Най-разумното е да се отиде към една частична федерализация в Украйна

Интерню на Георги Аргиров с посланик Огнян Гърков

Огнян Гърков е роден през 1948 година в град Бургас. Завършил е езикова гимназия с немски език. Учил е във Висшето народно военноморско училище „Никола Вапцаров” във Варна, но по средата на следването е изключен от учебното заведение. Като причина е посочен анонимен донос свързан с неговата майка, набедена за дъщеря на заможни хора отпреди 9 септември 1944 г. Впоследствие завършва немска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.

След като се дипломира започва работа в Министерството на външните работи. Бил е на работа в бившата ГДР, дипломат в Чехословакия, директор в МВнР за страните от бившия Съветски съюз. През 1996-99 г. е извънреден и пълномощен посланик в Чехия, а през 2006-10 г. – в Словакия. От декември 2011 година е пенсионер.

Как и кога започна вашата кариера в МВнР, г-н Гърков?

- Подадох документи през далечната 1974 година. Доста изчаках, но през месец май 1975 г. започнах работа на най-ниската длъжност във Външно министерство. Ако правилно съм запомнил, длъжността ми се наричаше „ДРАГОМАН”. Нещо като разводач на видни гости на Външно министерство, на страната.

Разкажете нещо за вашата дипломатическа кариера, г-н посланик? Къде сте били ръководител на български посолства? По кои страни сте специалист? Знаете, има арабисти, специалисти по Азия, Балканите и т.н.

- Работил съм в Източен Берлин от 1975 до 1980 година. Спечелих конкурс за Дипломатическата академия в Москва. От 1982 до 1985 година бях в столицата на Съюза. По стечение на обстоятелствата в края на мандата ми, на власт дойде Михаил Горбачов с неговите идеи за перестройка на комунизма. През тези 3 години подготвих дисертация, но ме посъветваха да я защитя в Москва. Част от тезата в дисертацията ми не би се харесала на нашите управляващи. В нея предположих, че Германия върви към обединение. Защитих дисертацията си, а последвалите събития показаха, че съм бил прав. През 1993-1996 година бях началник на Управление „Държави от Източна Европа и страните от ОНД” към МВнР.

Стана ясно, че е имало възможност да сте наблюдател на ОССЕ за отминалите избори в Украйна. Какво е ОССЕ и защо не станахте наблюдател на президентските избори в Украйна?

- Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа обхваща държавите от Стария континент, както и държави от Централна Азия, бивши членове на СССР. Имах свои съображения, които ме накараха да се откажа. Бях началник на отдел в МВнР, вкл. по Украйна и наблюдател на ОССЕ в Киев през 2004 г., когато се проведе т.нар. „Оранжева революция”. Жалко е, че моята страна нямаше и няма ясно определена позиция по кризата, която обхвана Украйна и санкциите, които наложи ЕС над Русия.

Какво си спомняте от „Оранжевата революция” през 2004 г., г-н посланик ?

- Въпреки огромното ми желание да бъда тогава наблюдател в български етнически райони на Украйна, бях определен за такъв в Киев. „Майдана” беше изцяло оранжев, запълнен от привърженици на бъдещия президент Виктор Юшченко. При отварянето на урните имаше делегация от Донецк, т.е. от привържениците на тогавашния му съперник Виктор Янукович.

Десет години по-късно българската държава като че ли не реагира адекватно на случващото се в тази бивша съветска република…

- Сами виждате, че партиите в България не реагират еднозначно на ставащото в Украйна. Дори парламентарно представените политически сили. България е член на ЕС, нормално е да се съобразява и да участва във формирането на някои политики на Евросъюза. Правителството като цяло подкрепи ЕС, но имаше различни нюанси на тази подкрепа. И най-вече в частта за налагане на евентуални санкции срещу Русия.

Как бихте коментирали отминалите избори в Украйна, г-н посланик?

- Добре е, че има законно избран президент.

Хващам се за думите Ви. Това означава ли, че предната власт е била незаконна? И че по предната бе незаконно отстранена?

- Не съм сигурен дали Виктор Янукович бе отстранен съгласно действащата конституция на Украйна. Във всеки случай това бе за кратък период от време. Лошото е, че в изборите не участваха някои източни райони на страната.

Какъв според вас е изходът от кризата в Украйна, г-н Гърков?

- При всички случаи за България е неприятна цялата ситуация. С Русия и Украйна през 1992-94 години се подписаха и ратифицираха междудържавни договори за приятелски отношения и сътрудничество. Преди 20 години България не беше член на НАТО и ЕС, НРБ беше излязла от СИВ и Варшавския договор. Та тези договори тогава ни бяха необходими от гледна точка на нашата сигурност. В тези договори се споменава, че България признава реципрочно Русия и Украйна в границите, които са имали към онзи момент. А що се отнася до изхода от кризата, според мен най-разумното е да се отиде към една частична федерализация на райони(те) с руски малцинства. Но това трябва да се реши от самите украинци.

Отново стигаме до темата за законни и незаконни действия. Как бихте окачествили „референдумите”, които се проведоха в някои градове на Украйна?

- Българското правителство трябва да действа внимателно и предпазливо в ситуацията с Украйна! Налице е желание на жителите на тези украински градове Русия да се ангажира по-активно с тяхната сигурност. Тези действия не съответстват на конституцията на бившата съветска република (Украйна). Тези референдуми трябваше да се проведат в цялата страна, само тогава биха били легитимни (=изцяло

конституционносъобразни). За съжаление и историята, и международното право обикновено вървят след победителите.

Кой е победител в тази ситуация?

- Няма такъв. Първо трябва да се спрат военните действия, да се седне на масата за преговори. Всички да се съобразят и с желанията на местните хора, да се минимизират предпоставките за възникване на бъдещи конфликти от подобно естество. Това ще бъде дълъг процес.

Били сте наблюдател и в Косово. Как оценявате това, което се случи в тази „страна”? Действията и събитията доста се припокриват. Като че ли международната общност призна Косово, а не гледа с добро око на ставащото в Украйна.

- Косово все още не е член на ООН. Косово не е призната от 5 страни-членки на ЕС – Испания, Гърция, Кипър, Словакия, Румъния. Това са държави, които имат етнически малцинства. Практиката показва, че подобни страни не обичат да се месят в такива истории. Аз бях на мнение, че и ние не трябва да избързваме.

Защо Чехия, Полша, Унгария са много по-напред от нас във всяко едно отношение, г-н Гърков? През 1989 година всички страни бяха на една позиция? Или не е така?

- И да, и не. Винаги съм казвал, че като се говори за външна политика трябва първо да се гледа картата на света. Едно е да граничиш с „неприятелски” по онова време държави, съвсем друго е с Германия, да речем. А и по онова време жизненото равнище на Чехословакия примерно бе по-добро от нашето. Явно те успяваха по-добре да защитят своите интереси и през онзи строй. По мое мнение малка беше обществената дискусия в България за приемането ни в ЕС. Лично за мен бе политическа грешка да не се проведе референдум за влизането на България в ЕС. Референдумът е най-висшата форма на допитване до народа.

Темата с досиетата и посланиците, които са сътрудничили на ДС, все още е актуална. Дали няма да намерим името ви в някой списък?

- Едва ли. Казах ви за историята с военното училище. Плюс това аз съм работил в страни, които са били братски, ако мога така да се изразя. Не съм вербуван за агент или за какъвто и да било секретен сътрудник и пр.

Как живее днес един пенсиониран дипломат?

- Радва се на внуците. Получавам пенсия, която е прилична, ако я сравнявам с други пенсионери, работили нещо различно от мен.

Георги АРГИРОВ