Геноцид

Симеон Николов

На 30 01 2014 г. в салона на Съюза на тракийските дружества бе представена новата книга на Любомир Шопов „Геноцид”. Присъстваха редица приятели и колеги на автора, бивши дипломати, генерали, членове на Съюза на тракийските дружества, на Българско дипломатическо дружество и на други неправителствени организации, журналисти.

Книгата е посветена на геноцида на тракийските българи от 1913 г., тракийския въпрос и българо–турските отношения. Авторът разкрива жестоката истина за избиването, насилственото прогонване и заграбване от турската държава /1912–1925 г./ на частните имоти на близо половин милион българи от Тракия и Мала Азия, за пораждането и развитието на т.н. Тракийски въпрос. В рецензия към нея се казва: „За първи път – безпощаден и професионален анализ на съвременните българо–турски отношения, на „неоосманизма”, на двойните стандарти и задкулисието в днешната вътрешна и външна политика на България, на политиката на ДПС, за курса към ликвидиране на българщината по нашите земи. Жестока истина за жестоки неща.”

Кой е Любомир Шопов?

Посланик Любомир Шопов е познат на българските дипломати от времето, когато беше началник на отдел „Трети”– „Балкански страни” на Министерството на външните работи /януари 1985 – ноември 1988 г./ Завършил е Московския държавен институт за международни отношения. Ръководил е българската правителствена делегация на поверителните преговори между държавите членки на НАТО и на Варшавския договор във Виена, посветени на разоръжаването в Централна Европа. Уволнен е от МВнР през 1991 г. от министър Виктор Вълков по лично разпореждане на президента Жельо Желев. Първата му книга „Отдел трети” излезе през 2012 г. В нея се разказва за формирането на българската външна политика на Балканите, за дейността на турското разузнаване за дестабилизация на България и за ходовете на Тодор Живков по „възродителния процес”.

Представяне на книгата и дискусия

В уводното си слово при откриване на срещата посланик Любомир Шопов припомни за времето, когато „се чуваше думата на България и предложенията й в международната политика се приемаха”. Докато в първата книга изложението му е било пречупено повече през биографичния елемент, то в настоящата си книга той се е опитал да обобщи и оцени натрупания материал по темата, повлиян и от запознанството му с председателя на Съюза на тракийските дружества. Писал е книгата в продължение на 1 1/2 година. Посланик Шопов припомни неотдавнашното „нагло изказване на премиера на Турция Ердоган в гр. Кешан, на 10–на км от Одрин по отношение на тракийските земи”. Сега вече „картите са свалени”, каза посланик Шопов. „България вече е беззащитна. Няма ясна стратегия за външната си политика. С малки изключения не знае какво да прави със своите съседи.”

Авторът обърна внимание, че в заключението на книгата си прави някои предложения, как бихме могли да решим този проблем, свързан с геноцида над тракийските бежанци. „Без да сменим обаче цялостно подхода си, няма да стане”, заяви посланик Шопов. Българските органи не се заемат с неговото решаване. „Имаме основание да го поставим пред международни организации, съдилища и др. Без истерии и крайности. По мирен и прагматичен път. Вярно е, че от 2008 г. има работни групи, но се решават въпроси само в полза на Турция”, подчерта накрая авторът на книгата.

След него се изказа г–н Красимир Премянов, който изтъкна, че Любомир Шопов е един от хората, които е служил и преди на България и сега най–безкористно продължава да защитава нейните национални интереси. По отношение на основната тема, проблемът няма само материално изражение. „Трябва да изведем моралния проблем”, подчерта г–н Премянов. Книгата попълва една голяма празнота. Последната е създадена от гузността на политиците, които отказали да приемат внесена от Съюза на тракийските дружества декларация в Народното събрание, но приели позорната декларация, внесена от Иван Костов, обявяваща възродителния процес за геноцид. По–нататък той направи уговорката, че няма значение дали тракийските българи са били 1 милион или половин милион. Дори да са били и само сто хиляди. Въпросът е, че България е длъжник на тези хора. Сега се вижда, че се правят умели опити за се интерпретират събитията от онова време за да се внуши, че всичко се е случило едва ли не впоследствие. Изопачава се истината. Българщината е пред реална опасност.

Книгата на Любомир Шопов ще бъде представена в цялата страна с помоща на организациите на Съюза. Крайно време е да се пресече налагането на фалшиви представи в младите българи, включително и за защитавалите националните интереси на България преди 1989 г.

Генерал Тодор Бояджиев припомни, как при последното посещение на турския премиер Ердоган в България, на пресконференция, все пак се е намерил един единствен журналист, който да му зададе въпроса за обезщетенията за тракийските бежанци. Българският министър председател обаче, не оставил Ердоган да отговори, а изпреварващо заявил: При мен до този момент не е постъпило нито едно искане. Когато дойде такова, ще се свържа с моя приятел Ердоган и ще му решим въпроса. Това обаче, подчерта ген. Бояджиев, е турската позиция– отделни лица да предявяват искания, а всъщност извършеното срещу тракийските българи е от държавата Турция. Той припомни, че по този повод Съюзът на тракийските дружества е излязал с Декларация, в която са обвинили Бойко Борисов в национално предателство. Нашите държавници не познават историята, заключи ген. Бояджиев. Книгата трябва да стигне до бюрата на всеки български държавник и политик. Той потвърди, че генерал Крючков го е предупреждавал преди много години за опасността от мюсюлманския фактор и едва днес сме свидетели, че думите му се потвърждават. Интервюто с ген. Крючков е включил в новата си книга „56 интервюта”, която ще излезе от печат през февруари 2014 г.

Професор Христо Тепавичаров, заяви убедително, че тракийският въпрос не може и няма да се реши в преговори. Турция твърди, че проблемът е решен още с договора от 1925 г. Тя заявява, и е права, че давността е покрила този иск. Единствено геноцидът не се покрива от никаква давност. Но Турция има държава и държавност. В България няма държава за да може да се стигне до решаването на проблема, завърши известният юрист и дипломат.

Откъс

от последния раздел в книгата–  Заключение

През 1995 г. във връзка със 70 годишнината от подписването на Ангорския договор /1925 г./ Съюзът на тракийските дружества се обърна към българските държавни институции с обръщение–позиция, актуална и в наши дни, че „масата тракийци са изгонени във времето между 1913 и 1925 г. и тези хора не са предмет на Ангорския договор, тъй като той третира изселили се от Турция, а насилствено изгонените българи са бежанци, чието право на собственост върху ипотите е запазено. Бежанците от Източна Тракия и Мала Азия са признати за тактива и от Обществото на народите, което недвусмилесно говори, че те не могат да бъдат предмет на Ангорския договор. Развита е и актуалнвата и днес позиция, че единствено българската държава е длъжна да отстоява правото на бежанците върху всички имоти, наред с изчислени пропуснати наеми, аренди, лихви и др., които турската държава дължи за целия период след насилствената депортация. Подчертава се, че имуществените и финансови претенции на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия и техните потомци не са от частен, личен характер, а са от държавно, национално значение и са базирани върху правно–договорна основа, в която страна са както турската, така и българската държава. Турската страна не спазва наложени й международни договорености, а българската държава не отстоява правата на бежанците. Българските бежанци не желаят техните имуществени претенции да се обсъждат заедно с имуществените и социални пробрлеми на изселилите се от България мюсюлмани.”

Трима български президенти– философ, адвокат и историк игнорираха справедливата позиция на Съюза на тракийските българи, представляваща интересите на стотици хиляди български граждани. Последният, избран за втори мандат през декември 2008 г. президент се договори със своя турски колега за формирането на смесена експертна комисия по откритите въпроси под общата координация на заместник министри на външните работи на двете страни. В рамките на комисията са създадени четири експертни работни групи по отделните групи нерешени въпроси, които провеждат заседания веднъж годишно.

▪ Работна група по имуществени и социални въпроси, където българската страна е включила проблема с обезщетението за имотите на тракийските бежанци.

▪ Работна група по въпросите в областта на водите и енергийните инфраструктурни проекти.

▪ Работна група по въпросите, свързани с река Резовска.

▪ Работна група по трансграничните радиосмущения

Тази схема обслужва предимно интересите на Турция и не дава шанс за справедливо решаване на Тракийския въпрос.

От тогава досега са проведени 40 срещи на ниво президент, министър председател и министър на външните работи на двете страни. Веднъж в годината се провеждат и срещи на експертните работни групи. България усложливо решава всички въпроси на турските изселници, изплаща им стотици милиони лева пенсии, готова е да върне и стотици хиляди декара вакъфски имоти. За Тракийския въпрос няма и дума. На нито една от тези срещи България не е поставила въпроса за геноцида над българите в Тракия и Мала Азия, за избиването през 1913 г. от редовната турска армия на 60 000 българи, за насилственото пррогонване на над 400 000 души и за заграбването на милиони декари тяхна часта собственост. Никой не говори и за стотиците унищожени църкви и обществени сгради. Не става дума и за тоталното етническо прочистване на близо половин милион българи от Тракия и мала Азия в периода 1912– 1925 г. Дори от българското Външно министерство вече години са засекретили характера на разговорите по имуществените въпроси, защото няма как да кажат, че по тях изобщо не се работи в полза на тракийците. „Държавниците”, „политическата класа” и „народните избраници” не знаят какво е принцип на „реципрочност”. Движението за права и свободи с подкрепата на своите съюзници в парламента е в състояние да прокаа всяко изгодно за Турция решение. С малки изключения, политическите партии и движения са глухи и слепи за Тракийския въпрос. Глухи и слепи са и десетките граждански и правозащитни структури. Нарушават се правата на стотици хиляди граждани– данъкоплатци, наследници на бежанците от Източна Тракия и от Мала Азия. Българската държава не работи за тях. Не работят и високоплатените чиновници и „народни избраници”.

Турция вече прие закон, според който всеки български гражданин– наследник, има право да търси правата си според изискванията на турската съдебна система. На прав текст това означава да убият прадядо ти, да изнасилят жените в рода ти, и ако останеш жив и се добереш до спасителната българска граница, междувременно да си уредил административните формалности за собственост с турските власти. По този начин турската държава прави опит да се освободи от отговорност за престъпленията на собствената си армия и администрация от 1912 до 1925 г. , за които няма давност. От друга страна, тя създава пред международната общност лъжливото впечатление, че е готова да решава имуществения аспект на Тракийския въпрос.

Той обаче не е личностен и частноправен, а междудържавен, защото не частни лица, а турската редовна армия и администрация са нанесли щетите на българските бежанци в периода 1912–1925 г.

Не е ли време издържаните с пари и на тракийските данъкоплатци председател на Народното събрание, президент, министър–председател, министър на външните работи и хората около тях да разберат, че доверие, високи заплати и привилегии се заслужават с морал, държавническа позиция, професионализъм и добре свършена работа в полза на България, а не със стремеж за получаване след поредния мандат на топло и доходно място в международни фондации, структури на ООН, на НАТО и на Европейския съюз. Не е ли време те да започнат да изпълняват задълженията си, вменени им от Конституцията на Република България? Не е ли време Съюзът на тракийските дружества в България да се превръне в ищец, който търси отговорност по обществено–политически и законов ред от тези, които не вършат нищо съществено за намирането на справедлив изход и вкарват тракийците в процедури, които водят единствено до задънена улица в полза на Турция, на извършителя на тежко престъпление срещу човечеството, за което няма давност.

Впрочем, написаното през 2001 г. от професор Ахмет Давутоглу за Балканите и за България ясно показва, че не можем да разчитаме на действащите сега механизми за решаване на откритите проблеми. Тракийският въпрос може да бъде решаван единствено на специални, посветени само на него и на имущетвените претенции на двете страни, преговори.

Повече от ясно е, че евентуален успех и получаването на очакваните значителни компенсации коренно биха изменили икономическата ситуация в България. Възможен успех би бил пример за международната общност за намиране на изход от тежки открити въпроси между съседни държави, катализатор за по–нататъшното безпроблемно развитие на приятелските отношения между България и Турция.

Без партизанщина и недобросъвестна преднамереност, но с достойнство и достатъчно тнвърдост Тракийският въпрос следва да бъде поставен пред Турция като отделен за обсъждане и решаване в едни постоянно действащ българо–турски орган с ясно определен мандат и срок. В случай на отклоняване от турска страна България е в правото си да постави проблема в цялата му дълбочина и всимчки аспекти пред действащите международни организации и форуми, както и пред гехните оторизирани съдилища и наказателни органи. Убеден съм, че българо–турските отношения имат горлум потензциал, но досега не са били заложник на двоен стандарт, действащ в ущърб на България. Главна причина за това е липсата на адекватна на фактите, на историята и на правата на българските данъкоплатци българска държавна позиция, при формулирането на която Народното сълрание, Министерският съвет, президент, Външното министерство и други определени за това структури в съдействие със Съюза на тракийските българи биха могрли да докажат как се работи под открит обществен контрол за интересите на историческата Тракийска кауза и за нейното справедливо разрешаване. Нека тези хора покажат– действат ли за България, симулират ли или са направо против нейните интересни и стават опасни за самата държава. Нека и политическите партии в Народното събрание и извън него излязат с политически декларации за собственото си отношение и планове по Тракийския въпрос– така българските граждани ще преценят тяхната благонадежност и морал. Ако не са в състояние да се справят, българите имат паво да изберат други!

Нека всички се обърнем със сърце, съвест и професионализъм към думите на участниците в срещата „Завръщане към корените” на потомци на бежанци от Тракия и от Мала Азия, проведена в Сливен на 28 април 2012 г., адресирани до Европейския парламент и до държавните ръководители на България:

„В името на всички бежанци– тракийци, оставили костите си по земите на Източна Тракия, на всиччки бежанци– тракийци и малоазийци, оставили костите си по земите на Източна Тракия и Мала Азия, непогребани и неопяти, на всички бежанци прокудени от родните им земи, успели да устоят на нечовешките мъки, страдания, унижения, болка и проклета съдба бежанска, в името на тях, на всички бежанци–тракийци и малоазийци, достойни за преклонение, пример за всички нас, за всеки родолюбив българин, в името на тяхната памет, искаме истината за тях да бъде огласена, казусът за техните имоти в Източна Тракия и Мала Азия да бъде решен, тяхната надежда да бъде осъществена. Справедливо. Съгласно силата на правните норми. Съгласно силата на правото. Съгласно силата на защитените човешкип права.

Искаме да вярваме, че това ще се случи!”

Съдържание

Предговор

Османско–турското иго и борбата за освобождение на България до 1878 г.

Източният въпрос. Руско–турската война /1877–1878/ и Освобождението на България.

Борбата за независимост на Тракия. Илинденско–Преображенско въстание /1903 г./

Освободителната Балканска /1912– 1913г/ война

Междусъюзническата /1913 г./ война. Турция нарушава Лондонския мирен договор. Геноцидът над тракийските българи.

Изселническият въпрос. Турско национално малцинство в България? Отваряне на границата с Турция на 29 май 1989 г.

Нов курс. Тракийският проблем остава нерешен. Изселническият и малцинственият въпроси се използват във вреда на България

Имущественият аспект на тракийския въпрос

Заключения

ГЕНОЦИД

Геноцидът на тракийските българи от 1913 г.

Тракийският въпрос и българо–турските отношения

Автор Любомирл Шопов

Издателство Болид–инс, София

2014 г.

167 страници

Забележки:

1. Първата книга на автора „Отдел трети” за отдел „Балкански страни” на МВнР можете да намерите в „Български книжарници”, София, ул. Аксаков № 10.

2. Представянето на цитираната книга на генерал Тодор Бояджиев ще бъде на 23 февруари 2014 г. във Военния клуб. от 17.00 часа