|
НАРЪЧНИК
в помощ на обществената дискусия по предмета на предстоящия референдум
Симеон Николов
Аргументи „За” развитието на ядрената енергетика и изграждане на нова АЕЦ / АЕЦ „Белене”/ и против фалшификациите на фактите
40 въпроси и много отговори
1. Има ли бъдеще ядрената енергетика и какво е значението й за България?
Според доклад на Световната атомна асоциация до 2030 г. трябва да се построят поне 559 АЕЦ в целия свят, които да заменят ТЕЦ-овете. Към 50 от тях вече са в строеж, над 80 са в етап проектиране. В световен мащаб ренесансът на ядрената енергетика е неоспорим. Една от причините е, че не би могло да се постигне редуциране на вредните емисии от ТЕЦ съгласно Протокола от Койото –през първите 50 години да се спре замърсяването на планетата на сегашното ниво и едва на втория етап да се редуцират с 50% СО-2 емисиите. Затова тенденцията е в търсене на нови ядрени технологии и във възобновяемите енергийни източници. Според Междунардоната организация по ядрена енергия IAEO над 60 страни са сигнализирали, че желаят в бъдеще да произвеждат електроенергия в ядрени електроцентрали.
В рамково споразумение ООН препоръчва да се приеме като национална стратегия на всяка една от страните, членуващи в организацията, което означава че още две атомни електроцентрали трябва да се построят в България. Това е ангажимент, който страната ни трябва да поеме като част от мерките срещу глобалното затопляне.
Целта е с атомна енергия да се компенсира голямото количество вредни емисии, които бълват централите на въглища.
Ядрената енергетика е високотехнологичен сектор. Той създава уникални специалисти, специалности в университета, международен обмен, нова фирмена култура и разбира се работни места. При строежа на една АЕЦ се привличан между 15–20 000 работници и специалисти. В АЕЦ „Козлодуй” работеха 4115 специалисти, 130 от които ръководни кадри. По време на модернизацията на блоковете се създадоха 7–8 специализирани фирми, коиото поддържат българската енергетика. В България това е последния останал високотехнологичен сектор.
Затова инвестирането в него не е разход, а инвестиция в бъдещето, както здравеопазването и образованието.
2. Екологична ли е ядрената енергетика?
Ядрената енергетика е най-екологичната, разбира се със забележката, че съвременните модерни реактори гарантират голяма надеждност и второ, че все пак трябва да се осигури дългосрочно съхраняване на използваното ядрено гориво.
Очаква се в света за бъдат произведени половин милиард електромобила, включително товарни, което е следствие от намаляващите залежи на нефт. Но това ще изисква увеличение на произвежданата електроенергия.
3. Добивът на уран ще покрие ли 60 годишния жизнен цикъл на новостроящите се АЕЦ? Няма ли да се изчерпат запасите?
Наличието на уран в известните днес находища гарантира 100 годишно използване, което означава, че и след изчерпване на нефта и след замяната на днешните новостроящи се АЕЦ със следващи, човечеството ще разполага с уран. Казахстан е една от страните с най–богати уранови находища. В миналото България изнася уран за СССР. Разбира се, че ако ядрената енергетика се развива както се очаква, ще нарастне и нуждата от уран, така например към 2012 година в света ще са необходими по 26–28 хиляди тона уран годишно. Русия придобива сама 3,56 хиляди тона, при потнребление от 9 хиляди тона. Една от страните с най–големи залежи е Казахстан. Значителни резерви има в Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Единствено добивът на уран в света като че ли остана незасегнат сектор от икономическата криза. Общо 436 АЕЦ изразходват 68 000 т. уран годишно. В България само има уран за 250 години напред.
Освен евтино и екологично гориво, има и още едно предимство: то се закупува за няколко години напред и потребителят е независим от каквито и да е било икономически сътресения и кризи, след 3 години ситуацията може да е и по–благоприятна на пазара.
4. Ядрените отпадъци обаче, остават проблем и са опасни столетия напред.
Досега се вземаха сигурни мерки за съхраняването им. Но и този проблем е на път да се реши. Европейският съюз инвестира 900 милиона долара, за да създаде лазер, който да обезопасява ядрени отпадъци. Той ще бъде най-мощният по рода си в света. Чрез новите лазери ще могат да се създават субатомни частици във вакуум като ще бъдат 10 пъти по-мощни от съществуващите в момента. Експерти смятат, че с помощта на изобретенията адрените отпадъци ще могат да се обезопасяват само за няколко секунди.
Идеята предвижда построяването на 3 лазерни центъра в Чехия, Румъния и Унгария, всичко в рамките на проекта Extreme Light Infrastructure (ELI).
Първите резултати от проекта ще бъдат публикувани до една-две години, след като центърът започне работа.
5. Авариите с ядрени централи като тези в Чернобил и Фукушима, не доказват ли категорично колко опасно може да бъде производството на ядрена енергия?
Човечеството овладя управлението и защитата на производството на ядрена енергия и днес говорим за надеждни АЕЦ, както и за спиране или модренизиране на стари модели, каквито препоръки даде мониторинга на ЕК над всички АЕЦ в Европа. А за авариите в старите АЕЦ в Чернобил и Фукушима има конкретни причини. В Чернобил –отсъствието на защитен бетонен похлупак, а в Фукушима– неизпълнени изисквания от частния собственик на Централата и човешки грешки при първоначалните действия на персонала след аварията. В крайна сметка жертвите от цунамито бяха многократно повече. Но дори и в този случай, въпреки занемаревине мерки за сигурност от мчастните собствени и експлоатацията, не се стигна до верижна реакция и разрастване на катастрофата.
6. На 14 октомври на парламентарните избори в Литва бе проведен и референдум за планираната АЕЦ, който отхвърли строителството на такава.
Проектът на Литва има дълга история като на нашия АЕЦ „Белене” и стана жертва на поредица от фактори. Истинските причини обаче са: Първо, не прогонване на инвеститор, както се случи в България, а отказ на Полша поради решението на Варшава сама да построи две нови АЕЦ до Балтийско море. Второ, след Полша се появи нов инвеститор – „Хитачи”, построил реакторите във Фукушима, а след катастрофата, доверието към този инвеститор рязко падна. От 2 реактора проектът бе сведен до 1 реактор. Въпреки негативния вот, се планира през 2015 година повторение на референдума!
В страни като Германия, където се взе решение за отказ от ядрената енергетика след 2022 год. в период на криза и недостиг на електроенергия беше пусната отново в експлоатация подготвена за спиране централа.
Индустриалното лоби на Великобритания, Конфедерацията на британската индустрия /CBI/, настояват за строителството на нови АЕЦ и модерни ТЕЦ и дори критикуват стремежа на правителството да подпомага еднопосочно развититето на вятърни електросъоръжения. Нарастналите нужди от електроенергия показват, че дори при 25% осигуряване на електроенергия от вятърни централи през 2030 г., ще е необходимо построяването на още 15 АЕЦ!
7. Могат ли съседни страни да възразят срещу строежа на ядрени реактори?
Общата политика на ЕС поставя ясни критерии за сигурност, но предоставя страните–членки сами да решат ползването на ядрена енергия. Отделните страни се ръководят от своя интерес. Така например правителствата на Чехия и Словакия се договориха да координират външната си политика по въпроси, засягащи и двете страни. Според официалните представители на двете страни в ЕС атомните електроцентрали играят важна роля в енергийната им политика. Те считат, че намесата на Австрия е недопустима и ще се противопоставят на някои от страните членки на Европейския съюз, които настояват атомните електроцентрали да бъдат затворени. Освен това, друг пример, този между Франция и Германия показва, че въпреки отказа на Берлин в бъдеще да ползва ядрена енергия, това не е основание да критикува Париж, още повече като се има предвид, че е е една от страните с най–голям дял на АЕЦ в енергетиката й.
В Западна Европа делът на електроенергията произвеждана от АЕЦ е 78% във Франция, 56% във Словакия, 54% в Белгия, 42% в Швеция, 30 % във Финландия. /За сравнение- в България е 32%./
8. А каква е тенденцията в източноевропесйктие страни, към които принадлежи и България и как това ще се отрази на бъдещия пазар?
Словакия иска до 2030 г. да покрие 56% от електроенергийните си нужди чрез АЕЦ. Преди 2 г. беше създадена смесена фирма и подписан договор с чехския енергиен концерн CEZ, според който ще се строи нов ядрен реактор в западната част на страната. Чехия наскоро реши да разшири ядрената си централа в Темелин с 2 реактора. Цената на двата реактора ще е общо до 10 млрд евро. Кандидати в търга са руска, американска и чешка фирма, а френската се отказа. Полша има утвърдени планове за строеж на 2 АЕЦ по 1600 мегавата всяка до 2020 г. Подобен на българския проект в Белене е изграждането в Зарновиец, на морския бряг на Източно море, на АЕЦ на мястото на изоставения между 1982 и 1990 г. строеж на ядрена централа. Беларус, чието население пострада най-много от последствията от аварията в Чернобил, планира строителство на АЕЦ на стойност 5 милиаерда евро, като през 2016 г. ще влезе в експлоатация първия, а през 2018 г. втория реактор, всеки по 1000 мегавата. Румъния ще строи трети реактор в АЕЦ “Черна вода”.
9. Трябваше ли да затворим блокове 1 до 4 от АЕЦ „Козллодуй”?
Вижте Меморандума между Европейската комисия и българското правителство, подписан от отговарящия за разширяването на съюза Гюнтер Фейрхойген и тогавашния външен министър Надежда Михайлова на 29 ноември 1999 година. От документа става ясно, че правителството на Костов приема, че четирите малки блока не отговорят на “високите стандарти за ядрена безопасност в контекста на разширяването на ЕС” и се “ангажира окончателно да затвори блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй” в най-ранните възможни срокове”. А те имаха още живот и безопасността им беше гарантирана. Само 3 и 4 блок от продажбата на ток печелеха 1 млрд евро годишно. С подобен подход могат да бъдат затворени и блокове 5 и 6, въпреки че инициираната от ЕК през 2012 година проверка на всички АЕЦ в Европа показа, че българската АЕЦ е една от най–надеждните и без сериозни забележки по въпросите на сигурността.
В защита на 3 и 4 блок АЕЦ”Козлодуй” и България тогава застанаха всички международни ядрени организации и световни специалисти и експерти, при това без страната ни да е търсила тяхното съдействие. Има много примери:
– Гордън Адам – бивш евродепутат и председател на комисията за наука, технологии и енергетика в Европейския парламент, първият евродепутат, посетил атомната централа: “Дълбоко съм впечатлен от поддържаните в АЕЦ “Козлодуй” стандарти и от положените усилия за повишаване на безопасността. Сравнението с другите централи, които вече посетих е в полза на вашата.”
– Диас Франциско – експерт, член на екип на МААЕ: “Днес вашите постижения, които надхвърлят препоръките на МААЕ, могат да се сравняват с най-добрата международна практика.”
– Михаел Фукс – представител на Международния ядрен застрахователен пул за 3 и 4 блок: „Вие сте постигнали едно доста добро и приемливо ниво на безопасност. Аз съм изключително впечатлен от инсталирането на струйно-вихрови кондензатори. Имах възможността да разуча и вашата система за отчитане на протечките и тя е най-добрата система, която съм виждал за блок с подобна възраст.”
– Джералд Гранди– президентът на Световната ядрена асоциация ) при посещение на атомната ни централа заявява: “Няма технически причини трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” да не работят още 10 години.
Гюнтер Ферхойген съзнателно взе на прицел и направи всичко възможно, за да ликвидира печелившата българска атомна енергетика. Интерес от това имаше единствено голямата френска банка БНП ”Париба”, която инвестираше милиарди евро в румънската атомна централа „Черна вода” и на която българската АЕЦ”Козлодуй” с ефтиния ток беше “трън в очите”. Ферхойген защитаваше користни лобистки интереси както със законни, така и с незаконни средства. Разбира се имаше и български помагачи. Петер Кошел – един от най-големите европейски и световни ядрени специалисти, в стенограма от 2004 година изпратена до Европейския парламент пише: „Може да се каже, че Брюксел принуди България на тази жертва, поради липсата на готовност, смелост и желание на българското правителство да се застъпи за националното богатство на България пред европейските партньори с всички средства. Тази пасивност на правителството доведе до големи и ненужни вреди за България.”
Професор Андре Майсьо – президентът на Световната асоциация на ядрените оператори и най-ревностният защитник на АЕЦ”Козлодуй” разкрива лъжи, шантажи и измами на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, вкл. скрити обстоятелства около решението за затваряне на двата реактора и на първо място фалшив цитат от Ферхойген в писмо от 26.09.2000 г. Световният съвет на ядрените работници е завел съдебен иск за отмяна на решението на Европейската комисия в Първоинстанционния съд на Европейските общности в Люксембург, а нашите държавници нищо не са предприели.
10. Какво губи една държава, ако спре ядрените си реактори?
“Една стара АЕЦ е машина за пари”, казва г-н Лутц Мец от Изследователския център за политика по околната среда към Свободния университет в Берлин. Говорителката на шведската фирма Фатенфал, която поддържа 2 АЕЦ в Германия и 7 в Швеция, г-жа Барбара Мейр-Буков посочва, че 1 млн евро дневно е печалбата, която пропуска един спрян ядрен реактор от типа на тези в Брюнсбютел и в Крюмел в Германия. През последните две години те са могли да донесат 730 милиона евро. Един замразен ядрен реактор не само не носи печалба, а преди всичко – много разходи. Затова се настоява за пускане на централата в Крюмел.
Държавата губи и специалисти с образование и парктически опит, в които е инвестирано много. С тях срещу високо заплащане ще се сдобият други страни, в които те ще потърсят възможност да продължат да практикуват професията си.
11. Но нали България ще бъде компенсирана финансово за това, че затвори 4 блока от АЕЦ–Козлодуй.
Извеждането на атомни реактори е токлкова дълго и толкова скъпо, че не можем да говорим за реална компенсация. Освен това правителството на ГЕРБ не се пребори за първоначално исканите суми. Трябваше да получим 450 милиона евро. Европейската комисия не само че не остана на неприемливото ниво 208,5 милиона, а до 22.11. 2012 г. се говореше за 185 милиона евро в периода 2014– 2020 година за спрените реактори на АЕЦ–Козлодуй. На 23.11. 2012 г. в Брюксел Хепрман ван Рампуй предложи на премиера Борисов 260 млн евро до 2020 г.. Допълнителното намаляване на необходимите 450 млн евро може да има негативни последствия. Недостигът на средства за извеждане от експлоатация на четирите затворени реактора на АЕЦ "Козлодуй" ще породи рискове за безопасността на работите по демонтажа.
България има да получава още един транш от помощта от ЕС за 2007 –2013 г., която възлиза общо на 867,8 млн. евро.
Пред Комисията по бюджети в ЕП по обсъждания нов регламент за компенсациите за "Козлодуй" и атомните централи "Игналина" "Бохунице" българският евродепутат Ивайло Калфин възрази на тези тенденции. Българският евродепутат беше подкрепен и от словашкия си колега Петер Щастни, който каза, че и Словакия няма да успее да приключи извеждането от експлоатация до 2020 г. На 23.11. 2012 г. освен 75 млн евро повече от оспорвания минимум за България, повече средства бяха обещани и за словашката и за литовската АЕЦ, съответно 200 млн и 400 млн. евро. увеличението на средствата спрямо първоначалното предложение на президента Херман ван Ромпой спрямо другите две държави е със 100 процента, а нашите само с 30%, Това означава, че ние не сме имали никаква ясна позиция и затова в крайна сметка получаваме толкова малко средства.
12. Ще получат ли удължаване на жизнения цикъл блоковете 5 и 6 през 2016 година?
Това зависи от руската страна. Но след като управляващите и ГЕРБ я предизвикват и тя е готова да ни съди за над 1 млрд евро загуби от спирането на проекта АЕЦ „Белене”, след като вицепремиер на България с хлапашки манталитет заплашва, че „ще напляскаме руснаците”, може да се „постараят” да се придържат към официалните срокове и да не демонстрират „добра воля”.
13. Цена на електрическия ток
Цената на електрическия ток се образува от „микса” на цените на електроенергия, добити от различните източници– от АЕЦ, от ТЕЦ, от ВЕЦ, от слънчева енергия, от вятъра. Най–евтин е токът от АЕЦ:
НЕК изкупува електроенергията на следните цени:
– от АЕЦ „Козлодуй” по 4,4 стотинки за 1 киловат;
– от ТЕЦ /Марица Изток, Бобов дол и Варна/ по 7,3 стотинки за 1 киловатчас;
– от ВЕЦ – по 15,4 стотинки за 1 киловатчас;
– от вятърни централи– по 18 стотинки за 1 киловатчас;
– от фотоволтаични централи – по 78,9 стотинки за 1 киловатчас.
14. Цените на електическия ток в България и в Европа– сравнение
Благодарение на АЕЦ въпреки увеличаването на по–скъпия ток от ТЕЦ и възобновяеми източници България поддържа най–ниската цена на тока в Европа:
0,0727 евро на киловатчас през 2007 г. / 0,0603 евро–през 2006 г./ Единствено Румъния Естония има близка цена до нашата – 0,0763 евро на киловатчас за 2011 г. / 0,0652 евро през 2006 г./Следва Румъния с цена 0,0823 евро за киловатчас за 2011 г. благодарение на адрените си реактори в Черна гора.
За сравнение средната цена за киловатчас в ЕС е 0,1310 евро за киловатчас, като всички страни се движат над 0,1100 евро, като Франция е с най–ниската цена пак именно заради голямия дял АЕЦ– 0,1017 евро на киловатчас, а Испания е с най–високата цена– 0,1684 евро за киловатчас.
В България цената на електрическата енергия през последните 10 години се е повишила 10 пъти, именно защото няма нови мощности, произвеждащи най–евтина енерлгия като атомната, а се вклюват много по–скъпи такива в микса на електроенергия в страната.
15. Ако електроетергията от АЕЦ е многократно по–евтина от тази от възобновяеми източници, какъв трябва да е балансът?
ЕС си поставя за цел постигане на 16% от възобновяеми енергоизточници до 2020 г, а някои държави като Великобритания – 30%, от които 12% от вятър, което обаче се смята от специалистите за недостижимо. Реално България преизпълнява в момента нормата, поставена от ЕС, движейки се с 4–5 години преднина– вместо 10,8% пх„рез 2012 г. ние вече имаме 12% и ни остават само още 4% на тази норма на ЕС до 2012 г. Електроенергията от такива източници обаче, не може да бъде основна за електроснабдяването, а само допълваща. Смешно е когато политици посочват такава цел. Една година има 8760 часа, но часовете с пълно натоварване на ветроенергийните централи са около 2000, посочват немски специалисти.
Разходите са високи, а коефициентът на полезно действие –нисък. В Германия бе приет закон, който постановява 15 цента на киловат /АЕЦ Козлодуй доставя ток за 4 цента на киловат, а бъдещите ядрени централи най-вероятно ще предложат и цена 6-8 цента./
Шведското правителство си поставя за цел през 2030 год. делът на електроенергията от офшорни ветроенергийни парковне да е 15%. За това са необходими 4000 до 5000 огромни вятърни колела и 75 милиарда евро инвестиции!. Как бихме могли да заделим 75 милиарда евро в български условия? Строежът на АЕЦ „Белене” ще е многократно по–евтин!
В България при 8,2 ст./квтч цена на тока на едро у нас средната стойност на зелената енергия е шест пъти по-висока - 48,6 ст./квтч. (Отделно взети цените са : от АЕЦ "Козлодуй"– 4,4 ст. ;от стара ТЕЦ - 7,3 ст.; тт нова ТЕЦ – 15,4 ст.; от вятърните перки -18 ст. От слънчевите панели – 78,9 ст.)
Най-здравословна в бъдеще ще е комбинацията от ядрена енергия, електронерегия от вятърни паркове и от въглища в модерни ТЕЦ. Ясно е, че и енергийната ни стратегия трябва да бъде съобразена с тези световни тенденции.
16. Енергийната интензивност на икономиката ни е с 65% по-висока от средното равнище в ЕС, твърди министърът на икономиката.
Да, 65%, а не 3,4,5 пъти както твърдят някои противници на АЕЦ. . Разбира се, че енергийната ефективност е водеща за конкурентоспособността на икономиката и ключ към повишаване на жизнения стандарт на хората. Но и целта е до 2016 г. да постигнем енергийно спестяване в размер на 9% от крайното потребление. Тоест потенциал има, но той не е достатъчен, че да се откажем от енергоизточници, защото ще спестим 5, 7, 9%. И дори повече след 2020 година.
17. Един от често изтъкваните аргументи е, че нямало да има пазар за произведената в АЕЦ Белене електрическа енергия.
Още преди да започнат тези безмислени спорове, България продаваше електроенерегия на Балканския полуостров, задоволявайки 50% от неговите нужди. Интерес към проекта АЕЦ Белене проявиха Сърбия и Македония. Гърция купуваше от нас, въпреки протестите на гръцки организации срещу АЕЦ Козлодуй.
До 2030 г. нуждите от електроенергия в света ще су увеличат двойно! А без АЕЦ тези нарастнали нужди не могат да бъдат покрити.
Ако няма пазар на електроенергията, защо Турция строи руска АЕЦ с четири реактора за 24 милиарда евро? А планира строежи и на още 2 АЕЦ, една от които до българската граница срещу река Резовска. Защо Румъния разширява своя АЕЦ с още 2 реактора?
Пазар на електроенергия в региона категорично ще има, но друг, а не България ще прибират печалбите, ако не построим АЕЦ Белене!
Какво ще загубим, ако не построим АЕЦ Белене? Пез 2020 година в страната ни ще бъде налице енергиен дефицит. Тва ще наложи търсене на доставки.Затова без АЕЦ „Белене" енергетиката в България може да се окаже неконкурентна. Без АЕЦ „Белене" през 2020 година българите ще бъдат принудени да плащат близо един милиард лева повече за електроенергия. Причина за това е тежестта от таксите върху въглеродни емисии.
18. Строежът на турска АЕЦ до българската граница има ли връзка с отказа ни от АЕЦ Белене?
Замисълът на турската страна са строеж на 3 АЕЦ първо е свързана с реалните оценки за бъдещето на ядрената енергетика и нуждите на страната. При оценка на бъдещите пазари обаче, Турция не може да не отчита, че след затваряне на 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй, България ще трябва да купува електрически ток отвън. Такива нужди имат Македония и Сърбия, поради което бяха заявили интерес за включване в проекта АЕЦ Белене. Следователно за турската страна при отказ на България да развива АЕЦ, пазарът се разширява с България, Сърбия и Македония. Не случайно местата на първите две АЕЦ в Турция бяха определени по–бързо, а по третата– до българската граница – остана за окончателно решение. Но и пред българския президент Плевнелиев при посещението му в Турция ясно бе казано, че турската страна не се е отказала от това място до българската граница.Турскияат президент дори заяви гочно: „Турция няма да остане безучастна, ако България има нужда от енергийни 4зточници.” И сигурно не е имал предвид само само свързването на газовите системи на двете страни. Ако България не се бе отказала от АЕЦ Белене, турците отдавна да са намерили друго алтернативно място. А сега има опасност да загубим и туризма по южното Черноморие, а в бъдеще ток ще купуваме от Турция и Румъния.
Освен това, Турция вече привлича срещу солидно заплащане български специалисти по ядрена енергетика за първите си две нови АЕЦ–ли. Тя няма специалисти нито с това образование, нито с практическип опит, нито с познаване пък точно на руските реактори, каквито са договорени с Москва. Вече започна изтичането на един уникален експертен капитал на нацията.
19. Ако решението за спиране на проекта АЕЦ „Белене” е под чуждо влияние, то под чие и защо, с какви цели и ползи?
Заинтересованите от това България да не развива ядрената си енергетика трябва да се търсят в три групи:
Предварително се знаеше, че двата проекта в „Марица Изток” ще оскъпят много произвежданата електроенергия. Още със сключването на договора се гарантира изкупуването на ел.енергията от тези ТЕЦ за 15 години напред, започвайки от годината на въвеждането им– 2012. А от януари 2013 г. тези ТЕЦ ще плащат нарастваща лихва за отделяните газове, което още повече ще оскъпява продукцията им. Собствениците им са крайно незаинтересовани от наличието на по–евтина ел.енеригя от АЕЦ. А приятелите или щедро възнаградени лобисти от ДСБ и СДС естествено защищават тези интереси.
Вторият кръг заинтересовани са собствениците на новоизградените възобновяеми енергоизточници, болшенството от които получиха тази привилегия по време на управлението на ГЕРБ, при това с договорено задължително изкупуване на електроенергията за следващите 20 год.
Третият кръг заинтересовани са трябва да се търси на енергийния пазар, от който се стремят да ни изтласкат. Румъния разширява ядрените си мощности с френски реактори. Турция купуваше от нас, а сега планира построяването на собствени ядрени централи.
Освен икономическата компонента за защита на бъдещите печалби на „Марица Изток” и енергийния пазар, има и втора компонента на американския интерес: недопускане на Русия да присъства и влияе икономически и политически в региона.
20. Постоянно се внушава от управляващите, че договорът е можел да бъде подписан 2008 година., ако управляващата Тройна коалиция е искала. Твърди се дори, че се е работило без да има договор. На този аргумент му се придава голяма убедителност. Доколко е вярно това?
Разчита се на непознаването на сложната процедура поподготовката на такъв мащабен проект. Истината е, че не може да се подпише договор при незавършен технически проект. Той е бил върнат със забележки от Агенцията по ядрено регулиране, русна;ците са нанесли изискваните корекции. Но проектът се е придвижвал като цяло постъпателно. Той бе спрян по време на управлението на ГЕРБ и в продължение на 3 години не бе отбелязан никакъв напредък.
В решението на Народното събрание е записано, че Споразумението е първа част от подписването на окончателния договор. Твърдението в писмен вид, че България няма договор, се появи след решението на МС и НС за спиране на проекта в доклад на Държавна финансова инспекция и опредвелено е поръчано. Запознати енергетици твърдят, че двамата инспектори на тази агенция са имали само 5 дни на разположение за да проверят 20 кашона и един куфар с документи, два контейнера също с документи на „Шкода Алианс” и 4000 страници преписки. Освен това, не е необходимо за си юрист за да се досетиш, че когато руската страна е обявила претенциите си в международен арбитражен съд, българската страна да обяви, че няма договор, че няма писма, в които рускакта страна е намалила цената с 260 млн евро, че договорката за ескалация на цените цените по Евростат не са валидни и т.н, означава да вървиш срещу националния ни интерес. При такова поведение гарантирано накрая България ще плаща.
21. „Няма инвеститор” е другият „силен” довод на противниците на АЕЦ.
Разчита се на къса памет. Затова да припомним, че през 2008 год. бе проведен конкурс, който бе спечелен от германската РВЕ за 49% от АЕЦ Белене. Но инвеститорът бе прогонен от управлението на ГЕРБ. Никоя фирма не би останала при тази несигурност и несериозност, внушавана от сега управляващите. Имаше предложения от западни банки, а по–късно руската страна предложи да поеме изцяло инвестиционните разходи за сметка на бъдещи печалби. И това не бе прието. Очевидно, че управляващите просто не знаеха какво искат и се страхуваха да вземат решение, за което определена роля разбира се играеха и лобиращите противници на АЕЦ извън страната.
22. С какво е привлекателен един проект като АЕЦ „Белене” за един потенциален инвеститор?
Освен че секторът ядрена енергетика е перспективен, АЕЦ се изплаща за 15 год, след което 45 години ще носи само печалба. Конкретно в случая е важно, че има вече лицензирана площадка и проект, разрешение от ЕС, изпълнен е етап от строителството, изплатена е този етап, напълно готов е единият реактор. Всичко това дава гаранции и възможности за по–изгодни условия за кредита, който всеки инвеститор тегли в такива случаи.
23. Защо НЕК продаде стария реактор за АЕЦ „Белене”, който сега успешно работи в Русия?
Старият реактор за АЕЦ „Белене”, произведен от „Шкода” беше ВТОРО ПОКОЛЕНИЕ, като пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй”. Целта е да се поръча реактор от НАЙ–НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ 3–ПЛЮС, с най–съвременните системи за безопасност.
24. Защо старият реактор е продаден на такава цена, при това на производителя–Русия?
Защото само Русия може да го използва и да го плати по–скъпо от други страни – договорена е цена 205 млн евро. От тях са приспаднати стойността на разчистване на площадката и проектирането за увеличаване на сеизмичната устойчивост на АЕЦ „Белене” от 8 на 9–та степен по Рихтер. А ако не бе продаден, стойността му като скрап /32 тона/ щеше да бъде 8000 лева.
25. Похарчени ли са 1,5 милиарда лева, както твърди ГЕРБ? Колко е похарчила държавата за АЕЦ „Белене” по време на управлението на Тройната коалиция?
Съгласно Справка от 2009 година по време на управлението на Тройната коалиция са похарчени точно 430 448 915 евро / 841 881 млн лева/. Всички други плащания след това са извършвани при правителството на ГЕРБ.
26. Често се твърди, че е имало много финансови нарушения, злоупотреби, с чието разкриване което се обяснява създаването на парламентарна комисия.
Комисията в НС не е създадена за да разкрива, а за да компрометира и омаскарява. Тези нейни цели са съвсем прозрачни, а „разглежданите” от нея въпроси са били предмет на проверки и разследвания, без резултат. Цели три промерки на Държавната финансова инспекция и проверка на Сметната палата досега не са намерили основание за какъвто и да е упрек относно целесъобразността и законността на изразходването на финансовите средства.
27. Защо руската фирма иска 1 милиард евро неустойка?
От българска страна е поръчано оборудване с дълъг срок на производство, част от което е готово: първи реактор е готов, а втори е пред завършване, минали са дори изпитанията. Поръчката включва още корпус на реактора, парагенератори, основно циркулиращо оборудване. Стойносттай дотук е 800 милиона евро. Но има и по–лошо: Управлението на ГЕРБ в продължение на три години не уточни, какво иска да се произвежда и какво да се спре. НЕК не е прекратила изпълнението на договора. Вследствие на това руската страна завършва вече и втория реактор и няма нито технологично, нито юридически–правно основание да го спре. И като ни осъдят, ще плаща българският данъкоплатец! И не е само АЕЦ „Белене”. Енергетиката ни е заплашена от различни санкции и недосъбрани приходи за над 5 милиарда и 200 милиона лева!
28. Често се изтъква, че руските реактори не били надеждни. Каква е истината?
След трагедията в Япония ЕК поиска провеждане на стрес–тестове. Те показаха, че руските реактори в АЕЦ Козлодуй 5 и 6 са с най–висока степен на надеждност, докато реактори във Франция и други страни бяха критикувани и бяха препоръчани спешни мерки. А за Белене беше поръчан реактор трето поколение, от най–нов тип. Специалистите знаят например какви са недостатъците на канадските реактори.
Некомпетентност е в основата на подценяване на руските технологии. Защо Турция може да строи нови АЕЦ с руски реактори, а България според противниците на АЕЦ „Белене” да не може? Това впрочем е един от най–очевидните признаци, че се обслужват чужди интереси.
29. Основният аргумент, изтъкван най–често от премиера е за цената– 22 милиарда лева.
Всяка лъжа повторена много пъти се възприема като истина. От друга страна, многократното отлагане на проекта неминуемо води до оскъпяване.
Противниците на АЕЦ Белене съзнават, че пречейки на реализирането на проекта, той се оскъпява във времето толкова много, че може да стане неприемлив. Друга група в споровете пък разчита именно чрез сегашните сложни игри около проекта да се оскъпи същия дотолкова, доколкото биха извлекли по–голяма финансова изгода със своето участие и посредничество.
Първоначалната цена, заложена черно на бяло в документи бе почти 4 милиарда евро /3.997 млрд евро/. Последните изчисления на ескалацията на цената през годините и предложеното от руска страна в преговорите оскъпяване доведе до цена под 6,3 милиарда евро. Същата е цитирана и от премиера Бойко Борисов. И така това е най–евтиният проект на АЕЦ в света. Измислената и многократно повтаряна цифра 22 милиарда лева е груба манипулация. Но е истина, че продължаващото отлагане на проекта със сигурност ще надхвърли и последната цифра от 6,3 милиарда. При вариант частен инвеститор вече бе посочена цена 8 млрд евро, защото този частен инвеститор бе заложил лихва по кредита от цели 6%. Оскъпяването над 3,997 млрд евро се получава от две неща– ескалацията на цените всяка година, по които се водиха най–трудните преговори и от лихвите по кредита. Точно заради тези два компонента се разработиха варианти, модели. Най–неблагоприятен е вариантът ако плащането по време на строителството става със 100% кредит. Тогава дългът по главницата се увеличава. Възможно е лондонската банка HSBC да е достигнала и до ценово равнище над 11 млрд евро, но това е само един от многото варианти и очевидно най–неблагоприятен, неприемлив и е безмислено въобще да се дискутира. Той би се получил при залагане на над 8% лихва, над 5% оскъпяване, без гратисен период и т.н. Проблемъте, че премиерът Борисов взе на въоръжение в позицията си само този вариант а населението в България въобще не бе запознато с останалите, които в зъвисимост от кредита, лихвата и ескалацията през годините могат да бъдат 5,56 млрд евро, 6,3 млрд евро, 7,0 млрд евро!
30. Кога ще се изплати такъв проект? Защо са толкова противоречиви аргументите „за” и „против”?
Нееднократно, включително и от чужди консултантнски фирми е изчислено, че АЕЦ Белене ще се изплати за 15–20 години. При 60 годишен живот на реакторите това означава, че в продължение на 40–45 години ще носи печалби. Консорциумът „Глобал пауър” посочваше 1 милиард евро годишна печалба! Твърдението на Иван Костов, че АЕЦ щяла да се изплати за 117 години са толкова абсурдни, колкото и твърдението за цена над 22 милиарда евро. Когато рискуваш авторитета си за да твърдиш такива абсурди, означава, че безогледно си се заел да защищаваш интересите на онези собственици на ТЕЦ, които се опасяват за своите печалби при появата на друг евтин източник на електоенергия.
Всеки кредит се получава от инвеститора, в случая Националната електрическа компания или Български енергиен холдинт като самостоятелни стопански субекти. Лихвите по кредитите са най–благоприятни, когато държавата е гарант по кредита. Освен това Европейската инвестиционна банка в такива случаи отпуска кредити при изключително ниски лихви. Всеки кредит има гратисен период, например равен на годините за построяването – значи 5– 6 години, а срокът за изплащане – например 20 години. Всеки инвеститор изплаща кредита си от произведения продукт, т.е. ел.ток от АЕЦ. Следователно всички приказки и внушения на политици за огромни суми, извадени едва ли не утре накуп и от държавния бюджет, са абсолютно безпочвени!
31. Ако проектът е печеливш, защо тогава държавата се отказва от участие?
Една АЕЦ е важен елемент от националната сигурност. Освен това, без съмнение проектът е печеливш. Затова държавата трябва да има дял, който да й позволява да осъществява контрол и да инкасира част от печалбата. Тезата, че България не може да си позволи такива средства се роди от погрешния подход на управляващите при правителството на ГЕРБ, от неспособността да се погледне стратегически и дългосрочно на въпроса. Консорциумът, който ще строи една АЕЦ ползва банков заем, който се изплаща за определен дългогодишен период. От държавата се изисква единствено държавна гаранция. Но в случая инвеститори бяха готови дори и без държавна гараниця да инвестират.
Ако държавата участва с 51% от капитала на централата наред с изгодите и бъдещите печалби ще трябва да плати лихвите през гратистния период. Не може да има безплатен обяд. Но тъй като България вече е изплатила над 750 млн евро, това ще намали задълженията й по кредита. Ако една частна фирма оттук нататък поеме обекта, тя ще изплати на държавната фирма НЕК разходите по лицензирането и изпълнението на строителството на площадката. Но България ще загуби стратегически.
32. Защо не бе огласен пълния текст на изготвения от британската банка HSBC икономически анализ на проекта на АЕЦ „Белене“ и необходим ли е този анализ на Референдума?
Когато министър председателят под външен натиск взе точно обратно решение, да не се строи АЕЦ Белене, резултатите в този анализ щяха да бъдат вече в противоречие с новото решение. Т.е. противниците на АЕЦ Белене нямаха интерес от разкриването на резултатите. Показателно е, че не бе допуснато той да стигне дори до Икономическата комисия на Народното събрание, въпреки че сме парламентарна република.
Но и самият доклад по сведения от банката не е изготвен в максимално възможен обем с оправданието, че няма достъп до руска документация по проекта.
Анализът би допринесъл за по–голяма прозрачност. От неразсекретяването му имат полза само онези, които искат референдумът да се проведе във възможно по–голяма степен на неинформираност на гражданите, които манипулирани от пропагандата да вземат желаното от тях решение: да няма АЕЦ Белене.
Докладът на банката би трябвало задължително да бъде огласен. Защото от него ще се види, че той съдържа редица положителни заключения, което не се харесват на противниците на АЕЦ. Например:
– При всички варианти / с изключение на един/ цената на тока е достатъчно ниска, че да осигурява надежден резерв, гарантиращ печалба от проекта за всяка година поотделно.
– „Всички варианти осигуряват значителна печалба, като най–благоприятен е вариант1 и най–неблагоприяте –вариант 2.”
– „Всички варианти и подварианти са икономически изгодни, а следователно и поректът като цяло.
33. Но при нова площадка, каквато е „Белене”, ще трябва да се строят нови далекопроводи, което неизбежно увеличава крайнта цена?
Енергопреносна мрежа винаги трябва да бъде разширявана, дори ако на тази площадка се построи газова електроцентрала. При сроителството на възобновяеми източници на електроенергия също се налага да бъдат свързани с националната мрежа. В Германия, която прие да преустанови работата на своите АЕЦ след 2022 година, се планират 20 милиарда евро до 2022 г. за изграждане на 3800 км нова електропреносна мрежа!
34. Ако БСП искаше да пита народа, щеше да го направи преди да стартира проекта "Белене".
Освен очевидните нужда и подкрепа, които имаше проекта тогава, междувременно се случиха и други неща: Трагедията във Фукушима след природен катаклизъм, дискусията в Европа за и против ядрената електроенергия и сигурността на съществуващите АЕЦ.
35. Референдумите били демократично средство, когато засягат ценностни въпроси, а не корпоративни - от интересите на определени групи хора.
Само определени групи ли ползват електрическа енергия в България? Тук става дума за бъдещето и на децата и внуците ни. Както разбира се и за българската икономика и нейната конкурентноспособност. Но важно е също така, че за първи път след 1947 г. хората ще имат право да се произнесат.
36. Референдумът няма никакви шансове. За да бъде признат за задължителен, избирателната активност трябва да е равна на последните парламентарни избори, някъде около 60 на сто. Това на практика е невъзможно.
Действително, заложилите този текст фактически ограничават суверенното право на хората да изразят своята воля, така, че да защитат инересите си. Затова, рано или късно трябва да се отиде към промяна на тези условия. Проблемите са и в закона, липсата на критерии, невъзможните срокове, недобре уреденият статут на самата комисия и др. Но в случая с предстоящия референдум, предвид жизненоважното му значение не е невъзможно да се постигне изискуемата активност. Важно отражение ще има отговорното отношение и зрелостта на политическите партии. В конкретната ситуация важно е да се гласува.
37. Трябва ли да отговаряме на въпроса, формулиран от ГЕРБ, а не от внеслите подписката? Ако отговорим с „Да”, валидно ли е това за проекта „Белене” или за дрлуг проект?
Всъщност този въпрос е решен положително в Енергийната стратегия на България, която е приета през месец март от правителството и утвърдена от Парламента през месец юни миналата година спoред всички законови процедури и правила. Изводът може да бъде: незачитане на законите и опит да се пренесе отговорността върху хората, които ще гласуват.
Подмяната, която направи ГЕРБ наистина внася двусмислие. Макар че министър председателят Борисов ясно заяви „Ние сме срещу АЕЦ „Белене”. Тъй като и думите „нова ядрена централа” бяха подменени с „нови мощности”, очевидно се визира нова такава и в рамките на АЕЦ „Козлодуй”. Всичко това дава възможност на управляващите да тълкуват както си искат крайните резултати от референдума.
38. Какво ще последва при валиден референдум и при невалиден референдум?
За да е валиден референдумът трябва да са участвали поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, т.е. 4,3 млн души / по–точно: 4.345.500 /.
Първо, ако 50% са гласували с „Да”, изграждането на АЕЦ придобива задължителен характер за управляващите, но предвид на общо формулирания въпрос, те ще го тълкуват вероятно като нова мощност, но не като АЕЦ „Белене”. Така излъгаха над 700 000 българи, които с подписа си поискаха референдум за АЕЦ Белене.
Второ, ако няма достатъчно участие, но болшенството от гласувалите подкрепят референдума, въпросът влиза за разглеждане в НС.
Трето, ако болшенството от хората отговорят с „Не”, то следващ референдум по този въпрос може да се насрочи най–рано след 2 години.
39. Какви са нагласите на хората към момента?
Според последното проучване на общественото мнение, обявено на 20.11.2012 год.:
– 62,5% от готовите да участват биха отговорили с „ДА”. /тенднецията е покачваща се/
– 37,5% от готовите да участват биха отговорили с „Не” /тенденцията е намаляваща/
40. При общественото обсъждане преди деня на референдума отново ще се лансират близките тези за цената и второ, за това, че България в момента няма пари.
Първата теза за цената изяснихме достатъчно категорично по–горе. Колкото до тава, че България нямала пари, всеки може сам да си направи сметката:
1. Неспособността на правителството да обезпечи заявените приходи оставят една дупка от близо 1 милиард лева. Само нелегалната търговия на цигари отнема стотици милиони от бюджета.Данъчните измами нанасят още 300 млн лева загуби на държавата.................................................................................................................1 млрд лв
3. 3, 5 милиарда лева, което прави 4,7% от БВП генерират 12–те най–значими организирани престъпни дейности, според Центърът за изследване на демокрацията
...................................................................................................................................4,5 млрд лв
4. Експерти посочват, че България може да има по 1–1,5 милиарда лева ежегодни приходи, само от златните си находища в продължение на следващите 15–20 години.
...................................................................................................................................1,5 млрд лв
/Без да вземаме предвид загубеното досега: само по една от концесиите е изнесено от България злато – 100 тона за 55 милиарда и 620 млн долара! Подписана е при правителството на Иван Костов за 35 годинип напред. Точно от човека и политическата сила, които сега искат да лишат бъдещето на България от ядрена енергетика за да печелят двата американски ТЕЦ–а.Колко процента от българите му имат още доверие?/
5. Губим 40 милиарда лева от изтичане на мозъци от началото на прехода до днес, твърдеше един профсъюзен лидер. При 23 години преход годишно това е......1,7 млрд лв.
6. Три милиарда лева струват на държавата през 2011 година младите българи, които нито работят, нито учат...........................................................................................3 млрд лв
7. БВП на България ще се увеличи с 3–5 милиарда лева, ако се намали броя на ниско образованите или качеството на подготовката на учителите се подобри...........3 млрд лв
8. Само нерегистрираните частни автосервизи ощетяват държавния бюджет с 300 млн лева............................................................................................................................0,3 млрд лв
9. Управляващите от ГЕРБ дават 30 милиона лева годишно за самолетни билети, някои от които до екзотични дестинации...........................................................................30 млн лв
10. Само присъдите в Страсбург срещу България, заради грешките на управляващите, скалъпените дела, разчистването на сметки, неспазване на човешките права са за: ..................................................................................................................................... 5 млн лв.
Списъкът може да бъде продължен.
Всичко за година: 12, 08 млрд лв
ДВАНАДЕСЕТ МИЛИАРДА ЛЕВА. Достатъчно за пенсии, за образование, за здравеопазване, за проекти, за отбрана, дори за магистрали. Ако имаше управляващи, които са способни да управляват.
Последна актуализация: 03.12.2012 година
Съставил: Симеон Николов
Главен редактор на Експерт–БДД
Адреси за контакт:
-
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
- 0888 45 21 40
Използването на авторски материали от expert-bdd.com става само с изричното разрешение на изданието.
|
