Решение ли е една „Велика Албания”? Печат
Автор Доц. д–р Йордан Величков   
Събота, 02 Юни 2012 20:03

Решение ли е една „Велика Албания”?

Доц. д–р Йордан Величков٭

Томове хартия са изписани за „великите” Гърция, Румъния и Сърбия. Вярно е, че след Балканските и Първата световна война тези държави увеличиха своите тиротории в голяма степен за сметка на български земи. Въпреки това обаче, нито една от тях не стана „велика”. Те просто успяха да се оформят в европейски държави със скромни възможности на международната сцена.

Днес, столетие по–късно, в Европа отново се развява подобно балканско плашило. Този път е „Велика” Албания. Повод за това са позиции на албански учени и политици, подкрепящи идеята за обединение на албанския народ в една държава. Сред най–ярките нейни подръжници е директорът на Института за регионални прогнози в Тирана Кочо Данай. В разработката „Платформата на естествена Албания” той твърди, че албанският въпрос е станал геополитическа реалност, която налага тотално преформатиране и преструктуриране на региона. Това означава, че албанците от Албания, Косово и Западна Македония, които сега живеят във „феодални вилаети и княжества”, трябва да бъдат обединени в една албанска държава.

Позициите на Данай не са нови. От две десетилетия те се споделят изцяло от много албански политици и учени. Преди три години дори албански депутат от Република Македония пред мен и група колеги от университета сподели, че стотната година от обявяване на албанската независимост /28 ноември 2012 г./ ще се запомни с обединение на албанския народ. Очевидно ставащите процеси в Република Македония не са случайни, след като получават подкрепата на турския премиер Ердоган.

Какви биха били последиците от един акт на обединение на албанците в една държава? Как биха изглеждали те, сравнени със запазване на сегашното положение на Западните Балкани?

Територията на Албания е 28 700 кв.км, на Косово– 10 849 кв.км, а албанизираните териториии на Република Македония са вече 4 500 кв.км. Следователно новата държава би заела площ от около 44 000 кв.км с население около 7–8 милиона. В нея няма нищио „велико”. Тя остава една сравнително малка дори за мащабите на Европа държава. Каква заплаха за европейската сигурност би могла да бъде тя, след като дори и на Балканите не променя съотношението на силите. „Естествена Албания” остава три пъти по–малка от Гърция, 2,5 пъти по–малка от България и два пъти по–малка от Сърбия. За кого е заплаха такава държава, която си остава една от най–малките в региона.

Не „естествена Албания” може да стане заплаха за съседните страни, за региона и дори за Европа. Такава заплаха би било запазването на разпокъсаното състояние на албанците. Именно това е фактът, който вече десетилетия подтиква албанците към безпрецедентен за Европа демографски взрив. От средство на оцеляване под чужда власт раждаемостта се превръща в мощна демографска агресия. Внушението, че „не е истински албанец онзи, който няма поне седем деца”, е актуално и днес особено в Косово и Република Македония.

Темповете на раждаемост достигнаха такива размери, в резултат на които албанският елемент в бивша Югославия се удвоява за 18–20 години. Резултат от запазването на сегашната раждаемост на албанското население ще бъде неколкократното му нарастване през следващите 4–5 десетилетия. Или реално е да се очаква албанският етнос на Балканите да надхвърли 30 милиона души и дори да стигне 40 милиона, което ще доведе до пълна албанизация на нови още по–големи части от района.

Това е реалната перспектива пред държавите и народите на Югоизточна Европа, която трябва да бъде отчетена от всеки политик и държавник.

Днешното състояние на етническата карта, тенденциите и перспективите за региона налагат едно, макар и не от най–добрите, но от най–приемливите и разумни решения– обединение на албанците в една държава. Това е единственият път за спасяване на нови територии от трайно и безвъзвратно албанизиране и от нови сблъсъци и етнически конфликти с непрдесказуеми последици. Ако днес Косово става тясно за албанците и част от тях се прехвърлят към Македония, утре не само македонската държава, но и Балканите ще им бъдат тесни при един продължаващ, поощряван и целенасочено дирижиран демографски взрив, придобил вече характер ва трайна демографска агресия.

Тази идея се споделя и от някои разумни балкански политици и експрети, които също смятат, че по–добре е днес да бъде създадена една обединена Албания, отколкото в недалечно бъдеще едни албанизирани Бълкани. Албанците, включени в една държава, ще принудят тези, които ги подтикват към днешната висока раждаемост, да нваложат по–умерени демографски процеси, които да отговарят на възможностите на новата държава. Пример за това е Китай и неговото мъдро ръководство, което овладя един подобен демографски проблем.

٭/ Доц. Д–р Йордан Величков е бивш дипломат, високо уважаван експретп и университетски преподавател.

Бележка на редакцията: Поставеният от доцент Величков въпрос е спорен и ще се радваме, ако получим и други анализи и коментари. Трябва да се има обаче предвид, че днес мощта на една държава не се измерва само с числеността на населението, големината на територията и дори БВП. Второ, решението на демографските проблеми със сигурност са в двруги посоки. Трето, добре би било да се засегнат и въпроси, касаещи интереси на извънрегинални сили. А религиозният фактор? Четвърто, ако защитава този подход, какво би предложил автора за унгарските малцинства в съседни на Унгария държави? И т.н. и т.н.