Повече отговорност, единство и прозрачност в преговорите с Македония Печат
Автор Експерт   
Вторник, 26 Февруари 2013 07:38

Повече отговорност, единство и прозрачност в преговорите с Македония

Зорница Илиева

"С документ приятелство не се прави, прави се с действия", не за първи път казва министърът на външните работи на Македония Никола Попоски. От него и от македонската преса научаваме, че вече има три заседания на работните групи от двете съседни страни, които уточняват взаимните претенции за подписване на Договор за добросъседство. Документът може би ще се основава на декларация за добросъседство от 1999 година, може би този път ще се ратифицира и може би ще се спазва.
Може би, защото добросъседството на този етап бе сведено до взаимни обвинения, претенции и медиен шум, който нарекоха "език на омразата", и настроиха негативно част от българското общество към родствения народ на Вардара. Наследниците на повече от милион изселници от старите земи, които по различно време са намерили дом и стряха в Отечеството, трудно се ориентират в днешната ситуация. Не че не са изстрадали в миналото политически грешки като "македонско гражданство" за населението в Благоевградско. Не че приемат за нормално "кражбата на история" от страна на управниците в Македония и се дивят на монументите и триумфалната арка в Скопие, които в крайна сметка издават комплекси за малоценност и едва ли ще осигурят търсената идентичност. Оставя обаче горчив привкус у тях начинът, по който изведнъж обърнахме политиката към Македония, втърдихме тона към Скопие и стопирахме на този етап въпроса с определянето на дата за започване на преговорите на Македония за членство в Европейския съюз.
Получи се нещо като с обявяването на "Хизбула" за предполагаем виновник за атентата в Сарафово. Протакане, изчакване, противоречиви изказвания или просто мълчание, и изведнъж - вето.
С "Хизбула" всъщност "насадихме" ЕС да взима решение, което няма как да е приемливо за всички и може да разбърка картите на световната геополитика по начин, който за нас може и да не е от полза. В крайна сметка обаче външният ни министър (в оставка - бел. ред.) с обтекаеми думи в Брюксел се опитва да насочи усилията в начертаната му посока.
За Македония се нагнети обстановката с поредица медийни изяви, които обстойно отразяваха антибългарските прояви и настроения в част от медиите на Вардара, и се създаде усещането, че евродепутатите ни са водещите политици в отстояването на националните ни интереси по отношение на Македония. Именно те запознават колегите си с неприемливите действия на властите в Скопие по отношение на граждани с българско самосъзнание или с антибългарски медийни кампании. Тези дни отново изненадващо премиерът ни (в оставка) обяви, че има "необичаен напредък" в преговорите с Македония. Може би, но дали? После изведнъж след телефонен разговор по негова инициатива той направи посещение в Скопие и проведе двучасов разговор с колегата си Груевски, и то след като комисар Фюле отмени договорена визита в Македония с мотива, че политическата обстановка там е сериозна и изисква усилия за преодоляването й.
Неподходящо време за дебати в посока ЕС. Опозицията там е извън парламента, има промени в правителството, ключови позиции се заемат от представители на албанското малцинство, а етническите проблеми вещаят сътресения и опасност от процеси в посока преначертаване на границите. Каквото и да значи това и когато и да се предвижда.
Но с определение като "изненадващо организираната среща на премиерите на България и Македония на пръв поглед дава положителен сигнал, че двете страни започват да решават проблемите помежду си" македонските медии проявяват съмнение в положителните послания на тази среща. Никой не казва дали демонстрираната политика на "меки тонове" от наша страна при тези разговори в Скопие е прилагане на практика на политика на "моркова и тоягата", след като първо втвърдихме тона, а сега с омекотяване решаваме да преодолеем недоразуменията в името на европейския почин.
Междувременно се разнесоха слухове, че и тези разговори са действие за вътрешна употреба, както беше оценено от македонските медии преди време решението ни за налагане на т.нар. "вето".
Премиерът ни подаде оставка, но едва ли някой може със сигурност да твърди, че става въпрос за отвличане на внимание при сложна обстановка. Все пак това са Балканите, наш приоритет и външна политика не за един ден. Наистина би било безотговорно такова действие на пожар.
Когато говорим, че историята на Балканите е толкова сложна и противоречива, че дори млад човек като Попоски казва "няма да намерите две нации, две държави, които да имат 100% съгласие за историята", значи, че тя все пак трябва да се познава. Друг е въпросът за нациите. Историята на Балканите никога не е била само между две държави и когато се договаря каквото и да било между две, винаги се появява и трети, и дори повече.
Кой има интерес отношенията между България и Македония да са на точката на замръзване? Кой какви договорки може да прави "зад завесата"? Как в такава ситуация можем да отстояваме своите си интереси и дали негативизмът, който се прояви по отношение на Македония, не води до затваряне на "очите за проблемите с другите"? Като стопираме сега Македония по пътя й за Европа, даваме ли си сметка за ситуацията в самата страна и за повече от сериозните й етнически проблеми и претенции на част от населението там, което е с албански произход и религиозните различия и тенденции за приобщаване към други съседни страни са подхранвани от свои и чужди сили?
Наскоро един ерудиран наш журналист в прав текст каза, че за да компенсират Турция при създаването на Кюрдистан, ще й бъдат предоставени територии, които са на Балканите, и никой не бива да се съмнява кои са те.
Провокация, зловреден слух, предсказание или просто добра информираност?
Не нашето време е измислило психологическата война и дезинформациите, но все пак не бива да не се дава ухо на всичко, което се отнася до региона ни, защото неинформираността, късата памет или непознаване на правилата на голямата политика могат да доведат до непропорционалност или небалансираност, което при всички случаи е късогледа политика.
Нямаме нужда от допълнителна изолация от европейската политика по отношение на региона, но просто трябва да знаем процесите и да имаме разбиране за проблемите на всяка страна на Балканите, най-вече на Македония. Няма спор защо.
Съобщава се в македонските медии, че албански националисти поискали референдум за обединение на Албания и Косово. Референдумите явно са заразителни, а националисти има навсякъде по света. На Балканите обаче те са особено опасни, когато тикат процесите в посока, която усложнява още повече обстановката, и често са в услуга на чужди сили. Нашият бизнес и култура трудно пробива в Македония, почти е невъзможно, но това не е проблем за турския бизнес на Балканите например. Турски банки има в Косово - Turk Ekonomi Bankasi, BKT, Is Bankasi, в Македония е Halk Bank, в Босна - Ziraat Bankasi, в Хърватска- Kent Bank, в Албания - BKT и т.н.
Няма лошо, бизнесът си е бизнес и който го може, прави го. Но посоките на този бизнес външният министър на Турция проф. Давутоглу посочи още преди десетилетие в своя основополагащ за турската външна политика труд "Стратегическата дълбочина". В него той казва, че "от жизнено значение за геополитическото и геокултурно присъствие на Турция на Балканите са важни географските граници на турските сфери на влияние и те започват от северозападно направление, преминават през Бихач, Средна Босна, Санджак, Косово, Албания, Македония, Кърджали, Западна Тракия и достигат Източна Тракия".
Както обикновено, опитните в голямата политика знаят, че навлизането на търговско-икономическите и бизнесвръзките, а след тях и културно-етническите, са в основата на влияние и приобщаване.
Едва ли само от македонска страна са непреодолими пречките за наше икономическо присъствие там. Самият факт, че не успяхме да се справим с построяването на прословутия "коридор номер 8", с препятствията по реализирането му, които са от много посоки, с липсата на последователност, средства и дори воля за поддържане на пазар за наша литература, печат, телевизии и т.н. на македонския пазар, дават основание не да си "посипваме главите с пепел", а заедно с твърда политика за отстояване на национални интереси да проявяваме гъвкавост и енергия и в отношенията ни с другите балкански страни.
В тази връзка ние сме представили списък с наши настоявания, които се разглеждат от работните групи. Вече обаче има реакции в македонските медии, че непрекъснато разширяваме списъка и че условията ни често са неоснователни и безсмислени. Кой да ни каже, след като сме приели условието за конфиденциалност, т.е. завеса за обществеността.
Все пак се знае, че настояваме за промяна на македонската конституция, където да се посочат и македонските граждани с българско самосъзнание, промяна в учебниците, за да отговарят на историческата истина, действия за връщане на архивите от Белград, което ще даде възможност за осветяване на сътрудниците на специалните служби, някои от които и до днес тровят двустранните отношения с антибългарска риторика, честване на общи исторически дати и личности, съдействие за ликвидиране на "езика на омразата" в част от македонските медии и настройването на обществото на антибългарски позиции, прекратяване на "кражбата на история" и т.н.
Някои у нас обаче казват "ама каква кражба на история, като тя е обща", и тук отново се стига до въпроса - всъщност каква е нашата кауза и конкретна цел? Дали отстояваме "един народ в две държави" или просто искаме на парче да преодолеем разногласия по различни въпроси, като разчитаме, че в ЕС няма да се налага за спорим по такъв начин.
Да, ама в ЕС все по-често се чуват гласове, че разширението е стигнало предела си, а проблемите там са достатъчни, за да не се обременява с нови. Да не говорим за факта, че при всеки нов член на Евросъюза останалите трябва да намаляват броя на собствените си евродепутати, а това не винаги е приятно. Това означава, че пътят до окончателното приемане на Македония в ЕС, срещу което по принцип нямаме възражения, може да е дълъг, а отношенията - усложнени.
Знаем ли в настоящия момент отговорите на въпроси като нация, народ, език и дори име, което може и да не е наша тема. Но не приемаме Северна Македония. Тогава можем ли да предлагаме, ако можем да отхвърляме?
Като се заседава зад завеса, кой може да дава идеи и кой носи отговорност за компромисни решения, които обществото не би могло да приеме? Защото се появиха пукнатини в българската позиция, защото отново няма единство при вземането на решенията за Македония. Да не говорим за последователност. Факт е обаче, че по принцип поставянето на условия поради недопустими антибългарски коментари и позиции се прие положително от голямата част от нашето общество. Остава и да публикуваме най-после изцяло онези стихове на Иван Вазов, където с обич се споменават Охрид и Вардар, защото не го правехме десетилетия поради криворазбрана братска политика.
Членството ни в ЕС е предимство, ако можем да го отстояваме умно, без преиграване и усложняване на ситуацията в региона и не само там. Ние с основание се подразнихме от филма "Трето полувреме", и то без да е познат на нашата публика. Той обаче бе финансиран не само от македонското правителство, но и от финансови потоци, водещи до Чехия.
Ситуацията със спасяването на нашите евреи и депортирането на евреите от Македония и Беломорието не успяхме да изясним дори за себе си и да уточним кой колко има заслуги за този безпрецедентен акт, заслужаващ признанието на целия свят.
Така, както не дадохме възможност да се направят през годините предложения за наш претендент за Нобелова награда, защото все някой беше против този или онзи, по отношение на спасените ни еврейски съграждани все спорим дали народът е бил основният спасител, част от народните представители и църквата, или и цар Борис III има своя роля. Така и не си даваме сметка за геополитиката в тази Втора световна война и че е имало моменти, когато е ставало въпрос не само за нашите евреи, но и за целия ни народ, и неучастието му по източните фронтове е спасило хиляди българи от неминуема смърт. И това няма как да стане без участието на всички, в това число и стоящия начело на Царство България.
А фактът, че народ и голяма част от елита са били от едната страна на барикадата по въпроса за спасяването на нашите евреи, е достоен за гордост.
Да ни се вменява с днешна дата вина за това,че не сме спасили евреите по същия начин от предоставените ни от Райха за управление територии, които са били нереализирана наша национална цел, защото са били населени с българи, никак не е уместно, защото историческата истина не е еднозначна, много интереси и нюанси се преплитат. Още повече, че договор за "собственост" ние не сме имали за тези територии, всичко е било оставено за края на войната.
Сега това се използва за цели, които наливат вода в мелницата на определени среди с антибългарска риторика и са онази капка, която преля чашата.
Поводи винаги се намират. Търсят се печелившите. Във всички случаи това не са България и Македония.
Палестинците и Израел десетилетия преговарят за "два народа в две държави", ние се опитваме да бъдем "един народ в две държави", но нещо пак не се получава.
Използвахме сериозен натиск, сега следва ли смекчаване на позицията или преговорите ще са като тези в Близкия изток? Важното е да се преговаря, да се срещат заемащите съответните позиции, но без изпреварващи оценки, защото наистина ни се вменява от македонска страна, че решението на България за "вето" е взето поради вътрешни причини, за вътрешна употреба. Ако е така, значи отново нещо сме объркали.
Ако това обаче е поредно оправдание, за да се отклони вниманието от истинските причини, значи има още какво да учим в дипломацията и политиката като цяло.
Засега Македония ни води с филми, които ние не представихме до момента, с музеи, които ние не построихме, но бъдещето й е заложено на карта заради аспирации от всички посоки. По-добре да мислим и действаме изпреварващо, защото няма как това да не ни засяга.
Не става въпрос само за наследниците на бежанците от Беломорието и Вардар. Става въпрос за национална кауза и интереси.