Хуманност да, но до тавана на нашите икономически възможности и при гаранции за националната сигурност

Симеон Николов

Ще извлечем ли поуки от нашата неподготвеност за бежанската вълна, която ни изненада?

Въпросът, защо не бяхме подготвени и изненада ли ни бежанската вълна наистина изисква задълбочен анализ, въпреки че на някои им се струва, че това не помага за решаване на конкретните проблеми днес и утре. Отговорът е комплексен и сложен. Истина е, че разузнавателните служби са предупреждавали за нарастване на такава вълна имигранти. Но за кой ли път трябва да кажем, че докато ползвателите на такава информация не се научат да я четат и използват, само реформи в разузнаването няма да помогнат.

Другата съществена причина е, че ние за всичко имаме концепции, стратегии, планове, но след приемането им отиват в чекмеджетата и няма отговорност за изпълнението им по цялата верига – от премиера до лицето, отговарящо за неработещата видеокамера пред летище Сарафово. Немоловажно е и това, че на ключови постове са назначени хора, които нямат капацитета да реагират адекватно и точно: не е нужна предварителна подготовка, а проста здрава логика за да не настаниш нелегални имигранти до столичното летище, в общежитие в центъра или до военен завод. Това го няма по света. Бежанските лагери винаги и навсякъде са изграждани покрай границите. Не е нужно да знаеш наизуст Конвенцията за бежанците и европейските директиви и договорености, а да имаш волята да се опреш на българския експертен потенциал, а не да искаш съвет от партньорски министри и посланици, за да не раздаваш масово хуманитарен статут на бежанец, а временно убежище и депортиране на неотговарящите на изискванията. Да не говорим и за финансовата причина за нашата неподготвеност– къде отидоха над 30 млн лева?

Какво трябва да се прави от тук нататък?

Спешно е необходимо да се отчетат и признаят досегашните грешки и пропуски и се започне отстраняването им, както бе в случая с трудно и късно възприетото предложение за заградителни съоръжения на границата, предвид ефекта от същите в Гърция– до 90% спад на потока нелегални имигранни. Разбира се, че този успех на гърците не е трайно решение, но нали трябва да се свали температурата преди лекарят да стигне до порвоизточника.

След съвещанието в МС в понеделник 21 10 2013 г. има индикации, че сме на път да поправим и втората грешка: прилагането на хуманитарен статут за бежанец без право на такъв, водещ до навлизането на голям брой потенциално опасни личности и натоварване на социалната система. Но това трябва да бъде последвано и в говоренето: използването досега на думата бежанец вместо нелегален имигрант и т.н. Още повече, че сирийските имигранти идват основно от Турция, а не от Сирия, а в нашата южна съседка няма война и те не са заплашени от нищо.

Първото, което следва да се направи е на база научния метод, прилаган вече в сферата на сигурността /разработката на БАН и МО за необходимите способности на БА на основата на вероятни сценарии на развитие на средата за сигурност/ Очертаването на сценарий ще бъде шок за политиците ни, защото ще има и такива, които показват по наши изчисления 80 до 100 000 до края на 2015 г, ако съседните на Сирия страни не издържат на досегашния натиск, а не тройно увеличаване /33 000/, както посочва еврокомисарят Кристалина Георгиева, няколко стотин хиляди при интензивиране на бойните действия в Сирия и продължаването им през следващите 2 години, дори 800 000 хиляди имигранти при продължаването на гражданската война или външна военна намеса и след 2015 г., завръщането на оцелелите във войната съпрузи на идващите днес самотни жени с деца, изтегляне на роднини на влезлите вече в България имигранти /ефектът в Германия с турските гастарбатери/ през следващите 10–15 г. и високата раждаемост в същия период. Ако на някой му се струват нереалистични такива сценарий, нека погледне случващото се в други страни. В Испания презпоследните 2 год. са влезли 2 млн имигранти и е увеличила населението си през последните 10 г. с 5 млн.

На второ място, но всъщност веднага без изчакване резултатите от споменатата разработка, България трябва да излъчи ясен и категоричен сигнал, че не може да приеме повече имигранти от вече приетите 8000 души, нещо повече, че ще депортира толкова, че да остане максималния брой за който може да поеме ангажимент за гарантиране на тяхното пребиваване– 3000–4000 души. Тази декларация може да бъде обвързана с икономическите трудности, които страната изпитва, с последствията за сигурността и на Европа от създаването на гето от радикалазиращо се общество имигранти, с напомнятео и призива, страните доставяли оръжия и допринесли за кризата в Сирия, тези които подкрепяха бунтовниците, часто от които се обединиха с терористите, да помогнат сега и на бежанците и се погрижат за тяхното настаняване в други страни. Във всички случай трябва да се посочи опасността от по–нататъшно въоръжаване на опозицията в Сирия и очертаващия се провал на конференцията „Женева 2”, което ще увеличи неимоверно много бежанския поток през следващите години. При това трябва да се напомни, че горното е грубо нарушение на Член 2, т. 4 на хартата на ООН, забраняваща подкрепянето на опозиционни групоровки срещу действащо правителство, финансирането, логистичната подкрепа и т.н. В тази позиция на България трябва да има и призив към солидарност, защото не може да се съдействал за кризата в Сирия и да заявиш, че ще приемеш само 300 /Франция/ или само 50 бежанци /САЩ/ ! Хуманност – Да, но до тавана на нашине възможности!

Третата важна стъпка е коренна промяна на стила в преговорите с Турция, твърдо заявяване на искането за спиране на насочваните от тях потоци имигранти и с помоща на ЕС настояване за споразумение за реадмисия, както и максимално използване на досегашни двустранни споразумения и активизиране на съвместни работни групи. Разговорите на българския външен министър с турския му колега не показаха поне публично, да са постигнати конкретни резултати на база твърда българска позиция. Паралелно с това е необходимо подобни разговори да се проведат и с Гърция, която прогонва вече групово алжирци от гърцка на турска територия и оттам към българската граница. Активно трябва да се работи с управляващите в Алжир, Мароко, Тунис и др. откъдето навлизан мигранти. Проблемът с Турция обаче изисква пояснение. Трябва да си даваме сметка, че не толкова броят на имигрантите в Турция плаши нашата съседка, а страхът от концентрация на кюрди от североизточта Сирия. Впрочем кюрдите заплашиха Ердоган във връзка със сирийската му политика. Това обяснява защо е толкова голям делът на кюрди сред имигрантите, влизащи в нашата страна. За съжаление и експертите започват да пренебрегват фактите и да възприемат поведението на политиците, които сякаш не смеят да възразят на турските си колеги, а имат задължението да мислят за Българската национална сигурност, не за турската!

Четвъртата насока трябва да обхване поредица от пракически мерки, недооценявани досега.

▪ Влизането на психолози в контингента имигранти е необходимо, защото според западноевропейски експерти, дори децата, станали свидетели на зверствата в Сирия и загубили роднини, са развили вече аргесивност, която може да се прояви и тук. Тоест, абсолютно невярно е, че ако ние ги държим затворени в бежански лагери щели да развиият такава. Те идват с нея.

▪ Друг практически неотработен въпрос е непознаването на религията и традициите на тези хора от българските служители, които трябва да се грижат за тях. Достатъчно е да се видят наръчниците на американците за войниците им още в Ирак за да се стигне до идеята спешно да се разралоти и издаде подобен справочник и за българите, акцентирайки на особеностите днес и националностите и религиите на имигрантите. Тогава няма да има учудване, защо не се приемат дрехите втора употреба, защо чупят леглата и спят на земята, защо възникват сбивания и т.н.

▪ Много важна е максималната информираност както на имигрантите, така и на българските граждани. Първите за да знаят своите права и реални възможности. Политиците заблуждават и тях и нас, че ще могат да напуснат България. Веднага ще ни ги върнат, защото са в сила договореностите от „Дъблин–2”, според които първата страна член на ЕС поема ангажимент за бежанците. Българското общество пък трябва да е вярно информирано за реалните рискове, но и за позитивните елементи и да не се злоупотребява със сравнения за други бежански вълни в миналото, защото има огромна разлика в религиите, ценностите, времето и т.н. Трябва ясно да се разграничават домократично–ориентираната опозиция, която за съжаление се сви като шагренова кожа и крайните ислямисти и терористи. Тъй като се оказа, че е огромен броят на кюрдите – между 40 и 60%, трябва да се знае, че в далечното минало ние българите сме живеели заедно с тях. И до днес в имената на техни населени места има основата „булг”, както и в много кюрдски думи. Ако видите техните танци– в първия момент ще кажете, че са български. Те не са терористи. Неинформираността съдейства за лесно нагнетяване на омраза, с която нещата ще станат още по–сложни.

Все пак, може ли да има критични бележки към взетите досега решения?

Определено, да.

▪ Основното усещане е като при затъващ постепенно човек, на когото му подаваш прът за да го изтеглиш от блатото, а той продължава да тъпче и да затъва. Освен справянето с ежедневните проблеми, трябва незабавно да се вземат стратегически решения за прекратяване на потока имигранти. Защото, загърбим ли тези решения, вълната от събития ще ни бутне и нас и вече няма кой да ни подаде спасителния прът за излизане.

▪ Съкращаването на сроковете за предоставяне на статут само ще разгласи славата ни и все повече имигранти ще се насочват към нас. Както вече и Гърция насочва алжирци към нас. Както и стоящите в очакване 200 000 афганстанци до Истанбул и мн.др. А Германия например неофициално бави масово молбите за статут. До всички трява да стигне новината, че ние сме прехвърлили тавана на възможностите си и прекратяваме приемането на имигранти.

▪ Изграждането на затворен тип общежития или лагери крие и някои рискове. Не винаги само представляващите заплаха ще намерят място там. Никой няма доброволно да се съгласи да бъде затворен, ще има бунтове, размирици. Не е изключено да допуснем и нарушаване на човешки права, на което ще последват критики от ЕС и многобройните НПО, разнасяйки „славата” ни по света.

▪ Информационната политика, за която вече стана дума, трябва да се формира много внимателно, защото докато се усетим ще сме възпламенили недоволството в българското общество: например да съобщаващ в телевизионните новини, че средствата ще се осигурят от Здравната каса или друга институция, когато същия ден съпругата ти се е върнала от лекаря без да получи направление за специалист, защото нямало, а заболяването е животозастращаващо. Трудно ли е да си представим каква бомба избухва в хола на този българин, слушащ новините за „беганците”?

▪ Не трябва да се злоупотребява със забележките срещу Българската армия, защото именно тя пое ангажимента да изгради заградителните съоръжения, а представете си, ако се обяви обществена поръчка и се плаща на фирма. Защото именно след поемането на ръководството на Агенцията за бежанци от бивш военен, нещата потръгнаха. Това се случва и в два от обектите, поети от полковници от резерва.

▪ Не трябва да се подценява опасността от тероризъм, закривана от булото на призивите за хуманност и сълзливи сцени с жени и деца. Наистина, опасността не е пряка с имигрантите, влизащи днес, но рискът рязко се увеличава. При това не толкова от бежанците, колкото от събитията около кризата в Сирия. Потокът ислямисти включително и от Европа към Сирия е нарастнал три пъти през последните седмици. Съпрузите на тези самотни жени с деца, които идват у нас един ден ще се завърнат. Други, отпочинами си тук, ще заминат отново за да се бият в Сирия. От Сирийската свободна армия официално поискаха свой регион в България. Странно съвпадение. Еврокомисарят Кристалина Георгиева предложи да ги настаним точно в тези обезлюдени места, за да се занимавали със земеделие. Сякаш са се договорили. И дали внушенията не идват от финансиращите ги Катар, Саудитка Арабия, Франция и Великобритания? Ако министър Младенов беше още на власт, дали нямаше да ги събере в Правец? Искането без съмнение е свързано с планове за места за подготовка, каквито имат и в Турция. Строят се селища от затворен тип само за мюсюлмани. Мястото било «стратегическо», заяви сириецът–строител– «близо до летище Сарафово, пристанище Бургас и турската граница». Предсоти в тях да се вдигнат и джамии. Неизбежно, освен промяната на барланса между религиозните общонсти, ще бъде привнесен ислям, различен от този на българските мюсюлмани, а от там ще дойде и неизбежната радикализация.