Посещението на лидера на ДСИ Али Ахмети в България имаше по–широк регионален контекст Печат
Автор Експерт   
Вторник, 30 Юли 2013 14:29

Посещението на лидера на ДСИ Али Ахмети в България имаше по–широк регионален контекст

Зорница Илиева


Дали на Балканите съществува по-сложен въпрос от македонския? На 9 юли една загадъчна визита у нас на висш политик от западната ни съседка не само припомни колко многопластови са игрите и интересите в региона, но и произведе, някак между другото, новина от международна значимост. Тя е, че посредникът на ООН по въпроса за името на Македония - Матю Нимиц, предлага на Атина и Скопие компромисния вариант "Горна република Македония".
Западните ни съседи научиха вестта не от своето правителство, чийто премиер Никола Груевски само седмица по-рано писа на гръцкия си колега Андонис Самарас в опит да съживи блокираните преговори по въпроса. Вестителят бе Али Ахмети, лидер на албанския "Демократичен съюз за интеграция" (ДСИ) - партия, която е младши партньор в управляващата в Македония коалиция начело с ВМРО-ДПМНЕ. Македонците получиха новина със софийски адрес, и то именно от Ахмети, едва няколко дни, след като премиерът Груевски призна, че неговата партия има "несъгласия" с ДСИ, както и че отношенията между двете управляващи сили "са се влошили през втория мандат, но са на устойчиво ниво".
Контекстът често говори много повече за едни думи или действия, отколкото всякакви техни интерпретации. София продължава да иска Договор за добросъседство със Скопие като необходимо условие, за да даде зелена светлина пред Македония по пътя към ЕС. А оповестяването на предложението на Нимиц бе богато на символи - извършено от македонски албанец и то именно в българската столица. Веднага се завъртя миш-маш от противоречиви реакции, най-вече в македонската преса.


Страстите в Македония
Медиите в Скопие незабавно бяха залети "със злобни оценки", както се изрази Буяр Османи, говорител на партията на Али Ахмети, защото мълчанието от страна на официалните власти в Македония във връзка с това посещение в София навя помисли за нещо "скрито-покрито" и далеч от европейската практика за открит диалог. Македонският "Утрински вестник" например обвини Али Ахмети, че започнал да служи на чужди интереси. Изданието посочи, че посещението на Ахмети в България, както и визитите му в други столици - например Вашингтон и Берлин, са предизвикали негодуване сред македонските политици. Но Османи твърди, че Ахмети не е заминал на своя глава за София, а е информирал премиера и външния министър. В този контекст многозначително звучи опровержението на македонския дипломат Никола Поповски по повод съмненията за някаква разиграна сцена от македонска страна. Пред телевизия "Алфа" той заявява: "Няма двойна политическа игра, защото целта е една. Огромното мнозинство граждани са ни дали мандат, за да работим за осъществяване на целите - членство в ЕС и НАТО." Въпросът е, че недомлъвките от страна на официалните власти породиха всякакви коментари в Скопие, в т.ч. и за самостоятелна дипломатическа мисия на Али Ахмети.


Регионалният контекст
Всъщност за широката общественост от двете страни на границата не стана ясно по чия инициатива е поканата на Ахмети в София. В рамките на визитата си македонският политик се срещна с българския премиер Пламен Орешарски, с външния министър Кристиан Вигенин и изнесе пред Дипломатическия институт лекция на тема "Сто години от Балканските войни. Помиряване и интеграция". Според Ахмети Балканската война, която е патриотична и военна гордост за водилите я народи, особено за България, е и "кървав конфликт, за който всички платихме висока цена". Докато в Македония политици роптаят срещу визитата на техния албански съгражданин, в София той призовава страните, участвали в тези войни, да се помирят и да не гледат само в миналото. То да си остане за историците. Позната теза.
Гневът на бившия македонски вицепремиер Ивица Боцевски е особено силен. Боцевски призовава Ахмети да каже "дали ще поиска среща и с Ивица Дачич и Николич и ще изнесе ли лекция в сръбската дипломатическа академия, тъй като най-вероятно мисли за Сърбия, когато иска помирение с участничките в Балканските войни". Препратката е към миналото на Али Ахмети, което е свързано с недоказани обвинения, според някои компромати, за съпричастност към сръбските тайни служби (УДБА).
Но призивът на Ахмети, дошъл след негови визити из западните столици, както подчерта, отеква в значим регионален контекст. У нас се разгръща политическа криза. Правителството е под натиск. А външният ни министър декларира непроменена позиция по отношение европейската интеграция на Македония. Основното ни условие за подкрепа е подписване на прословутия Договор за добросъседство, което би ни гарантирало поне на книга невъзможността за претенции относно някакво македонско малцинство у нас. Освен това точно сега се сключи и споразумение между Белград и Прищина, което откри пътя на Сърбия към ЕС, а според шефа на НАТО Андерс Фог Расмунсен и към НАТО. И навярно идеята за дипломатическия рейд на Али Ахмети е той да се осъществи, преди в България отново да се разгори предизборна реторика, а македонският въпрос за пореден път да бъде употребен публично с цел печелене на повече гласове.
Но изказването на Ахмети в София всъщност най-вече е посветено на настоящето и нерешените проблеми на Скопие - десетилетния спор с Гърция за името и категорично изразено желание и действия за тласък по пътя към ЕС. Според него проблемът с името не е по-голям от враждата между Сърбия и Косово, а тя определено е позагърбена, поне на официално ниво, и то с участието на гузната поради бомбандировките Европа и инициатора на тези бомбандировки - НАТО.
Да чуем Ахмети. Според него сега ЕС е "длъжен да даде кураж" за преодоляване на проблемите на Македония и е "време за компромис", защото "международната общност е заложила много в изграждането на демократичните институции в региона". Име като "Славомакедония" или "Национална република Македония" не е приемливо за албанците в Македония, тъй като тази държава "е и на албанците, те са част от нея и нас ни интересува". Всяко друго име е подходящо. Защо тогава да не се приеме предложеното от Нимиц, отговорен за преговорите между Гърция и Македония, име като "Горна Република Македония", пита Ахмети.
Казусът обаче е още по-заплетен. Според македонската преса Гърция е отхвърлила предложението на Нимиц или не е съобщила официално каква ще бъде реакцията на гръцкото правителство. Дали тогава Ахмети не отправя послание не само към Скопие, но и към Атина и други европейски столици?


Българският контекст
А сега да поместим Ахмети и македонския въпрос в български контекст. Факт е, че той продкрепя Договора за добросъседство, предложен от нас още през 2008 г. на базата на споразумение от 1999 г., и го направи недвусмислено в лекцията си. Независимо от двойствената ни политика по въпроса, от смяната на скорости между "по-твърда" до "по-мека" политика спрямо Македония, българската дипломация спрямо западната ни съседка винаги е подплатена с неприемането от наша страна на "кражбата на история". Дипломацията ни е против използването на "езика на омразата в някои македонски медии", както и застава срещу преследването на граждани с българско самосъзнание.
Доколко обаче сме изработили единна, общноционална позиция спрямо Македония в дългосрочен план? Дали не създаваме впечатление, че сме в плен на миналото? Според някои мнения ние сме подменили целта с инструмента в политиката. Целта е добросъседството и членството в ЕС на всички страни в региона, а договорът е само средство.
Но българското отношение към процесите в Македония не може да се разглежда вън от съществуващите там етнически и религиозни противоречия. Те не са тайна за никого, напук на натъртената фраза на Ахмети, че "междуетническата ситуация в Македония не е лоша и може да бъде управлявана". В крайна сметка мислещите граждани в Скопие задават логичен въпрос - дали българите са проблемът на Македония, или са албанците.
Македоно-албанският контекст
Според проучване на Сорбоната от миналата година през 2020 г. албанското население там ще е равно на македонското, а през 2025 г. албанците ще са повече от македонците. На албанците се падат по 5,70 деца, а на македонците - 0,75. Тенденция, която се нарича "албанизация по косовски". Ако се съди по разветите само албански знамена в Тетовска Македония, по броя на новопостроените джамии там, по масовото и непознато доскоро носене на забрадки от жените, няма как страхът от доктрината "Велика Албания" да не парализира двустранни отношения на Балканите и да не тревожи населението с друг етнически произход. Да не говорим, че вече и в София, когато Македонският културен център открива свои инициативи като изложба на художника Станко Георгиев, директорът на Националната галерия на Македония Халиде Палоши го прави на албански. Е, продължава и на македонски език, както се изрази, "за да я разбират".
Македонците около Велес с посърнал поглед следят масовото изкупуване на земя и домове от граждани с албански произход, които не се пазарят за цената. Гостивар посреща с надписи на албански, турски и накрая на кирилица. Рекламира най-голямото на Балканите турско училище за обучение на 1400 ученици и построено от официалната Турска агенция за сътрудничество и координация (
TIKA). Местната власт в Тетово прекръсти на своя глава, без допитване, планината Попова шапка в Кодра е Диелит и табелите с новото име се виждат по пътя Скопие-Тетово. Улици, квартали в Скопие, училища сменят имената си, ако местните управници са македонски албанци. Дори и да е нормално, едва ли е приемливо това да става без дебат, като засилва етническото противопоставяне.
Неведоми са пътищата господни. Дали пък точно албанският фактор няма да е решаващ, за да се преодолее край Вардара инерцията от миналото, вкл. антибългарските догми? Всъщност никак не звучат оптимистично изречените наскоро в София думи на руската политоложка проф. Елена Пономарьова, МГИМО, че "Македония със сигурност се федерализира, дори разпада, но какво да направим ние", където под "ние" се разбира Русия. Според нея Русия няма намерение да "напуска Балканите, напротив", но се е поучила от опита на ЕС и САЩ, т.е. ще акцентира върху икономическите връзки с държавите от региона.


Али Ахмети като фактор
Софийската визита на лидера на ДСИ явно е заявка за роля в междудържавни отношения. Но какво доведе до нея? Това амбиция, подкрепена с доказана политическа мощ, ли е? Ползва ли тя въшна подкрепа? Желае ли да създейства, за да даде тласък на зациклилите преговори между България и Македония с оглед европейските амбиции на Скопие? И всъщност кой е Али Ахмети, който с едно посещение в София съзнателно разбуни притихналия мравуняк на македонските медии и политици?
Македонският албанец е роден в Заяс, Кичевско. Учи в Прищина и е един от водачите на албанското студентско движение, което влиза в противоречия с властите на Съюзна федеративна република Югославия. През 1986 г. Ахмети бяга в Швейцария. Получава политическо убежище, а по-късно е сред основателите на Армията за национално освобождение (АНО), която до 2004 г. е в списъка на САЩ като терористична организация. Участва в събитията през 2001 г., които имаха характер на война в Македония, а и подкопаха основите на управлението на премиера Георгиевски. След наложеното Охридско споразумение Али Ахмети основава Демократичния съюз за интеграция и сега участва в коалиционното правителство на Македония. През 2006 г. показа, че може да призове за бойкот на парламента, когато ВМРО-ДПМНЕ отказва да го покани в правителството.
В македонското общество мненията за Ахмети са противоречиви. Под сурдинка се говори за принадлежността му към УДБА - твърдение, което не е доказано официално и се оспорва от ДСИ. Политикът говори само на албански, независимо че знае няколко езика...


Какво следва?
Тепърва ще видим дали визатата на вестоносеца от Македония у нас ще навреди на преговорите между Гърция и Македония по спора за името, или ще ги стимулира. Някои македонски коментатори са на мнение, че България и Гърция са "сдружена компания", която "присвоява Македония", като обявява историята й за българска, а територията й за гръцка. Защо обаче в суетнята си, докато разкриват своите "гениални" и в същото време нелепи схеми, те изпускат Сърбия? И дали, улисани в търсенето на вечната опасност отвън, те не пропускат какво се случва пред очите им в собствената им страна?
В САЩ македонският вицепремиер Муса Джафери в прав тескт заяви, че "Охридското споразумение не отговаря на нуждите на гражданите, Македония ще се справи по-добре с предизвикателствата, ако се децентрализира и федерализира".
Какво съвпадение, Джафери също е специализирал в Швейцария...