Турция начело с Ердоган ще продължи да изненадва, но и да укрепва като регионална сила

Симеон Николов, интервю за БНР, програма Хоризонт, 11 08 2014 г.

Победата на Реджеп Тайип Едроган беше очаквана. Ако избирателната активност беше по–висока, щеше да има втори тур, но триумфът му– безспорен. Не че всичко мина по най–демократичен начин, но резултатите са категорични и трябва да се признаят. Тъй като кореспондентите на медиите съобщиха вече основните параметри, аз бих искал само да маркирам най–характерното във вътрешнополитически план и да се спра повече на въпроса, как изборът би се отразил във външната политика на Турция и сигурността.

Във вътрешен план , независимо от победата на Ердоган, трябва да направим извода, че турското общество все пак остава разделено и предстои периодично да ставаме свидетели на протести против проявите на едно авторитарно управление, което безспорно ще се задълбочава. Разделението е между консервативните мюсюлмани и светската обществена прослойка, между новосъздадената благодарение на Ердоган средна бизнес–среда от Източна Турция и младото и предимно градско и младежко население. Представителят на основните опозиционни партии Ихмеледин Ихсаноглу не излъчваше борбеността на своя съперник Ердоган, а и преидизборната тактика на опозицята и бариерата на овладените от основния им противник медии попречиха за постигане на по–добър успех.

Предстои да видим по–нататъшно разширяване на президентските правомощия и съсредоточаване на властта в ръцете на Ердоган. Той не успя да промени законодателсдтвото, но на парламентарните избори през 2015 г. ще се проведе решителната битка. Страната се нуждае от нова Конституция. Критиците на Ердоган в страната и в чужбина допускат, че Ердоган ще продължи ислямизацията на Турция. Показателно е, че избирателната активност на турците в чужбина беше едва 8,3% при близо 3 млн с право на глас. Най–многобройната турска общност, тази в Германия, изрази освен опасенията си от ислямизация, но и прогнозата, че ако тя продължи ще има бунтове и протести.

На трето място, важен момент е, че кюрдският въпрос навлиза в един нов етап. За първи път кюрдите имаха свой кандидат за президент, който постигна победа в 11 турски провинции. Важен е обаче и фактът, че събитията в Сирия и Ирак събудиха Кюрдския проблем и страховете на Турция от един общ Кюрдистан.

В международен план трябва да се има предвид, че независимо от промените в Турция, страната винаги е имала постоянна и дългосрочна външна политика с изключение напоследък с провала на политиката на т.н „нула проблеми със съседите” и обрата в отношенията й със Сирия. Турция ще продължи да изненадва със самостоятелни ходове, преследвайки своите интереси и без да зачита винаги позиции на велики сили и съюзи, в които членува. Ще остане труден за НАТО и ЕС съюзник и партньор. Показателно е, че Турция предложи на Русия да преминат на доларови разплащания, което е нож в гърба на САЩ и тяхната политика. В последните дни Анкара предложи да компенсира Русия с търговски доставки, отпаднали по линия на санкциите от страна на Западна Европа. Турция призна и анексирането на Крим в състава на Русия. Няма и две години, откакто Турция сондира възможностите за членство в Шанхайската организация за сътрудничество. Турция може и да не се присъедини към Евразийския икономически съюз, каквато покана й отправи Казахстан, но със сигурност вече има разработени стратегии за сътрудничество и извличане на максимални икономически ползи.

В поздравленията, които Ердоган получи от Брюксел за изборната си победа е интересно да се обърне внимание, на какво акцентира ЕС: „помирителната роля” на новия президент „за всички различни общности, религии, отношения и начин на живот в Турция”, както и „за разрешаване на кюрдския въпрос и споразумението по Кипър”. И в това отношение ръководителите на ЕС са прави, защото независимо от облекченията след 2004 г. и някои демократични промени и днес само за една погрешна дума в Турция можеш да отидеш на съд и влезеш в затвора, както твърди турската телевизионна журналистка Селамет Туран.

Погрешно някои коментатори продължават да изтъкват стремежа на Ердоган да бъде лидер на Близкия Изток, да предложи модел на ислямска демокрация, като лесно постижима цел. Нещата обаче се промениха с резултатите от т.н. арабска пролет, с изтласкването и преследването на „Мюсюлмански братя” в Епигет, на които Ердоган сипматизираше и Турция не се ползва вече със симпатиите от онова „революционно” време. Тя силно се дискредитира с подкрепа на бунтовниците в Сирия, създавайки канали за прехвърляне на оръжие и хора, а днес същите преминават към терористичните отряди на „Ислямска държава”, която разширява влиянието, територията и достъпа си до енергийни ресурси в Ирак и Сирия. Турция е изправена пред проблема да излезе от създалото се положение на страна, подкрепяла фактически тероризма, което тя разбира се категорично отрича.

Все по–сериозен за Турция става проблемът с бежанците. От намиращите се вече в Турция , по–голямата част са свободно разпръснати из страната и част от тях трябва да бъдат въдворени в лагери от съображения за сигурност. Задават се и нови вълни бежанци вследствие на настъпателната операция на радикалната ИДИЛ в Сирия и Ирак. В определен момент Турция ще пропусне част от тези вълни към Гърция и България за да облекчи ситуацията в своята страна. При първата вълна преди година тя го правеше за да извива ръце на ЕС във връзка със споразумението за визите. Едва след като постигна целите си в Брюксел, сътрудничеството между българските и турските органи за сигурност се подобри. Как ще се развият събитията при следващите бежански вълни зависи в голяма степен от комплексната ни подготовка и резултати от промените в ЕС и законодателстовот му.

Много важни за сигурността са отношенията на Турция с Израел, но след влошаването им през 2010 г. и след избирането на Ердоган за президент няма големи шансове за подобряването им. Независило от това лицето на новия министър председател би могло да облекчи пътя към необходимото успокояване. Тук не може да не се отчете и водената от Израел политика по Палестинския проблем, на която Турция реагира с обвинението на Израел във „варварство, надминало Хитлер”.

С изключително внимание би трябвало да се следят процесите на промени на баланса на силите в Близкия Изток, шиитско–сунитския сблъсък, оста Саудитска Арабия– Пакистан, стабилизирането или разпада на Ирак, вакуума в сигурността, очакван в Афганистан след изтегляне на американските сили, справянето с ИДИЛ и опитите да създаде Халифат, Израелско–палестинския конфликт, ролята на Египет. Независимо, че Турция вече не би могла да претендира за водач, тя ще продължава да се стреми да е активен участник, а в някои случаи и гарант на събитията в региона.

Не е без значение, кой ще бъде министър–председател, след освобждаването на поста от Ердоган на 28 август. Ако това е сегашният външен министър Ахмет Давутоглу, идеологът на провалили се вече политики, но и на неоосманизма, със сигурност сегашният курс ще бъде продължен. Ако заместник в партията на Ердоган поеме този пост, със сигурност пък Ердоган ще налага по–открито волята си. Ако се окаже вярна информацията, че сегашният началник на разузнаването Хакан Фидан ще стане външен министър, то обясненията могат да бъдат само две: първо, сложната обстановка в Близкия Изток и интересите на Турция и второ, отблагодаряване на Ердоган за ролята на службите в защитата му от нападките и обвиненията през последната година.

Фактът, че протурско население в балкансиките страни и живеещите в Турция български турци например подкрепиха избора на Ердоган, показва, че огромните разходи на Дирекцията по вероизповеданията и дългосрочната и целенасочена политика са създали подходяща база за продължаване на неоосманиската стратегическата линия на Балканите. Не е изненада подкрепата на бошняците, след като неотдавна Ердоган направи изявление, че който посегне на тях, ще се изправи срещу 100 милиона турци, а на пристанището Неум в БиХ ще акуститрат турски военни кораби. Подобни емоционални изказвания той е правил и в миналото и те винаги са предизвиквали дипломатически реакции и бурни коментари. Дали това се дължи на личностни качества на Ердоган или е тактическа игра, предстои да видим. Няма съмнение, че и политиката на Турция в Македония ще продлъжи своя настъпателен характер с икономическо и политическо влияние /военна помощ, масирано навлизане на турски фирми, подтикване към отнемане античната идентичност на гърците и т.н./

Турция ще продължи политиката си за превръщане на енергиен център в региона. От големите проекти от значение е ТАНАП, по който азерски газ трябва да достигне до Гърция и от там до Европа. Въпреки събитията в съседен Ирак, нефтените доставки през Иракски Кюрдистан засега вървят нормално. Ако България прояви изключителната глупост, която някои очакват, да блокира „Южен поток”, останалите европейски страни–участници в проекта нямат нищо против той да мине през Турция, която вече даде принципното си съгласие при такъв вариант.

Във всички случаи с разширени президентски правомощия или президентска република, с авторитарно управление и умерено продължаване на ислямизацията, Турция ще укрепва все повече като регионална сила, с която ще трябва да се съобразяват големи и малки страни.