Генератор на идеи и инициативи

Анелия Димова

Няма грешка– конференцията „Балканите в 21 век– българският поглед” се превръща в ежегодна. На 18 март в УНСС се проведе втората годишна конференция под горното заглавие, организирана от Университета за национално и световно стопанство, Института за икономика и международни отоншения, Българско дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения.

Всички доклади от миналогодишната конференция са публикувани в настоящото електронно издание за анализи expert-bdd.com и можете да ги намерите в архива му – панел „Югоизточна Европа”. Две са различията, които се открояват от пръв поглед: основните доклади в тазгодишната конференция бяха по–малко и по–малко провокативни, но информационните съобщения и предложенията в изказванията– много по–богати на идеи и предложения, заради по–широкото участие и повечето време отделено за тях. Освен това, тазгодишната конференция събра много повече експерти с различни виждания и от различни сектори на обществено–политическия живот, което безспорно е стъпка към обединяване на експертния потенциал, разпилян иначе по организации и политически партии. Независимо от принадлежността си към един или друг професионален или политически кръг, всички потърсиха общи решения на балканските проблеми.

Открояваше се присъствието и участието със свои съобщения на бившия председател на НС и външен министър Георги Пирински и бившия министър на външните работи Соломон Паси. Присъстваха бивши и настоящи служители на МВнР– от главния секретар и директори на дирекции до редови дипломати. Освен представители на поне три университета, имаше такива и на Института по Балканистика и изненадващо дори от Лабораторията на Иван Костов. Комисията по външна политика на НС бе представена само от един депутат– Валери Жабленов, но той изрази увереност, че всички негови колеги имат интерес от съвместно обсъждане на поставените въпроси. Интерес към темата на конференцията прояви и новия секретар на градската организация на БСП, който остана почти до края на тричасовия маратон. Присъстваха и участваха няколко бивши зам.министри, между които Любен Петров и Любомир Кючюков. В тази конференция взеха участие и редица ръководители на неправителствени организации, които дадоха своя принос в дискусиите. Журналистите също бяха повече от миналата година, въпреки продължаващото отсъствие на представители на електронните медии, въпрос на интерес или на организация на домакините. Но освен репортерите, правеше впечатлени присъствието на известни и уважавани коментатори от български медии.

Конференцията беше открита от ректора на университета проф. д.ик.н. Стати Статев , който увери, че УНСС ще продължи да дава своята подкрепа не само чрез предоставяне на логистични възможности, а и чрез активното участие на преподаватели и студенти от направление „Политически науки”. Ректорът оцени високо и проведената преди седмица младежка конференция като интересна форма. /Същата излъчи най–добър доклад от студент, който получи правото да го представи на настоящата конференция./. През последните 20 години шест от министрите на външните работи са възпитаници на УНСС. Повечето от тях са минали през балканската специализация на нашата школа в областта на международните отношения и това е безспорно обобщение на капацитета на УНСС да дава своя принос в балканистиката, отбеляза ректорът. Според него е важна възможността УНСС да се утвърждава като център не само на изследователска и преподавателска работа, а и за мобилизиране и организиране на съществуващия кадрови потенциал, който да съдейства за извисяване на регионалната политика на нашата страна. „Трябва да помогнем този квалифициран и извисен човешки ресурс да получи реален шанс да приложи своите знания и умения и да бъде на висотата на историческите ни отговорности“, посочи проф. Статев. България има да изпълнява своята мисия за превръщането на Балканите в интегрална част на Европа, изтъкна ректорът и предложи в близко бъдеще да се проведе широко обсъждане на идеята и да се намери подходяща форма за сътрудничество, чрез което да се повишава качеството на висшето образование и на научните и практико-приложните изследвания. Той припомни, че на 10 октомври 1920 г., при откриването на Балканския близкоизточен институт, както се нарича в началото Свободният университет за политически и стопански науки – славния предшественик на УНСС, неговият основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев определя като „важна особеност“ на новото висше училище установяването на „академична връзка и взаимно опознаване и и изучаване на балканските страни, в това число поканата към „вещи лица и преподаватели“ от тези държави, както и изпращането на български професори в тях. Предвижда се и „уреждането на една обширна библиотека по балканознание“.

Проф. Антоанета Василева, декан на факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС заяви: „Високо ценя усилията на всички организатори и съорганизатори на конференцията „Балканите в XXI век – българският поглед“ да внесат нещо ново и положително в изследванията на процесите в Югоизточна Европа по начин, който мотивира всички студенти да проявяват интерес към тази проблематика и да се изграждат като специалисти в областта на международните политически и икономически отношения“. Тя смята, че могат да бъдат привлечени и други колеги, които ще работят както по изследователски програми, така и по съвместни проекти. Всичко това все още е на първоначален етап, но една от възможните цели е изследване на международната конкурентоспособност на региона. „Сега в международните икономически отношения се говори не само за конкурентоспособност на държави, но и на региони. Това е единият аспект. Друг аспект би могъл да е издаването на някакъв обзор за икономическо развитие или барометър за социално-икономическото развитие на балканските страни. Представям си го като провеждане на регулярни срещи, конференции, издаване на информационен източник и защо не и център за обучение на докторанти и магистри“, каза проф. Василева. Според нея процесите в нашия регион ни подсказват да се мобилизират всички наши ресурси и да се помогне България да се утвърди като конструктивен фактор в развитието им.

В Програмата за провеждане на конференицята бяха формулирани много амбициозни теми, в чиято дълбочина естествено нямаше как да се стигне с три основни доклади и изказвания в рамките общо на 3 часа. Някои изказали се по–късно обърнаха внимание, че очакват да бъде засегната изключително актуалната тема за събитията в Украйна и изразиха разбиране, че конференцията е готвена по–отрано и това е причината да няма отделна тема за влиянието на тези събития върху Балканите.

Планираните теми бяха:

1. Регионалното сътрудничество в ЮИЕ– интереси, обхват, граници

– Национализмите на Балканите и регионалното сътрудничество– обратимо ли е европеизирането на регион?

– Националните интересни, регионални преспективи, европейски цели–несъвместими ли са посоките?

–Енергетика, инфраструктура, екология, сигурност –колко дълъг е списъкът на общорегионалните теми?

– Архитектурата на регионалното сътрудничество– довършена ли е сградата?

2. Регионалното сътрудничество и ЕС

– Дебатите за Европа– бъдещето на регионализма?

– Европа за Балканите– от какви Балкани има нужда?

– Балканите за Европа – на фокус ли са все още?

– Разширяването на ЕС в ЮИЕ– край на процеса или процес без край?

– Регионалното сътрудничество и членството в ЕС /и НАТО/ – полета на взаимна допълняемост?

3. Регионалното сътрудничество и регионалните партньорства:

– Северното сътрудничество– приложим ли е примерът?

– ЧИС– ново председателство, стари предизвикателства?

– Дунавската стратегия на ЕС и ЮИЕ– с какво е натоварен корабът?

– Средиземноморието и Балканите– пресечните точки на интересите?

– Източното партньорство и Балканите – заинтересовани наблюдатели или активни участници?

Филип Боков, председател на БДД и модератор на форума, благодари на УНСС за ангажираността и гостоприемството при провеждането му и даде старт на същинската част от конференцията.

Първият доклад беше изнесен от Любомир Кючюков, директор на Института за икономика и международни отношения, бивш зам.министър на външните работи, член на УС на БДД. Той се спря на „консолидираната аморфност на Балканите“, т.нар. национализми, тенденциите на новия реваншизъм, възможността за обратимост на европеизирането, структурирането на платформа за балканско сътрудничество – „група Б 5“. За страните от региона огромен плюс е наличието на регионална принадлежност. Минуси – определена самоцелност, когато желанието изпреварва възможностите, липса на приемственост. Обратима ли е европеизацията на региноа? По–скоро не! Създава се впечатление обаче, че регионалното сътрудничество губи динамика, подчерта докладчикът. „Освен структури в себе си регионът вече има достатъчно основание да помисли и за структури за себе си – т.е. за представителство на структури за региона, извън региона“.

Проф. д-р Динко Динков, преподавател в катедра „Международни отношения“, се спря основно на темата «Региоталнотох сътрудничество и ЕС». Постепенно ЕС все по-ангажиращо се въвлича в процесите в нашия регион и днес той е един много важен фактор, който никой не може да си позволи да пренебрегва. ЕС диференцира страните от нашия регион от гледна точка на степен на готовност на отделните държави да започнат преговори за присъединяване към ЕС. Той изигра важна роля за трансформациите на отделните страни от региона. Всички се устремиха към членство в ЕС.
Повечето от нашите страни, за известно време, имаха притеснения да не се превърне идеята за регионално сътрудничество в пречка за присъединяването към ЕС. След всичко, което се случи, обстановката много съществено се промени, и тези резерви, които някои страни от нашия регион имаха, вече се разсейват. ЕС, с присъединяването на България и Румъния, излезе на бреговете на Черно море. ЕС ясно каза, че повече никой не може да си позволява да пренебрегва неговите интереси в този регион. Може би тази инициатива поувисна малко, но ЕС лансира и други инициативи – Дунавската стратегия например, инициативи, които стимулират страните от района да отделят все по-сериозно внимание на възможностите от регионално сътрудничество. Без съмнение, наблюдаваме сериозни промени в облика на нашия район, което е добра предпоставка за развитието на нашия район.
„Струва ми се, че говорейки за връзката между ЕС в този район, и възможностите за развитие на регионалното сътрудничество, трябва да отбележим няколко относително нови неща. Нека обърнем внимание на стратегията на ЕС с ориентир 20 години. Това е една стратегия, в която залегна концепцията Европа на различни скорости, тя очерта нашия регион като периферия на този модел на развитие. Стратегията вещае да ни пренебрегва. Аз не виждам друг начин, освен наистина осъзнато и разумно сътрудничество, да не допуснем Балканите да останат периферия на Европа. За да бъдат фактор на процесите на приемане на решения в ЕС, страните членки от нашия район трябва да намерят нова формула на сътрудничество по между си – да бъдат по-забележими, незаобиколими в процеса на вземане на решения в ЕС”, обясни проф. Динков. Предупрежденията му се свеждаха до това, че независимо от променения облик битува тезата «Балканите са си Балкани», което означава, че започва да се формира лош имидж на нашия регион.
„По въпросите на външната политика и сигурността, органите на ЕС нямат никакви компетенции. Нашите страни се нуждаят от това, по-бързо да вникнат в смисъла и същността на ЕС, как той функционира и приема решения. Аз мисля, че в сегашните условия, особено след разразяването на кризата в ЕС, финансова, идейна, институционална, започна да се формира един много негативен образ на балканските страни. България и Румъния, се третират като проблемни. Това е нов аргумент, че Балканите си остават Балкани, размирна част. Страните от нашия регион са изправени пред много сериозен проблем – сериозната изостаналост, ниското технологично равнище и т.н. От нашия регион, бягат младежите, и то висококвалифицирани, но исках да маркирам този въпрос, който предполага и сътрудничество – за да задържим младежите в този регион, трябва да си сътрудничим за привличане на инвестиции и регионален контрол”, каза още проф. Динков.

Водещият Филип Боков репликира докладчика с два въпроса, които се очертават още преди да е дал старта на дискусията: как се обяснява обратната „пропорционалност» между процеса на разширяване и намаляване на ентусиазма, както и въпроса– не намалява ли относителната тежест на България на Балканите.

Чавдар Минчев, изпълнителен директор на НАМО, напомни, че Балканите са люлка на европейската цивилизация и е време България, като член на ЕС, да заеме своето подобаващо място. Регионалното сътрудничество за стабилност и сигурност в Европа, присъединителния процес, добросъседската политика, стратегическото партньорство, Черноморското сътрудничество, регионалните формати на взаимодействие и България като ключов фактор в политически и икономически аспект, бяха акцентите в доклада му.

Илиан Илиев, студент в СУ „Св. Климент Охридски“, победител в младежката конференция „България и регионалното сътрудничество“, проведена една седмица преди настоящата конференция говори за това, дали ЕС има реална възможност да приема нови членове от ЮИЕ и направи критични оценки за реалните и представени за желани неща. Според някои изказващи се, поставените от него въпроси би трябвало да намерят място в отделна конференция в бъдеще-

Във втората част «Информационни съобщения», думата бе дадена първо на Георги Пирински, председател на НС 2005–2009 г. Той съобщи, че Първата сесия на Балканската парламентарна асамблея се очертава да се състои на 10 май тази година в Букурещ. Тя предлага важен формат, в който да се организира съществена дискусия за това какво е днес положението на региона. Пирински обясни, че членове ще са парламентите на 12 страни, като всяка делегация ще има право на един глас. Всяка делегация пък ще се състои от три до пет парламентаристи. Косово пък ще е със статут на специален гост. По думите му е съгласувано да има 3 постоянни комитета – по икономика, инфраструктура и енергетика; по правосъдие, вътрешни работи и сигурност; социално развитие, образование и наука. На първата сесия в Букурещ ще се приеме декларация с процедурните правила, по които ще действа асамблеята. Ще се гласува и председателството, секретариата, бюджета и правните въпроси. „Осъзнаваме, че нашият регион ще бъде пряко повлиян от събитията, които в момента протичат в Украйна. За ролята на българската интелигенция като фактор, който може да допринесе с водеща роля в осмислянето на тези процеси и в генерирането на по-дългосрочни стъпки как да развиваме в един по-дългосрочен процес”, подчерта Пирински.

След него думата бе дадена на Юлия Церова, началник отдел «Регионално сътрудничество», дирекция «Югоизточна Европа» на МВнР, която очерта приоритетите на българското председателство на Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество и съобщи за предстоящи регионални срещи.

В изказването си Соломон Паси подчерта, че има много добри практики в Европа за регионално сътрудничество от десетки години. ЮИЕ е много добър механизъм, предложен от г-н Пирински. Това е един много широк формат – колкото е по-широко едно сътрудничество, толкова по-плитко е то”. В търсене на оптималния баланс за това какъв да бъде броят на държавата и колко да е дълбоко сътрудничеството, предлагаме заедно с Любомир Кючюков, да бъдат страните, които са едновременно и в ЕС и в НАТО – Гърция, България, Румъния, Хърватия и Словения, обясни Паси.
„Смятаме, че то трябва да бъде отворено към тези пет държави и за бъдеще за всяка , която желае да се присъедини към НАТО и ЕС. Говорим за това, как да изплзваме облагите от това членство в името на общия интерес. Аз много харесвам една друга формулировка на г-н Кючуков „Балканския пентагон”, той използва друга формулировка „Б5”, но на мен много ми харесва и другата, звучи много отбранително”, обясни Паси.

В изказване на почетния председател на БДД посланик Димитър Костов бе направено предложение, правителството да обяви инициативата на Румъния и Азърбейджан в Черноморския регион като първа такава между неправителствени организации, но подкрепяна вече от най–високи държавни позиции , за един от приоритетите на регионалното ни сътрудничество. Участнвиците в тази организация от първоначално 8 страни са се увеличили на 28. Освен това, в нея има и единични участници в лично качество, идващи от страни дори извън Европа, като Африка и Азия. Това е иначин на общуване с държави, с които няма как понякога да се общува по друг начин, както например между Русия и Грузия. Въпреки, че е неправителствена организация, в нея са високопоставени служители като съветници на президенти, служители от правителства, тоесто те са одобрени от управляващите в съответните страни.

Посланик Косьо Китипов предложи да се създаде работна група с Румъния, да се изработи съвместен отчет, който може да се представи и в Брюксел. Общественият съвет към МВнР би могъл да работи по тактиката и стратегията.

Петко Колев, председател на ТАНГРА прочете открито писмо относно употребата на понятието «шопски език» от министър председателя Дачич, при което не е имало адекватна реакция от българската делегация. Той спомена и за идеята за «Турлашко малцинство». Откритото писмо е подписано от редица български академици, професори и неправителствени организации. Петко Колев припомни, че е възобновена организацията «Дружба–Родина», която предприема действия срещу нови организации като евроинститута «Помак», които в никъв случай не са «мостове», а фактори за разделяне и създаване на напрежение. Структури в ЕС на базата на писанато от «Помак» съставят критични препоръки за България. Но чиновниците в тях виждат застрашени съществуването и финансирането си. Фактори в Ес съдействат за рекламиране на новопоникнали явления като «Помак». Той напомни и как вминалата година бе направен опит да се лепне на България участие в холокоста.

Любен Петров, бивш зам. министър на външните работи обърна внимание на неоосманиската политика на Турция и произтичащите от нея рискове. «неоосманизмът е като айсберг с видима и невидима част. Българският елит не винаги отчита тези рискове», прави извод стария дипломат.

Петко Добрев, зам председател на НДСВ, заместващ госпожа Първанова, постави въпроса за Дунавската стратегия и ЮИЕ: с какво е натоварен ктораба– с надежда, но дали може да акостира в България? Изводът, който прави младия политик е, че България не е готова да се възползва от Дунавската стратегия. Трябва да се промени геополитимческата ни философия и да не сне разглежда рекщата като граница. Дунав е най–дългата търговска улица и България изглежда не иска да присъства на нея. Основното е, че липсва системен подход за Дунавската стратегия. Необходимо било да се наложат стандарти на мислене в държавната администрация и да се познават добре проблемите.

Проф. Божана Неделчева, член на Международната асоцияция по международно право, обърна внимание, че когато се направи сравнителен анализ на правните системи на държавите и взаимодействието им с правната система на ЕС, се констатира, че двата типа правни системи не си съвпадат. Тя разказа за предупрежденията на свой колега юрист от Франция: «Пазете своята идентичност», защото един ден може да стигнете до «поробване».

Д–р Бойко Вълчев от УНСС постави въпроса, дали българската дипломация е готова да ползва общи посолства с някои от балканските страни и с коя по–точно, като се има предвид, че ръководството нва дипломатическата мисия може да се поеме временно и от чуждия дипломат.

Радко Влайков, бивш говорител на МВнР, възпитаник на УНСС, защити тезата си, че България трябвало да има «някаква по–активна политика и по–силна дума сред Черноморските държави. Да изработят една обща позиция на Черноморските страни по Украйна, но това да не е в рамките на ЧИС. България дълги години бе една от водещите страни. Необходимо е в известен смисъл да върне свои позиции.

Владимир Митев, журналрист от списание «Тема» постави въпроса, доколко предложената тук идея за «Български пентагон% е алтернатива на т.н. «Крайовска тройка».

Посланик Любчо Трохаров обърна внимание на това, че и днес има «лесно говорене», не споменаваме парливите въпроси, които всъщност пречат. България влезе в регионалното сътрудничество с много тежко наследство. Не преосмислихме, как участвахме, какъв въпрос е решен на Балканите? България отново неподготвена посрещна разпадането на Югославия. Бяхме ли достойни опоненти? Не защитихме националните си интереси. 90–те години бяха време за стратегии, сега вече е късно. От 20 години се върти позицията ни за «двустранния въпрос» с Македония. А е ли е двустранен? Българските политици са мълчаливи наблюдатели. България е неразбрана. Защото така формулира проблемите си– език на омразата, историята, добросъседството.

Валери Жабленов, народен представител, подчерта, че доверието в европа е в най–дълбока криза. За първи път доверието на Балктаните е по–високо, отколкото между големите. Турция се стреми, но не иска да става член на ЕС. Сърбия няма изход освен да стане член. Недопустимо е България да няма медийно средств, което да следва в по–голяма дълбочина ситуацията на Балканите. Сърбия за първи път е готова на дълбок компромис по въпроса за българското малцинство. Включително и кметът на Димитровграднаправи изказването си на български език, единствено министър председатеят дачич– на сръбски. Налага се засилване на диалога със Сърбия. Сега можем да разширим присъствието си. Босилеград, Димитровград се нуждаят силно от инвестиции.

Изказаха се още Петър Златев, който акцентира на политиката на Македония, Поповски, който препоръча да се разгледа комплекса от въпроси, свързан с енергетиката, Надежда Юрукова от вестник «Телеграф», която постави въпроса за българите павликяни и още много други.