Действията на Служебното правителство в полето на международната сигурност биха могли да изправят България пред дългосрочни рискове

Симеон Николов

Фокусирани върху вътрешнополитическите предизвикателства пред служебното правителство, пропускаме да оценим рисковете за националната сигурност в средносрочен и дори в дългосрочен план от евентуални негови действия и позиции, особено като се има предвид, че зад кабинета не стои парламент и то не е политически легитимно, а е възможно решенията му да се разминат с позициите на широки слоеве от българската общественост.Защото мандатът на правителството съвпада с важни международни, съюзнически и проектни решения, които могат да имат последици и за следващото поколение българи. Ако служебното правителство се държи като слон в стъкларски магазин.

На първо място трябва да поставим предстоящата среща на върха на НАТО през септември т.г. в Уелс. Едно от важните решения на нея ще бъде по отношенията на Алианса с Русия и преформулирането на мястото й от „партньор” на „противник” или

излъчваща „геополитическа заплаха”. В тази дискусия балансът се промени след инцидента с малайзийския пътнически самолет над Източна Украйна. Въпреки това на 30 юли т.г. Германия категорично заяви, че е против увеличаването на военното присъствие на НАТО в източноевропейските страни и промени в стратегическите документи и е съгласна само на увеличаване на провежданите военни учения и увеличаване базовите наличности за военно време в източноевропейските страни. Защото, ако променим стратегическите документи, ще трябва не само да се ревизира военното планиране, но да се промени и подготовката на войските, готвени за мисии, а не за класически войни. Каква ще бъде обаче позицията на България и ще застане ли тя зад балансираната такава на основни западноевропейски страни или ще се строи в ятото на ястребите? Ще признае ли факта, че нито един експерт в Европа не споделя мнение, че би могло да има заплаха от руска страна за териториалната цялост на Полша, Румъния и България? И че не само липсва логика в такава, но и способности и икономическа мощ за водене на такава война от Москва. Списание „Форбс” сполучливо отбеляза: „Стратегия на безумието е НАТО да защитава целия свят от Русия” по повод предложения на американски политици за мащабно разширяване на Алианса.

Разбира се, че подходът на НАТО към преодоляване на две основни слабости трябва категорично да се подкрепи: страните трябва да повишат военните си бюджети до 2% от БВП и трябва да постигнат по–висока степен на солидарност.

Вместо да допринася за разцепването на Алианса с една конфронтационна позиция, България би трябвало да насочи вниманието си към съвместни програми за придобиване на по–ниска цена на необходимите военни способности, към участие в изготвянето на работната програма и оценка на средата за сигурност в Черноморския регион, Близкия Изток и Балканите. България трябва да има готовност да вземе отношение по предложението на Германия за Рамкова национална концепция– образуването на групи от по–малки и по–големи страни, които да се договарят кой какво въоръжение и какви военни способности ще поддържа.

Съдейки обаче по острите позиции на президента Плевнелиев и състава на служебното правителство, за съжаление можем да очакваме подкрепа на крайни нагласи и планове, които категорично не биха съответствали на българските национални интереси. Предвид на очертаващите си три сценария в Украйна /подготовка както от западна, така и от руска страна за война; превръщането на Украйна в тлеещ конфликт за дълги години и смяна на сегашното украинско правителство, мирни преговори и решение за Източна Украйна/ би било пагубно въвличането на България в първия сценарий. С това служебното правителство наистина би останало в историята, ако човечеството има такава след тези събития.

Вторият важен въпрос, който служебното правителство с ограничени правомощия въпреки това може да превърне в проблем с дългосрочни последици е този за проекта „Южен поток”. Заради вътрешнопартийни и олигархични боричкания може да бъде поставен под риск един европейски проект, в който имат стратегически интереси шест европейски страни. Саботирането му едва ли е знак за солидарност с тези наши европейски съюзници и партньори, които досега не се огънаха под натиска от САЩ, които пък разчитаха на тясна прослойка във върховете на досегашното ръководство на ЕС, във връзка с американските плановете за прекрояване на газавоте пазари. Защото, както шефът на OMV Герхард Ройс каза преди няколко дни, прекратяването му е все едно да се простреляш в крака. Още с първите изявления на президента Росен Плевнелиев и вицепремиера Екатерина Захариева стана ясно, че с позоваването си на ЕС се прикрива намерението за спиране на проекта, като се използва обстоятелството, че България е първата страна по трасето му и решението й ще е от голямо значение, поне до евентуалното изменение на маршрута му през Турция вместо през нашата страна. Защото в противен случай и изхождайки от българските и съюзнически интереси Плевнелиев и Захариева щяха да заявят, че ще работят за отстраняване на несъответстващи на европейските норми елементи в него, което впрочем вече се случва, нещо повече, с подписаното преди месец споразумение с Австрия, се достига до регионалния разпределителен център Баумгартен и се осигурява достъп до борсовия пазар на Европа. Ако всички тези неща бяха реалистично преценени, нямаше да чуем категоричното заявление на Захариева: „Проектът няма да се случи.” Когато едно служебно правителство се държи като партия, нищо добро не ни чака.

Както по първия въпрос, какви позиции ще заемем в НАТО, така и по втората тема – „Южен поток” не бихме могли да очакваме друго, предвид на силно проамериканската ориентираност на основни фигури от кабинета. Няма лошо, САЩ са наши съюзници, но в случая възниква въпросът, чии интереси защитават тези представители на правителството? Възможно е САЩ да постигнат целите си, да прекъснат бъдещо обединяване на европейски технологии с руски природни ресурси, да завземат европейския пазар с доставки на втечнен газ за Европа, синът на вицепрезидентът Байдън и бившият президент на Полша Александър Квашневски да извлекат луди печалби като акционери на находищата на газ в Източна Украйна, но каква ще е ползата за България?

Показателно е, че политическата сила, която без аргументи не допусна „Син поток” да мине през България, продаде двата ТЕЦ–а –Мариците на американски фирми при неизгодни условия и гарантирани печалби за новите собственици за десетилетия напред, спря „Бургас Александропулис”, неистово се бореше против АЕЦ „Белене”, нейни привърженици в миналото необосновано се отказаха от „Козлодуй” 3 и 4, и т.н. Тоест, България е на път да се превърне в остров, заобикалян от всички, да произвежда само обслужващ персонал, а ресурсите и да бъдат изсмуквани от чужди фирми с посредничеството именно на такива политически сили.

Третият въпрос, решенията по който ще причинят дългосрочни икономически загуби на страната е този за санкцииите срещу Русия и ответните такива към страните членки на ЕС. И тъй като президентът и служебното правителство изглежда са склонни към одобряване на всякакви санкцци независило от цената и последствията, за разлика от някои други европейски страни, трябва да обърнем внимание на следното:

– Като се концентрираме само върху икономическия ефект на санкцците, изпускаме от внимание, че те изострят непредсказуемо вонно–политическото противопоставяне и мотивацията за излизане от ситуацията с рязък силов обрат. В историята има случаи, при които притиснатата от санкции страна преценява, че военният отговор ще й струва по–малко. Т.е, ние се намираме в етап на икономическа война, която може да прерастне в гореща война..

– На второ място, санкциите тласкат санкционирата страна принудително към геополитическа преориентация, в случая на Русия към Китай и страните от БРИКС, към прекъсване разплащането с долари и др., със съответните последствия.

– Преките резултати от икономическите санкции се подценяват, като в уравнението се пропуска една важна величина– времето. Защото евентуалното връщане на загубите и преориентиране към нови клиенти и пазари може да продължи 7–8–10 години в непредсказуеми параметри по отношени на цени, качество, доверие, перспектива, което важи и за българските производители, износители и вносители.

– Подценява се и косвения ефект, защото ако санкциите върнат Европа към рецесия, тя ще се почувства отрицателно и в страни като България. МВФ предупреди, че санкциите засягат цялата световна икономика, а България е цитирана сред най–потърпевшите.

Безотговорно е да се заявява: ще чакаме обща позиция на ЕС. Тя трябва да се изработи с наше активно участие, особено след като на 08. 08 т.г. Украйна заплаши със забрана на транзитиране на руски газ, което е равносилно на спирането на транзита за Европа. А освен това, всяка страна търси решения в създадената ситуация. Страни членки на ЕС преговарят с Русия за облекчаавне на санкциите /Гърция/. Страни–членки на НАТО дори предлагат да компенсират Русия /Турция/. Трети искат компенсации от ЕС. /Това обаче е грешно решение, защото никаква компенсация не може да „покрие” загубите в дългосрочен план./ Четвърти стаоьт встрани /Норвегия и Швейцария/, а европейски, а даже и американски и канадски фирми, отказват да се придържат към санкциите. Мястото за отстояване ан интересите на отделната страна е в Брюксел, а моментът е вземането на решение за обхвата на санкциите и въобще за начина на решаване на международните конфликти за да не се стига до санкции.

Дискусията по тези въпроси често се свежда до примитивни аргументи и се приписва незаслужено вина на инакомислещите. Да, България е член на НАТО и на ЕС и това е необратим факт. Но най–голяма вреда на проевропейската ни политика и демократични ценности нанасят онези, които си измислят проруски тежнения в обещество, нежелание за приобщаване към избраната ценностна система, носталгия към миналото. Нека не превръщаме българите в източно–украинци. Така даваме аргументи на онези в Брюксел, които искат Европа на две скорости и България в периферията. Нека не измиваме вината си, че не сме обяснили на хората ролята и значението на ЕС и НАТО и неспособността ни да се възползваме от това членство и още по–труднното: да обясним днешното двуличие и отношение към военните престъпления, към избитите жени и деца и сринати жилищни сгради, към развихрящия се неофашизъм в Украйна. Еврокомисар Кристалина Георгиева осъди нападенията на Израел над Палестина. Правителството в София мълчи. На потъващия кораб спориме, кой повече дупки е пробил в трюма, при това с участието на капитана, вместо да поемем управлението му.