Националната сигурност и политическата криза в България Печат
Автор Експерт   
Неделя, 03 Март 2013 11:18

Националната сигурност  и политическата криза в България

Интревю на Анелия Димова със Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

– Г–н Николов, настоящото развитие на обстановката в България крие ли рискове за нациналната сигурност?

– Националната сигурност е комплексно понятие, което включва както външна и вътрешна сигурност, макар че глобалните тенденции размиха границите между тях, така и отбранителна сигурност, икономическа и финансова стабилност, енергийна сигурност и т.н. Грешат онези, които се опитваха да омаловажат ставащото в България с обяснението, че в една демократична държава няма нищо по–нормално от оставка на правителството и нови избори. Да, по принцип е така. Но динамично изменящата се ситуация в страната е резултат на системно неизпълнение на закъснялата и приета едва през ноември 2011 г. Стратегия за национална сигурност. В нея дори се съдържа предупреждение за това, което става днес: в точка 57 е записано, че „съществен конфликтен потенциал съдържа социалната несигурност и рязко изразената социална диференциация.”

Но и това е само капка в морето. Освен че сигурно сме страна рекордьор по стратегии и концепции, проблемът е, че след това, не само че не ги изпълняваме, но  дори не ги четем. Ако управляващите или гражданското общество бяха направили ревизия и оценка на изпълнението на заложените в този документ насоки, ще стане ясно, че от формулираните в началото „Жизненоважни нацинални интереси” ние не работим за защитата на  95% от тях: благосътоянието ни ли е подобрено, вижте в колко пункта нарушаваме конституцията си, с развитието на националната идентичност  и гарантиране на интегритет ли можем да се похвалим, като младежи от осми клас тепърва на тази възраст започват да сричат турски език от чужди учебници, да изучават корана на арабски благодарение на неясно чуждо финансиране, а кметът на Джебел например държи реч на площада на турски език и цял час журналистите не могат да разберат за какво става дума! А пасивността, с която наблюдаваме как дори българи пренаписват историята ни в интерес на чужди сили? Но и единствената точка в  раздела „Суверенитет”, която представлява тези оставащи 5% е под въпрос, ако погледнем по детайлно на някои финансови, икономически и политически зависимости.

Във втората категория „Допълнителни нациинални интереси”, записани в стратегията: можем ли да говорим за гарантиране на енергийната сигурност, за научно и научноприложни дейности, като бюджетният дял за тях ги доведе до поддържане на изкуствено дишане, за гарантиране на икономическа, финансова и соцална стабилност, за превенция на корупцията и престъпността? Ако продължите по следващите раздели от Стратегията, ще видите колко много неща не са изпълнени в крещящо противоречие с изискванията за нацнална сигурност. Да шофирате с такава кола, показваща толкова много дефекти, катастрофата Ви рано или късно е сигурна. Трябва да минете технически преглед. Затова първостепенна задача на следващото редовно правителство трябва да бъде не на всяка цена създаване на нов документ, който пак да бъде забравен в архива на МС, а ревизия на настоящата Стратегия и строги комплексни мерки за изпълнение на заложеното в нея!

 

– А защо според Вас се случва така?

– Защото българските политици с малки изключения никога не са имали визия за дългосрочното развитие на страната, а амбициите им са стигали в най–добрия случай до края на мандата им и до партийните боричкания и корпоративни зависимости и интереси. И макар да са записали, че „ядрената енергетика има стратегическо значение за националната сигурност”, с лекота я предават поради политически и икономически зависимости за сметка на следващите поколения /60 години е „животът” на един ядрен реактор/. Станахме свидетели на фрапираща безотговорност, нагли манипулации, никакво държавническо поведение, защитаване на чужди интереси. Дори да е имало нарушения, кражби, Вие, ако строите къща за децата си и установите, че майсторът, излял основите Ви е лъгал, ще зарежете ли всичко и ще отидете ли да живеете на палатка, зависим от съседите , от по–богатите, от растящите цени?

Никой не предприема мерки за решаване на демографскикте проблеми, също елемент на националната сигурност, защото дивидентите няма да са в неговия мандат. Допускаме външният ни министър еднолично да предприеме  дългосрочно преопозициониране на страната ни във външната политика с очевидно негативни последстивя върху бъдещата ни сигурност. Самоманеврирахме се  в една междудържавна ос, малка група страни, върху които в бъдеще ще се излее гнева на мюсюлманския свят, особено след една доста вероятна война в Близкия Изток. Това бе направено, загърбвайки основни принципи на общо формулиране на Европейската политика и действайки в разрез с европейските интереси.

Ние нямаме култура на сигурността, изискваща да виждаме както зад хоризонта, така и цената на днешната сигурност. Има ли по–спешна задача от това да се спре източването на човешкия ресурс в чужбина, ако си даваш сметка за последствията? В Естония с фрапантни мерки за подпомагане на младите семейства тласнаха решението на демограския проблем напред, защото чувстваха отговорността си към бъдещето. Ние трябва да мислим в бъдещето. А проблемите трябва да се решавт в техния зародиш. Но когато пишехме анализи и предложения за решаване на ромските проблеми например, политиците мълчаха, страхувайки се може би да не забавят приемането ни в ЕС. Когато партньорите ни предупреждаваха за радикален ислям и предстоящи терористични атаки, за потоци пари от забранени фондации, редакторите не пускаха нашите анализи, сякаш се срамуваха от срамна болест.

 

– Но няма ли противоречие тогава в искането на опозицията да не се приемат четирите проектозакона за сигурността и разузнавателните служби от сегашното Народно събрание? Нали беше постигнат консенсус от всички политически сили?

– Проблемът е, че освен голямото закъснение на тези четири проектозакона, два от тях не бяха променени съобразно многобройните предложения, постъпили от така наречената „Обществена дискусия”. Докато проектозаконите за Държавната агенция по разузнаване и за служба „Военна информация” бяха най–професионално изготвени /не че и там няма спорни моменти като този за ролята на предлагания инспектор/  и въпреки това авторите им приеха някои корекции,  групите разработили проектозакона за Управление на системата за защита на националната сигурност, който е водещ и изключително важен за цялата система за сигурност  и този за Националната служба за охрана упорито отказаха да ги променят. Първият от тях е придобил вид на устройствен правлиник на Съвета по сигурността към МС, което е недопустимо. Но дори и да влезете само в темата Съвет по сигурността, ще ви изненадат някои детайли, като например това, че щял да заседава 1 път на 3 месеца, а съответните министри можели да изпращат упълномощени свои заместници. Такова подценяване на въпросите на сигурността е удивително. Ролята на аналитичното звено и развръщане на структури на Съвета също са спорни. По проектозакона за Националната следствена служба бяха публикувани много материали, затова няма да се спирам на опитите да се разширят правомощията на службата, силното присъствие на контраразузнавателни функции в новия закон и много други.

Твърде много са спорните моменти в тези два проектозакона, затова бързото им приемане от това Народно събрание, претупвайки толкова важни въпроси е нездравословно за бъдещото функциониране на службите.

 

–  А как се отразява ситуацията в страната на системата за отбрана? Военните също излязоха на протест.

– Във въоръжените сили се извършва нормалната ежедневна дейност по поддържане на бойната готовност и подготовката на личния състав, успешно участваме в мисии и трупаме боен опит. Военните са дисциплинирани и отговорни  хора и изпълняват задачите си. Хората са най–големия капитал, който ни остана от разбитата Армия. Разбира се, че като част от българското общество и нашите военни са подложени на кризата и житейските трудности. Отнети им бяха някои социални придобивки, които трябва да се върнат. Крайно време е да се престане категорично с постоянните съкращения и предислоциране на гарнизони и да се внесе стабилнсот в системата и в кадровото развитие на офицерите, сержантите и войниците. Министърът на финансите в оставка нанесе не малко щети и в този сектор. Той отказа да изпълни решението на Народното събрание за 1,5% дял от държавния бюджет за отбрана, с което доведе армията под санитарния минимум за поддържане на оперативни способности и оцеляване. Новото редовно правителство трябва първо да напарви анализ на това, какви поражения са нанесени в армията през последните 4 години и да вземе незабавни мерки както за връщането на авторитета на военните, така и за повишаване способностите на въоръжените сили.

Но тъй като питате как се отразява сегашната ситуация, бързам да отбележа разбира се, че при разпуснато Народно събрание няма как да бъде прието  планиранто за след 1. март внасяне на предложение на правителството за закупуване на многоцелеви изтребител. Това е изключително тревожно, защото и редовното правителство и новото Народно събрание след изборите, едва ли ще се заемат на първо място с такъв голям проект. Тревожно е, защото без нов изтребител са обречени както българските ВВС, така и малкото останали кадри–военни летци. Вината за закъснението обаче е на отиващите си управляващи, защото през първата година на правителството замразиха всички проекти, а след това вместо да продължат от там, до където беше стигнало предишното ръководство ва МО, навлязло във втори етап на проекта за 2,5 години упорита работа, започна всичко от първотначалните проучвания. А всичко това е струвало и пари. Ако и следващото редовно правителство подходи с такъв морал, ще бъде скандално!

 

– Сътресенията в България ще се отразят ли на българската външна политика? Преди няколко дни беше публикавана чернова на президента с набелязани основни задачи за всяко министерство от Служебния кабинет. Добре ли са избрани приоритетите на МВнР?

– Външната политика също е елемент на националната сигурност и в Стратегията впрочем на нея са отделени повече точки, отколкото на отбраната: 14 на 8. Половината от подаденото на президента като приоритети, очевидно от МВнР, не трябва да се прави в никакъв случай. Улеснен съм в отговора на този въпрос и от факта, че Българското дипломатическо дружество излезе с ясна позиция в писмо до Президента и до медиите. Затова като негов член само ще щрихирам: „Служебното правителство да не поема международни ангажименти и да се въздържа от категорични позиции по чувствителни международни въпроси, които биха обвързали следващото  правителство, избрано от легитимен парламент. Да не се прибързва със съгласуването и подписването на договори с чужди партньори в тази обстановка. Служебното правителство да направи всичко възможно за успокояване на чуждите инвеститори в страната чрез действия и гаранции за подобряване на бизнес климата в България.  Служебният кабинет да не предлага, а президентът да не издава укази за назначаване на посланици и постоянни предствители до встъпването в длъжност на правителство,  избрано от парламента след изборите.  Да не се приемат актове, които имат пряко отношение към външната политика и дипломатическата служба. Да се замрази процедурата по раздържавяването на АДИС до парламентарните избори в България.”  Аз бих бил по–конкретен: Младенов  да престане да налага на ЕС версията за „Хизбула” като терористична организация преди крайни резултати от разследването, както и да не употребява за предизборни цели лансираната промяна в политиката към Македония. Още служебният министър на външните работи би трябвало да направи нещо срещу сегашния най–нисък рейтинг за прозрачност на министерството – на 342 място сред българските държавни структури! Най–важният въпрос обаче, изработването на Външнополитическа стратегия трябва да бъде оставен за редовното правителство след изборите. Защото именно поради лиспа на такава досега управляващите не знаеха какво искат и как да го постигнат и министърът си провеждаше лична, а не държавна външна политика. Но и това не е всичко! Няма как да имаме авторитет и във външната политика, когато най–авторитетното издание за външна политика пише за нас: „В мафиотските държави като България, Гвинея, Черна гора, Миамар, Украйна и Венецуела националният интерес и интересите на организираната престъпност са тясно свързани”. Затова хората в България въстанаха срещу системата , а не само срещу сметките за ток.

 

– Но ако в Служебното правителство остане Младенов или негов съмишленик, а в отбраната – досегашен съветнк на Аню Ангелов в сянка и бивш министър, нищо от Вашите предупреждения няма да се вземат предвид.

– Това е отговорност на Президента Плевнелиев. За него това е изпит. Най–важният в кариерата му. Самиятт избор на президента, по кой път да тръгне, да се поддаде ли на натиска на премиера в оставка или да проправи път на нарастващият поток на протестиращите към смяна на статуквото  е въпрос от решаващо значение  към предстояща по–голяма  сигурност или несигурност в България! Партийното партизанстване с преназначаване на кадри от политическите кабинети с определен замисъл за блокиране на предстоящи промени и унищожаване на документи с цел укриване на неиздържани действия в защита на нечии интереси или дори с цел затрудняване на следващите управляващи лесно могат да преминат границата към престъпното и наказуемо  поведение с отражение и върху сигурността.

Сигурно и Служебното и следващото редовно правителство няма да бъдат идеални. Няма идеално правителство. За да е такова, то в неговата сила би трябвало да има толкова мъдрост, колкото сила има в мъдростта.

Колкото до новите лица, проблемът е, че в България, пък и не само тук, а и в региона на Балканите, няма изявени лидери. В нормалните страни лидерите се изграждат дълги години от партиите и се проверяват поетапно на различни постове в управлението. Склонността на премиерите да си харесат млад човек по телевизията или бъдещата здравна министърка на някакво кръстовище, както и сега– да си избереш лица от протестиращите, е опасен и авантюристичен подход.  Не че не трябва да им се осигури представителство. Ето Ви един пресен пример: един младеж, участващ в телевизионна дискусия, очевидно умеещ да говори добре, яростно защити тезата си, че искал да има право да избира ток от зелена енергия или от АЕЦ. Без да си дава сметка, че ако при алкохола може да си купи отделно бутилка уски, водка или ракия, това не е възможно с електрическия микс за масово потребление и за индустрията. Нагледахме се на калинки и на „професионалисти” даващи лимити за сърдечни инфаркти. Проблемът е, че ние имаме много подготвени, способни хора, но или те са се затворили в черупката си, или ние ги мачкаме в ъгъла и не им даваме простор за развитие. Медиите също търсят все известни лица, които ни втръснаха с изявите си, а не виждат колко много ценни и интересни лица има около нас. Старо правило за българите е, че първо ги признават в чужбина. Освен това, със завистта, оплюването и предателството България може да кандидатства за книгата на Гинес, като второто и третото е валидно не само за отделна личност, но и за държавни органи. А това отказва много хора да дадат повече от себе си за обществото, влизайки под обществения прожектор.

 

– Има ли риск протестите да излязат извън контрол, да се пролее кръв и да се установи друг режим?

– Ако протестиращите се почувстват измамени, подведени, вкарани в капан, енергията им рязко ще нарастне и от тук нататък прогнозите стават трудни. Още повече, че именно нараненото чувство за справедливост ги изкара на улицата. Увеличаване на дозата ще е фатално, защото именно на справедливостта се основава свободата им. Опасявам се, че залисаните в подготовка на избори партии, които я карат по старому, може да бъдат силно изненанадани.

Освен това, необходима е само една искра някъде в страната, жертви, пролята кръв,  за да избухне голям пожар. Дано някой не мисли да инсценира такъв. Защото може и да не овладее гражданските сблъсъци.

Обезпокоително е едно друго неизвестно в уравнението: официално не е известен потенциалът на крайни, ектремистки сили и неофашистки организации и техните международни връзки. Но ако се заловите да проучите тази тема, ще останете ужасена от фактите. А такива тенденции има поне в 7 страни в Европа, в някои от които тези неофашистки среди влизат и в парламентите.

Третият риск е в остротата на непосредствената предизборна кампания. Заявка даде самият премиер в оставка с обвинението срещу Охмед Дорган за поръчан атентат. Ако някой си мисли, че ГЕРБ си е отишъл, много се лъже. Той владее всички възможни позиции: полиция, съдебна система, специални служби, контролни и икономически лостове за натиск, дори структурата, която ще брои бюлетините. Прибавете към това милиционерският манталитет на провокации и инсценировки и тревогата е налице.

Но има и още един много важен фактор за това, как ще преминем през бурните вълни през следващите месеци: Той се крие във въпроса, как кръгът, който издигна Бойко Борисов и дърпаше конците му, ще защити жизненоважните си интереси. Защото Борисов е само подставено лице и има значение дотолкова, доколкото отклонява вниманието в шоуто.  Не гледайте как фокусникът изважда заека от шапката си, а какво прави преди това. Впрочем, този олигархичен кръг имаше за фасада една теория, която съдържаше конструктивен поглед, визия далеч напред за модернизиране на държавата и преки връзки с влиятелни външнополитически фактори,  докато марионетките на кукловодите действаха арогантно и престъпно в овладяване на всички силови и икономически лостове.

 

– Събитията в България  имат ли прилика с такива в други региони, водещи до революционни промени?

– Преувеличено би било да смятаме, че „арабската пролет” ще се повтори в „балканска пролет”. Ние сме част от едно демократично семейство, членове на ЕС и НАТО и в страните–пратньорки също протестират. Макар че в България демокрацията ни е „фасадна”, а и официалните изявления от Брюксел по повод на протестите в България както на говорителя Пиа Хансен, така и на председателя на Алианса на либералите и демократите от 22 февруари т.г. са близки в оценките си за необходимо начало на демократичен процес и предизвикателство за подобряване на демокрацията, тоест показват загриженост именно защото са виждали непълноти и застрашаване на демокрацията. А хората са изморени от държавници, чиято демокрация се изроди в политиканство. По отношение на т.н. „мека диктатура” пък, всеизвестно е, че ни слагаха в тройката Унгария–Румъния–България, в която имаше такива тенденции.

Проблемът е, че паралелно със събитията н Северна Африка и Близкия Изток протича и краха на неолибералния модел на световната икономика. Преходът към нови форми, които да променят същността на сбърканата система ще поражда много рискове. А този период на преход ще продлъжи може би 7–8 години, няма да стане за месеци или 1–2 години.

Въпросът Ви има обаче известно основание. Когато нашият Център за стратегически изледвания  представи на 21 април 2011 год. доклада си за събитията в Северна Африка и Близкия Изток, ние не пожелахме да включим някои оценки, че т.н. „арабска пролет” можела да се прояви и в други региони между които и Балканите. Но ако днес сравним 7–те причини за събитията там, 4 от тях съвпадат с оценки и за нашия регион: на първо място тогава посочихме социално–икономически причини /спекулации с цените на захрата и др. стоки/, второ– безпрецедентното разпространение на корупцията и грабеж от управляващи прослойки; трето – възмущение и недоволство от фалшификации и манипулации включително на избори; четвърто– разочарование от невъзможността да се постигне жизнения стандарт на Европа и нарушеното чувство за справедливост и преливане границата на търпимостта главно сред младите хора. Всички тези 4 причини да Ви напомнят за нещо? Оскърбеното търпение по правило се превръща в яростен гняв. Арогантността на управляващите ражда същото. Това става днес и в България. /Останалите 3 причини остават характерни само за Северна Африка и Близкия Изток– те са от демографски характер, неуспешната политика на Запада в Близкия Изток и загубените войни  и лишаване от елементарни демократични права./

Днес ставаме свидетели на призиви на хърватски граждани да последват примера на протестиращите българи. В Босна и Херцеговина и в Сърбия заявяват „една и съща банда ни управлява повече от 20 години, краде и плячкосва. Българите изпревариха всички ни.”

В Тунис се запали един младеж и отприщи процеси в целия регион. В България за кратко време се запалиха трима. Чуха се закани и от още двама. Не се знае какво ще се случи от тук нататък. Но и през 2011 г. предупредихме и се оказахме прави, че „арабската пролет” ще бъде открадната и на искрените, емоцианални и ентусиазирани египетски младежи ще им остане само романтичния спомен от площадите. Дано това не се повтори и тук, в България.

Освен това на Балканите има и тревожни тенденции. Вижте какво става в Македония. Албанският фактор ще играе важна роля в близко бъдеще. Вижте Косово и трудните разговори със Сърбия. Какво да кажем за последното изявление на Бериша за Велика Албания, на което Брюксел реагира остро. Затова България трябва да остане сктабилизиращ фактор на Балканите, а не да я взривяваме отвътре.

 

– Какво бихте пожелали на протестиращите и на политическите партии преди изборите?

– Протестиращите и най–вече младите имат шанса да опровергаят думите на един бивш премиер за чипа на българина и на бодигарда му и следващ премиер за „лошия мат,рял, да опровергаят дори Бърнард Шоу, че демокрацията не може да се издигне над нивото на този човешки материал, от който са направени избирателите.

А на партиите нека кажем само едно: По време на предизборна борба е опасно да говориш неща, които избирателите могат да запомнят.

 

– Благодаря Ви за това интервю!