Избори като референдум– победа и нов въпрос: президент или премиер?

Зорница Илиева

„Какъвто беше на 30 март, такъв ще е и на 31 март“ казва по адрес на премиера Ердоган лидерът на основната опозиционна НРП /народнорепубликанска/ партия в Турция Калъчдароолу. Становището е в отговор на победна реч на премиера от балкона на сградата на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Анкара, когато вече беше повече от ясно, че печели местните избори с около 44–45%. Като се има предвид, че на предишните местни избори през 2009г. ПСР имаше 38.8% от гласовете на избирателите, днешните резултати наистина са повод за тържество. Още повече, че предизборната кампания се проведе при непозната доскоро обществена среда, белязана от корупционни скандали, правителствен натиск върху медии и съдебна система, масови протести, започнали още през миналата година, забрана на социални мрежи, насилия над протестиращи или приемане на спорни закони с неприкрит ислямистки привкус и т.н.

Включването в оспорваната битка на искания за промяна на управлението или поне за първи стъпки в тази насока на привържениците на проповедника Фетулах Гюлен, даде възможност по света и в страната да се заговори за дълбоко разделение в обществото, което оставеше скрито като факт зад фасадата на добрите икономически показатели на Турция при 12-годишното управление на Ердоган. Това беше не само неговата основна гордост, но и основна теза при предизборните му речи из всички 81 вилаета в страната. Тези избори се считаха за нещо като референдум за управлението на ПРС с лидер Ердоган и позволиха на опозицията да критикува правителството по всички линии на вътрешната и външна политика. Те се определяха и като тест за политическото бъдеще на Ердоган. Защото на Турция през август й предстоят президентски, а през 2015г. парламентарни избори. Съдбата на Ердоган е от значение и за бъдещето на самата страна като политика и поведение. Независимо какво казват противниците му. За тях Ердоган в победната се реч след края на изборния ден казва, „ че те ще си платят цената“ и че „претърпяха неуспех тези, които нападаха Турция“. Всъщност при 52 млн. избиратели, около 2 млн. недействителни бюлетини, 83% избирателна активност и при преброени около 95% от гласовете, ПСР печели Анкара и Истанбул, повече от 20 от 30-те големи градове в страната и се радва на широка подкрепа в Анадола. Опозиционната НРП по традиция е водеща в егейския регион и турска Тракия, където градове като Измир, Мугла, Чанаккале, Текирдаа, Одрин, Къркларели /Лозенград/ остават в управление на нейни представители. Тя е увеличила с 6% предишните си резултати т.е. днес е около 23–26%. В Югоизточна Турция, кюрдски регион, масово са гласували за ПМД /прокюрдска/ и са достигнати над 7%, което я нарежда на 4-то място сред водещите политически сили в страната. На Ердоган не му остава друго на този етап освен да излезе в почивка за дни със семейството си, а после обяви, че ще отиде в Коня и Кайсери, които не успя да посети предизборно поради загуба на глас. Щял да благодари. Наблюдателите, обаче, са категорични, че трябва да благодари преди всичко на екипа си от 11 експерти, начело с зам.-премиера Бешир Аталай, които са работили неуморно с 4 имиджови агенции — „Полмарк“, „Анар“, „Денге“ и „Генар“, а те са правили непрекъснато допитвания във всички 81 вилаета, сред 200 хил. избиратели. Ердоган е знаел, че очакват не по-малко от 45% на тези избори за неговата ПСР. Вилаетите са били разпределени в 3 категории — твърда победа, загуба и „на кантар“. Резултатите са потвърдили правилността на прогнозите им. Така може би се опровергава информацията, че заявката на Ердоган да подаде оставка, ако загуби, е била за заблуда на противниците.

Но все пак няма как да се отрече, че изтеклите записи с компрометиращи рушветчийски разговори дори сред семейството му са били особено притеснителни за премиера и гневното му поведение и закани за разправа го доказва. Едва ли е приел прогнозите на екипа за окончателни резултати. Сега му предстои решение дали да се кандидатира за президент през август или да предпочете поста на премиер за 4-ти път, ако промени правилата в собствената си партия за поредността на само три мандата. За момента не е обявил официално решението си. Но прогнозите за край на политическата му кариера на този етап просто не се сбъднаха. Опозицията в лицето на НРП, на ПНД и ПМД не съумяха да се обединят, да покрият с организации всички 81 вилаети на страната и заложиха главно на критиките към управляващите. В интерес на истината повечето основателни. Те считат, че Турция е загубила облика на модерна, умерена и демократична мюсюлманска държава, а това се споделя и от световни експерти но въпроса. Те атакуват авторитарния, диктаторски стил на управление на Ердоган, протестират срещу въвеждането на ислямистки правила в законодателството, но не успяват за разработят и предложат на обществото конкретни програми и цели. Все пак светски настроените и либерални граждани не са мнозинство в страната, което се състои преди всичко от мюсюлмански и работнически общности, които са свикнали с корупцията в страната. Има информации, че голяма част от протестиращите не са гласували, защото са се страхували в крайна сметка да заложат на несигурно бъдеще. Те просто искат промяна на правила и изисквания, но не и на управляващи, без да съзнават, че едното няма как да стане без другото. След тези избори става повече от ясно, че статуквото ще се запази, с малко демократичен макияж, но едва ли политико-икономическата криза в Турция ще се отлее толкова бързо. Ердоган заплаши противниците си с разправа и крути мерки, целящи всяване на страх и моделиране на удобна опозиция. Калъчдароолу, НРП, отговори, че „вървим с вдигната глава“ и „ще продължа да будя съвестта на нацията неуморно“, защото „този, който нарушава Корана и участва в мръсна политика, който е корумпиран и краде“ ще „бъде съден, ако не днес, то утре“.

Все пак трябва да се отдаде заслуженото на победителите. Те ясно са разчели още преди 12 години състоянието и разслоението сред турското общество, отчели са ролята на религиозните общности, дали са работа на безработните, вложили са средства преди всичко в инфраструктура и строителство, което ангажира повече приходящи от Анадола, получили са благословията на свои и чужди поддръжници и независимо от информациите за манипулации, нечестни изборни практики, печелят за 6-ти път избори. Дори и при преброяване на гласове поради съмнения за нередности, общата картина едва ли ще се промени. Е, в Ялова при повторно преброяване се стигна до печеливш резултат за НРП, но загубата на техния наистина обаятелен кандидат за кмет на Истанбул е наистина горчив хап. Друг въпрос е дали Ердоган ще предизвика предсрочни избори, за да бетонира властта си и да не даде шанс на опозицията да предприеме мерки за обединение.

Засега на опозицията се задават въпроси дали лидерите й ще подават оставки. Калъчдароолу отговаря, че „ако някой трябва да подава оставка, това е човекът, който ограби държавата. Ние до край ще водим борбата, това е само началото“. Предстоят интересни събития при съседите. Има прогнози, че сътресенията в икономически план ще продължат, но това са си вътрешни работи. За България е важно да се запазят добрите отношения между страните, да се решават по европейски съществуващите проблеми, в т.ч. и за имуществото на тракийските бежанци, както и да се гарантират правата на малцинствата и хората с различно вероизповедание. Дори и малка, ние също имаме българска общност в Турция. Както и имоти. А дали турците при тези местни избори са затворили очи за корупцията и дали Турция става полицейска държава, която ще съди според чуждите агенции противниците на Ердоган като привържениците на проповедника Гюлен, предстои да видим. От това зависи и европейският път на страната, а Ердоган все още не е обявил, че се е отказал от членство в ЕС.