Какви са причините, чия е вината и защо са такива реакциите  на провала „Шенген"

Симеон Николов

Отлагането на решението за приемане на България и Румъния в Шенген на срещата на министрите на вътрешните работи от ЕС не беше изненада, защото имаше поредица от предупреждения от ключови фигури в Европа, а и последният доклад за напредък беше доста суров. Анализът на причините за това обаче, съвсем не се налага от абсолютно циничното и неморално обяснение на премиера и министъра на вътрешните работи за вина на протестиращите! То не заслужава и внимание, освен като обида към интелекта на българите и към партньорите ни в Европа, които виждат в ставащото у нас проява на демократични процеси, а не причини за изолирането ни от Шенген.

Отговорни държавници би трябвало да могат да обяснят действителните причини за това, че предложение за приемането ни в Шенген все още не може дори да бъде внесено, както и да заявят ясни позиции както за вината на ЕС, така и за вината на българското правителство.

Ако погледнем на ставащото в по–широк план, радикализирането на позицията на някои европейски страни е отражение на тенденцията „Европа на две и  повече скорости”, изразяваща се в стремежа към определянето на развитието на отделни общностни политики и инструменти като Еврозоната, Шенген и други. Мотивите за това естествено са в по–активната защита на интересите на по–големите страни, които се реализират вече в конкретни планове. Тези стремежи се наслагват и върху появилите се напоследък изявления срещу по–нататъшното разширяване на ЕС, посочвайки като грешка „прибързаното приемане на България и Румъния”. Всичко това обаче крие опасността от увеличаване на евроскептицизма на Балканите. Това извежда въпроса за сценарий, при който Балканите биха могли да се превърнат в буфер или по–точно в гето на Европа.

Вторият съществен момент е съчетание от икономически трудности, предстоящи избори в някои западноевропейски страни, местни и парламентарни, нарастването на имиграционната вълна от Юг, политизирането на проблемите с имигрантите, тенденциите към засилване на дясноекстремистки и антиимигрантскси сили. Безработните в Западна Европа са 18,8 милиона, а икономическите показатели са по–лоши от очакваните– 0,6 до 1,3 ръст на БВП.

На трето място като катализатор за липсата на резултат на последното заседание на министрите на вътрешните работи на страните от ЕС е раздразнението, което българският външен министър предизвика в Европа, като зад гърба й, без да се съобразява с изискванията за съвместно формулиране на Общата външна политика на Съюза, пое политическата поръчка да представи „Хизбула” като поръчител на атентата в Бургас без категорични или с предоставени от други манипулирани доказателства, изостряйки разногласията между Европа и САЩ, затруднявайки бъдеща политика на Брюксел в Близкия Изток и т.н.  Въпреки общо взето добрите евроатлантически отношения, в западноевропейски страни като Франция и Германия някои въпроси на отношенията със САЩ са изключително чувствителни. Освен това, България не може да си позволява толкова рязко да наруши баланса САЩ–ЕС–Русия и токова демонстративно да застане на единия полюс. Промяната на позициите така изведнъж на 7 страни, докато преди година и половина бе само една, не може да не прави впечатление.

В създалата се ситуация трябваше ясно да се посочи и моралната вина, която носи ЕС за отлагане на приемането ни в Шенген, но и вината на българското правителство.

Срещу мотивите на седем страни–членки от ЕС имаше критика както от ЕК, така и от ЕП в наша защита. Вместо ние обаче да проявим настъпателност, в деня на срещата западногермански институт за политика и икономика посочи в анализа си, че западноевропейските фирми „от една страна се възползват от големите предимства– изключително изгодни цени на труда и ниски данъци, а от друга страна спират прогонените именно от ниските доходи българи и румънци." Това е меко казано неморално, твърдят от немският институт. Същевременно „изсмукват” подготвени с наш финансов ресурс специалисти. България скоро може да остане без лекари в някои области на медицинското обсклужване.

Страните, които ни блокират за Шенген са сред тези, с които имаме сравнително висок стокообмен, но забележете: някои от тях надвишават двойно повече вноса в България, отколокото внос от нашата страна /например Холандия– 1,37 млрд срещу 701 млн лева/. Т.е. ясно е кой печели и кой губи.

На второ място трябваше да изтъкнем неоспоримия факт на преекспониране на проблема с имигрантите от България и Румъния. В Германия бе даден приз „Антистатистика на месеца” на така наречения проблем с „миграцията по бедност”.

Освен това, ЕС допуска голяма гешка, като не разбира, че ромският проблем, който е в основата на сегашните трудности и предизвика всъщност задържането ни за Шенген, е и европейски въпрос, а не само проблем на страните, от които идват ромите в Западна Европа. Прави впечатление, че политиците, които взеха отношение във връзка с това заседание на министрите на вътрешните работи, използваха завоалирани изрази като „потоци от бедни имигранти”, но не назоваха нито веднъж думата „ромски” . В Европа живеят 11 милиона роми, а в България само 325 000. Просто няма как да излезе сметката от 150 000 регистрирани новодошли роми в Германия през 2011 плюс 88 000 през 2012 и „очаквани” още 300 000 през 2013 г. роми. Ромските райни в България щяха да бъдат вече обезлюдени!

Има известна доза бюрократичен подход с приемането на рамков документ с изискването до края на 2011 г. страните–членки да приемат национални  стратегии за интеграция на ромите до 2020 год.. Народното събрание на България прие такава на 01. 02.2012 година, само че единствено със стратегии и документи такива въпроси не се решават. Необходими са решителни и дългосрочни действия. А по–богатите страни биха постъпили далновидно, ако помогнеха финансово за повишаване на жизненото равнище в страните, като така  отстранят една от основните причини за емиграране от тях.

Накрая, трябваше да бъде заявено ясно, в какво се състои нашата вина да бъдем  оставени извън Шенген.

Първо, политиците ни през годините след приемането ни в ЕС сякаш не разбираха къде сме и как функционират механизмите на ЕС. А то е място, където се отстояват интереси, извоюват се предимства, а не е гише за социални  помощи и финансиране на магистрали. Сбъркан е и  демонстрираният ни мотив и немският вътрешен министър ясно го каза, но нашите коментатори удобно го пропуснаха: „Призовавам двете държави да не разглеждат влизането н Шенген като въпрос на престиж. Това няма нищо общо с престижа на една страна, а със сигурността на нашите граждани. Тук не може да има компромиси!” Да не говорим за споделянето на общи ценности и наивно да си мислим, че като вицепремиерът ни демонстративно прави заявки за подчиняване на съдебната система, в Брюксел не го забелязват.

Поведението на управляващите в България доведе до втвърдяване на холандската позиция през 2011 год. Нека си спомним пълната пасивност на МВнР с презумцията, че вичко се свежда до технически критерий, които изпълнява МВР. Нека си спомним репликата на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов в Брюксел, че не сме били готови  за приемане в ЕС, за кандидат–президента Плевнелиев, който преиначи думите на холандския посланик, заканите на външния министър Младенов, че щял да наложи вето на шенгенското законодатество и т.н.

Второ, основните причини за провала на политиката ни по Шенген са две:

– Сбърканата политика на управляващите досега правителства без приоритети в икономиката, която не ни остави дейности и производства с добавена стойност, наукоемко и високотехнологично производство, вследствие на което доходите в България останаха най–ниските в Европа. Без преодоляването на тези ниски доходи емигрантските потоци към по–богатите страни ще продължат.

– Ромските проблеми, които вместо да бъдат решавани дългосрочно, все повече се задълбочаваха. В момента само 19,35% от всичките 325 343 роми имат работа. А по данни на Световната банка, ако теоретично работеха всички роми, щяхме да имаме 500 милиона годишно допълнителен приход в държавата.

На трето място не може да не отбележим, че в случая съвпадна външния и вътрешния натиск, а Брюксел наистина няма механизъм за по–нататъшно въздействие и контрол. Корупцията обаче, не е явление, което напълно и от днес за утре да бъде изкоренено. Трябва по–често да напомняме на партньорите си от стара Европа и за техните проблеми. Румъния може би имаше това предвид, когато заяви: „По–добре Германия да беше си замълчала.”, защото когато бяха премахнати визите за Българя, Румъния остана  с визов режим. Букурещ реагира с инициатива за подмяна на паспортите. Без търг това бе възложено на германо–френския концерн EADS, а само няколко дни след това Германия премахна визите и за румънците. Търговия или корупция? И двете са неморални.

Каква е перспективата? Очевидно е, че основните причини могат да се решат само в дългосрочен план. Надделяването на политическите мотиви над техническите изисквания за Шенген увеличават риска да не бъдем приети в скоро бъдеще. Има голяма доза истина и в това, че ако сега бяхме влезли в Шенген, неминуемо щяхме да имаме проблеми в борбата с престъпността, контрола, новите отговорности. Приемането ни не може да бъде решено до края на годината, защото Холандия изрично поиска да види два положителни доклада за напредък.

Следващите председателстващи ЕС са Гърция от 01 януари 2014 год. и Италия от 01. юли 2014 год. И двете страни имат проблеми с имигрантите от Северна Африка и Близкия Изток.

Но докато тези дни коментирахме причините за отлагане и перспективите за приемане, пропуснахме сякаш нещо много по–важно: тенденцията  за ограничаване на свободата на движение на граждани от съюза, чийто инициатор е Великобритания. Реална е опасността 01 януари 2014 като срок за отваряне на пазара на работна ръка да бъде отложен.