От активен помагач на терористите, влизащи в Сирия, Турция се превръща в обект на техните атаки

Зорница Илиева

Има ли бази на "Ал Кайда" на турска територия? Този въпрос, базиран на твърдения на израелските сили за сигурност, разтърси пресконференцията на турския президент Абдула Гюл, дадена от него по време на неотдавнашната му визита в Италия. В отговора си Гюл нарече това "евтин опит на Израел" да прикрие собствени грешки.

Опозиционният печат в Турция обаче вече гради догадки как, оправдавайки се точно с възможното присъствие на "Ал Кайда" на турска територия и с несекващата военна криза в съседна Сирия, премиерът Реджеп Ердоган може да си намери благовиден предлог за отлагане на насрочените за март местни избори, както и на парламентарните през август. Звучен сигнал, че властта в Анкара не се шегува и върви към втвърдяване, бе подаден и преди десетина дни, когато Меджлисът надяна намордник на интернет с приемането на съответна наредба, вече предизвикала нови бурни протести на истанбулския "Таксим". Според нововъведението правителството може да блокира "подривни" сайтове без заповед от съда. Официалната мотивация е грижата за сигурността - и сянката на "Ал Кайда" тук е много удобно алиби. А опозицията алармира, че онлайн цензурата всъщност запушва устата на независимата информация от Мрежата - и особено на разкритията около гигантския корупционен скандал, който продължава да тресе върхушката на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), стигайки чак до Ердоган и сина му Билал. За туширане на ефекта вече бяха приложени масови уволнения в полицията и в съдебните органи, а над Висшия съвет на съдиите и прокурорите бе установен правителствен контрол.
Популярността на Ердоган според сондажи, излезли в светски настроени печатни издания, в момента е едва около 36%. Но самият премиер продължава да повтаря, че го подкрепят 50-51% от избирателите. И позволява видеостени да го представят публично в 3-метров ръст, за да няма съмняващи се кой е лидерът. Всъщност вътрешните борби, обвиненията в конспирации, паралелните структури, компроматите и дори заплахите от предстоящи атентати само допълват картината на обърканост сред турското общество и ерозират цялата политико-икономическа система. Управляващите са убедени, че още от протестите на "Таксим" миналото лято срещу тях протича мащабен заговор, целящ да отстрани ПСР и Ердоган от власт. Нарочили са за главен виновник живеещия в САЩ проповедник ислямист фетулах Гюлен. Той на свой ред отхвърля обвиненията, че готвел преврат, и алармира, че всъщност правителството е онова, което цели с конспиративни теории да отклони вниманието от съществените проблеми на Турция.
А сред тях са и изпитанията за турската външна политика, уж абмициозно засилила се към "нулеви проблеми със съседите". За момента обаче Турция дори няма посланици в три ключови съседни столици - Кайро, Тел Авив, Дамаск. Заемането от Турция на страна в сирийския конфликт и безрезервната й подкрепа за опозицията срещу режима на президента Башар Асад в един момент се сблъска с промените в геополитическите решения на големите за търсене на изход чрез дипломация и диалог. Това принуди президента Гюл да признае, че режимът в Сирия към днешна дата има надмощие.
След избухването на междуособици и въоръжени сблъсъци между различните радикални ислямистки групировки сред опозиционните сили в Сирия проф. Давутоглу побърза да определи организацията "Ислямистка държава за Ирак и Леванта", считаш за близка до "Ал Кайда", за задкулисен партньор на сирийския лидер Асад. Днес вече и президентът Гюл, и Давутоглу съзират нови заплахи в региона, които взимат на мушка самата Турция, Ако преди 4-5 години главен враг бе ПКК, сега насреща са групировки от крайни радикални ислямисти, които често не се подчиняват и на "Ал Кайда", а водят самостоятелни битки. Вниманието на управляващите в Турция е насочено към южната им граница, която определено е станала по-гореща във всяко отношение. Съобщава се за участие на турски гранични части 6 боеве с "Ислямистка държава за Ирак и Леванта" откъм сирийската част на границата и дори за доклад на Националната разузнавателна служба, в който тази организация е посочена като по-голяма заплаха за Турция от Башар Асад. Твърди се, че има сигнали за плановете й да взривява бомби на турска територия.
Същевременно в лагерите за сирийски бежанци има над 500 000 души. Сред тях не е лесно да се откроят бойците от радикалните групировки, които успяват да преминават необезпокоявано турската граница и да се включват в боевете, водени от муджахидини, джихадисти и всякакви други ислямистки формирования срещу режима в Дамаск. Впрочем те воюват и помежду си. Единственото, което ги обединява, е стремежът да се отстрани Асад от власт. Повечето от тях в декларациите си настояват за ислямистко правителство, действащо по законите на шериата.
На този фон някои анализатори смятат, че Турция е пред тест - да я бъде или не. И намирането на отговора на Хамлетовия въпрос зависи от Ердоган. Отлагането на изборите би било измъкване, но не и решение за натрупаните проблеми. Позитивният път предполага преодоляване на разделението в турското общество и балансиране между светското и ислямско-консервативното население. Но дали това е по силите тъкмо на сегашния изнервен от толкова струпали се негативи Ердоган? Към всичко изброено трябва да се добави достигането на историческо дъно за турската лира. 1 евро сега се обменя за над 3 лири, а 1 долар - за 2.2 лири. Намаляването на покупателните възможности нагнетява силно напрежение в обществото. Но е факт също, че страхът от атентати на поделения на "Ал Кайда" може да се окаже по-силен. Още повече че очевидно не е безпричинен.
Светски настроените граждани няма как да приемат спокойно съобщенията, че в град Батман в Югоизточна Турция някаква ислямистка платформа, свързвана с "Хизбула", обучава и раздава дипломи на жени, които 4 години са просвещавани на арабски по законите и правилата на крайни ислямистки течения. Счита се, че чрез подобни сертификати всъщност нараства влиянието в Турция на съответни радикални ислямистки организации. Дали действително зад тях стои "Хизбула", може само да се гадае. Някои информационни потоци имат за главна цел прикриване и манипулиране на истината.
Компетентните български институции би трябвало да си спомнят поговорката за огъня - щом е лизнал къщата на съседа, няма как да не прескочи и при нас. И да готвят ефективни пожарогасители, а не само да потриват ръце, че наши изселници в Турция ще пренасочат спестяванията си в намиращи се на българска територия банки, за да намалят лични загуби от спадане курса на лирата. Сигурно ще се появят и надежди турски бизнесмени да инвестират у нас, повярвали, че финансите ни са стабилни. По-сериозното внимание обаче следва да се насочи към сигналите за присъствие при комшиите на клетки на ислямистки групировки, може би и на "Ал Кайда". Идеите на радикалния ислям и жертвоготовността в името на Аллах за създаване държава на халифата не са измислица за неверници. Заплахата от терористични акции диша досами нас, отвъд дувара.