Шистовият газ – за и против Печат
Автор Експерт   
Сряда, 05 Юни 2013 19:05

 

Шистовият газ– за и против


Новият министър на околната среда Искра Михайлова разбуни отново духовете по въпроса за проучване за наличие на шистов газ в България. Внимателният прочит всъщност показва, че тя се застъпва за екооценка след която да се отговаря с «да» или «не» за даден проект. Освен това очевидно ясно съзнава, че малката ни и гъсто населена територия, както и ниските подпочвени води правят малко вероятно да се стигне до съгласие по този оспорван въпрос. Забраната бе въведена от предишния парламент под натиск от протести в цялата страна, след като стана ясно, че предишното правителство е на път да разреши на американската компания „Шеврон“ да проучва за залежи на шистов газ край Нови Пазар. След това изявление последваха протести във Варна. Българските природозащитници подкрепиха протестите на румънските си съмишленици срещу допускане на Шеврон в Румъния.

Предлагаме ви анализа на д–р Кр. Христов, защитник на тезата «за» шистовия газ, въпреки несъгласието ни с приложимостта на идеята в български условия, защото изхождаме от разбирането, че трябва да познаваме аргументите и на опонентите си и защото рядко се срещат толкова всеобхватни коментари с определена познавателна стойност и впечатляващ списък на литературни източници, независимо от неодобрението ни на крайните изводи от тях. Молим за извинение, че по технически причини не публикуваме снимките и графиките към анализа. След този материал ще публикуваме тезите против използването на технологиите за добиване на шистов газ, особено в плодородната и жизневажна за страната ни Добруджа.


Шистовият газ променя хода на геополитиката в световен мащаб и поставя началото на нов етап в развитието на енергетиката ктуален вариант към 9 май, 2013г.)

Автор: д-р инж. Кр. Христов - експерт по проблемите на природния газ

e-mail: waterpetrogas@abv.bg; т/ф за справки: 02/868-01-48;


Първият промишлен приток на шистов газ с търговска стойност е получен през 1821г. в шистовото находище Fredonia,щата Ню Йорк, САЩ, но много скоро добивът е преустановен поради откриването на по-рентабилни находища на конвенционален природен газ.По химичен състав няма никаква разлика между шистовия газ и т.нар. конвенционален природен газ. Разликата е условна, тъй като шистовият газ е натрупан и съхранен в геоложка формация,изградена от шисти, докато конвенционалният природен газ е натрупан и съхранен в голямо разнообразие от геоложки формации, изградени от варовици, доломити, пясъчници.В тях по естествен път са възникнали пукнатини, даващи път на газовия поток от пласта към сондажите.

Предпоставките за развитието на проучванията за добива на шистов газ имат икономически и технологичен характер. В резултат на техническия прогрес в технологията на сондирането възниква и се развива направление за изграждане на проучвателни и

експлоатационни сондажи за добив на нефт и газ. Профилът на сондажите се състои от вертикална част и хоризонтална отсечка, от една страна, а от друга - развива се технологията за хидравлично разкъсване (Hydraulic fracturing) на продуктивния хоризонт.

Изграждането на сондажи за добив на шистов газ започва експериментално в САЩ през 1950г. Но едва през 70-те години на миналия век настъпва периодът на тяхното строителство в промишлени мащаби, и то след усвояване технологията за хидравлично разкъсване на продуктивния хоризонт,изграден от скали със слаба проницаемост ( фиг. 1).

Определен принос за усвояване технологията на изграждане на сондажи с комбиниран профил: вертикална част и хоризонтална отсечка, има американският изследовател D.R. Holbert със своята монография “Method of Drilling a Curved Bore, Patent №3,398,804”, а технологията за хидравлично разкъсване на скали със слаба проницаемост е разработена от американските изследователи G.C.Howard и C.R. Fast в тяхната монография “Hyrdraulic fracturing, monograph seriesSPE, Richardson, 1970.

Първоначално изграждането на експлоатационни сондажи с профил, състоящ се от вертикална част и хоризонтална отсечка, се прилага за добив на нефт и газ в конвенционални находища на газ, но с използване на технологията за хидравлично разкъсване на пласта в плътни и слабо проницаеми скали. Впоследствие за добив на шистов газ след изграждане на сондажите с комбиниран профил задължително се използва технологията хидравлично разкъсване на скалите в проуктивния хоризонт.Пионери в проучванията за добив на шистов газ са американските компании “Halliburton” и “Chevron Corp”. Те проектират и изграждат проучвателни и експлоатационни сондажи най-напред в находище на шистов газ Barnett в Централен Тексас, а по-късно в Haynesville-Bossier, Marcellus, Woodford, Fayetteville, Montney и други, показани на фиг.3

От диаграмата на фиг.4 ясно може да се установи, че досега най-активен е добивът от шистовото находище Barnett, следвано от Haynesville, Monteney, Fayetteville, Marcellus, Woodford и други. Но в перспектива ще настъпи разместване ролята на находищата. Най-вероятно водеща позиция на шистовите находища ще има Marcellus, което обхваща по-голямата част от Пенсилвания и Западна

Вирджиния, както и части от Ню Йорк и Охайо. Развитието на проучванията за добив на шистов газ по отделни находища и в сумарни количества до 2018г. е

Мащабното проучване за добив на шистов газ доведе до рязка промяна на пазарния дял на енергийните източници, участващи в газовия пазар на САЩ. Например добивът на шистов газ от 0,118 трилиона куб.метра през 2000 г. се увеличава до 1,45 трилиона куб.метра през 2010г.,което представлява 23% от целия добив на газ.

По прогнозни данни към 2035г. се очаква добивът на шистов газ да достигне до 50% от общия добив на природен газ в САЩ(виж фиг.5).

Но едновременно с мащабното развитие на проучванията за добив на шистов газ в САЩ има единични случаи,в които то е временно преустановено. Временната забрана се отнася за част от шистовото находище Marcellus, намиращо се под самия мегаполис Ню Йорк. Находището на шистов газ там е уникално и няма нищо странно, че има временна забрана до разработване на по-строги правила за работа в градски условия. Това е причината главният прокурор на Ню Йорк Ерик Шнайдерман на 8 август 2011г. да изпрати призовки до Corp с разпореждане да подготвят в определен срок нови правила с допълнителни мерки за безопасна работа в градски условия на територията на Ню Йорк. Във формулярите на тези компании се изисква подробна информация за конструкцията на сондажите, продължителността на работата и предложение за минимален брой сондажи. След одобряване на предложените правила за безопасна работа компаниите ще получат разрешение за проучвания за добив на шистов газ на територията на Ню Йорк. Тази мярка на главния прокурор е навременна и напълно обоснована,защото изискванията за по-голям контрол при работа в градски условия трябва да бъдат изключително строги. Същото е направил и губернаторът на Ню Йорк Андрю Сиото, който по време на предизборната си кампания миналата година заявява, че сондирането ще създаде работни места, но само ако е безопасно.В момента на встъпването си в длъжност през януари 2011г. той предприема решителни мерки да подтикне институциите,изпълняващи екологичния преглед по новите правила, да извършат своята работа. Но това не означава, че в САЩ има повсеместна тенденция за ограничаване и намаляване обема на проучванията за добив на шистов газ. Темповете на проучванията в находищата Barnett, Haynesville, Monteney,Fayettеville и други непрекъснато нарастват, както са показани на фиг.5.

А за темповете на нарастване на добива от шистовото находище Marcellus под мегаполиса Ню Йорк след отмяна на временната забрана към написаното на стр.3 трябва да се добави,че от 14% пазарен дял през 2009г. се очаква добивът на шистов газ към 2035г. да нарасне до 30% спрямо общия добив от другите шистови находища.

Интензивното развитие на проучванията за шистов газ е свързано с изразходване на многократно по-големи количества вода в сравнение с проучванията за конвенционален природен газ. Така е, защото добивът на шистов газ е

предшестван от хидроразрив на продуктивния хоризонт, а хидроразривът изисква разход на хидравлична смес от 10-15 хил.куб. метра вода, пясък и отровни химикали. Съотношението им е около 99% вода, 0,5% пясък и 0,5% химикали. След приключване на технологичния процес обратно на повърхността се изтласкват отпадни води с 40-50% отровни химикали спрямо използваните за хидроразривното разкъсване на шистовия хоризонт. Изхвърлените отпадни води се съхраняват в открити басейни, наречени депа за временно съхраняване. Изискванията за опазване на околната среда и грунтовите води в района на сондажната площадка са наложили най-различни методи за обработка на отпадните води. В зависимост от общата концентрация на твърди частици са разработени различни методи,в т.ч.чрез мембранно третиране,чрез обратна осмоза и чрез мобилна дестилационна система.

На фиг.6. е показан общ изглед на мобилна дестилационна система MoVap. Резултатите от досегашната практика са впечатляващи, тъй като се постига ефект в две направления: от една страна, се съкращават разходите на количествата вода, тъй като тя може да се използва повторно,от друга страна, се гарантира опазването на околната среда и на повърхностните води от замърсяване.

Почти успоредно с развитието на проучванията за добива на шистов газ в САЩ, макар и в по-малки мащаби, успешно се развиват проучванията и в Канада. Въпреки че Канада е един от основните производители и износители на конвенционален природен газ, през последните години страната все повече се насочва към развитие на газовата промишленост с помощта на некон-венционален ресурс като добив на шистов газ. Това до голяма степен обяснява положението, при което от една страна, производството на газ от конвенционални газови находища е достигнало своя връх, а от друга- че по прогнозни изчисления Канада разполага със значителни количества шистов газ. Така че канадската газова промишленост в момента е в процес на трансформация (подобно на тази в САЩ) чрез увеличаване на пазарния дял на шистовия газ. Въпреки че мащабен добив на шистов газ все още не е достигнат това може да се случи в следващите няколко години. Най-значимите находища на шистов газ в Канада се намират в провинция в северозападна част на Британска Колумбия, а други - в Алберта, Онтарио и Квебек. За сега най-напреднала в добива на шистов газ е провинция Алберта. Поради благоприятни геоложки условия по-голямата част от добива на шистов газ в Алберта се постига изключително с вертикални сондажи, а само една малка част от сондажите са изградени с комбиниран профил - вертикална част и хоризонтална отсечка. Но независимо от факта, че добивът на шистов газ се основава най-вече на вертикални сондажи, в Алберта е натрупан голям опит в добиването на шистов газ и от сондажи с комбиниран профил - вертикална част и хоризонтална отсечка. Дължи се на факта, че в Алберта технологията е въведена преди 50 години и сондажите с хидравлично разкъсване на шистовия хоризонт са 167 000. При натрупания голям опит са създадени единно законодателство и правила, с които са регламентирани всички възможности за опазване на околната среда, изисквания за безопасно депониране на отпадъчните води и химикали, които са използвани при хидравличното разкъсване на шистовия хоризонт. Някои от замърсените течности се съхраняват в утаители на площадката, където е изграден експлоатационният сондаж, а други , които не могат да бъдат обработени и рециклирани, се нагнетяват в одобрени за целта сондажи, дълбоко под повърхността, за трайно обезвреждане.

В провинция Алберта проучвателната дейност се извършва от компанията Nexen Inc (NXYT) в партньорство с Marathon Oil MRO. Но развитието на тази дейност за добив на шистов газ чрез хидравлично разкъсване на продуктивния хоризонт в провинция Алберта не е характерно за всички провинции в Канада. На 8 март 2011г. провинциалното правителство на Квебек обявява временен мораториум върху използването на тази технология при добива на шистов газ. Причините за това могат да бъдат две: от една страна, компанията, която извършва проучвателната дейност, при изпълнение на мероприятия за опазване на околната среда, е допуснала грешки, а от друга - недостатъчната разяснителна дейност сред местното население за разработените ефективни методи за опазване на околната среда. По този повод министърът на околната среда на Канада потвърдждава, че решението на провинциалното правителство на Квебек е правилно.Той препоръчва на съответните инстанции комплексно да обследват работата на фирмите, изпълнители на проучвателната дейност,с цел да се установи има ли нарушения при изпълнението на изискванията за опазване на околната среда.

Успешното развитие на технологията за проучване и добив на шистов газ в САЩ е първопричина за проявен интерес от много страни в света, в които са установени достатъчно големи запаси. По предварително проучване на ОВОС (САЩ) в тази група влизат страни , които сега са енергийно зависими от Русия, Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Венецуела, Алжир, Либия. Това са Китай, Канада, Австралия, Аржентина, Германия, Полша, Украйна, Великобритания, Австрия, Унгария, Румъния и България.

Големият недостиг на енергия в Австралия напоследък дава силен тласък за започване на проучвания за шистов газ в басейните Cooper Part, Beetaloo, Eromanda, Куинсланд и Джорджина. Предпоставките са две: огромните запаси от порядъка на 11.2 трилиона куб.метра шистов газ и големият внос на природен газ, който възлиза на 50 процента. В проучванията за добив на шистов газ в Австралия основно участват австралийските компании Плаж Eнерджи, Drillsearch, Exoma. Независимо от огромното наличие на шистов газ на този етап проучвателната дейност е все още в начален стадий. През юли т.г. австралийската компания Плаж Енерджи ще завърши строителството на първия сондаж. От него може да се добива около 606 хил. куб. метра шистов газ за денонощие,или 25 хил. куб. метра на час. В началото на август 2011г. австралийската компания Exoma обявява положителни резултати от проучвателната си дейност в басейн Eromanda, без да конкретизира тяхното количество.

През 2010г. и първата половина на 2011г. много чужди енергийни гиганти се включват в надпреварата за финансиране на проучвателната дейност в Австралия. Компаниите Mitsubishi, CNOOC, Xec съвместно с Falcon Oil, Conoco Philips, QGC подписаха концесионни договори.

По време на посещението на американския президент Барак Обама в Индия през ноември 2010г. ръководителите на двете страни решават да си сътрудничат в областта на чистите технологии и при добива на шистов газ.Въз основа на споразумението, което те подписват, компанията Oil&Nature Gas Corporation ONGC през август 2011г. завършва първия проучвателен сондаж в Durgapur в

Burdwan Западна Бенгалия. По същото време международни експерти оценяват запасите и в басейните Damodar, Cambay, Кришна Godavari и Couverty.

Проучванията за добив на шистов газ и в други страни се провеждат с ускорени темпове чрез предоставяната техника и технология от американски компании. През ноември 2009г. президентът на САЩ Барак Обама при посещението си в Китай в

разговор с бившия президент Ху Цзинтао потвърдждава съгласието си американски компании да участват в проучвания за добив на шистов газ в Китай. В резултат на споразумението, подписано през август 2010г., Министерството на земята и ресурсите е дало на Petro China (в сътрудничество със Shell) и Sinopec (в сътрудничество с Conoco и Chevron) права за проучване и експлоатация на различни блокове в района на Съчуанския седиментен басейн.

През март 2011г. компанията Petro China завършва първия сондаж Wei-201-H1 за шистов газ с комбиниран профил: вертикална отсечка повече от 2800 метра и хоризонтална отсечка по-дълга от 1000м с 11 етапа на хидрофракинг процеса. Същата компания прокарва самостоятелно още седем сондажа през 2011г. и още три заедно с компанията Shell. Най-високо производителен е сондажът Yang-201 в блокът Fushun-Yongchuan с дебит 430 хил.куб.м за денонощие.

Мащабното производство на шистов газ от Съчуанския басейн няма да е лесно. Всяка формация на шистов газ крие своите уникални предизвикателства. На теория в края на дванадесетия петгодишен план (2011-2015г.) добивът на шистов газ трябва да достигне 6,5млрд. за година, но това едва ли ще се случи. По този повод Министерството на земята и ресурсите в Китай призова китайските петролни компании да се стараят по-бързо и по-ефективно да изучават опита на западните компании.

Основни играчи в проучванията за добив на шистов газ в Китай сега са компаниите Conoco Philips, Royal Dutch Shell Plc (RDSA), Chevron Corp (CVX) и British Petroleum.

В Колумбия държавната петролна компания Ecopetrol с помощта на Schlumberger планира да изгради два проучвателни сондажа в басейна на Valle Medio de Magdalena през втората половина на 2013г. Компанията има намерение да провери перспективността на целия район и да организира разработка на шистови находища в големи мащаби. Тази увереност се подсилва и от проучванията на Колумбийската национална агенция по въглеводородите, която оценява потенциалните запаси на няколко трилиона куб. метра шистов газ.

През август 2011г. компанията Halliburton приключи строителството на първия хоризонтален сондаж на дълбочина 4400 м в басейна Apache. Проведени са интензификации за добив на шистов газ на 10 етапа чрез хидравлични разкъсвания в продуктивния шистов хоризонт. Резултатите са много добри.Аржентина също проявява интерес за издирване на находища на шистов газ за посрещане на нарастващите й енергийни нужди. До сега страната внася природен газ от Боливия и втечнен газ от Тринидат и Тобаго.

Първият сондаж с комбиниран профил – вертикална част и хоризонтална отсечка,е изграден от компанията Halliburton.Той е приключил успешно през 2011г., като е приложена успешно технологията хидравлично разкъсване на шистовия хоризонт на дълбочина 4400м на 10 етапа. Вицепрезидентът Роберто Муньос заявява, че способността на компанията да прилага своя опит в световен мащаб ще помогне и на Аржентина да развива газовата си промишленост въз основа на неконвенционални находища от шистов газ. Американският петролен гигант Exxon Mobil Corp.(XOM) също планира да започне изграждане на сондажи за използване на неконвенционалния ресурс на Аржентина.

В Южна Африка енергийният гигант Shell е една от компаниите, които са подписали концесионен договор за проучвателна дейност за добив на шистов газ на нейната територия. Компанията ще похарчи 200 млн. USD за проучвателна дейност и ако резултатите са положителни, ще продължи на широк фронт експлоатационно сондиране за добив на шистов газ,тъй като по прогнозни данни на министерството на енергетиката на САЩ запасите са около 13.7 трилиона куб. метра. В Южна Африка интересът към проучванията за шистов газ се подхранва и от възможността той да се използва като изходна суровина за добив и експорт на втечнен газ в други страни.

По прогнозни данни на министерството на енергетиката на САЩ в много европейски страни, като Великобритания, Франция, Полша, Норвегия, Украйна, Великобритания, Швеция, Дания, Холандия, Турция, Унгария, Румъния и България има залежи от шистов газ.

Развитието на проучванията за шистов газ във Великобритания може да се раздели на два етапа: първи етап до налагането на мораториума през втората половина на 2011г; втори етап след неговата отмяна през декември, 2012г. По време на първия етап в зараждащата се във Великобритания индустрия за шистов газ имаше само един голям играч Cuadrila, която е създадена през 2007г. През февруари 2010г. тя получава сериозна финансова подкрепа от Riverstone Holdings чрез своя съвместен инвестиционен проект Cayman Island с Carlyle, американски гигант за управление на активи. Двата инвеститора държат над 40% от Cuadrilla.

След отмяната на мораториума две британски компании поемат водеща роля в проучването за шистов газ в страната: Cuadrilla Resources Ltd. и IGas Energy Plc (IGAS). Те са заявили, че ще прокарат най-малко четири сондажа през 2013година.

„Бихме могли да търсим шистови запаси, които са най-малко една трета от размера на запасите в Северно море, и това ще бъде от огромна полза за икономиката на Великобритания“, заяви Том Кроти директор на Ineos Group AG.

Cuadrilla предвижда през 2013г. да тества един сондаж в своята сондажна област Becconsall в Банки, Ланкашър, а друг- в областта на Anna Road място близо до Blackpool.

Компанията, която счита бившият главен изпълнителен директор на ВР-Browne за свой председател, заяви че началото на добива от шистовото находище, което проучват в северозападната част на Англия може да започне през втората половина на 2014година.

„Планираме програмата за оценка на два шистови сондажа да започне от втората половина на 2013г.“, каза на 25 януари главният изпълнителен директор Андрю Остин. „Всяко последващо тестване на газов поток от сондаж ще бъде обект на отделно планиране и вероятно ще се проведе през 2014година.“

По предварителни данни в северозападния регион на Великобритания неотдавна е открито находище на шистов газ от около 1,5 трилиона куб. метра, което е възможно да предизвика революция в британските енергийни възгледи и ако това се потвърди ,ще е предпоставка за създаване на хиляди работни места. Такива са предварителните резултати от сондажите,изградени от компанията Cuadrilla Resources около Blackpool. След време се очаква те да бъдат потвърдени. Това са

количества,равностойни на резервите от енергия за богати страни на енергийни източници ,като Венецуела например. Ако прогнозата се потвърди, значи, че към 2020г. подмяната на въглищата с шистов газ по изчисленията на Nick Grealy ще се намали с 30 процента наличието на всички въглеродни емисии в промишлеността.

Тук е уместно да се добави, че във Великобритания проучванията за шистовия газ временно бяха прекратени не поради реална заплаха от замърсяване на околната среда или поради констатираните земетръси, които са с минимална амплитуда по скалата на Рихтер и при това с неизвестен произход. Причината е, че поддръжниците на възобновяемите енергийни източници имат много силно лоби в политическите кръгове. Те разполагат със значителни средства и се страхуват, че ще ги изгубят при разгръщане на широк фронт на проучванията за добив на шистов газ.

Но възникналата енергийна криза през зимния период на 2012/2013г. принуди някои жители на Великобритания да изключат своите жилища от топлоснабдителната мрежа поради погрешна енергийна политика, която разчита на скъпата и неефективна „зелена енергия“. По този повод в подкрепа на пострадалите от енергийната криза The Independence и The Telegraph писаха:

· The Independent: „Газова криза: потребителите се сблъскват с шоково увеличение ($300) на сметките през студеното време.“

· The Telegraph: „Твърде много зелена енергия е лошо за Великобритания.“

· Поради погрешната вяра в зелената енергия ние оставихме себе си твърде зависими от чуждестранни доставки на газ, до голяма степен предоставени от руски и близкоизточни производители. Само 45% от нашето потребление на газ идва от вътрешни източници.

· Зад зелената енергийна политика има добри намерения и никой не би искал да навреди на околната среда. Но зелената енергия засега е твърде неефективна и скъпа, за да посрещне енергийните нужди.

Разбира се, газовата криза през зимата на 2012/2013г. има и своя положителен ефект. Тя принуди управляващите кръгове във Великобритания да заемат твърда позитивна позиция в подкрепа на проучванията за шистов газ въпреки съпротивата на „зелените“ партии.

Дейвид Камерън призовава: „Великобритания трябва да бъде в основата на революцията на шистовия газ“. Реален факт е, че в Обединеното кралство се намира едно от най-богатите находища на шистов газ с размер 1,5 трилиона куб.метра.

Коментирайки сделката между British gas и САЩ за внос на газ на стойност 10млрд. паунда, Дейвид Камерън заявява: „Бъдещите доставки на газ от САЩ ще помогнат за разнообразяване на нашия енергиен микс и осигуряват на британските потребители нов и сигурен източник на гориво с много по-ниски цени, в резултат от шистовия газ.“

Освен това главният секретар Джордж Озбърн поема ангажимент да направи бум с шистовия газ във Великобритания. „Искам Великобритания да се включи в новите източници на евтина енергия като шистовия газ“, казва той. „Шистовият газ е част от бъдещето. И ние ще направим така, че то да се случи.“ Фирмите, използващи технологията на хидравлично разкъсване, ще получат данъчни облекчения за развитие на газовите находища и ще бъдат в състояние да компенсират проучвателните си разходи с данъчни облекчения в продължение на десетилетие.

Францис Еган, главен изпълнителен директор на водещата компания Cuadrilla, заявява по повод използване на технологията хидравлично разкъсване във Великобритания: „Данъчните реформи за шистов газ значително ще стимулират компаниите, които предприемат инвестиране в проучвателни работи.“

Геоложките дадености на Полша са феноменални. Американската енергийна информационна агенция още един път потвърждава прогнозата си,че Полша би могла да има около 5.3 трлн. геоложки потенциал. А що се отнася до технически извлекаемите количества шистов газ, полският геоложки институт ги определя в интервал от 346млрд до 768млрд куб.метра с максимално ниво 1,9 трилиона куб.метра. Газоносните шистови скали са на различна дълбочина в различни райони на страната.

Най-перспективните райони за добив на шистов газ са два: басейните на Балтийско море и на воеводство Люблин. Басейнът на воеводство Люблин граничи: на север с Трансевропейския разсед, близо до Grojec, на изток с Polecie Lubelskie, а на юг с Украйна.

В басейна на воеводство Люблин най-активно работи компанията Halliburton, която за първите сондажи през 2010г. влезе в консорциум с полската PGNIG. Но до сега резултатите не са оповестени, тъй като са фирмена тайна. Шест други компании, като BNK Petrolеum, Talisman Energy, Marathon Oil, Chevron, също са получили концесии за работа в този регион. През април 2011г. щатската компания Marathon Oil Corp. се е договорила за продажба на 40% от 10 свои лицензи на компанията Nexen (NXY). Месец по-късно Total подписва договор с Exxon за продажба на 49% от два свои лиценза.

В района на Балтийския басейн в проучвателната дейност за находища на шистов газ най-активно работи полската компания 3 Legs Resources, дъщерно дружество на Lane Energy Poland,в смесеното предприятие с Conoco Philips. Резултатите от първите сондажи са обявени на 21 юни 2011г. и за радост на всички дебитите са окуражаващи.

Досега правителството на Полша е издало повече от 100 лиценза за проучвания за нефт и газ с цел реализация на стратегическата задача - изграждане на собствена енергийна база и премахване на тежката си зависимост от руския газ.

Стремежът на Полша към мащабни проучвания за добив на шистов газ е станал почти национална мисия, тъй като, от една страна, се бори да прекрати зависимостта си от руския конвенционален природен газ, а от друга - да стане доставчик на европейския газов пазар. Не случайно полският министър-председател Доналд Туск предполага, че Полша ще постигне това, което той нарича „газова сигурност” до 2035 година. Своята прогноза той основава на плановете на полската компания PGNiG SA (която се контролира от държавата) за добив на шистов газ с търговска стойност, който добив започва от 2015 година. „След години на зависимост от нашия голям съсед Русия”- продължава Доналд Туск - днес мога да кажа, че моето поколение ще види денят, когато ще бъдем независими в областта на природния газ и ние ще определяме условията.”

Причините за мащабно разгръщане на проучванията за шистов газ са няколко, но основната е обединяването на всички политически сили зад националната кауза, която се определя като борба за разкриване на всички подземни богатства на територията на Полша, с цел изграждане на собствена енергийно-суровинна база гарант за националната сигурност.

В такава политическа обстановка еколозите, които се страхуват от замърсяването на околната среда при проучванията за добив на шистов газ, са изолирани от обществото и нямат никакъв шанс да предизвикат мораториум върху проучванията. По повод на техните заплахи за такова замърсяване и като дават за пример мораториума в ядрената Франция, министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски отговаря: „Винаги съществува страх от новите технологии, но ако позволиш да бъдеш воден от страха не трябва да инвестираш в ядрени централи.” Освен това в Полша няма конкурс за наддаване, а буквално първият, който е дошъл да иска разрешение да проучва в определена площ, получава концесия. Аргументът за такива действия на всяко правителство, независимо от каква политическа сила е съставено, е желанието да се узнае, колкото е възможно по-скоро, какви природни богатства се намират на територията на Полша. Освен това в правилата е залегнала концепцията, че притежателят на първата концесия има предимство за производствена дейност върху откритите природни богатства.

В интерес на обективната истина трябва да се признае, че в момента резултатите в Полша не са окуражаващи. ExxonMobil се оттегли от Полша през 2012г., заявявайки, че с тестовите сондажи не е успяла да докаже „трайни търговски дебити на въглеводороди“. ConocoPhillips отказа 70% от своите акции в три концесии в северната част на Полша, въпреки че запазва още три. Talisman също е започнала преговори за продажба на полските си лицензии за проучване. От друга страна нефтената компания гигант Halliburton постепенно увеличава своето присъствие в полските находища на шистов газ,което е окуражаващо. Въпреки някои неуспехи на Полша все още се гледа като на един от най-атрактивните региони за проучване на шистов газ в Европа.

Едновременно с това не бива да се забравя, че извличането на шистов газ изисква значителен опит. За разлика от повечето нефтени и газови находища, при които обикновено е достатъчно прокарването само на вертикални сондажи, достигането до запасите от шистов газ изисква сложна техника с хоризонтално сондиране. Във връзка с това се налага използването на технологията хидравлично разкъсване, за да се създадат пукнатини в шистовите скали и да се стимулира притока на газ. Нещо повече, шистовите находища в Полша се смятат за по-дълбоки от тези в САЩ, което означава, че достъпът до тях може да се окаже предизвикателство.

По прогнозни данни на института Gorchenin потенциалните залежи на шистов газ поставят Украйна на четвърто място след Полша,Франция и Норвегия. Това е главната предпоставка за стремежа на Украйна да провежда интензивна проучвателна дейност за удвояване на наличните ресурси от природен газ на нейна територия. Целта й е постепенно и окончателно да се освободи от енергийната зависимост.

До този момент енергийните компании,участващи в проучванията за добив на природен газ, са Kulczyk Oil Ventures, Exxon Mobil,Shell с Naftigaz,Chevron,

Halliburton и Total. Shell планира да вложи милиарди долари в разработването на газовото находище Yuzovsky съвместно с националната газова компания Naftogaz за увеличаване добива на нефт и газ от шелфа на Черно и Азовско море. Chevron се стреми да проникне в Западна Украйна и да разработва газовото поле Olessky. Също така в Западна Украйна компаниите Eni Spa и Cadogan Petroleum Plc планират да вложат $55млн. в проучвания за шистов газ в района на Лвов.

Но крайно дясната националистическа партия „Свобода“ и други опозиционни групировки, които доминират над западните украински съвети, заплашват да блокират сделката с Chevron. Съобразявайки се с усложнената обстановка Украйна се отказа в обявения срок май 2013г. да подпише сделката за шистовия газ с енергийния гигант Chevron.

Предполага се, че тази мярка на правителството на Украйна е временна. Възможно

е през 2017г. при благоприятна обстановка да започнат проучвания за шистов газ

в Западна Украйна, тъй като по прогнозни данни от находищата Olessky и Yuzovsky

се очаква добив с технически възстановими ресурси от порядъка на 1,18 ТСМ.

Следвайки последователно своята стратегическа цел за постепенно освобождаване на Украйна от енергийната зависимост от Русия, правителството се стреми да подпомага и поощрява всички чуждестранни компании в желанието им да разгръщат проучвателна дейност на широк фронт. Резултатите от провеждането на тази политика не закъсняват. На 24 януари 2013г. в Украйна е падписано

50-годишно споразумение между Royal Dutch Shell PLC и Nadra Yuzivska на стойност 10 млрд долара. И тъй като споразумението има стратегическо значение за Украйна, при подписването присъстват украинският президент Виктор Янукович и холандският премиер Марк Рут. Споразумението задължава Royal Dutch Shell PLC да проучват и да сондират за шистов газ в източната част на Украйна, като използват технологията за хидравлично разкъсване на продуктивните хоризонти.

Енергийният министър Едуард Ставитски смята, че 50-годишното споразумение с Royal Dutch Shell PLC ще предостави на Украйна между 31% и 60% от печалбата. Украйна се надява, че Yuzivska в крайна сметка ще произвежда годишно около

20 млрд. куб.м. газ и едновременно с другите проекти ще премахне необходимостта от внос на природен газ.

От всички компании за сега в най-напреднал стадий е компанията Kulczyk Oil Ventures, сондираща в Източна Украйна. През 2012г. първоначалният добив на шистов газ с търговска стойност възлиза на 1,174 млрд. куб.метра. По изявление на изпълнителния директор на компанията през 2016г. се очаква добивът да достигне до 3 млрд. куб.метра.

 

 

 

Разгръщането на проучванията за добив на шистов газ на широк фронт дава възможност на Даниел Йерхин директор на IHS CERA, да направи прогноза, че в периода 2017-2018г. Украйна ще добива шистов газ с търговска стойност 4-5млн. куб.метра газ за година.

 

 

 

Едновременно с това анализатори от министерството на енергетиката на САЩ прогнозират,че е възможно Украйна (притежавайки едни от най-големите запаси на шистов газ в Европа-1,2трилиона куб.метра) към 2030г. да има годишен добив от 15-20 млрд. куб. метра.

 

 

 

На проведената международна среща във Варшава през 2010г. Атила Айдемир, координатор на конвенционалните запаси на Турската петролна корпорация (ТРАО), е заявил, че Турция има големи запаси от шистов газ. И по принцип възможностите за добив на шистов газ в Турция са в североизточната част на Арабското плато и в Тракийския басейн.

 

 

 

Въз основа на сеизмични проучвания е открито наличие на шистов газ в три централни провинции извън югоизточните и западните райони на Тракия.Сега там са концентрирани проучванията, казва министърът на енергетиката господин Танер Йълдъз.“Ние сме много оптимистично настроени за сондаж Bahar-2. През 2011г. изградихме около 70 сондажа, а през 2012г.- 69 сондажа. През 2013г. ще прокараме още 60 сондажа, от които 20% ще бъдат проучвателни“, казва Селами Урас.„При проучвания за добив на шистов газ ще трябва да се прокарат много сондажи за определяне размера на запасите“, заявява турският енергиен анализатор Недждет Памир пред Reuters. „Все още е твърде рано да се правят прогнози, но се смята, че 1,8 трилиона куб.м. шистов газ съществуват в югоизточната и северозападната част на Турция, което е значително количество.“

 

 

 

С интензивното разгръщане на проучвателната дейност за добив на конвенционален и неконвенционален природен газ Турция преследва стратегическата цел да намали своята енергийна зависимост от Русия. По изявление на турския министър на енергетиката Taner Yildaz през 2012г. общият внос на природен газ от Русия е 18 млрд. куб.м, което представлява 60% от годишното потребление на Турция.

 

 

 

Но амбициите на Турция не свършват до тук. Нейна стратегическа цел е да играе ключова роля в Югоизточна Европа не само с доставка на природен газ от Азербайджан по трансконтиненталния газопровод „НАБУКО”,но и чрез доставка на природен газ от нейната територия или от акваторията й в

 

 

 

източното средиземноморие. И за реализацията на своята амбиция Турция не се съобразява с никакви международни норми. Така например трудно се прикрива нейната агресивност към заграбване на перспективни блокове в териториалните води на Република Кипър.

 

 

 

Уместно е да се добави, че едновременно с мащабните проучвания за добив на нефт и природен газ Турция е решила с бързи темпове да изгради 5 или 6 нови подземни газохранилища. И като първа стъпка в програмата за увеличаване на неприкосновения запас от природен газ за аварийни ситуации вече има подписан договор между Турция и Китай за изграждане на ново подземно газохранилище по проекта Tuz Gölü.Така общият капацитет на подземните газохранилища в нашата съседка ще нарастне от 2,1 млрд. куб.м. извлекаеми количества от хранилището в района на Истамбул-Silivri до 3,6 млрд. куб.м. Това е нагледен пример за далновидност, който е желателно да се приложи и у нас в условията на ПГХ Чирен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Подобно на другите европейски страни, притежаващи потенциален ресурс от шистов газ, в продължение на няколко години Румъния разгръща проучвателна дейност на широк фронт за увеличаване на своите запаси от природен газ - конвенционален и неконвенционален. По този повод всички румънски правителства, без изключение, създават благоприятни условия за чуждестранните компании, желаещи да започнат проучвания за добив на нефт и газ.

 

 

 

Една от първите чуждестранни компании, започнала проучванията, е Nafta Industrija Srbije j.s.c Novi Sad (NIS). През 2011г. тя иска споразумение за прокарване на 12 проучвателни сондажа в четири румънски блока: EX-2 (Tria),EX-3 (Baile Felix),EX-7 (Periam) и EX-8 (Biled) въз основа на съвместните проучвателни програми, включващи събиране и обработка на информация от приблизително 900 кв.км. на 2D и 600кв.км на 3D сеизмични данни. Петролните лицензи са за проучвания в западната част на Румъния - в продуктивния басейн Pannonia.

 

 

 

Може би за читателите на статията ще бъде любопитен фактът, че главните акционери на компанията NIS са Република Сърбия (притежаваща 29,66%) и GASPROM NEFT (притежаваща 70,34%). Втората е дъщерна фирма на газовия мега гигант „ГАЗПРОМ”, върл противник на проучванията за добива на шистов газ в европейските страни, но не и в Русия.

 

 

 

Компаниятя Sterling Resources Ltd. се е включла активно в проучванията за нефт и газ, като е заинтересувана да изследва районите с потенциални запаси на шистов газ в румънския регион Олтения (блоковете Мидия и Пеликан в Черно море).Тази информация е разпространена през октомври 2011г. от Alexandru Patruti на енергийна конференция в Букурещ. „Всяка компания,която има разрешение да прави изследвания за нефт и природен газ в страната, също може да изследва и източниците на неконвенционален газ”, казва Patruti на конференцията.

 

 

 

Следващата компания,която се включва активно в проучванията за нефт и природен газ - конвенционален и неконвенционален, е Chevron Corp. През юли 2010г., т.е. една година преди да получи разрешение от българското правителство за проучвания за нефт и газ в района на Нови пазар, тя представя печеливши оферти за три блока с потенциални запаси от шистов газ в югоизточния край на Северна Добруджа и получава концесия за проучване на 2700 кв.км. близо до границата между Румъния и България. По информация на Thomas Holst, мениджър на Chevron Corp, през второто полугодие на 2014г. компанията ще започне прокарването на няколко проучвателни сондажа за нефт и природен газ - конвенционален и неконвенционален.

 

 

 

Тук е уместно да се поясни, че когато е в опозиция сегашният министър-председател Виктор Понта през април 2012г предлага мораториум върху проучванията за шистов газ. След преизбирането му през декември, 2012г. той е заявил: „Проучване-да! След потвърждение за наличието на шистов газ ние ще вземем решение, което предполага, че ще използваме шистов газ при спазване на всичи европейски и световни стандарти за опазване на околната среда.“

 

 

 

И наистина е взето решение за проучвания за добив на шистов газ. На 31 януари 2013г. румънските власти начело с Виктор Понта, отменят решението от април, 2012г. за спиране на „Chevron“ от газови дейности и дават сертификат на американския енергиен гигант да продължи проучванията за шистов газ, съобщава www.euractiv.com. “Chevron” ще проучва за шистов газ в три блока (№17,18 и19) в района на Добруджа в Югоизточна Румъния.

 

 

 

По повод на проучванията на Chevron Corp в Северна Добруджа (близо до нашата граница) е наложително да се припомни изявлението на румънския президент на Националната агенция за минерални ресурси (ANRE) Alexandru Patruti в Hot News.ro. Той казва,че Румъния няма да последва примера на България, отменила разрешението на американската компания Chevron Corp да разработва полета за шистов газ, и по-нататък той обяснява, че в Румъния Chevron Corp може да започне своята изследователска дейност, защото „изследванията за шистов газ не се различават от изследванията за конвенционален.”

 

 

 

Ако тази информация не е достатъчна за противниците на шистовия газ в нашата страна да променят своето погрешно мнение, авторът предлага да бъдат командировани някои хора през втората половина на 2013г. в Румъния до работната площадка на проучвателните сондажи в Северна Добруджа, за да видят с очите си за какво става на въпрос. Тази евентуална командировка на полеви условия ще бъде особено полезна за някои професори, като проф. К.Щерев, проф.Нина Дюлгерова и проф.Д.Дачев, а така също и за героинята от протестните митинги през януари 2012г Мариана Христова.

 

 

 

Нарочно напомням тази информация, за да покажа решимостта на нашата северна съседка Румъния не само да прекрати вноса на руски газ, който е 3-4 млрд. куб.м годишно, но и да започне износ на природен газ за някои страни,включително и за България.Ако политическият елит на нашата страна не се обедини зад националната кауза и не отмени дълбоко погрешната и неграмотно формулираната забрана на проучванията за нефт и газ, редом с експанзията на Русия чрез „ГАЗПРОМ”, нас ни очаква експанзията на Румъния и на Турция, която в геополитически план ни поставя в изключително сложно положение.

 

 

 

Унгария е европейска страна с дългогодишна история и опит в проучванията за нефт и газ и продължава своята дейност за откриване на нови находища на нефт и природен газ - конвенционален и неконвенционален. На международния конгрес в Будапеща директорът на изследователските проекти на MOL Group инж.Виктор Сорег заявява, че при проучванията в басейна на Derecske, който е един от най-перспективните в Югоизточна Унгария, през първата фаза - периода от 2005г. до 2008г. не е получен дебит с търговска стойност от двата проучвателни сондажа, въпреки че е приложена технологията за хидравлично разкъсване на продуктивния хоризонт. Независимо от това проучванията продължават.

 

 

 

По информация на Виктор Сорег MOL Group сега e във втората фаза на своята проучвателна програма, включваща периода 2009-2012г. Прокарани са два нови проучвателни сондажа на същата геоложка структура (басейна Derecske) и предстои тестването им чрез технологията хидравлично разкъсване на продуктивния хоризонт.Очакванията са,че този път ще се получат резултати с търговска стойност.

 

 

 

Дания е другата европейска страна с дългогодишна история на нефтената и газовата промишленост , но по субективни причини проучванията за добив на шистов газ са в начален стадий. По изявление на министъра на климата,енергетиката и строителството Мартин Лидегард сега има консенсус с опозиционните партии в Парламента за започване с ускорени темпове на проучвания за шистов газ.

 

 

 

Френско-датската компания France Total E&P Denmark и датската държавна компания Nordsofonden са решили да използват 27 млн евро за търсене на шистов газ в северната част на полуостров Ютланд през 2012 година. Компаниите имат два лиценза за проучвателна дейност. Според координатора на проекта Хенрик Николаисен от France Total E&P Denmark шансовете да се открият промишлени количества от неконвенционален природен газ са около 20% и в случай на успех добивът ще може да започне в началото на 2020г. По-нататък в своето изявление Henrik Nicolaisen казва,че шистовият хоризонт в находището Alun Shale се намира на дълбочина 3-4км. Това е много дълбоко под водоносните хоризонти, използвани като вододайна зона и ако се открият промишлени количества на шистов газ, експлоатацията на находището ще започне при гарантирана защита на водоносните хоризонти от замърсяване.

 

 

 

Швеция е европейска страна, която няма дългосрочна програма за разгръщане на сериозни проучвания за добив на шистов газ,но въпреки това по информация от компанията Aura Energy Limited (ASX Code AEEAura”) е започнато сондиране по проекта Motala за добив на шистов газ в южната част на Ценрална Швеция.

 

 

 

Изпълнителният директор на „Aura“, доктор Вob Beeson коментира, че шистовите хоризонти в Motala са сравнително близо до повърхността в сравнение шистовите находища в Северна Америка. Това в известна степен е предимство, защото достъпът до тях е по-лесен и разходите за експлоатация са по-малки. Очакваните дебити от сондажите са малки и това предполага местните фермери да използват получения газ за отопление.

 

 

 

Холандия е втората страна в Европейския съюз след Норвегия, която благодарение на огромното си газово находище Groningen продължава да е износител на конвенционален природен газ. При първоначални запаси 2,80 трлн. куб.м. сега Холандия разполага с около 1,00 трлн. куб.метра. Но Холандският енергиен съвет, който е най-важният консултативен орган на правителството,препоръчва да се започнат проучвания за добив на шистов газ. Причината не е в предполагаем недостиг на енергийната суровина в следващите 10-15 години, а в амбициите на холандското правителство да запази ключова роля на европейския газов пазар заедно с Русия и Норвегия.

 

 

 

По тази причина холандското правителство е разрешило концесиониране на перспективни площи за проучване и евентуален добив на неконвенционален природен газ. Редица чуждестранни компании са се възползвали от това разрешение,в т.ч. австралийската Queensland Gas Company, канадската Cuadrilla Resources и Quantum Energy partners от САЩ. Но проучванията им са все още в начален стадий.

В Австрия енергийният холдинг OMV проучва за добив на шистов газ в перспективен басейн,близо до Виена. В Германия компанията ExxonMobil е взела концесия на площ от 3000 кв.км в басейна на Долна Саксония и от 2009г. е започнала проучвателна дейност за добив на шистов газ,като е планирала да изгради 10 сондажа. В Ирландия през февруари 2011г. компанията Energi Oil получава концесия на площ от 495кв.км за проучвателна дейност в басейна Clare, който се намира в Западна Ирландия. В Испания BNK Petroleum е получила концесия на площ 234 хил. декара, разположени в автономните области Кастилия и Леон. Основната й цел е да търси шистов газ в юрската геоложка формация. Перспективните хоризонти са на дълбочина 2500-4500 м с мощност от 10 до 200метра.Украйна е сключила споразумение с компаниите Exxon Royal и Dutch Shell за геоложки проучвания за добив на шистов газ в източната й част. Така се очаква бързо развитие на газовата промишленост.

Едновременно с краткия обзор на страните, активно провеждащи проучвания за добив на шистов газ, трябва да отбележим, че Франция и Норвегия са едни от малкото страни, разполагащи с големи находища на шистов газ, но са наложили временен мораториум и са се отказали от проучванията за шистов газ с хидравлично разкъсване на пласта.

Становището за големи запаси на шистов газ във Франция е потвърдило едно проучване през 2011г. на Американския институт за наличието на реално извлекаеми количества в няколко европейски страни. Въпреки ревизията, направена от Геоложкия институт на Полша, Американският институт нарежда Франция на второ място след Полша. Очаква се Франция да има извлекаеми

5,2 трилиона куб.метра шистов газ. Украйна се нарежда на трето място, но с около 5 пъти по-малко количество от Франция.

На фона на прогнозите за изключително големи запаси на шистов газ на територията на Франция, една справка на Статистическия институт показва, че 98% от газа, консумиран във Франция, се внася (32% от Норвегия, 15% от Холандия, 14% от Русия, 14% от Алжир).

Какво ще бъде икономическото въздействие от отказа на Франция да използва шистовия газ от собствените ресурси? За илюстрация на икономическия ефект от използване на шистов газ, т.е. от шистовата революция,е направено сравнение на цената на газа в САЩ и във Франция. От графиката на фиг.13 се вижда, че от 2010г. разликата между цената на газа в САЩ и във Франция непрекъснато нараства, за да достигне 18€/MWh в този момент.

Франция се оплаква от нарастващите цени на газа, но системно отказва използването на шистовия газ. Известно е, че близо четири милиона домакинства във Франция живеят несигурно поради невъзможносттада се справят с високите цени на газа.

Поради трудностите във Франция, породени от използването на по-скъпия вносен газ, Кристоф де Маржери, главен изпълнителен директор на Total, казва: „Когато сте в трудна икономическа ситуация като днес, да не се възползвате от възможността да се развие проучването за шистов газ, е срам“

За отказа на Франция от проучванията за шистов газ не може да се даде еднозначен отговор, тъй като причините имат комплексен характер, но в никакъв случай не са екологични. Главната и основната причина е господстващото положение в обществено-политическия живот на Франция на енергийното лоби на атомната енергетика. В потвърждение на изказаната теза е необходимо да се припомнят причините за развитието на някои събития в обществено-политическия живот на Франция. Под натиска на енергийното лоби на атомната енергетика политическата обстановка във Франция през 2011г.създава предпоставки за искане от Социалистическата партия, от Радикалната партия на J.L.Borloo и от CHD (партията на Саркози) да се наложи временен мораториум.

Те предложиха закон за забрана на проучванията на продуктивни хоризонти за шистов газ чрез хидравлично разкъсване на пласта. Но текстът, който беше приет, не отменяше съществуващите разрешителни, покриващи близо 10% от територията на Франция.В крайна сметка законът заклеймява единствено техологията на хидравличното разкъсване на шистите, като оставя врата, открехната за добив на газ по други способи. С този тактически ход правителството на управляващата партия на Саркози се надяваше,че ще се задържи на власт, но това не се случи.

След парламентарните избори във Франция през 2012г. на власт идва социалистът Франсоа Оланд, който по принцип продължава политиката на Саркози по отношение на забраната на проучванията за добив на шистов газ.

На конференция за околната среда, състояла се на 14 и 15 септември 2012г. Франсоа Оланд обявява, че има за цел да следва същата линия като Саркози.

Според Франсоа Оланд няма доказателства, че експлоатацията на шистов газ чрез хидравлично разкъсване е без тежки рискове за здравето и околната среда.

Но едновременно с това ,стараейки се да играе независима и балансираща роля като държавен глава, на 3 ноември 2012г. той изразява подкрепа за научно-изследователската дейност на други техники, алтернативни на хидрофракинга, за да се използва шистовия газ. Нещо повече, икономическата комисия към Сената е решила да възобнови дебата за шистовия газ и да поиска от парламентарната комисия оценка за научните и технологичните решения (OPECST) за да се проучат алтернативи на хидравличното разкъсване при добива на шистов газ.

Освен това Франсоа Оланд потвърждава ангажимента на правителството да намалява голямата зависимост от ядрената енергетика, която сега задоволява 75% от енергийните нужди на страната. Така той по косвен път показва, че определяща роля за енергийната политика на Франция играе енергийното лоби на ядрената енергетика.

Авторът не може да се ангажира с прогноза кога ще настъпи промяна в политиката на Франция за проучванията за добив на шистов газ, но е уверен, че по примера на Великобритания рано или късно това ще стане.

Норвегия е втората страна в Европа,която разполага с находища на шистов газ,но за сега няма да ги разработва.Тя има запаси от конвенционален природен газ, възлизащи на 24 трлн. куб.м (почти половината от залежите в Европа) при добив 0,13 млрд. куб.м на денонощие за собствените потребности. В новото газово находище Alum Shale по предварителна оценка на енергийните експерти вероятно ще бъдат доказани технически извлекаеми около 25 трлн. куб.м газ,което ще позволи на Норвегия да продължава да бъде втори вносител на природен газ в Европа след Русия, и то само на конвенционален природен газ. Ъъ Русия и страните от Централна Азия, Близкия Изток, Югоизточна Азия и Централна Африка са страни, разполагащи със значителни количества конвенционален природен газ. И докато за тези региони е достатъчно да се каже,че разглежданият проблем за тях не е актуален, то за Русия борбата против проучванията за разработване на шистови находища в европейските страни е въпрос със стратегическо значение.

Свещена е мечтата на ГАЗПРОМ за забрана или мораториум върху технологията за добив на шистов газ за целия Европейски съюз. Колкото повече страни приемат подобни ограничения, толкова по-силно ще е влиянието на ГАЗПРОМ в Брюксел, столицата на ЕС, и в Страсбург, седалището на Европейския парламент.

 

 

 

Предизвикателството пред ГАЗПРОМ е да убеди страните , които им плащат баснословни суми в чуждестранна валута, да се откажат от технология, която може да им спести много пари, да създаде работни места и да подпомогне тяхната политическа независимост.

 

 

 

Този път мобилизиращата идеология е не анти капитализъм, а защита на природата. Путин се превърна в голям шапмион за опазване на околната среда в европейските държави,но не и в Русия. Русия плаща пряко или непряко (чрез компании за публични отношения и природозащитни групи) за създаването на големи коалиции с автентични природозащитници.

 

 

 

оБорбата на Русия против проучванията за добив на шистов газ се води на два етапа. Първият етап е етапът на тотално отричане на шистовия газ и той приключва през третото тримесечие на 2012г., тъй като реалните факти на шистовата революция опровергаха фалшивата руска теория против шистовия газ. Достатъчно е да се отбележи, че докато през 2000г. дялът на шистовия газ в енергийната структура на САЩ не надвишаваше 1%, то през 2011г. този дял достига 34% (214млрд.куб.м) По този начин през последното десетилетие зависимостта на САЩ от вноса на газ е намаляла с 45%, а от вноса на втечнен природен газ с 19процента. Международната агенция по енергетика прогнозира, че делът на шистовия газ в енергийната структура на САЩ ще достигне 43% до 2015г. и 60% до 2035година.

 

 

 

Появата на шистовия газ като глобален фактор в производството на енергия пречи на Русия да упражнява енергиен монопол над голяма част от европейските страни, монопол, датиращ от ерата на Съветския съюз.

 

 

 

Вторият етап от борбата на Русия против проучванията за шистов газ в Европа започва в началото на октомври 2012година. Той се характеризира с две коренно противоположни направления: от една страна, тотално отричане на технологията хидрофракинг на територията на европейските страни, от друга страна призив за усвояването на тази технология с бързи темпове и повсеместното й прилагане в цяла Русия.

 

 

 

Тук е мястото да се отбележи, че по време на срещата на руското правителство с комисията по енергетика през октомври, 2012г. Владимир Путин най-накрая признава, че революцията на шистовия газ може да е реална само няколко години, след като тя започна. “Трябва да се отбележи, че все повече страни стартират нови технологии за добив на шистов газ и рафиниране. Например в САЩ тези технологии са помогнали за изгодно производство на шистов газ.

Руският президент Путин призовава газовия монополист на страната ГАЗПРОМ да преразгледа политиката си за износ, тъй като шистовата революция и развитието на втечнен природен газ сериозно ще редуцират приходите от износ на страната.

„Помолих ГАЗПРОМ да докладва за основните принципи на експортната си политика на следващото заседание, а министерството на енергетиката трябва да представи коригирана обща схема за развитие на газовия отрасъл до 2030г., както и източната газова програма“, заявява президентът Владимир Путин на заседание на комисията към президентството за гориво и за енергийния сектор.

„Тези нови играчи (на пазара на природен газ), като САЩ и Канада вече са започнали да се раздвижват. В САЩ новите технологии дават възможност за рентабилно добиване на шистов газ. Политици, експерти и бизнесът говорят за една истинска шистова революция“, добавя Путин.

ГАЗПРОМ предпочита да не обсъжда заплахата от шистовия газ, но слуша съветите на руския президент, въпреки че избрира да обърне внимание не на шистовия газ, а на нефтените шисти. В края на октомври, 2012г. бордът на директорите на ГАЗПРОМ НЕФТ, дъщерно дружество на руския енергиен монополист обявява, че компанията ще започне производство на нефт в нефтеното находище Верхни Селим в партньорство с Shell чрез използване на технологията хидрофракинг. Както отбелязва Алексей Милер, за разлика от добива на шистов газ, който не е „подходящ“ за Русия, нефт от битуминозни шисти може да представлява „забележителен интерес“ за неговата компания.

Към препоръките на руския президент Владимир Путин впоследствие се включват РОСНЕФТ и Лукойл. В реч,произнесена през март, 2013г. в Хюстън изпълнителният директор на РОСНЕФТ Игор Сечин казва, че компанията все по-технологично напредва и ще използва технологията за хидравлично разкъсване през 2013г. за 50 сондажа.

Руският Лукойл, вторият по големина производител, планира да използв а през 2013г. фракинг процеса в 55 хоризонтални сондажа. и очаква да повиши добива с 15% в находището Уревское и Сибериа, от които за първи път започва извличането през 1970година.

„Всеки сега използва хоризонталните сондажи съвместно с фракинг процеса (в продуктивните хоризонти), защото това е най-директният начин да се максимизира възвращаемостта“, казва Лев Сников, партньор в Greenwich Capital в Москва.

Трудно може да се предскаже каква ще бъде съдбата на ГАЗПРОМ, но според някои наблюдатели поради предстоящата загуба на монопола си като доставчик на газ до европейските пазари гибелта на ГАЗПРОМ изглежда все по-вероятна. И с гибелта на „ГАЗПРОМ“ руското влияние върху енергийната сигурност на европейските страни ще намалее, казват други наблюдатели.

Едновременно с обзора на развитието на проучванията за добив на шистов газ в световен мащаб, и в частност в Европа, е необходимо да се направи кратък преглед на събитията в нашата страна за периода от втората половина на 2011г. до края на 2012г.,които доведоха до забрана на проучванията за нефт и газ с използването на технологията хидрофракинг.

С Решение №427 от 16 юни 2011г. Министерският съвет даде разрешение на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън ЕООД за своя сметка и на свой риск да търси и проучва за на нефт и природен газ в Блок 1-Нови Пазар. разположен на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна. На пръв поглед нищо особено не се случи с даденото разрешение. Това можеше да направи още правителството на тройната коалиция, за да не изоставаме от Украйна,Полша,Румъния, Турция и други, но по непонятни причини не беше сторено.В действителност това разрешение предизвика силен отзвук в две направления.

От една страна,под влияние на пресата възникнаха силни положителни емоции. Например в.”24 часа” от 16.06.2011г. писа: „Шеврон ще вложи у нас 50 милиона евро”; ”Шеврон ни дава 84 милиона да търсим шистов газ”; ”Няма риск от проучванията за шистов газ у нас”. Положителните емоции бяха отразени и във

в.”Труд”. На 18.06.2011г. излезе статия със заглаве „Шистовият газ може да свали цените”.

От друга страна, съобщението, че Шеврон България Експлорейщън енд Продъкшън ЕООД ще проучва за нефт и газ в Североизточна България действа на мега компанията ГАЗПРОМ като гръм от ясно небе и предизвиква страх и ужас в управляващите й среди. Това се оказва зашеметяващо по простата причина, че в ГАЗПРОМ много добре разбират какви ще са последиците за техните доставки на природен газ при евентуално разкриване на големи запаси от неконвенционален природен газ в Североизточна България. И под задкулисната диктовка на ГАЗПРОМ реакцията на някои опозиционни партии не закъсня. Започна „кръстоносен” поход срещу предстоящите проучвания в две направления. От една страна, битката се поведе от „лявата“ политическа сила, за която темата за шистовия газ се оказа като допинг за мобилизиране на всички съмишленици във връзка с местните общински избори,които се проведоха през октомври 2011г., от друга – битката поведоха т.нар. екологични защитници на природата под мотото: ”Да спасим Златна Добруджа, да опазим природата на майка България, водите на Дунав и Черно море от замърсяване”.

Действията на лидерите на „лявата“ политическа сила и представителите на т.нар.екологични партии и граждански сдружения съзнателно бяха организирани в подкрепа на каузата на ГАЗПРОМ под прикритие с лозунги,като „Енергийната независимост на страната не трябва да се гарантира с опасни и несигурни технологии”(Ивайло Калфин): „Сондажите за шистов газ са престъпление”(Георги Божинов ) ;”28160 сонди за шистов газ правят от България пустиня”(Петко Ковачев от Института за зелена икономика); ”Всяка 20-та сонда за шистов газ е дефектна”(Мариана Христова), или „Защо цялото подземие на България се раздава на парче”(Мариана Христова) и така нататък.

В кампанията срещу проучванията за добив на шистов газ Мариана Христова, подкупена с комисионни и подкупваща отделни интелектуалци от бранша, в т.ч. четирима професори, които в живота си не са виждали сонда за нефт и газ, но се обявиха против проучванията за шистов газ. Заглавията на публикациите им в пресата са: ”Добивът на шистов газ крие риск от замърсяване и на Дунав, и на Черно море” - проф. Нина Дюлгерова;”Добивът на шистов газ е бомба със закъснител” - проф. Д.Дачев и „Добивът на шистов газ е най-рисков за водата на Североизточна България” - проф. Щерев, „Добруджа остава без чиста вода” - проф. Георгиев.

Едновременно с публикациите в пресата знаменосците против проучванията за шистов газ начело с Мариана Христова, Ангел Славчев и Петко Коваче, с активното участие на младежката организация на „лявата“ политическа сила организираха подписки, митинги и събрания в Североизточна България и в София. Не смятам да правя обзор на проведените митинги и събрания, но не мога да подмина с лека ръка митингите в дванадесет градове на 14 януари 2012г. против даденото разрешение на „Шеврон” за проучвания за нефт и газ в района на Нови Пазар. Митингите бяха добре организирани и мотивирани с официалното мото за опазване природата на България. Но всъщност ставаше въпрос за защита на интересите на ГАЗПРОМ и монополите на „зелената енергия“, които бяха стимулирани от решителни действия на „лявата“ политическа сила и на скъпоплатените лидери на екологичните организации против решението на правителството на ГЕРБ за осигуряване на енергийно-суровинна база от природен газ за нашата страна. Със забраната на проучванията за шистов газ се преследваше единствената цел да се даде възможност на ГАЗПРОМ и на монополите на „зелената енергия“ да поддържат високи цени на пазара. По-точно казано, целта беше да се даде възможност на ГАЗПРОМ да предлага по-високи цени на природния газ, гарантиращи по-висока печалба. Резултатът ще бъде поддържане на по-високи цени на парното отопление от топлофикационните дружества т.е. да се ограбват обикновените потребители на топлинна енергия. Забраната на проучванията за добив на шистов газ подпомага и монополите на „зелената енергия“, защото откриването на големи находища на шистов газ ще даде възможност за производство на ел. енергия от електроцентрали,работещи с шистов газ. Такава енергия ще е с цени, няколко пъти по-ниски от цените на източниците на „зелената енергия“.

Но временната забрана на проучванията за добив на шистов газ има и своя положителен ефект. Калкулирането на високи цени на парното отопление от топлофикационните дружества доведе до банкрут на някои тях, тъй като обикновените потребители не могат да си плащат сметките. Високата задлъжнялост на обикновените потребители към топлофикационните дружества, в съчетание с голямата им задлъжнялост и към електроразпределителните дружества предизвика тазгодишните февруарски и мартенски протести в цялата страна. За разлика от протестите през януари 2012г. против шистовия газ, тези бяха справедливи, защото възникнаха против жестокото ограбване на обикновените граждани от чуждите монополи. Реален ефект от февруарските и мартенските протести има, но частичен, защото се допусна разсейване на справедливите искания поради поява на различни центрове на протестиращите. Освен това някои от защитниците на чуждите монополи като Мариана Христова, Ангел Славчев и други,проявявайки изключителна гъвкавост, съчетана с некоректност, успяха да се вмъкнат и в протестиращите групи през февруари и март тази година против чуждите монополи. Нещо повече, госпожа Мариана Христова като представител на гражданската квота на протестиращите против чуждите монополи в обществения съвет по енергетика към икономическото министерство ще играе ролята на „съдия“ при обследване на Дайрект Петролеум за евентуални намерения да използва шистов газ. Ако това се допусне, ще бъде подигравка с борбата на обикновените български граждани, участващи в протестните митинги през февруари и март тази година против високите цени на електроснабдителните и топлофикационните дружества в цялата страна.

В заключение авторът на обзорната статия разглежда забраната за проучванията за шистов газ на територията на нашата страна като временна и се надява, че след парламентарните избори на 12 май 2013г. обстановката ще бъде по-благоприятна за нейната отмяна, защото причините за забраната не са технологични, а политически.

Това е възможно ако основните политически сили в нашата страна се обединят зад националната кауза по примера на Украйна, Полша, Великобритания, Румъния и Турция за провеждане на интензивна проучвателна дейност за разкриване на всички находища на нефт и газ и за тяхното оползотворяване.

Развитието на интензивна дейност за максимално използване на енергийните ресурси в нашата страна авторът разглежда в следните етапи и направления:

1. Да се даде „зелена светлина“ на Дайрект Петролеум за развитие на експлоатационна мрежа от сондажи за добив на конвенционален природен газ от газокондензатното находище Девенци, Плевенско, а също така-право на търговско откритие за газово находище Пещене, Врачанско.

С включването на газокондензатното находище Девенци и газовото находище Пещене в газотранспортната система България ще направи втората стъпка за постигане на частична енергийна независимост от компанията ГАЗПРОМ.

И за да не възникне недоразумение кога беше първата стъпка, авторът напомня, че тя е направена на 4 ноември, 2010г. с включването в газотранспортната система на газовите находища Калиакра и Каварна.

2. Да се даде разрешение на компанията ШЕВРОН да прокара четири проучвателни сондажа за нефт и газ в района на Нови пазар,тъй като има вероятност да се открие изключително голямо газово находище за нашите мащаби.

С включване на евентуално газово находище край Нови пазар в газотранспортната ни система България ще направи третата и решаваща стъпка за окончателна енергийна независимост от ГАЗПРОМ. Нещо повече,България ще се предпази от експанзията и на нашите съседи - Румъния и Турция, които са не по-малко опасни от Русия за нашата енергийна независимост и национална сигурност.

3. Да се съдейства максимално за изграждане на международните транзитни газопроводи „ЮЖЕН ПОТОК” и „НАБУКО”. Изграждането им ще донесе на нашата страна изключително големи печалби от транзитни такси, от една страна, а от друга-след включването на нови газови находища, като Девенци, Пещене, Нови пазар и предполагаемото уникално находище в блок „Хан Аспарух“ в шелфа на северното ни черноморие ще се даде възможност на България да се превърне от страна вносител в страна износител на природен газ за Европа.

4. Наложително е да се реши проблемът с финансирането на технологичния проект за доизграждане на ПГХ Чирен, независимо че проектът е на ниско техническо равнище. Достатъчно е да се направи допълнение с нов вариант за най-пълно използване на геоложката структура на ПГХ Чирен и ще се осигури подземен резервоар с капацитет 2,250 млрд. куб.м. технически извлекаеми количества, които са достатъчни за пет месеца при среден денонощен добив от 15 млн.куб.м газ.

Максималното използване на енергийно-суровинната база в нашата страна е гаранция за енергийната ни независимост и националната ни сигурност. Всички други теории за енергийна сигурност чрез внос на природен газ и чрез свързване на газотранспортната ни система със системата на нашите съседи за т.нар. диверсификация на доставките са приказки от хиляда и една нощ и обслужват чуждите монополи.

 


Използвана литература:

1. United States Shale Gas, The Halliburton Advantage, 2008.

2. A shale gas boom? , by Dave Cohen, Energy Bulletin, 06/25/2009.

3. Large shale gas find in Karoo would be ‘game changer’ – Sasol, by Martin Creamer, 19 July 2010.

4. Shale Gas: Could it be a new energy source? , August 9, 2009.

5. Shale gas blasts open world energy market, by John Donovan, November 1, 2009.

6. Natural Gas Changes the Energy Map, by David Rotman, November/December 2009.

7. Good for the industry and Good for the environment water management solutions for unconventional gas, catalogue Company Aquatech, 2009.

8. Frac Treat Mobile Treatment Systems, catalogue Siemens water Technologies Corp., 2009.

9. Deep shale gas drilling uses leas amount of water, by Kay Cashman, January 2010.

10. Economic Treatment of Frac Flow – Back Water, by Dr. David, H. Manz, P. Eng, P. Ag, January 2010.

11. How The Shale Gas Revolution Is Now Tapping U.S. Oil Reserves More Than Five Times Those Of Saudi Arabia, by Gus Lubin and Vincent Fernando, CFA, April 14, 2010.

12. Sweden: Shell’s shale gas hunt in Sweden under fire, 23 May,2010, www.energy-pedia.com.

13. Large shale gas find in Karoo would be ‘game changer’ – Sasol, by Martin Creamer, 19 July 2010.

14. How the shale gas revolution is now tapping US Oil Reserves more than five times those of Saudi Arabia, by Gus Lubin and Vincent Fernando, CFA, April 14, 2010.

15. NGFe Reports: Prospects for shale gas in Turkey, www.naturalgaseurope.com, 30.06.2010.

16. Excitement Builds As First Shale Gas Well Gets Drilled in Europe, by Oil and Gas Investments Bulletin on Monday, August 9, 2010.

17. What is Shale Gas, Republished from 9 December, 2010 “Energy in brief” by the Energy Information Administration.

18. Treatment of Frac Flow – Back Water to Recyclable Condition Using Physical Chemical Process, by Dr. David, H. Manz, P. Eng., P. Ag, 2010.

19. No Norwegian Shale gas extraction, by Inger Johanne Stenberg, 03.11.2010, www.oilinfo.no.

20. Is Shale Gas The Next Cradle of Energy? , by Steve Agustin, 2011/01/24.

21. Shale Gas Potential, The Wilt Chamberlain of Frackin’, by Nick Hodge, Friday, February 11, 2011.

22. For Marcellus Siemens Water Technology Shale Project, 8 March 2011.

23. The shale revolution sweeping America is on that the rest of the world will have to start paying attention to as the battle for gas steps up, by Richard Blackden, US Business Editor, Houston, Texas, 14 March 2011.

24. America’s shale gas revolution has an audience from Blackpool to Algeria, by Richard Blackden, US Bussiness Editor, Houston, Texas, 14 March 2011.

25. Romania explores shale gas possibilities, 16.03.2011, www.naturlgaseurope.com.

26. Regulating hydraulic fracturing in shale gas plays. The case of Texas, by Dianne Rahm, 22 March, 2011.

27. World shale gas resources: An initial Assessment of 14 regions Outside the United States, US Energy information Administration – Analysis of Projection, 05.04.2011.

28. China May Start Shale – Gas Production by 2015 to Meet Cleaner Fuel Demand, by Bloomberg news, April 14, 2011.

29. MPs give shale gas the green light, BusinessGreen staff, BusinessGreen, 23 May 2011

30. East West to drill 12 wells in Romania, 25.05.2011, www.naturalgaseurope.com.

31. Naftohz Ukrainy,Norway’s Statoil will cooperate in the production of shale gas,June 2,2011, www.eng,obozrevatel.com.

32. Commercial European Shale a reality in the year 2020? , June 12, 2011.

33. Shale gas doesn’t make Poland the new Norway yet, Ekke Overbeek, www.europeanenergyreview.eu , 14.06.2011.

34. US Shale Gas Production Driving Demand For Higher Quality Drilling Equipment And Services: Which Stocks Will Benefit? The Wall Street Transcript has just published Oil & Gas, June 27, 2011.

35. New cold war over shale gas, July 13,2012, www.washingtontimes.com

36. Recycling Grows in the Marcellus Shale, by Stephen Rassenfoss, July 2011.

37. Treatment options for reuse of frac flow – back and produced water from Shale by Mark Kidder, Tor Palmagren, Adriana Ovalle, Mukesh Kapila, World Oil, July 2011.

38. Natural Gas Production is Booming , So is Demand for Shale Sand; Drill, Drill, Drill Jobs, Jobs, Jobs, by Mark J. Perry, Wednesday, August 3, 2011.

39. Shale gas should make the world a cleaner, safer place, August 6, 2011.

40. Excitement Builds As First Shale Gas Well Gets Drilled in Europe, by Keith Schaefer, Oil and Gas Investments Newsletter, Monday, August 9, 2011.

41. Fracking Responsibly, by Tom Kenworthy, August 11, 2011.

42. New Report on Hydraulic Fracturing for Natural Gas Strikes the Right Balance, by Tom Kenworthy, August 11, 2011.

43. Expert: Unconventional gas has huge potential, 11 August 2011.

44. Environment who could soon be the leader in energy production? Hint it’s not the Middle East, by Christopher Santareill, August, 11, 2011.

45. Who could soon be the leader in energy production? Hint: it’s not the middle east, by Christopher Santarell, August 16, 2011.

46. Colombia Drilling For Shale Gas With Help From Schlumberger, by Isabel Ordonez of Dow Jones Newswires, August 18, 2011.

47. Halliburton executes first horizontal shale gas well in Argentina, August 18, 2011.

48. Unconventional serie –The shale gas revolution comes to Australia, Aug. 20,2011.

49. Shell, Chevron,Others Look to play in Ukraine’s shale gas and oil fields, by Taras Berezowsky, August 23,2011, www.agmetalminer.com.

50. Ukraine gets ready to tap shale gas, August 24, 2011, www.stateimpact.npr.org.

51. Energy sector up for shale? , by Andrew Whitehead, August 25, 2011.

52. Shale Gas. ERCB issues approval for the resumption of pipeline operations to Plains Midstream Canada, August 26, 2011.

53. French PM: Shale gas future not settled, August 27,2012, www.upi.com

54. Search for UK shale gas resource begins, by David Blair at Becconsall exploration well, published in Financial Times, August 31, 2011.

55. Time to be aware: Shale gas coming to San Juan Basin, Wednesday, August , 2011.

56. Shale gas: Products & Service’s to 2015, The Freedonia Group, August 2011.

57. Turkey eager to join shale gas revolution, February 24, 2012

58. Poland hopes Shale gas will free it from Gazprom, by Jens Matterin , 02/09/2012.

59. Russia’s Gazprom facing shale gas challenge?, Voltaire network, September 3, 2012

60. Pole Shale Gas Estimated, by Louise S. Durham, explorer correspondent. www.aapg.org, September 3, 2012

61. Natural Gas Poised To Be Future Fuel For North America, by Monika Gonda, Program Director, North America Gas, The Energy Exchange, September 7, 2011.

62. Western Australia: Opportunities for Shale Gas, September 7, 2011.

63. New York Proposes Trottle on Marcellus Shale Gas Drilling, by Jim Polson and Mike Lee, September 7, 2011.

64. China opens shale gas to foreign bidders, www.ft.com, September 10,2012

65. The Next Energy Booming in Asia: 2nd Unconventional Gas Asia Summit 2011, September 13, 2011.

66. Industry hopes France will reconsider shale gas exploration, September 15,2012, www.english.rfti.fr

67. UK shale gas: The story so far, Marine and petroleum geology, September 16,2011

68. Cuadrilla Unveils Huge UK Shale gas Resources, Wednesday, 21 September 2011.

69. Russian Nuclear Supplier Plans IPO While Seeking Shale Gas, Wind Expansion, September 21, 2011.

70. Vast reserves of shale gas revealed in Great Britain, September 21, 2011.

71. Ohio shale gas worth billions of dollars and 200 000 jobs, Wednesday, September.

72. Lancashire yields huge shale gas find, by David Blair, Energy Correspondent, September 21, 2011.

73. Consider reality of shale gas industry boom, Wednesday September 21, 2011.

74. BNK gains shale gas acreage in Spain, September 21, 2011.

75. Polish villages eye shale gas to break coal addiction, September 21, 2011.

76. More than Shale Gas Technology Making its Way to Europe, September 22, 2011.

77. Hungary wants to diversify away from Russian gas,September 23,2011, The Wall Street journal.

78. Cyprus-Turkey gas dispute escalates, by Andrew Rettman, www.euobserver.com, 23.09.2011.

79. Shale success: Keeping operations in house and stay transparent, September 28.2011, www.shalegas.co.uk.

80. Russia’s Putin not happy with shale gas boom, October 1,2012, www.ogfj.com

81. US shale gas to strike devastating blow on Russia’s Gazprom, October 12,2012. www.english.pravda.ru

82. Aurelian Discovers Gas at Krzesinki-1 Well in Poland, www.naturalgaseurope.com, 18.10.2011.

83. Europe shale gas threatens Russian energy position, October 19,2012, Nick Ottens, www.atlanticsentinel.com

84. Russia increasingly worried about US “shale revolution”. October 24,2012, www.rt.com

85. Shale gas in Ukraine: Opportunity to Reality?, Shale gas in Europe, October 26,2012

86. Sterling eyes Romanian shale gas, 27.10.2011, www.naturalgaseurope.com.

87. Ukraine Seeks energy independence through shale, by Jaime Kammerzell, October 28,2011, www.rigzon.com.

88. Dutch energy council embraces unconventional gas, by Karel Beckman, 9/02/2011, www.europeanenergyreview.eu.

89. UK has shale gas reserves of £1.5 trillion, study to show, November 7,2012

90. Gas fracking starts in Ukraine, November 4,2011, www.upi.com.

91. Poland shale gas could change European supply mix, by Paula Dittrick, Senior Staff Writer, Oil&Gas Journal, Nov.7,2011.

92. The shale gas debate in France: defeat the prevailing obscurantism, www.energytics.wordpress.com, November 26,2012

93. Russia eyes shale gas development, November 22,2012, www.rt.com

94. Turkey signs exploration del with Shell-minister, www.af.reutesrs.com,

November 22,2011.

95. Shell and Turkey sign oil and gas deal, by Ricky Carbis, November 25,2011, www.easymovetoturkey.wordpress.com.

96. With world’s largest reserves, China starts to forge ahead with development, November 25,2012

97. China planning huge fracking industry, November 27,2012

98. Results humble so far for Polish shale gas, minister says, www.reuters.com, November 28,2012

99. Eni Cadogan to Explore shale gas deposits in Western Ukraine, by Kateryna Choursina, November 29,2011, www.bloomberg.com.

100. EDI Quarterly, Volume 3, №4, December 2011

101. Romania requires legislation to underpin shale gas exploration, 02.12.2011, www.naturalgaseurope.com.

102. Shale gas divides Russia and the USA, December 4,2012, www.rbth.ru

103. Shale Gas in Today’s Context, by Dallas Parker, 8 December 2011.

104. Shale gas: Market opportunities and challenges in the EU and Ukraine, December 12, 2011, www.gorshenin.eu.

105. Romania’s PM warming to shale gas, says it could free the country from Gazprom by Liam Lever, Business& Macro economy daily news, Daily news, December 20, 2012

106. Ukraine to pump 5 billion cubic meters shale gas,Izvestia says, by Darina Krasnolutsk, December 23,2011, www.bloomberg.com.

107. Ukraine’s shale gas production soars 11% in 2012, January 6,2013

108. UK’s New year shale gas resolution, January 7,2013

109. TransAtlanic petroleum provides operational update, www.naturalgaseurope.com, 10.01.2012.

110. Turkish shale gas reserve estimates groundless, January 16, 2013

111. Turkey’s shale gas reserves not know, experts say, January 16, 2013

112. Ukraine to sign landmark shale gas deal. January 23,2013, www.ft.com

113. Ukraine Turns to shale gas, January 24,2013, www.turkishweekly.net

114. Denmark hoping for shale gas, 25.01.2012, www.naturalgaseurope.com.

115. China’s shale gas dream, www.thediplomat.com, January 25,2012

116. Poland: New shale gas estimates in 2014, January 25,2013

117. Ukraine expects shale gas exploration results from Shell by 2015, www.reuters.com, January 30,2013

118. Ukraine to become shale gas superpower?, www.oilprice.com, January 31,2013

119. Ukraine eyeing shale gas, February 4,2013, www.ogj.com

120. Romania: Chevron gets go ahead for shale gas exploration in Romania, February 4,2013

121. Insight: Poland’s shale gas play takes on Russian power, by Michael Kahn, Braden Reddall and Gabriela Baczynska, February 9, 2012.

122. How Gazprom snoozed through the “Shale gas revolution”, February 5,2013, www.imrussia.org

123. New Cyprus Drilling round raises tensions with turkey , 15.02.2012, www.naturalgaseurope.com.

124. Ukraine opens shale gas reserves to exploration, by Roman Olearchyk, www.ft.com, 23.02.2012.

125. Turkey’s shale gas chance, February 23, 2013

126. Ukraine announces tenders for 2 shale gas deposits, www.reuters.com,

Feb. 24 ,2012.

127. Ukraine to sell shale gas deposits to feoreigners,www.ua-energy.org, 28.02.2012.

128. TNK-BP to bid for Ukraine shale gas field, www.reuters.com , February 28, 2012.

129. Fracking Comeback in U.K. as Browne seeks shale Bonanza, Energy by Nidaa Bakhsh, January 28,2013

130. Romania: Chevron gets go ahead for shale gas exploration in Romania, Feb 4, 2013

131. Romania unblocks shale gas exploration, www.osw.waw.pl, February 13, 2013

132. Chevron moves closer to Romania shale gas exploration, by Ioana Patran, Bucharest, Feb 14, 2013

133. Turkey’s shale gas hops draw growing interest, February 18, 2013

134. Turkey finds wider evidence of shale gas- minister, February 20, 2013

135. Romania unblocks shale has exploration, by Tomasz Daborowski, March 3, 2013

136. Turkey claims 1.8 trillion cu.m. of shale gas reserves, March 8, 2013

137. Shale gas rush: the fracking companies hoping to strike it rich, by Ian Griffiths, www.guardian.co.uk. March 12,2013

138. Russia, Saudi Arabia hope to emulate US shale boom, March 18,2013, Stephen Bierman and Aibing Guo, Bloomberg News

139. Romania ends moratorium on shale gas exploration, Premier says, by Irina Savu, March 19,2013

140. Halliburton Could gain on Polish shale gas exploration, by Trefis Team. www.trefis.com March 19,2013

141. Halliburton could gain on Polish shale gas exploration, www.trefis.com, March 19,2013

142. Chevron Committed to working with Romania on shale gas issues, March 21,2013

143. Budget 2013: George Osborne commits to UK shale gas boom, The Guardian ,

20 March, 2013

144. The harsh reality of life in the UK without shale gas and with a misguided faith in green energy, Mark Perry, March 25,2013

145. Shale Threatens Russia’s Economy, April 10,2013, www.online.wsj.com

146. Fast sheet – Drilling Practices that minimize generation of drilling wastes.

147. Shale gas booming globally, despite chemical dangers, solve Climate.com.

148. New Products for Shale Gas, Siemens Water Technologies Corp.

149. Shale Gas by Ronald Lipert, Minister of Energy, Canada.

150. Us shale gas: Less abundance, higher cost, by Arthur E.Berman and Lynn Pittinger.

151. Key Considerations for Frac Flowback/Produced Water Reuse and Treatment, by Bob Kimball.

152. Shale gas from Wikipedia, the free encyclopedia.

153. North Dacota’s Oil Boom, by John Gould/The Wall Street journal, related video, News Hub.

154. Modeling complexities of Natural Fracturing Key in Gas Shale, by William Dershowitz and Toms W. Doe.

155. The Fourth District: The Next Big Energy Producer? , By Robert J. Sadowski and Margaret Jacobson.

156. Fracking: The Great Shale Gas Rush, Natural gas derived from process is lifting the economy, but it’s environmentally risky.

157. The global shale gas initiative: Will the United States be the role model for the development of the shale gas around the world? , by Susan L. Sakmar.

158. Shale gas in Ukraine,Gorshenin Institute, www.gorshenin.eu.

159. Ukraine: Dependence from energy imports from Russia, Gorshenin institute, www.gorshenin.eu.

160. Ukraine plans to produce 15 billion cubic meters of shale gas in five years, www.ukrpojects.gov.ua.

161. Shale in Denmark?, www.skifergas.dk.

162. Shale gas in Denmark, Sandroos advokatfirma.

163. Evluation of the potential of shale gas in the Netherlands,TNO Energy.

164. Subsurface exploration in Denmark, www.total.com.

165. Hungary: Getting deeper into Unconventional gas.

166. Aura Energy Limited (ASX Code AEE,”Aura”) is pleased to announce that it has commenced drillings in Motala shale gas project in south-central Sweden.

167. „Резултати от хидродинамичните изследвания в контролно-техническия сондаж на Добруджанския въглищен басейн”, авторски колектив в състав к.т.н.Е.Кипко, к.т.н.О.Лушникова, к.т.н.инж.К.Колев, инж.Тр.Христов; сп.Въглища, бр.1, 1982.

168. Добивът на шистов газ е заплаха за околната среда, проф. Нина Дюлгерова, 5 август, 2011.

169. Защо Полша и Украйна ще добиват шистов газ,а ние да не можем?,Николай Марченко,15 юни 2011, източник LiveBiz.

170. Калфин обеща референдум за шистовия газ, в.24 часа, 15 октомври 2011г.

171. Проучванията за шистов газ са престъпление срещу природата и хората на България , Драгомир Стойнев, 8 септември 2011, източник агенция „Фокус”.

172. Всяка 20-та сонда за шистов газ – дефектна, Мариана Христова, 29.09.2011.

173. Предпазният принцип и темата за шистовия газ – изгубената риск комуникация, Петър Кърджилов, докторант ФЖМК, 11 октомври 2011, източник Newmedia 21.

174. Европейците се страхуват от шистовия газ, защото не познават тази индустрия, Павел Поправа, 23 ноември 2011, източник www.3e-news.net

175. „Аз съм „за” строг контрол при проучванията за шистов газ, и „против” произвола на „Газпром” и местните му лакеи.”, Алексей Алексиев, агенция „Фокус”, 15 декември 2011 .

176. Добивът на шистов газ е бомба със закъснител, проф. Детелин Дачев, 20 декември 2011, източник www.vestnikataka.bg/.

177. Защо цялото подземие на България се разпродава на парче?, Мариана Христова, 29 декември 2011, източник news 359.

178. Добивът на шистов газ е най-рисков за водата на Североизточна България,проф.дгн.инж.Константин Щерев,вестник ” 24-часа”,страница 12,19 януари 2012.

179. Защо властта зави рязко за шистовия газ. Тихомир Безлов, вестник „24-часа”, стр. 11, 21 януари 2012.

180. Добруджа остава без чиста вода, проф. Георги Георгиев, в. Република,

10 февруари 2012.

181. 28 160 сонди за шистов газ правят от България пустиня, Петко Ковачев, източник www.slivendnesiutre.wordpress.com/.

182. Грешки са проучванията за шистов газ, Борислав Сандов (еколог) източник www.facti.bg.