N

Симптоми за завои в Украинската криза

Интервю със Симеон Николов за телевизия "Европа", 29. 03 2014 г.

Господин Николов, какви нови сигнали разчитате в събитията от последните дни?

Действително, има неща, които се случват за първи път, макар че някой би казал– при такава динамика на събитията, това стана практика. Само че тук говорим за симптоми, подсказващи нови оценки и възможни завои в по–нататъшните събития.

Първо, председателят на ЕК Жозе Барозу за първи път така ясно заяви, че ЕС не е подготвен за приемане на Украйна за свой член. Вярно, че ЕС никога, дори и при предложеното преди събитията проектоспоразумение за асоцииране не е смятала за сериозна възможността за пълноправно членство. Но отказа на бившия президент Янукович да подпише споразумението се представи за основна причина за събитията, а същото бе отложено в икономическата му част и от временното правителство като неприемливо. Днес Жозе Барозу ни връща към реланостите, оттеглйки пропагандното клише и изразявайки увереност, че кредитите от МВФ, срещу строги условия разбира се, ще помогнат на Украйна да излезе от ситуцаията. Ние предупреждавахме още от самото начало и затова реагирахме на съобщените резултати от заседанието на КСНС при президента Плевнелиев и с въпроса, защо «подкрепяме и икономичската част на споразумението за асоцииране", като то е отложено и не се знае дали въобще ще бъде прието.

Второ, за първи път Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността г–жа Аштън остро осъди действията на «Десен сектор» и за първи път руският президент Путин и американският президент Обама в телефонен разговор обсъдиха и въпроса за общи усилия и мерки за успокояване на вътрешнополитическата обстановка в Украйна и ролята на крайните националистически формирования. Този въпрос също повдигахме в нашите анализи от самото начало, упреквахме ЕС, че го премълчава, предупреждавахме, че демократичните сили в Украйна и подкрепящите ги европейски страни ще имат проблеми с неонацисткото движение, което бе изпуснато от контрол и влияние и промени хода на събитията, разбира се не без чужда помощ и намеса. Но тогава нашите мнения бяха като че ли неудобни за медиите, смятаха ни като че ли антиевропейски и русофилскси ориентирани.

Трето, за първи път американският президент Обама в сряда тази седмица призна, че санкциите могат да подкопаят световната икономика. Вероятно ще има преориентация към концепцията на бившия посланик в Русия Майкъл Макфел за избирателна «сдържаност и сътрудничество», тоест изолиране на Русия, но сътрудничество в областите с интерес, както и към предледложенията на Збигнев Бжежински – «да» за интегриране на Украйна в ЕС, но «не» за приемането й в НАТО.

Четвърто, За първи път започна да се пропуква подкрепата на Запада за определени кандидати за президент на Украйна. Председателят на германския Бундестаг осъди поведението на Юлия Тимошенко, недопустимо разбира се за политик, още повече за дипломат и изключено за бъдещ президент. Лидерът на «Удар» Кличко отдавна вече мина на заден план и няма да се кандидатира за президент. Министър председателят на Великобритания в последния момент очевидно подкрепи олигарха Петро Порошенско след среща с него, което е нов момент. Още преди решаващия обрат в Киев ние предупреждавахме за слабоста на очертаващото се ново правителство и липсата на визия за управление и извеждане на страната, канцлерът на Германия Ангела Меркел намекна за същото веднага сред срещата си с двама от лидерите на тогавашната опозиция. Но и сега сме принудени да споделим оценката, че въпреки очевидния опит на европейците да поправят грешките си, в страната няма лидер и водеща политическа сила, които да са в състояние да обединят Украйна и да поведат адекватна политика за спасяването й от очертаващите се икономическо и политическо пропадане.

А има ли опасност от война, основание за което някои виждат в струпването на руски войски по границите?

В близко време няма такава опасност. Не защото руският президент Путин декларира, че след Крим няма да «посегне» към други региони. Сегашното «дрънкане на оръжия» все пак има ролята на «политически натиск» и «предупреждение» към екстремистките сили. По–лошото е, че руска инвазия наистина е възможна, ако настъпи разпад на Украйна. А тенденции към такъв разпад има– протестите в Източна Украйна, силовите разправи на отряди на десните над рускоговорящото население и служилите на предишния режим. Нещо повече, по инициатива на крайно националистическите сили е изготвен проект за закон за тотална лустрация– от президент до общ работник, при всички досегашни режими, не само при Янукович, но и при Юлия Тимошенко. Само споменаването му вече разбунва целия украински народ, никой не е сигурен вече не само икономически, но и физически.

Но защо все пак е възможно руско нахлуване?

Защото е в сила доктрината «Медведев» , разрешаваща използване на военна операция при небоходимост да се защитят руски граждани, където и да е било по света. Русия може да бъде принудена да действа така, ако Украйна тръгне да се разпада, а руското население бъде подложено на преследване. Не е разумно да притискаш противника си до стената и да го оставяш без изход. Така беше и с Крим, новите управляващи се заканваха да прекъснат договора за военната база, който е до 2042 г., преди това внесоха проекта за промяна на закона за ползване на руски език и т.н.

Войната може да се избегне и първата предпоставка за това е да се признаят все пак интересите на Русия. Вторият момент е засегнат вече в телефонния разговор между Путин и Обама– да се направи опит за спиране на главоломното разцепление Изток–Запад, което именно води до разпад на страната.

Опасявам се обаче, че второто е неосъществимо до изборите на 25 май и е в противоречие с основния замисъл на САЩ именно да предизвикат това разцепление и за затруднят не само формирането на силен Евразийски съюз, но и да попречат на развитието на една силна ос на сътрудничество и енергийна вазимозависимост Европа–Русия.

Има и един черен сценарий, който не споделям, но покрай турския опит да провикират война със Сирия и посещението на президента Обама в Саудитска Арабия, която отдавна иска да въоръжи бунтовниците с противовъздушни системи, някои свързаха изявления на Тимошенско и новото временно правителство за изненадващ военен ход и загуба за Русия на Крим и «много повече от него» със сценарий– едновременна война в Сирия и в Украйна. Така Москва ще загуби и двете военноморски бази– в Средиземно море и в Черно море, което означава стратегическо поражение за десетилетия напред. Но този сценарий е недопустим, защото би прекъснал окончателно преговорите с Иран за ядрената му програма. Това би било в сферата на конспиративните теории. Както е в сферата пък на глупавите теории призива на «експерти»–украинци, че щом е възможно анексирането на Крим, да бъде върнат Калининград на Германия. Но нали това би означавало непризнаване на Потстдамското споразумуние и верижна реакция с връщането на 31% от територията на Полша и т.н. . Глупости! Но също така рисковано е да се предлага НАТО да съсредоточи военна мощ на източните граници, което направиха министрите на отбраната на Полша и Румъния. Интересно, защо ние пак мълчим и не заявим, че няма основание за това. По същия начин останаха глас в пустиня и предложенията на експретите, по–точно от нашия Център за стратегически изследвания,  да се отложат всякакви военни учения в тази взривоопасна зона.

Драги зрители, експертите смятат, че война поне в близко бъдеще няма да има. Благодаря Ви за това интервю г–н Николов.