В Института по Балканистика дреме едно съкровище от познания

Симеон Николов

През годините на прехода стана рядкост появата на сборници от научни публикации, поради което представянето на книгата „Балканите през първото десетилетие на 21 век” е наистина едно събитие. На 14.12.2012 год. залата на Представителството на Европейската комисия в България на „Московска” № 9 беше препълнена от историци, политолози, дипломати, представители на неправителствени организации, студенти, дошли да се срещнат с ръководството на Института по Балканистика и 15–те автори на сборника със забележителния обем от 453 страници.

Доцент Екатерина Никова обърна внимание на снимките на двата моста – стария мост на Мостар и новия мост Дунав 2 на корицата на книгата. Символично тези два моста сякаш стъпват в двете десетилеятия– в кошмарното за Балканите десетилетие на 90–те години и в контрастно различното първо десетилетие на 21 век. Затова съставителите са ги избрали  като илюстрация на основното послание на тази книга: за Балканите границата на двата века се очертава като ново начало.

Историята на тези два моста отразяват и проблемите на този времеви период, те характеризират това, което се случваше на Балканите.  Единият– издържал цели четири века и половина и разрушен от бомбардировките през 1993 г. и възстановен 10 г. по–късно с международна помощ. Другият– построен след като цели 20 години България и Румъния не могат да се споразумеят да има ли мост на такова огромно разстояние от почги 500 км от единствения Дунав мост 1, докато само в Будапеща има 6 моста над реката. Но мостът на Мостар не се превърна в символ на етничесдкото помирение и съвместно съществуване на различни култури, религии и етноси. Дунав мост –2 пък свърза двата най–бедни региона в Европа, а прилежащата пътна инфраструктура, особено в България, е в окаяно състояние.

„Тази книга е много важна за нашия институт”, заяви доцент Никова. „Опитваме се да излезем от състоянието на чисто академичен институт”. По този повод тя сподели „една тъжна тайна”: Не слабото финансиране на институт от БАН е най–тежкия проблем. Той е на второ място. На първо място обаче, е този, че от нас никой не се интересува, с болка сподели доцент Никова. А в Института дреме едно съкровище от познания. Директорът на института доцент Александър Костов отбеляза още при представянето на доцент Никова, че е бил впечатлен, как в западноевропейски страни лекциите на г–жа Никова са излъчвани по радиото и са разпространявани на аудиокасети, докато тук в България за 30 годишен стаж н научен работник е била търсена за съвет 3 пъти.  Според доцент Костов обаче това донякъде си е и тяхна грешка, защото не са съумявали да покажат, с какво Институтът може да бъде полезен.

Доцент Илияна Марчева, историк от БАН, обърна внимание на това, че 15–те автори, включени в сборника са утвърдени млади учени, които имат перспектива. Много удачна е и избраната структура на публикуваните научни статии. Съставители са доцент Александър Костов и доцент Екатерина Никова. Техни са и уводните статии:

–       „От „Балканизация” към „Европеизация” и

–       „Балканите: първото десетилетие на 21 век– второ десетилетие на прехода”

Първата част на книгата включва три водещи теми:

–       Балканите и криволиците на европейската интеграция” от Димитър Бечев;

–       „НАТО на Балканите” от Йордан Баев и

–       „Геометрията на тръбопроводите. Нефг, газ и политика на Балканите през първото десетилетие на 21 век” от Пламен Димитров

Втората част е посветена на отделни балкански държави: Албания /Боби Бобев/, Босна и Херцеговина /Искра Баева/, Гърция /Екатерина Никова/, Косово /Раймонд Детрез/, Република Македония /Марияна Стамова/, Румъния /Анета Михайлова/, Словения /Дарина Петрова/,  Сърбия /Бисер Банчев/,  Турция /Бойко Маринков/, Черна гора /Бисер Банчев/. Единствено Турция е представена с два материала. Отсъства обаче Кипър. А единствения чужд автор е Рьаймонд Детрез, на който е поверена чувствителната тема за Косово.

Студиите са на границата между историята и полотилогията. Историята обаче е поставена в по–широк контекст и придава определено познавателен характер.

Основната методология, възприета от авторите, е сравнителния методологически анализ.

Доцент Марчева сподели впечатлението си, че литературните източници са предимно на английски език и много малко на съответните национални езици, което поражда въпроса, как се формират знанията ни за Балканите– от езика на победителите.

Доцент Йордан Баев от Военна Академия направи оптимистични прогнози за продължаване на тази практика на института и някои конструктувни предложения. Според него следващият сборник  трябва да излезе от печат най–късно в края на 2014 година и би могъл да носи заглавието „Балканите– 2020”. Това, което според него липсва в настоящия сборник са библиографски обзор към всяка страна, а има доста натрупан исторически материал, който не е обхванат от нас. Той даде за пример изготвения в близкото минало във Военна Академия сборник от доктринални документи по националната сигурност на страните от Източна Европа. Желателно е в следващия сборник да присъстват повече автори от съседни държави.

Представител на македонската академична общност изрази мнение по актуалния въпрос за ветото, наложено от България за даване на дата за започване на преговори на ЕС с Македония. „Ние сме много изненадани и много огорчени”, заяви той. Журналистите повлияха доста на нашите братски отношения. Вие имате голям брой умни политици и дипломати, но трябва да внимаваме кого избираме да ни ръководи.

Разбира се, че към казаното по време на представянето на книгата със сигурност има още какво да се добави. Така например, освен отсъствието на темата Кипър, може би липсват още някои въпроси: например този за организираната престъпност и тероризма, по които има задълбочени изследвания на западни, но не и на наши автори. Но ако тръгнем по този път ще потърсим и други области, заслужаващи общ поглед върху Балканите и обемът на книгата би нарастнал неприемливо много. Затова съставителите добре са акцентирали върху основните и важни въпроси.  Отделните разработки макар и да отразяват десетилетието, завършват по различно време. Положително е, че автор като Бойко Маринков например е довел фактологически нещата до последните актуални събития в турската външна политика във връзка с войната в Сирия, което напомня за подхода на западни автори и издатели. Липсва ми донякъде  прогнозата, възможните сценарий, но това е вечният спорен въпрос между теорията и практиката. Не зная дали предложението за повече автори няма да промени  в наш ущърб този изследователски труд. По–скоро трябваше да има кратки антоации на английски език на статиите на българските автори. Освен това, би било добре да се включат и автори с практически опит в дипломацията, каквито имаме ние в „expert-bdd.com” и Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

Като представител на неправитествения сектор, споделям огорчението на хората от института, че управляващите не ползват  техните задълбочени познания, защото този въпрос е стоял и пред нас– например очакването, че ще ни поканят на заседание на парламентарна комисия, когато се обсъжда важен законопроект.  Нещо повече, дори не се прикриват порочните практики да се използва от МВнР например само една организация, финансирана от чужбина, идейно близка на управляващата партия за изготвяне на основополагащи документи и промени в законите, вместо да се използват експертите в самото министерство. Ние нямаме системата, изградена в западноевропейски страни за ползване на нучната база при формиране на външната ни политика– изследване, което направих преди години в няколко десетки страни по света и сигурно събира прахта в архива на МВнР.

Тъжно е, че за 22 години не се промени практиката, високопоставени представители на министерствата и народни представители от съответните комисии да не присъстват на конференции, кръгли маси и представяне на такива научни трудове, касаещи тяхната пряка дейност. В случая трябваше да присъства поне директор на съответната структура от МВнР. Това може да се промени само от страна на онези, които са в управлението на страната. Направихме такъв опит преди години /1995–1999/ когато поканихме учените в МВнР и издадохме сборник с докладите им. На първо място поканих именно хората от Института по Балканистика. Тази връзка между учения и практика не бе продължена. Наистина, създаде се Дипломатически институт към МВнР и той би трябвало да запълва тази празнина.

Много важно е и представянето на резултатите от дейността на Института пред медиите. За съжаление, имали сме примери, когато журналистите са проявявали повече интерес към един пенсиониран полицай само защото е чужденец, а не към много по–добри български експерти, които наистина можеха да кажат нещо ново и смислено. Но очевидно, че добрият ПР ще е нужен и на Института и на нас като неправителствена организация.

Тъй като днес финансовата бариера за издаването на такъв труд е проблем за всеки от нас и много рядко бизнесът ни подкрепя, не можем да не споменем спонсора, благодарение на който Институтът е успял да издаде тази книга: фирмата ГЕОКАД–93, чийто представител присъстваше на представянето и получи първия екземпляр.

Предлагаме Ви следния текст от началото на Сборника:

ПРЕДГОВОР

„Класическите” историци предпочитат да изчакат поне няколко десетилетия преди да оценят дадени процеси или явления. В същото време обществото се нуждае не само от информация и анализ за ставащото около нас, но и от историческото му осмисляне. Ето защо дистанцията неминуемо трябва да бъде скъсена. Вече измина цяло десетилетие от новото хилядолетие и е време да изследваме задълбочено развитието на Балканите през този период и по–важното– да го сложим в една историческа перспектива. Още повече, че става дума за период, наситен с изключително важни и интересни събития и процеси във всички сфери.

Настоящият сборник е част от дългосрочен проект на Института за Балканистика с Център по тракология /ИБЦТ/ къвм БАН, посветен на съвременното развитие на региона. Мнозинството от авторите в него са настоящи или бивши сътрудници на института, а наред с тях участват и учени от други държавни институции или неправителствени организации – СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, ВА „Г.С.Раковски” и др. Международното участие в проекта е по–значително, но поради различни причини в сборника е представен само един чуждестранен автор– професор Раймонд Детрез от Университета н Гент /Белгия/.

През близо половинвековното си съществуване Институтът по балканистика на БАН /далеч преди обединението му с Центъра по тракология през 2010 г./ активно се занимава с изучаването на съвременните Балкани. В резултат на тази дейност са публикувани редица колективни и индивидуални изследвания.

Сборникът е разделен на две части. В първата от тях са представени едни от най–важните аспекти от общоевропейското развитие, засягащи и Балканите– общите рамки на евроингерацията, проблемите на сигурността и транснационалните енергийни проекти.

Във втората част се проследява развитието във всяка от дванадесетте балкански държави, отчитайки няколко общи насоки, а именно вътрешнополитическото развитие, външна политика, икономика, най–важни събития и тенденции. С оглед на нарастващата роля в последно време на Турция–най–голямата държава от региона, е отделено доста по–голямо внимание. Червената нишка на тома обаче, е евроинтеграцията или както вече е прието да се казва –„европеизацията” на Балканите. Макар и съобразявайки се с особеностите на развитието на отделните страни, авторите са се стремили да покажат, как всички те поотделно се променят под въздействието на брюкселските дирекктиви. С една дума, това е книга, анализираща трудното присъединяване  /или връщане/ на Балканите към Европа, случващо се пред нашите очи в посвледните десет години.

Хронологически изследването обхваща първото десетилетие на новия 21 век–период, който чисто астрономически е разположен между 2001 и 2010 г.. С оглед развитието не само на Балканите, то обаче не може да бъде напълно откъснато нито от предишната декада, нито от изминалите вече почти две години до приключване на сборника. Така че по аналогия с „дългия 19 век” може да се говори за „дългото първо десетилетие на новия 21 век”.

Стремежът на участниците в проекта е да бъдат отчетени най–новите постижения на съвременната наука, отразени в публикации на български и чуждестранни учени. Авторите имаха пълната свобода, каквато е дългогодишната традиция на ИБЦТ, да изразят своите мнения по разгледаните въпроси и те са отразени в статиите им, макар и не винаги да съвпадат с вижданията на съставителите. Всички ние съзнаваме, че представените разработки съвсем не изчерпват важни проблеми от развитието на съвременните Балкани, чието изучаване ще бъде обект  на нови изследвания и публикации.

Ноември 2012 г.

Съставителите

Балканите през първото десетилетие на 21 век

Александър Костов, Екатерина Никова – съставители

Издателство Парадигма, 2012 година

453 страници