На гости в съседа– кой води хорото Печат
Автор Еню Димитров   
Вторник, 20 Март 2012 13:42

На гости в съседа– кой води хорото

Еню Димитров

Предстои важно събитие в българо-турските отношения - съвместно заседание между правителствата на двете страни. Такива заседания се провеждат между стратегически партньори, определили се сами като такива, но не конюнктурно, а с пълно съзнание и със смислени трайни действия преди това в тази посока.

За съжаление въпреки декларациите нашите отношения не са напълно такива. Те в най-добрия случай са "полустратегически", повече от турска страна като намерение, и "полусъюзнически". Това е така, защото сме членове на един и същи военен съюз - НАТО. Но България освен това е член на ЕС, а Турция не е. Освен това самият ЕС като цяло, а и отделни важни страни в него имат доста сериозни претенции към Турция, към които не би следвало да бъде чужда и България.

Но не само заради това сме "полусъюзници", а защото като съседни страни имаме стари, неуредени сметки - финансови и материални и при това твърде големи. Става въпрос за имуществените претенции във връзка с тракийските бежанци.

Бавно, утре, няма

Какво да очакваме сега? Почти е сигурно, че ще се потвърди турската поговорка: "Поздравихме ги, а им станахме борчлии!".

Най-вероятно Турция ще се опита да повтори старата тактика - да ни впрегне в обсъждането на социални проблеми, голяма част от тях решени, които освен това в Договора от 1992 г. са на второ място по хронология. Целта й е ясна - да остави нашия въпрос за още един век назад. Изпълнява се точно тактиката на Исмет Иньоню за 3-те игрека - yavas-yarin-yok (бавно-утре-няма).

В общ политически план не са без значение съществуващи турски намерения, облечени дори в официална писмена форма като концепции и доктрини.
Те касаят основно нейните съседи, значи и България, и се изразяват в последователно и методично проникване във всички области - култура, икономика, като на практика може да се говори и за политическо проникване.
Разбира се, поради"разсеяността" на българския политически елит не се очаква членовете на нашето правителство да обърнат сериозно внимание на колегите си от турския кабинет върху тези похвати.

Пасивност

Симптоми за такова пасивно поведение са последните решения за премахване на транзитните визи за турските граждани и входните визи за лицата, носители на турски служебни паспорти, както и занижените такси за тировете, минаващи транзит през нашата страна. Това ни лишава от значителни приходи, а тези дейности са свързани с огромни разходи. Защото през страната ни годишно минават около 500 000 турски ТИР-а, които рушат пътищата ни.

Най-вероятно дневният ред ще се оформи главно върху някои искания на турската страна, които по-рано са били разглеждани, но отхвърлени съвсем основателно. Гвоздеят на заседанието вероятно ще бъде подписването на меморандум за размяна на културни центрове в Истанбул и София. В случая обаче, не
е анализирана позицията на България по този въпрос отпреди 20 години, при подписване на договора от 6 май 1992 г. Пак демонстрираме липса на приемственост във външната ни политика и дипломатическа неопитност. Тогава
България отхвърли това турско предложение по следните причини:
- Няма реципрочност в основанията. В България има много читалища, театри и други културни и духовни институции, в които се разпространява турската култура;
- България няма нито един такъв център в Турция, но не се чувства и необходимост за отделен КИЦ. Ние имаме не повече от 400-500 българи в Истанбул. Нуждите им биха могли да бъдат задоволени, ако се изпълни със съдържание дейността на екзархийския дом и на метоха;
- Предложението на Турция да се разменят центрове е неприемливо и по други съображения. Ние нямаме центрове дори в много европейски страни. А там, където имаме, те не функционират пълноценно поради финансови затруднения , въпреки че има стотици хиляди привързани към културата ни сънародници;
- Турция предлага да ни върне метоха и терена, даден като компенсация на разрушеното през 1992 г.. Те обаче са си наша собственост. На метоха с железни букви има надпис от дарителя Христо Тъпчилещов: "В името на човека и бога дарявам този имот на българския народ." Разрушеното училище е закупено от Коста Селджубалиев, който като секретар на екзархията е попълнил нотариално заверена декларация, че сделката е в полза на българската духовна институция.
Придобиване на наша си собственост в Истанбул срещу подарък за Турция на друга наша в София не може да се прави.

Да не подарим водите на Арда

За заседанието сега, обаче е важно да не се допусне реализирането на намеренията на Турция да получи като безплатен подарък "ала Костов", водите на р. Арда срещу участие в хидропроекта "Горна Арда" и евентуално в приватизацията на каскада "Средна Арда".Тази река и язовирите на нея имат стратегическо значение за българската енергетика, тъй като покриват подвърховите моменти в нея. Освен това водите от тази каскада са почти пригодени за износ срещу заплащане, каквито прецеденти и разговори е имало в миналото. Изобщо водите на триречието Арда - Тунджа - Марица са от стратегическо значение. Намерението на Турция е ясно - да стане стопанин на тези води. Отстъпването на възможността за регулирането им на наша територия е равнозначно на отстъпване на територия.

Важни са и въпросите, които ще се обсъждат в областта на енергетиката и транспорта. Трябва да получим ясен отговор -приближаваме ли се, или се отдалечаваме от реализация на проекта НАБУКО? Какви са "ценовите намерения" на Турция - да реекспортира газ по него, или да ни го доставя срещу заплащане само на транзитни такси? Какви са намеренията й за използване на връзката през Украйна и нашата страна?

Това са важни въпроси, за да можем да определим конфигурацията в бъдеще на нашата газопреносна система и на "Южен поток" на запад от нас. Може да се окаже, съобразно с това, че една връзка през Адриатическо море с Италия за нас да има по важно и приоритетно значение за диверсификация на доставките.

Така горе-долу, стоят нещата и по ядрените намерения на Турция. След като в продължение на 20 години 6% от използваната електроенергия в Турция бе българска, в следващите 20 години картината може да се обърне асиметрично против нас.
От културните центрове до ядрените централи и от газопроводите до водите -вместо ние да водим хорото, това ще прави Турция.

Авторът е дипломат от кариерата, специалист по Балканите, бивш завеждащ секции в "Консулско управление"и управление "Балкански страни" на МВнР.