Десет риска от втория ешалон за новите управляващи Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 30 Май 2013 17:02

Десет риска от втория ешалон за новите управляващи

Симеон Николов

Освен фундаменталните рискове за новото правителство, произтичащи от сринатите държавност и икономика, или от съотношението на силите в парламента, които са предмет на коментари от политическите анализатори, има и редица други от чисто практическо естество.

1. Акцентът, който поставят някои наблюдатели върху прогнозите си, че този кабинет ще има кратък живот, оказва негативно влияние върху:

– мотивацията на служителите в държавните ведомства като цяло и на една малка част от администрацията, която при такива промени винаги прави опити да саботира новите неща;

– подкопава основната задача на дошлите на власт за възстановяване на доверието на обществото като цяло.

 

2. Абсолютно погрешният аргумент на някои анализатори и коментатори, че новото правителство има „широка партийна подкрепа”, защото сред министрите има няколко фигури с определена различна политическа ориентация, допринася за неверни изводи и очаквания. Присъствието на такива лица въобще не означава, че съответните партии подкрепят правителството! Друг е въпросът, дали и защо изборът на такива хора се е оказал по–приемлив от избора на други, попадащи под съмнението, че са или са били близко до Георги Първанов. Неадекватните въпроси на журналисти, а на какъв принцип ще се подбират зам.министрите, когато ясно бе заявено, че програмното правителство се ръководи от екпертността, а не от партийната принадлежност. По–правилно би било да се следи за спазване на този принцип, както и за неписаното правило дали е удобен или неудобен и за кого съответният кандидат, независимо от експретизата му. По–важно е да се види, дали няма да се възстановят някои лобита, не само в икономическата сфера, а и в някои български служби за сигурност.

 

3. Съветите на партийни функционери от двете политически сили и присламчилите се към новите министри „експерти”, които не могат да надскочат тяснопартийни или лични интереси, в отделни случаи придобиват краен характер и възприемането им от новото ръководство на съответното ведомство може до доведе до дългосрочни рискови и неефективни ситуации вследствие на:

– прибързана реакция в посока на решения, обосновани на недостатъчна опозиционна досега информираност, а не на обективна и дистанцирана преценка;

– спиране на започнати вече проекти от национално значение; Тежко й на държавата, ако всяко министерство започне да пише една година пак стратегии, втора година да започва отначало „проучвателния етап” на проекта, трета година „технико–икономическата обосновка” /например в МО за „Многоцелевия изтебител”, етапи завършени още при Тройната коалиция/, а след изтичане на мандата, следващото правителство за започне отначало и така до края на света.

– сковаността на служителите, които бавят участия в Закона за обществени поръчки от страх да не „сбъркат” и бъдат обвинени в „корупция”;

досадният натиск от фирмите–скакалци, които са търсили винаги да бъдат в тесни отношения с всяка нова власт;

– прибързани кадрови решения, както и забавяне на такива по отношение на очевидно

некомпетентни, партийно назначени кадри.

– вълната от ходатайства, която ще последва за назначаване на „нашето момче” и т.н.

 

4. Склонността на бивши и сегашни управляващи към сляпо съобразяване с изискванията на ЕС или търсене на оправдание в тях, вместо той да е място, където се отстояват и извоюват интереси:

– например, една от последните 7 препоръки на ЕС от тези дни, за постепенно отпадане на ранното пенсиониране, което обаче в български условия при най–ниската продължителност на живота и като най–бедна страна, може да се коментира в друга светлина;

– същевременно, препоръката по–възрастните да остават по–дълго на пазара на труда, дават аргумент за оставането на така силно критикуваните пенсионирани военни в МО, защото би било глупаво и безотговорно за места, изискващи натрупана експертиза именно от такива хора, да ги уволняваш и назначаваш калинки или тепърва обучаваш цивилни;

– „Шенген”? Та той сега не ни е необходим и дори е противопоказен на този етап.

залезът на неолибералния модел и неясни позиции относно степента на намеса на държавата и защита на интересите на хората. Неяснотата винаги се отразява и на инвестиционната– и бизнес– сигурност. Обезпокоително е мълчанието по проблема за откриване на нови производства и концентриране на вниманието отново върху събираемостта на данъците, затягане на режими, контрол и т.н., безспорно необходими, но недостатъчни условия.

 

5. Липсата на финансов ресурс за да стартират промените в много от набелязаните направления, което неизбежно води до отлагане във времето. Това ще дава и натрупва аргументи срещу управляващите.

 

6 . Несъвместимостта между психологическият натиск за бързи резултати с цел осигуряване жизнено важната обществена подкрепа и оцеляване на правителството и от друга страна консервативния и неподдаващ се на бързи промени живот на много установени практики и нормативи:

– Не ефективното изразходване на финансовите средства /например в МВР и МО/;

– Реално налагане на нови приоритети, чрез които се постига желаната цел, като например научните изследвания, финансирането и връзката им с бизнеса и др.

 

7. Дистанцията между донякъде популистки заявления от предизборната кампания и съпричастност с гражданските движения и протестиращите и реалната отдалеченост на управляващите от тях. Продължават да се цитират организации, които имали „експертен капацитет”, което крие опасността да се остане в същото русло на досегашния „диалог”, вместо да се търси широко отваряне към НПО и науката.

Твърде бързо прозвучалите сигнали, че под предлог на отказ от реваншизъм, няма да се ревизира предишното управление, а ще се анализира само състоянието на отделните министерства, опасно докосват оголения нерв на чувството за справедливост в средностатистическия гражданин. От това логично ще се родят конспиративни теории за договорки. Хората не вярват дори в справедливия изход след сваляне имунитета на Цв.Цветанов.

 

8. Огромната пропаст между интелигентния и професионален подход на един безспорно високоекспертен състав на кабинета и наслоените в обществото радикални настроения, отрицание на всичко и всеки, нереалистични искания, отсъствие на готовност за даване на шанс на избраните, липса дори на достатъчно демократична култура и на способност за преценка какво искаме и колко ще ни струва то. Всичко това, тази незрялост на гражданското общество, обяснява:

възможностите за широко отваряне на полето за манипулиране на гражданите от недобросъвестни и безотговорни политически сили;

– безкритичното възприемане на случващото се, като например неадекватното поведение на бившия министър на вътрешните работи от трибуната на НС, заплашвайки с „профили” новите министри и техните „връзки” в миналото. Късата памет– а имало ли е паралелно МВР– също допринася за това.

 

9. Опозицията разполага със свои хора по места, от които образно казано, само с натискане на едно копче или властови, финансови и др. лостове може да срине усилията на новите управляващи в много направления и в провинцията. Обществено недоволство може да избухне много лесно, а няма съмнение, кой ще го оглави и използва или дори инсценира.

 

10. Опозиционният вече ГЕРБ се нуждае от профилиране, но за съжаление няма да го насочи към експертно такова, а най–вероятно ще включва и връщане към примитивна, останала в миналото антикомунистимческа риторика. За това представителите на управляващото мнозинство не могат вече да коментират например въпроса за досиетата на база „лош и добър”, „доносник или работил за държавата”, а трябва „да пипнат” сърцевината на проблема: фалшифицирания закон, прикрлил истинските виновници и извел на преден план и набедил хора, които нямат нищо общо нито с репресии, нито с доноси. Това обаче ще изисква признание на партии и народни представители, които са злоупотребили с абсолютно порочния член на Конституцията, защищаващ депутатите от отговорност, поради което са си позволили грубо да нарушат човешки права и внесат дългогодишно напрежение в обществото, бягайки от страха  да не бъде забранена  и преследвана партията им и създавайки инструмент за междупартийни пасианси и отстрелвания. Такъв подход би показал и на президента Плевнелиев юридически неопрваданата му реакция от 30 май по този въпрос на журналистите. Защото, както пише  посланик Петър Воденски в книгата си „А иначе дипломацията е сериозен занаят” – „ .....и в Османската империя навремето е имало един перфектен закон, а поп Кръстю взел, че го изпълнил перфектно и предал Васил Левски на турците!”

Поради главоломното натрупване на много фундаментални и второстепенни рискове пред управлението на България, щеше да бъде добър знак, ако тримата президенти, а защо не и действащият такъв, бяха излезли с обща инициатива, целяща успокояване, изясняване и защитаване на пътя без алтернатива в днешната ситуация. Защото отделно един от друг те заявяват много верни и понякога мъдри препоръки /последният пример– интервюто с Петър Стоянов от 30 май, преди това с Георги Първанов и т.н./, но те биха имали по–голяма въздействаща сила, ако обединят посланията си.