Кой провокира и религиозна война в Украйна

Нако Минчев

Според мнозина експерти, освен междурегионалното, политическото и идейно противопоставяне в Украйна, на което сме свидетели през последните седмици, в тази страна активно се провокира и религиозен сблъсък. Според новите власти в Киев, сред последиците от победата на "февруарската революция" трябва да стане създаването на "единна поместна украинска православна църква".

Една от целите на тази трансформация е осъществяването на целенасочено въздействие върху умовете на обикновените украинци и още по-масовото налагане на националистическата идеология. Затова, паралелно с промените в културния и езиков "пейзаж", се осъществява и планомерен натиск срещу представителите на каноничната Украинска православна църква - Московски патриархат.

Разколът в украинската православна общност

Както е известно, ситуацията в украинската православна общност беше твърде сложна и объркана още преди "февруарската революция". На първо място, Украинската православна църква никога не се е ползвала със сериозна държавна подкрепа. За представителите на държавната власт тя е само една от многото християнски конфесии, като религиозната политика на Киев се определя най-вече от личните пристрастия на управляващите в конкретния момент олигарси. На второ място, каноничната църква никога не е била субект в политическата игра и в същото време постоянно е неин обект, т.е подложена е на разнообразни външни въздействия. На трето място, отказът да подкрепят каноничната православна църква и заиграването с различни отцепници от нея от страна на част от елита и обикновените украинци не се дължи на някакви религиозни мотиви. Повечето от тези хора не са доволни от факта, че макар да разполага с изключително широка автономия по всички въпроси на вътрешното си управление, Украинската православна църква все пак се намира под юрисдикцията на Московския патриарх.

С течение на времето, в резултат от сблъсъка между личните амбиции и политическото разцепление в украинското общество, освен каноничната православна църква, в страната се появиха и други църкви, които разполагат с известни позиции в Западна Украйна. Най-многобройната разколническа църква е Украинската православна църква - Киевски патриархат, създадена през 90-те години от прогонения от каноничната църква бивш киевски митрополит Филарет, който я оглавява и в момента.

Освен това, в Украйна съществуват и други християнски конфесии, имащи по-стара история, като например Украинската гръко-католическа (униатска) църква и Украинската афтокефална православна църква.

Показателно е, че всички споменати по-горе църкви, освен каноничната, по правило, се придържат към антируски позиции. Що се отнася до каноничната Украинска православна църква - Московски патриархат, крайните националисти отдавна упражняват натиск върху нейния епископат с цел той да прекъсне връзките си с Московската партиаршия. Според тях, тя следва да се обедини с Украинската православна църква - Киевски патриархат и Украинската автокефална православна църква в "единна поместна украинска православна църква", чиито център да бъде или в Киев, или в Истанбул (Константинопол).

Разбира се, националистите не могат да игнорират влиянието на каноничната Украинска православна църква - Московски патриархат, тъй като тя се подкрепя от голямото мнозинство православни украинци и разполага с повече енории, отколкото другите две православни църкви и униатската църква, взети заедно. Ето защо и новите власти в Киев смятат за опасно да я оставят под опеката на Московския патриарх.

Атаките срещу каноничната православна църква след "февруарската революция"

Каноничната Украинска православна църква - Московски патриархат много бързо усети смяната на властта в Киев. Още в края на февруари 2014 Синодът на Украинската православна църква - Киевски патриархат се обърна към нейното ръководство и това на автокефалната православна църква с предложение да се обединят и създадат "единна поместна църква", т.е. да се присъединят към разколниците и да приемат Филарет за свой патриарх. Показателно е, че самият Филарет поставя в основата на това обединение чисто политически въпроси, като например подкрепата за курса към интеграция в ЕС на новото украинско правителство.

Шест дни по-късно неколцина културни дейци и общественици поискаха от Върховната Рада на Украйна да отнеме двата най-големи манастира в страната - Киевският и Почаевският, и да ги предаде на разколниците от Киевския патриархат, в качеството им на "национална поместна църква на украинския народ". Междувременно, нарастват опитите за насилствено завземане на храмовете на каноничната православна църква (действия, силно напомнящи тези на българските разколници през 90-те години на миналия век). Така, след победата на "февруарската революция" украинските крайни националисти заплашиха, че ще запалят Преображенския събор с коктейли Молотов и се опитаха да превземат сградата на епархията в Суми. Бяха направени и неуспешни опити за овладяването на Киевския и Почаевския манастири.

Като цяло, ситуацията се влоши, като заплахите за разправа с "московските свещеници", които периодично се отправяха и преди, сега придобиха системен характер. В Киев, например се появиха листовки, в които националистите предлагат на православните свещеници да се подчинят на патриарха на разколниците Филарет или да напуснат страната, като някои от тях биват заплашвани със смърт.

Според ръководителя на Съюза на православните граждани на Украйна Валерий Кауров, в църквите все по-често се появяват членове на т.нар. "Десен сектор", които принуждават свещениците на каноничната църква да отслужват заупокойни молитви за загиналите на киевския Майдан, мнозина от които въобще не са православни. В същото време им се забранява да правят панихиди за загиналите служители на специалните части "Беркут".

В хода на сложните вътрешнополитически процеси в Украйна през последните месеци, прави впечатление очевидната активизация на представителите на разколническия т.нар. Киевски патриархат на Украинската православна църква, опитващи се максимално пълно и бързо да реализират "дивидентите" от подкрепата, оказана от тях на участниците в свалянето на президента Янукович, както и от прякото участие на свещеници от Киевския патриархат във "февруарската революция" в Киев.

През последните седмици представителите на Киевския патриархат, начело със самообявилия се за патриарх Филарет, се опитват да упражнят силен натиск срещу ръководството, свещениците и паството на каноничната Украинска православна църква - Московски патриархат, включително използвайки за целта бойци от т.нар. "сили за самоотбрана на Майдана" и различни военизирани националистически групировки.

Така, в в началото на април, секретарят на Одеската епархия протойерей Андрей Новиков и ръководителят на отдела за религиозно образование, катехизация и мисионерство протойерей Олег Мокряк бяха принудени да напуснат страната за да избегнат евентулни преследвания от Службата за сигурност на Украйна. Според Новиков: "В Югоизточна Украйна се усеща силен натиск върху вярващите. Някои архиереи биват принуждавани да подписват документи, които на практика забраняват на духовенството да мисли, говори и пише каквото и да било за случващото се в страната. Някои пък биват принуждавани да се обявят в подкрепа на новите власти в Киев и да се противопоставят на митингите на привържениците на православния руски свят и единството на руската православна цивилизация, определяни като "сепаратисти"".

Сред целите които си поставят разколниците, е силовото овладяване на православните храмове в западната част на страната. Паралелно с това те упражняват силен натиск върху средното звено в йерархията на Украинската автокефална православна църква, особено в Лвовска, Ивановофранковска и Тернополска епархии.

В действията на т.нар. "църковни реформатори" е заложена идеята за откъсването на украинската православна общност от руската православна църква, срещу което се обявява голямото мнозинство православни християни в Украйна. Характерна черта на това националистическо по природата си "движение за църковна независимост" са тесните му връзки с украинския сепаратизъм на всички възможни равнища.

Особено активни в това отношение сред разколниците са митрополитът на Переяслав-Хмелници Александър и кръгът около него. На свой ред самозваният патриарх Филарет, очевидно разчитайки на нарасналата си популярност сред крайните украински националисти, призова за незабавно създаване на единна украинска поместна църква, което, според експертите, може сериозно да дестабилизира религиозната ситуация в Украйна.

На този фон, Украйнската православна църква - Московски патриархат (единствената официално призната от световната православна общност църква в страната) се опитва да демонстрира сдържано поведение и, независимо от царящия в страната хаос и открити опити за политизиране на православната религия, удържа своите свещеници от масово участие в политическите движения и полага максимални усилия за нормализиране на ситуацията в страната и връщането и в рамките на правовата конфесионална проблематика.

В тази връзка Одеската епархия изпрати открито писмо до временния президент на Украйна Александър Турчинов, в което се казва: "Изразяваме решителен граждански протест срещу действията на службите за сигурност на Украйна, която използва заплахи и репресии срещу православните християни. Настояваме незабавно да се намесите и да прекратите антиконституционните действия, нарушаващи правата и свободите на украинските граждани, включително и на свещениците от Украинската православна църква. Няма как Украйна да бъде обединена, ако за целта се използва езика на заплахите, ултиматумите, провокациите, политическите разправи и преследванията на инакомислещите".

По пътя към откритата религиозна война

Много съмнително е обаче, новите украински власти да се вслушат в призивите "отдолу" и да се придържат към принципите за ненамеса на светските власти в църковната политика. Сегашният шеф на украинските служби за сигурност Валентин Наливайченко, чиито подчинени са особено активни в борбата с "руската духовна експанзия", косвено потвърди, че възнамерява да се бори против "приватизацията" на Почаевския манастир от каноничната Украинска православна църква и разчита в това отношение на подкрепата на организациите от т.нар. "Десен сектор".

Курсът към форсирана промяна на "духовния пейзаж" напълно се вписва в политиката за създаване на "единна поместна православна църква" под ръководството на разколниците, начело с Филарет, която може да откъсне Украйна не само от Руската православна църква, но и от целия православен свят, който не признава нито Украинската автокефална православна църква, нито Украинската православна църква - Киевски патриархат.

Българската православна църква, която през последните двайсет и пет години също преживя тежките последици от провокирания отвън разкол и успя да го преодолее с много големи трудности, би могла, базирайки се на собствения си опит в това отношение, да съдейства за разрешаването на кризата, която е на път да се трансформира в братоубийствена война. А сред основните задачи в това отношение е противодействието на по-нататъшното раздробяване на украинското общество по религиозен признак, което може да се окаже един от факторите за началото на кървав граждански сблъсък в страната.