ДЕКЛАРАЦИЯ

на Българското дипломатическо дружество по неговото участие и дейността на Изборния борд

На заседание на Изборния борд към правителството на 22 05 2013 год. представителят на Българското дипломатическо дружество /БДД/ изложи следните изводи и констатации по отношение на неговото участие в Изборния борд и дейността на Борда като цяло.

С включването си в Борда, БДД имаше за цел да сподели своят опит и експертиза главно по организацията на изборите в чужбина, да се опита да предпази органите, отговарящи за подготовката и организацията на изборния процес, от слабости, пропуски и измами, които са нежелателни и биха опорочили изборите. В хода на работата ни се стремяхме своевременно да информираме останалите членове на Борда за резултата от взаимодействието ни с МВнР. Нашата оценка за тази дейност като цяло е позитивна. В същото време искаме да обърнем внимание на следните допуснати пропуски и нарушения, които следва да се имат предвид и по възможност да бъдат избегнати в бъдеще:

·       Допуснато бе „ограничително” тълкуване на положенията в изборния закон и много български граждани в чужбина не можаха да гласуват. (Става дума преди всичко за приетото от ЦИК в последния момент изискване всяко заявление за гласуване да бъде подавано в отделен плик; тук също следва да се отбележи и решението на ЦИК за електронното подаване на заявления на специално качения в интернет формуляр на ЦИК – това решение също бе прието на един сравнително късен етап от подготовката за изборите, след като вече до посолствата имаше подадени голям брой заявления по интернет и се наложи хората да пускат повторно заявления);

· Според нас има необходимост и от корекции в нормативната база по отношение гласуването в чужбина, особено свързана с изискването за 1000 заявления за отваряне на втора секция в населено място; това условие е „отказващо” и създава проблеми в големите градове в Европа и САЩ (пример – Лондон); участието в изборите е ключов елемент от връзката на българите в чужбина с родината и условията следва максимално да го стимулират – включително и чрез използване на съвременните технологии;

· Като слабост /особено по отношение гласуването в Турция/ може да се посочи и не добре разчетеното време за обработка на бюлетините и особено на протоколите, в резултат на което изпращането им в ЦИК бе забавено значително и в много случаи се наложи те да бъдат окончателно доработвани след 7:00 ч. на следващия ден – понеделник, когато много секции следваше да бъдат закрити поради започване на учебните часове в училищата, където бяха разположени;

·     Не бяха качени в Интернет своевременно и протоколите с резултатите от изборите в чужбина, очевидно поради забавеното им изпращане в ЦИК;

· Допуснати бяха и грешки във вписванията/отписванията на българските граждани в протоколите, както в страната, така и в чужбина.

· В контекста на разразилия се скандал с отпечатването на бюлетините, като нарушение на избирателния закон може да се отбележи и факта с поръчаното необосновано голямо количество бюлетини в МВнР, което надхвърля значително регламента за съответствие на броя на изпратените бюлетини с броя на заявленията за гласуване плюс резерв от 10 %. При това значително количество бюлетини бяха оставени за съхранение в МВнР, без да се спазят изискванията за запечатване на съответните помещения.

По отношение на дейността на Борда като цяло нашите изводи са следните:

• Да, Бордът извърши полезна работа. Обсъдени бяха „тесните места” в организацията на изборите, подадени бяха сигнали за различни схеми за нарушения на изборния процес. Надяваме се, че успяхме да подпомогнем правителството, особено колегите, които работеха на терен, за своевременно отстраняване на някои недостатъци в подготовката и организацията на изборите. Но, тук трябва да се подчертае, че за съжаление взаимодействие с ЦИК до голяма степен не се реализира, а голяма част от въпросите се отнасяха до тях. Институциите трябва да си дават сметка, че с надменност към гражданите, никога няма да постигнат желаните от тях резултати. Но, поради липсата на регламент за отношенията между Борда и институциите, препоръките стигаха трудно или въобще не достигаха до съответните органи и организации.

• Да, Бордът работеше прозрачно. Неговите заседания се предаваха директно по Интернет. Но, вероятно отново предвид липсата на регламентирано място на тази нова структура в схемата на изборите, идеите и предложенията, сигналите и предупрежденията не бяха тема на българските медии, на българското общество;

• Да, Бордът не оправда докрай надеждите на българските граждани. Напомням, че той бе създаден като резултат от протестите срещу политическата система, взели живота на 7 души. Но, това не трябва да става повод за безпочвени критики към тази млада структура. Според нас, положено бе едно добро начало, което трябва да се стимулира, да се развива към следващите избори.

Основната препоръка на БДД е следната: необходимо е да се регламентира дейността на Изборния борд като част от подготовката и провеждането на избори в Република България. Втората препоръка е да се остави отворения/открития характер на тази нова структура. С други думи, ако Бордът се свиква и в бъдеще, всяка неправителствена организация да има достъп до и да участва в заседанията и дейността на Борда.

Следват и две практически препоръки. Според БДД, трябва да се обобщи дейността на Борда по време на тези избори, да се посочат позитивите и грешките, като материалът се представи на Народното събрание. Бордът би могъл също да участва като консултативен орган в процеса на усъвършенстване на изборното законодателство с цел увеличаване на прозрачността, ограничаване на възможностите за подмяна на вота и отразяването на препоръките на международните наблюдатели.