“Не-то” на Меркел или кой ще бъде председател на Европейската комисия?
Жоржета Пехливанова ٭/
Един от най-важните и оспорвани постове в Европейския съюз е този на председателя на Европейската комисия. Този пост предизвиква голямо политическо напрежение в състезанието сред най-висшите европейски управници. В политическия крос, след изборите - май 2014г., се стягат да участват бивши и настоящи премиери, едните - станали известни с уместно и далновидно управление, а други - с не чак толкова успешно управление начело на национални правителства, но всички с големите амбиции и лобита, за да се докажат на европейския високоотговорен пост. Известно е, че се овакантяват европейски лидерски позиции не само за нов председател на Европейската комисия, но и позициите на председателя на Европейския съвет и на Върховния представител на Европейския съюз за външна политика, тъй като Херман Ван Ромпой и Катрин Аштън също се оттеглят.
През последния месец на 2013г. в Брюксел се завъртя едно име, силно познато в Европа, това на Жан-Клод Юнкер, люксембургският политик от Христянската социална народна партия, бивш министър-председател, от януари 1995 година до лятото на 2013 г., и председател на Еврогрупата от 1 януари 2005 година. Юнкер е най-дълго управлявалият правителствен ръководител в Европейския съюз. След изборите, през октомври 2013 г. в Люксембург, Християнсоциалната партия на премиера Жан-Клод Юнкер остава най-голямата политическа сила в парламента, печели 33.4% от гласовете, но не и мнозинство в парламента. Премиерът Юнкер бе принуден да изтегли със седем месеца парламентарните избори, след скандал с мащабно шпиониране на населението и част от политическата класа. Разкритието доведе до разтрогване на коалицията със социалдемократите. Несменяемият от 18 години министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер обяви оставката си, въпреки че беше доайен на лидерите в Европейския съюз и последният „динозавър“ на европейския проект. 60-годишният Юнкер държи първенство по дълголетие начело на европейско правителство. Юнкер стана премиер още през далечната 1995 г., когато на власт бяха Франсоа Митеран и Хелмут Кол ие свидетел на дълбоката трансформация на Европейския съюз, на провала на конституционния договор през 2005 г., на влизането в сила четири години по-късно на Лисабонския договор, както и на дълговата криза и спасяването на еврото - задача, на която люксембурецът се посвети пламенно в продължение на осем години.
Някои го упрекваха, че заради Европа е оставил на втори план Люксембург и е допуснал небрежност, причина за злоупотребите в разузнавателните служби, довела падането му от власт. Жан-Клод Юнкер, който от 30 години е член на правителството, /бил е министър на финансите и министър на труда/ е изключително влиятелна фигура в политическия живот на Люксембург и остава популярен, въпреки скандала. “Припомняйки си последните 30 години, бих казал, че през първите десет трябваше да бъда по-снизходителен към другите, а в последните три - по-малко снизходителен”, си признава самият той. Убеден европеец, той винаги се е усещал на кръстопът, изложен и на френско, и на германско влияние. “Когато говоря на френски, мисля на немски, а когато говоря на немски, мисля на френски, така че накрая съм неразбираем на всички езици”, признава Юнкер с прословутото си чувство за хумор. Тази близост с големите съседи – Франция и Германия, не му пречи да ги иронизира: “френско-германският оркестър никога не постига онова качество, с което може да впечатли политическите меломани”.
Юнкер, въпреки че бе премиер на една от най-малките страни в ЕС (с 537 000 души население), никога не се е притеснявал да повиши тон на големите, най-вече, за да не допуска френско-германски диктат. Той “има два катастрофални недостатъка: има собствено мнение и го изказва”, споделя за него един висш европейски представител. Заради прямотата си, вероятно не успя да получи през 2009 г. поста председател на Европейския съвет, за който копнееше. Юнкер отдава това поражение на съпротивата на двама лидери - тогавашния френски президент Никола Саркози, който не го обичаше, и канцлерката Ангела Меркел. Юнкер винаги е съчетавал идеализма си със здрав разум: “За мен Европа е смесица от конкретни действия и силни, почти ревностни убеждения. Силните убеждения обаче не носят нищо, ако не се проявява прагматизъм”.
“Юнкер е християндемократът с най-социалистически разбирания, който може да съществува”, е мнението на водача на Зелените в Европейския парламент Даниел Кон-Бендит. Впрочем, с изключение на кратко прекъсване в началото на новото хилядолетие, той винаги е управлявал Люксембург заедно със социалистите. Но либералите, социалистите и зелените в Люксембург отстраниха от властта Християнсоциалната народна партия (ХСНП) на премиера Жан-Клод Юнкер и трите партии получили общо 32 от 60 местния парламент, съставиха тройно коалиционния кабинет.
Европейският крос е далече да бъде спечелен от Жан Клод Юнкер, който “е готов, ако поискат, да бъде кандидат на Европейската народна партия /ЕНП/ за председателския пост на Европейската комисия, след изборите през май 2014г. “Най-вече защото през последните дни германската канцлерка Ангела Меркел по различни поводи изразява известна въздържаност относно идеята бившият премиер на Люксембург да заеме този пост и да застане зад цветовете на “народното” политическо семейство. Германската канцлерка не иска да поема риска да подкрепи кандидат, който тя оценява като “проблематичен” или по-ясно казано, че той би могъл да провали някои аспекти от програмата на Берлин за Европа. Ангела Меркел, според германски правителствен източник, в реванш дискретно е дала да се знае, че тя би подкрепила кандидатурата на Юнкер, ако той би поискал, за генерален секретар на Съвета на Европа, институцията в Страсбург, която бди за спазването на човешките права. Меркел е убедена, че Жан Клод Юнкер би могъл да спечели този пост.
А ще има ли германската канцлерка Ангела Меркел право на вето? Перспективата за вето на канцлерката успокоява донякъде новото правителство в Херцогството, което се чуди как да се оправдае, ако не номинира Жан Клод Юнкер?
“Да излезеш на светло от гората...”
Германският Христян-демократичен съюз е опозиция в Европейската народна партия /ЕНП/, при обсъждане кандидатури за президент на Европейската комисия не само сега, а и при предишния избор, което усложнява доста избора на Еврогрупата. Претендентите днес за поста на теория са много, но дали тези, които ще се осмелят “да излязат от гората на светло”, пред риска да претърпят провал и в национален план, ще бъдат много?
Никой кандидат на ЕНП за момента не получава пълно одобрение
62-годишният ирландски премиер Енда Кени е фаворит на британския премиер Дейвид Камерън, но не е много популярен.
Финландецът Юрки Катайнен, един от първите, които се разкри, че ще се кандидатира за председател на Еврокомисията, не се харесва много и плаши страните от Южна Европа. В едно от последните му изказвания, пред Европейския парламент в Страсбург, той призова за нова концепция за "честна интеграция", която, по думите му, ще държи в безопасност Европейския съюз от двойната заплаха на национализма и популизма. Много от евродепутатите приеха речта му като упражнение за някоя от лидерските позиции в ЕС, които ще се освободят през 2014 г. Финландия е една от малкото страни в Еврозоната, която запазва отличния си кредитен рейтинг AAA въпреки икономическите сътресения.
Берлин е повече склонен да подкрепи своя полски колега Доналд Туск, който е полски премиер от 2007 г. , преизбран два пъти, но със сериозни трудности в Полша.
Латвиецът Валдис Домбровскис, който подаде оставка след срутването на покрива на търговски център в Рига на 21 ноември и смъртта на 54 души, също се надява, че може да е следващия Барозо.
Французинът - европейски комисар Мишел Барние вече започна кампанията си, но той не е бил премиер и тогава би ли могъл да разчита само на това, че е бивш министър от Съюза за Народно движение (UMP - Union pour un mouvement populaire), на подкрепата на лявото правителство и на президента Франсоа Оланд? Барние би трябвало също да убеди и германците, които се въздържат.
Очаква се Европейската народна партия /ЕНП/ да има яснота по кандидатурите си до началото на м. март.
Партията на европейските социалисти /ПЕС/:
Германският социалдемократ Мартин Шулц, кандидатът на втората в момента политическа сила в ЕС, Европейската социалистическа партия /ПЕС/, продължава своята кампания. Но Шулц все още не е напълно сигурен в подкрепата, която би могло да му даде Ангела Меркел. По време на визитата й в Париж, през декември 2013г., тя лаконично вметна относно кандидатурата на Шулц “а защо не?”. А каква ще бъде реакцията й в последния момент? Не се знае.
Алианс на либерали и демократи за Европа /АЛДЕ/:
В Третата политическа фамилия в Европарламента, тази на Алианса на либерали и демократи за Европа (ALDE) също няма яснота по кандидатурите: дуелът между белгиеца Ги Верхофстадт, министър-председател на Белгия от 1999 до 2008 и финландеца еврокомисар Оли Рен заплашва да разцепи формацията. За модератор в дуела е привлечен и друг кандидат - премиерът на Нидерландия Марк Рут, зад който стои Кристиан Линднер, председател на Германската Либерал-демократична партия, който ще се опита да се излезе от този конфликт от сега до 1 февруари, когато е дата на конгреса на АЛДЕ.
В крайна сметка, кого ще подкрепи Германия? Това е въпрос с отворен отговор. Дали по време на гръцкото председателство европейските интереси ще надделеят над германските? Или пазарлъците ще задълбочат разрива между големите и малките държави, между Севера и Юга и налагане на Европа на две скорости?
|