Между дипломатическото поведение и суровата действителност

Симеон Николов

Съобщението, направено лично от министъра на външните работи Кристиан Вигенин на 10 юли т.г. на страницата на министерството по повод съвместната публикация на посланиците на Франция и Германия от 08 юли т.г. дава поводи за тълкуване на случващото се и неговото значение.

Без съмнение, реакцията на българския министър е правилна и своевременна. Можем да си представим, какво би се случило, ако такава отсъстваше или бе закъсняла. Само за ден медиите се изпълниха с коментари от „...това е груба намеса във вътрешните работи на една суверенна държава...”, до „ ...това е последно предупреждение на Запада преди да замразят членството на България в ЕС....” Със същата бързина опозиционни политици „взеха на въоръжение” цитати от публикациите на посланиците, тълкувайки ги едностранчиво за да обяснят в своя полза ситуацията. А заглавия в медиите вече упрекваха БСП и Станишев, че подценявали писмото на посланиците.

Съобщението на министър Вигенин е „изчистено” от всякакви възможни нападки, в доста умерен стил, но съдържа редица моменти, които могат ясно да бъдат разчетени:

Първо, проведени са отделни срещи между него и посланиците, което означава все пак, че те са извикани в МВнР, което е сериозен акт в дипломатическата практика, но без да се допусне нормалната за такива случаи официална информация в медиите. Всъщност поради липса на конкретна информация можем да допуснем и един по–мек вариант: проведен обяд или закуска, без строгия дипломатически протокол. Посочването, че това е негова инициатива, на министъра, подсказва, че може би заглавия в медиите като горецитираното, че Станишев и БСП са подценили този медиен ход на посланиците, може би имат основание.

Второ. Без да имаме достъп до евентуална Паметна бележка за срещите, ако такава въобще е правена, което е в зависимост от горните два варианта, от съобщението можем да съдим за съдържанието на разговорите и направените оценки. Очевидно е, че министърът е внесъл острота в позицията си, отправяйки упрека към двамата посланици, че „България, като член на Европейския съюз, очаква взаимодействието с партньорите да се осъществява посредством утвърдените механизми на диалог и сътрудничество, а не с публикации в медиите.» Но също така, използваните изрази показват, че Министър Вигенин е възприел масовата оценка на медиите и коментаторите, че това е било «необичаен и безпрецедентен акт». Критика се крие и в използваната по–нататък фраза на министъра: «Готови сме да приемем всички, констурктивни предложения по конкретни въпроси и заедно да обсъждаме....»

Трето, от думите на българсикя министър проличава, че той е защитил тезата, а вероятно и е получил уверение от двамата посланици, че съдържащата се в публикацията критика е по проблеми, „трупани с години”, „деформации, тежко задълбочени през последните 4 години” . Критичните оценки не могат да се отнесат към правителство, което е в управлението от месец и половина. Тези проблеми стоят на вниманито на правителството, което стъпка по стъпка се стреми да ги решава.

Четвърто, съдържанието на съобщението разкрива, че министър Вигенин се е съгласил с констатацията на двамата посланици за съществуването на „олигархичен модел” в управлението на България, дистанцирайки се обаче от разбирането, че един такъв е на път да замени предишен олигархичен модел. Същевременно, споменаването на „решения, които не са основани на прозрачност и биха могли да ни отдалечат от добрите европейски практики” също е признание за направената грешка и свидетелство, че случаят с назначаването на председател на ДНС, който отприщи всъщност протестите, е бил разискван на двете срещи с посланиците.

Пето, очевидно е търсенето и на други общи позиции между посланиците и българския външен министър, изразено в думите: „Парламентарната демокрация е обща отговорност и на мнозинството и на малцинството.”, по повод на неприкрития призив и на посланиците ГЕРБ да се завърне в Парламента, където предстои вземането на важни за държавата решения.

Шесто, последната фраза от съобщението / «Тези въпроси ще бъдат обект на разговорите ми, в най-скоро време, както с външните министри на Франция и Германия, така и на другите страни-членки на Европейския съюз.»/ подсказва две неща. Вероятно посланиците са защитили позицията си, че тяхното мнение е мнение и на централите им в Париж и Берлин. Макар че още на следващия ден след тяхната съвместна публикация те потърсиха отстъплението, защитата и обяснения, какво всъщност са искали да кажат. /Виж изказването на посланик Хьопфнер в Стара Загора и обясненията на ръководителя на политическия отдел в посолството Райнхард Крап на конференцията «Политики основани на знание»„./ Разбира се, изразените от Вигенин намерения да говори с външните министри на двете държави може да се тълкува и обратно, т.е. «заканително», което пък би потвърдило версията, че служители на Президента Плевнелиев са организирали «подкрепата» на посланиците за шефа си и стоящите зад него кръгове. Вторият момент, който подсказва тази последна фраза в съобщението се състои в очевидния извод на министъра, че трябва да се информират и другите министри на страните от ЕС, особено предвид на очаквания от ЕК доклад на 18 юли т.г.

До тук с дипломатичния тон и «дешифрирането» на министреското съобщение. Съвместната публикация на посланиците на Германия и Франция под заглавие «Доброто държавно управление е в интерес на всички», действително беше безпрецедентен акт и той в никакъв случай не е «нов жанр в дипломацията», както каза в свое интервю Румен Йончев от БСП, очевидно незапознат с тази професия.

Първо, това не е работа на посланиците! Те са тук за да работят за развитие на двустранните отношения, да разясняват политиката на своите държави и да информират своите ръководители за обстановката в България и региона. Изкушението да се намесиш във вътрешните проблеми на страната за да повлияеш по един или друг начин води до тежко нарушение, несъвместимо с дипломатическата практика.

Второ, на коментаторите, които твърдо заявяват, че това е намеса във вътрешните работи, трябва да напомним, че ние сами сме си виновни за тази практика на чуждите посланици. Първенството за неадекватно поведение заемаше едни бивш американски посланик, но реакции имаше и по отношение на турския посланик, на чехския посланик и др. А ние сме си виновни, защото и политици и медии насаждаха с десетилетия наред поведението: щом чужденец го казва, той ще да е правият, приемахме оценките им за чиста монета, пренебрегвахме нашите си експерти, а интервюирахме в захлас пенсионери и незначителни величия, стига да са от западноевропейска страна. Такъв народ, с такива медии и политици, лесно може да бъде манипулиран.

Трето, посланиците винаги са много добре информирани, те имат на разположение не само своите дипломатически екипи, но и резидентурите на своите разузнавателни служби, както разбира се и много широки контакти сред българския политически и икономически елит. Ако един ден «Уикилийкс» извади на показ шифрограмите на днешните чужди посланици, сигурно ще се види, че те са докладвали в столиците си много истини. Затова съвместната публикация на френския и германския посланик ги прави много уязвими: Не са ли знаели за покровителството на ГЕРБ над контрабандни канали, носещо им по няколко мирлиарда годишно, за олигархичния модел срещу който сега се обявяват в съвместната си публикация? С чиста съвест някой български политик може да ги запита днес: вие мафията ли защитавате и искате да върнете на власт? Не са ли били свидетели на рушенето на основните на демокрацията в България с овладяването на съдебната система от изпълнителната власт и поставянето й под зависимост, на присъди, четени по телевизията от един вицепремиер,  рекета над фирми, на полицейщината? Не беше ли посланикът на Германия този, който остро разкритикува зависимостта на българските медии? А каква бе чувствителността на двамата посланици, когато в България през ден се самозапалваха хора? Очевидно, че не некомпетентост, а двоен аршин прозира от публикацията им. И още нещо: явно имат много ниска оценка за нас българите и висока такава за своята непогрешимост.

Четвърто, потърсеното още в публикацията им оправдание за критика, а именно, че сме едно семейство, една общност с общи ценности и т.н. не е достатъчно, защото членките на ЕС наистина са отстъпили част от суверенитета си, но всяка държава защитава своите интереси и решава проблеми, произтичащи от доста различното ниво на развитие. Опитът да поучаваш другите и да влияеш без да ти потърсят утре отговорност е израз на развиващите се в момента процеси в Съюза, утвържадавенто на ЕС на две скорости, на централно ядро и периферия. Абсолютно неетично и глупаво е да напомняш, че дължим много на техните данъкоплатци, защото всяка страна –членка плаща своя вноска в Съюза и се движи в рамките на точно определени законови рамки, които често са в интерес на големите, а не на малките и новите страни–членки, както например е случаят със субсидиите за селското стопанство. Не е умно да напомняш за парите от европейските програми, защото вече много българи могат да противопоставят примери за милиардите левове източени от западни монополи. Спомнете си как посланиците защищаваха своите фирми в България, как дори министър педседателят на Чехия защити енергийната фирма, източвала незаконно чрез дъщерни фирми от България към Прага няколко десетки милиона лв годишно. А къде бяха уважаемите посланици, когато стана ясно, че управлението на ГЕРБ е захранвало с милиони европейски средства български медии с цел да ги държи в зависимост? Внушенията на двамата посланици, разминаващи се драстично с живата практика могат само да засилят настроения срещу ЕС и съответните страни.

Пето, добре би било тези посланици да усвоят една норма, която има средностатистическия българин, стоящ твърдо на земята. Когато правиш нещо, постави се за момент на мястото на другия. Ако българските, румънските, унгарските посланици започнат да излизат с подобни публикации ще трябва да си кажем много нелицеприятни неща. Особено като говорим за корупция и кой кого корумпира. А има и малко известни факти. Нека германският посланик поразпита, как паднаха визите за румънците при приемането им в ЕС и коя фирма спечели отпечатването на новите паспорти в Румъния.

По повод на протестите и политическата криза, както и на горната съвместна публикация на двамата посланици,  се появиха много мнения и оценки  и изненадващото е, че те показха изведнъж в друга светлина някои от авторите им. Най–фрапиращото е, че е възможно хора, считани за експерти, за интелигентни политици или коментатори, да твърдят, че демократичните процеси в страна–членка на НАТО и ЕС биха могли да станат обратими. Твърдението, че би било възможно замразяването на членството ни в ЕС напомня много на неадекватното изказване в Брюксел на един бивш вицепремиер на ГЕРБ, че не сме били готови за приемане в Съюза. За изпълзялите пещерни антикомунисти и русофоби пък да не говорим. Както и за авторите, които винаги, напълно, безрезервно и емоционално защитават онези, които ни оплюват. Остава само учудването, как може да се събере толкова глупост в хора, за които сме мислили, че имат някаква представа от геополитика, от държавни интереси, от икономика, от сигурност, а всъщност им липсва каквато и да било визия за бъдещето и най–вече – отговорност! Единствената утеха е, че са все още малцинство.