Опит за създаване на „Макартизъм” в побългарен вариант Печат
Автор Ген.-майор о.з.Чавдар Калайджиев   
Четвъртък, 03 Май 2012 21:55

Опит за създаване на „Макартизъм” в побългарен вариант

Ген.-майор о.з.Чавдар Калайджиев ٭/

Замъчила се планината и родила мишка

Фолклор

Неотдавна Комисията по досиетата издаде обемист сборник с документи, озаглавен „Военното разузнаване през комунизма”. Въпреки крайно ограничения тираж, успяхме да се запознаем със съдържащите се в него документи.

Очаквахме да видим поредната серия фалшификации и клевети, за участие в насилия, жестокости, злоупотреби с власт, които да оправдаят подлагането на дискриминация на военните разузнавачи. За наша изненада, всички документи в сборника са истински. Измежду тях има и такива, каквито са например решенията на Политбюро на ЦК на БКП, които имат устройствен характер за изграждането и дейността на военното разузнаване и притежават силата на закон. Всички те доказват истината, че военното разузнаване се е изграждало и действало в отговор на военната заплаха, каквато действително съществуваше. Никакви документи, разкриващи факти за участие в насилия или каквито и да било действия от вътрешен характер няма и не може да има. Но защо Комисията, която вече цяла петилетка подлага военните разузнавачи на дискриминация, изведнъж се разбърза да показва документи, които разкриват истината.

***

Изтича мандатът на Комисията. Предстоят промени в нейния устав. Председателят й Евтим Костадинов, а вероятно и целият състав, горещо желае да запази мястото си още един мандат.

ГЕРБ, както е известно, шумно оповести високата си оценка за дейността на Комисията, както и предложението си за продължаване на мандата на нейния председател. Основното слово произнесе Цветан Цветанов, за когото продължаването на мандата на безпринципния и сервилен досегашен председател е важна стъпка по пътя към възраждането на Макартизма в българската разновидност.

***

Макартизъм — период от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. по време на Студената война в САЩ, през който със закон внесен от сенаторът Маккарти и сподвижниците му се подлагат на преследване американски граждани, за които се подозира, че са бивши или настоящи членове на комунистическата партия, като се съставят “черни списъци” на лица, които не могат да упражняват определени професии.

***

Макартизмът в САЩ застраши основите на политическото устройство. Той постави ФБР над всички ведомства, учреждения и институции и бе премахнат, когато под заплаха бе поставена и президентската институция.

По пътя към осъществяване на амбициите на Цв.Цветанов за Евтим Костадинов съществуват и пречки от съвършено друг характер.

При внасянето на закона в Народното събрание, на който се базира създаването на Комисията, вносителите от тройната коалиция изпитват опасения, че подлагането на дискриминация на разузнавачите от БНА може да има твърде значителни и отрицателни последствия за обществената популярност на лидерите от Коалицията-вносител. Тези опасения са напълно основателни.

За периода, за който се отнася закона, през редовете на БНА са преминали милиони български граждани. Всички те, включително военните разузнавачи, са се обучавали по едни и същи устави, участвали са в общи учения, хранили са се в общи столови, спали са в общи спални помещения или палаткови лагери. Всички те отлично знаят истината за военното разузнаване.

В стремежа си да избегнат тяхното противодействие, вносителите прибягват до лъжа. За обозначаване на военното разузнаване прибягват към измисленото от тях словосъчетание „разузнавателни служби на БНА”, създавайки лъжливата представа, че на дискриминация се подлагат военнослужещи от някакви особени формирования на БНА, подобни на органите на МВР.

Комисията знае истината, но тиражира лъжливото наименование, като го употребява във всички съобщения за принадлежност.

За кого се отнася законът (т.е кои български граждани подлежат на дискриминация) може да бъде решено само от законодателя, сиреч от Народното събрание. В заглавието на книгата-сборник Комисията е променила наименованието „разузнавателни служби на БНА”, с което признава неговата лъжливост, но това няма да задоволи военните разузнавачи. Военното разузнаване не е тъждествено с ДС. Тази истина трябва да бъде потвърдена и официално.

Във въведението от Екатерина Бончева и предговора от Христо Христов и Момчил Методиев няма и сянка от разкаяние или съжаление за участието им в недостойната игра на въвеждане в заблуждение обществеността относно ролята на военното разузнаване. Няма също и най-малък намек за извинение към невинно оклеветените граждани. Обяснение се търси в дълбоката засекретеност на ВР, в комунистическата убеденост на личния състав, в мудността на ръководството на служба Военна информация и т.н., само не там, където е, а то е, че не съществуват факти за насилия, корупция, злоупотреби с власт, защото такива няма.

Може би прекомерната заетост на г-жа Бончева и господата Христов и Методиев, а (най-вероятно личната им идейна обремененост и самочувствие на всезнаещи) не им е позволила даже да прочетат, какво пише в полевия устав и в наставленията на разузнаването на БНА, а се заемат да доказват неговата тъждественност с органите на ДС.

Военното разузнаване не е орган или формирование, а дейност. Споменатите устави го определят като вид бойно осигуряване (каквато например е охраната). То е неразделна съставна част на бойната дейност и ежедневието на войските. Осъществява се, както със силите на специализираните органи, така и от самите войски. По време на Великата Отечествена война на Съветския съюз за разузнаване чрез бой с цел да се застави противника да разкрие огневата си система са използвани цели мотострелкови полкове с привличане на дивизионната и корпусна артилерия, както и авиация.

Ролята и значението на ВР като вид бойно осигуряване особено нарастват при борбата с международния тероризъм. За това убедително се говори в интервюто с началника на Служба „Военна информация” – полк. о.з. Веселин Иванов – в-к „Преса” от 18 април т.г., озаглавено „Спряхме масово оръжие срещу НАТО”.

Мъглявите, злобни и некомпетентни съждения на Екатерина Бончева, Христо Христов и Момчил Методиев няма да помогнат за осъществяване на амбициозните намерения на привържениците на идеята за възраждане на Макартизма в нов побългарен вариант и под друго наименование. На лъжите за съществуване на някакви „разузнавателни служби на БНА” също е сложен край. Отмяната или преработването на закона за досиетата няма алтернатива. Но нека не бъдем прекалени оптимисти.

Българското военно разузнаване даде по време на Студената война своя достоен принос за опазване на мира. Това не бива да се забравя. То е гордост за България, но за него младите хора няма откъде да узнаят.

Тези, които в началото на прехода са били на 10-15 годишна възраст, сега са 30 или 40 години. През целия си активен живот те са слушали по адрес на военното разузнаване само злобни пропаганди и клишета на духовни наследници на бивши фашисти.

Затова аз се обръщам към своите колеги-бивши военни разузнавачи с призив: „Пишете своите спомени и мисли за разузнаването и по възможност ги публикувайте в печата! Не оставяйте капиталът на нашето минало да си отиде с нас”!

Разузнавателна тайна са все още само имената на чуждите граждани, чието оповестяване може да послужи за повод те да бъдат подложени на преследване от властите в други държави.

٭/ Ген.-майор о.з.Чавдар Калайджиев е председател на Инициативния Комитет за защита правата на военните разузнавачи от запаса в България (ИКЗПвРБ)