Конвенциите са препоръчителни, а директива на ЕС позволява експулсиране на нелегалните имигранти – иска се политическа воля

Антон Гицов

Потокът на сирийските имигранти в България се увеличава със всеки изминал ден, а държавата очевидно е безпомощна да посрещне този проблем...

На 3 октомври премиерът Пламен Орешарски заяви, че България е страна по международни конвенции и не може да затваря границата. Говорителят на Върховния комисариат за бежанците Борис Чеширков също коментира, че "международните принципи не позволяват България да вземе такова решение"...

А какво е "затваряне" на граница?

Според зам.-министъра на вътрешните работи Васил Маринов то означава "никой да не влиза през контролно-пропускателните пунктове". Странно мнение, като се има предвид, че имигрантите не пресичат границата през тези пунктове. Според главния секретар на МВР Светослав Лазаров границата ни с Турция е на практика "отворена", защото от 274 км само на 58 км има интегрирано наблюдение, а за затварянето й са необходими 3000 души и 10 млн. лева месечно.

Според вътрешния министър Цветлин Йончев "затваряне" означава "покриване на границата по начин, който не позволява преминаването и на нелегални емигранти, а ако се наложи такова затваряне, имаме разчети и можем да го осъществим". Министърът на отбраната Ангел Найденов пък заяви, че "не изключваме затварянето на границата - например чрез механично изграждане на заграждения, но това е крайно средство". А външният министър Кристиян Вигенин смята, че това "не е алтернатива и не бива да го обсъждаме сериозно".

Нека е ясно - гранични бариери в момента няма само между страните от Шенгенската зона. Всяка друга граница между две държави е априори затворена, пази се от гранични войски, а преминаването става през ГКПП-та.

Не съществуват никакви "международни принципи" и конвенции, които да задължават една държава да държи границите си отворени или да й забраняват да ги държи "затворени" за недопускане на нелегално пресичане. Това е суверенно право на всяка държава и няма нужда да искаме нечие съгласие.

И тъй като се спекулира с "международни принципи" и "договорености", а

всички сирийски имигранти се определят като "бежанци",

нека видим кои са международните конвенции, към които България се е присъединила.

Женевската конвенция за бежанците на ООН от 1951 г. и Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС определят като бежанец личност, която има съществено обоснован страх от преследване в своята страна по причина на раса, религия, националност, политически убеждения и членство в социална група.

Следователно, за да получи статут на бежанец, сирийският имигрант трябва да докаже, че ако бъде върнат в Сирия (което никой у нас не възнамерява да прави), ще бъде преследван там по изтъкнатите причини.

Бягството от район на военни действия в друга държава не се покрива от Женевската конвенция и директивата на ЕС, т.е. не предполага даване на статут на бежанец, което налага сериозни задължения на приемащата страна - жилищно настаняване, осигуряване на работа, достъп до образование и здравеопазване, право на придобиване на българско гражданство с издаване български документи за самоличност.

Извън статута на "бежанци" сирийските имигранти могат да получат "хуманитарен" статут по линия на Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., и на "временна закрила" по линия на Директивата на Европейския съюз 2001/55/EО, които се предоставят на пришълци от страни, където животът им е заплашен от военни конфликти.

Тези конвенции са препоръчителни. Дания и Ирландия например не приеха да участват в Конвенцията за предоставяне на "временна закрила".

Хуманитарният статут дава статут за постоянно пребиваване с документи за самоличност и право на работа, а предоставянето на временна закрила гарантира социално осигуряване, храна, подслон, медицинска помощ и обслужване.

За нелегалните имигранти, които не могат да докажат необходимостта от предоставяне на статут на закрила, в сила е Директива 2008/115/ ЕО на ЕС за депортиране, включително на семейства. На такива пришълци се дава срок от 7 до 30 дни да напуснат доброволно страната. Ако откажат, остават до 18 месеца под охрана в общежития, след което ги пращат в родината им или в трета приемна страна.

Холандия вече приложи евродирективата, според която имигрантите без документи се глобяват с 3800 евро и се депортират.

Колко са експулсираните от България нелегални имигранти?

Има ли изобщо такива? Вижте сайта на Държавната агенция по бежанците - там са цитирани всякакви документи, но Директива 2008/115/EО я няма.

Почти всички сирийски имигранти искат статут на бежанци заради перспективата да вземат български паспорт и да се заселят в някоя развита страна от ЕС.

Но истината е, че много малко от тях отговарят на критериите за "бежанец", особено онези здрави млади мъже, които признават, че бягат от мобилизация в армията. По-скоро трябва да им се предоставя временна закрила, до създаване на условия за завръщането им по родните домове.

Дори да получат статут на бежанци, те нямат шанс да вземат български паспорт, защото със Сирия нямаме споразумение за двойно гражданство, а Дамаск не позволява отказ от гражданство. Могат обаче да се сдобият с лични карти като постоянно пребиваващи и документи, даващи им право за пътуване в други страни от Европа. Именно това е, което им трябва.

Тези дни сирийци окупираха фери-терминала в Кале, Франция, и заплашиха да се самоубият, ако не бъдат допуснати във Великобритания, считана за обетована земя. Техни сънародници се опитаха да продължат от България на север, но румънските граничари ни ги върнаха.

Съществува международен принцип за "първа страна на убежище", според който кандидатът за бежански статут следва да го поиска в първата страна след пресичането на границата. Това позволява на някои страни да връщат нелегални имигранти там, откъдето са дошли - Великобритания например може да върне африканци във Франция, ако първо са пристигнали там с корабчета през Средиземно море.

Министър Ангел Найденов призна, че освен като подслон и убежище сирийците "разглеждат България като трасе към друга страна". Което отново ни връща към въпроса за охраната на границата ни с Турция. Ако не я пазим, няма да ни приемат в шенгенското пространство, а и доброволно ще пропуснем неограничен поток от нелегални имигранти.

"Чужденците, които нелегално са преминали границата, са извършили престъпление", заяви вицепремиерът Цветелин Йовчев. Щом е така, не е ли "затварянето" на границата мярка за предотвратяване на престъпление? Не трябва ли да връщаме заловените на границата нелегални имигранти в Турция, както румънските власти ги връщат у нас?

Главният секретар на МВР Светослав Лазаров е в дилема - говори за затваряне на границата, но пита: Ако разположим жива сила на границата, отсреща като застанат жените и децата, как ще реагираме?"

В същото време границата между Гърция и Турция е затворена. Така

България остава единствената врата към Европа

за прииждащите хиляди сирийци. Комисарят на ЕС по кризите Кристалина Георгиева обяви, че "България трябва да свиква с мисълта, че ще имаме бежанци години напред". Трябва да ги интегрираме, казва тя, и да им осигуряваме здравеопазване, образование и работа, да сме като Германия и Швеция, които охотно приемат бежанци.

Но как да ги интегрираме, като знаем в какво състояние е българската държава - няма пари за качествено здравеопазване, безработицата е висока, икономиката е в криза...

Изходът е ясен, но труден, и иска политическа воля:

- експулсиране на нелегални имигранти, неполучили статут на закрила;

- преговори с ЕК за финансова помощ за получилите статут на закрила;

- преговори за поемане в развити европейски страни на семейства и майки с деца, на които не можем да осигурим прилично преживяване;

- договаряне на помощ от Брюксел за укрепване на границата ни с Турция, като на първо време се изградят заграждения в районите на лесно проникване в страната и усилване на граничните войски.

Никой от ЕС няма да ни укори за това.

* Авторът е дългогодишен дипломат.