения текст по зададения от интервюиращия тема.