Във „Визия 2020” на МО са заложени рискове при отсъствие на политически консенсус и гарантиран финансов ресурс Печат
Автор Експерт   
Сряда, 27 Август 2014 21:47

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

Във „Визия 2020” на МО са заложени рискове при отсъствие на политически консенсус и гарантиран финансов ресурс

Симеон Николов

За съжаление, предложената от Министеството на отбраната „Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана”, оправда опасенията, които изразихме, още в първите дни на служебното правителство, а именно за дългосрочните рискове, пред които служебният кабинет би могъл да изправи България в полето на международната сигурност, без да има зад себе си действащ парламент и подкрепата на българската общественост.

 

Първите коментари акцентираха върху военните и финансови аспекти ва визията, но по–същественото е, че този документ ще бъде представен на срещата на високо равнище на НАТО на 04–05 септември в Уелс, където сред петте основни теми е тази за определяне бъдещото отношение на Алианса към Русия и ключовото за бъдещето му решение за преформулиране в стратегическите документи стаута й от „партньор” на „геополитическа заплаха”, тоест –„враг”, с всички произтичащи последствия по отношение на въоръжаване, подготовка на войските за война с Русия, пренасочване на финансови ресурси за тази цел, вместо за подобряване на икономиката и т.н. Германия и други западноевропейски страни обаче, категорично отказаха да се променят стратегическите документи на Алианса, за да се запазят възможностите за диалог с Москва и се съгласиха единствено на увеличаване на военните учения в източно–евроепйските страни и базирането на средства за военно време на тяхна територия. Берлин е и против изглаждане на система за ПРО в източноевропейските страни срещу Русия.

Именно за това, призовахме, България да защити по–балансираните позиции на основните европейски държави и вместо да допринася за разцепление в НАТО с една конфронтационна позиция, да насочи вниманието си към въпросите, от които може да извлечем полза, като съвместните програми за придобиване на по–ниска цена на необходимите военни способности, изготвяне работна програма за Черноморския регион, отношение към германската инициатива за Рамкова национална концепция– образуването на групи от по–малки и по–големи страни, които да се договарят, кой какви военни способности ще поддържа и др.

Вместо това, авторите на „Визия–2020” започват с една едностранчива оценка относно вината за събитията в Украйна, която не би споделил нито един експерт в света, тъй като станаха пределно ясно механизмите и интересите на сблъсъка между САЩ и Русия на украинска земя. Очевидно, България ще се нареди в ятото на ястребите, искащи война с Русия. Но на такъв форум като този в Уелс трябваше да се отиде с високопрофесионален доклад, а не с материал за булевардните вестници.

За разлика от други министерства, в МО има една специфика, свеждаща се до взаимното допълване между военна и цивилна експертиза. И в случая ясно проличава, че военните са формулирали конкретно своите нужди и насоки на крайно необходимата модернизация, докато политическата част съдържа не само некомпетентни, политически погрешни , но дори и скандални моменти. Без да използват разработвания над 8 месеца документ „Преглед на сигурността и отбраната и развитие до 2035г» от предишното правителство, в който бяха отразени усилията на огромен научен и военен потенциал на цялата страна, временно управляващите тези два месеца демонстрираха, че не признават приемствеността, която поне в националанта сигурност би трябвало да е задължителна. Заявявайки още в началото, че се опират на принципа «Първо НАТО и ЕС», те влизат в противоречие със Североталнатическия договор, в който ясно е казано, че всяка държава има националната отговорност да осигури първо сама военните способности, гарантиращи националната й сигурност. Президентът Плевнелиев защити безумствата на експертите си с препоръка да прочетем интервютата на гл.секретар на НАТО. Това не е сериозно!

Единствено по въпроса за изискването на НАТО за увеличаване на военния бюджет на страните –членки до минимум 2% от БВП , документът подкрепя военната експертиза. Но голямата грешка на „Визия–2020” като цяло е, че докато няма необходимия политически консенсус за един постоянен, гарантиран ръст на военния бюджет, осигуряващ големите проекти за модернизация, то тя ще си остане на хартия. А за една седмица до срещата в Уелс такъв консенсус не може да се формира. Друг е въпросът, че и сметките не излизат, защото 0,1% ръст на годината означава 81 млн повече или 486 млн повече до 2020 г. включително, а нуждите са за 2,5 млрд. Драстично сбърканото съотношение 70:25:5% между заплати, подръжка и капиталови разходи не е обект на анализ в документа, макар да се предвиждат 15–20% капиталови разходи през 2020 г., а там е „заровено кучето”.

Пълна експертна некомпетентност показват авторите с поставената на първо място „заплаха от нова хибридна война” за България. Самата хибридна война, наричана доскоро „война от следващо поколение” не е нищо ново и не българските експерти са нейни автори. Тя бе практикувана от Запада в Либия, в Сирия и др. страни, като „информационната война” е първата част от нея, а не както са представени отделно в „експертната” „Визия–2020”. Хибридната война се характеризира с използване на дезинформацията за създаване на „благоприятна” ситуация за реализиране на определен замисъл, организиране и финансиране на бунтовници за сваляне на режими, скрито въвеждане на чужда територия на спецназ като например английските „Тюлени” и Катарските специални отряди в Либия. Тя се прилага при фалирали държави и диктаторски режими. Как би могла да бъде заплаха за България, член на НАТО и ЕС? И тъй като в основата на такива войни лежат интереси към газови находища като в Украйна, нефтени такива в Близкия Изток и др., дали България има такива, за да бъде мишена на подобни пъклени замисли?

Авторите „експерти” пропускат всеизвестния сред политолозите факт, че днес заплахите за страни като нашата са по–скоро икономически, че без един войник да премине границата, една страна може да бъде срината и подчинена икономически. Учудващо е, че най–новата заплаха от „Ислямска държава” остава на заден план, в поредицата изброени събития. А съобщенията от последните дни за присъединяване към нея на терористични организации на Ал Кайда, които в технологично отношение са водещи, тоест техният опит се обединява с военната мощ, контрол над територии и огромни финансови ресурси на „Ислямска държава”, а България и Испания са обявени за следващия халифат през 2020 г., не намират оценка в документа. Единствено сътрудничеството между САЩ и Русия може да има ефект в борбата срещу „Ислямска държава”. Но такова не се „връзва” с тона на документа. Авторите не го желаят. Нещо повече, за опасност са обявени кюрдите /формулировка от преди 10–15 г./, които днес получават помощ и въоръжения от САЩ и 7 европейски страни, защото са единствената преграда срещу настъпващия радикален ислямизъм, които спасиха част от хриситяните, включително и древни съжители на българите! Значи ли това, че се обявяваме срещу политиката и подкрепата на европейските ни съюзници и САЩ? Някои коментатори, защитаващи амторите на „Визията”, се позовават на разделителна линия Изток–Запад. Но истината е, че няма перспектива за такава, а действиелната разделителна линия е между цивилизацията и демократичния свят срещу уродливото лице на ислямисткия тероризъм.

В по–нататъшното изброяване на рисковете е спорно, дали съседите ни от Западните Балкани няма да се обидят на оценката за „загуба на ясна евроатлантическа посока”, вместо да кажем, с какво ще им помогнем за интеграцията им в ЕС и НАТО. Още един пример, оправдаващ формулировката ни от анализа от първите дни на служебното правителство за опасността да се държи като „слон в стъкларски магазин”.

Най–скандалната и тревожна формулировка във „Визия–2020” обаче, е тази за „пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля“. С нея се отправя открита заплаха срещу всеки инакомислещ, несъгласен с налаганата официална позиция, защото «подкопаването на държавността» директно препраща към съответния параграф на закона. Но това е и предупреждение към медиите. Въпреки, че повечето от тях и сега премълчават много факти от събитията в Украйна и фактически участват в «информационната война». Но дори и да изтрием от паметта си локвата кръв под детската главичка или простреляната бременна майка, или убитите от снайперист 80 годишен старец с внучето си, остава въпросът: как допуснахме такива «експерти» до оголените нерви на нациналната ни сигурност и на основните ценности на крехката и измъчева демокрация, като свободата на словото и човешко достойнство?

В останалата част на «Визия–2020» военните предлагат в общи линии верни насоки, към които обаче трябваше да прибавят и мерки за повишаване на конконкурентноспособността на военната професия. Ако политиците не го разберат, повечето от заложеното в документа трудно ще се случи. Положително е, че приоритетността на проекта «Многоцелеви изтребител» е категорично формулирана, за разлика от досегашните колебаиня и непрекъснати отлагания. Спорно е в какво точно да се инвестира във ВМС. Предложението на последния военен министър за крайбрежните катери изглежда имаше повече логика. Положителна е и визията за развитието на специалните сили, които едно предишно правителсто искаше да сведе от бригада в полк. Силно пренебрегнати са обаче сухопътните войски, чиято нужда от резервни части и нова техника е крещяща. Не трябва да бъдат критикувани военните, че не са представили финасов разчет за исканията си. Това е работа на политическото ръководство на Министерството. Но трябва да се чете внимателно формулираното от военните: доставянето на многоцелеви изтребител очевидно не е достатъчно, изисква се подготвена инфраструктура, навигационна среда и т.н. Допълнителните средства по наши оценки ще са над 320 млн. Същото важи за модернизирането на фрегатите. Една ракета само струва 2,5 млн. Изглежда, че все още няма стиковка между военни и ново политическо ръководство. Ако служебното правителство мисли, че завръщайки се от Уелс на 06. 09 2014 г. ще ни задължи с измислени от него параметри «одобрени от НАТО», много греши. Освен това се премълчава сериозната бариера да се преодолее отсъствието на достатъчна култура по сигурността в българскиете политици, които биха разбрали нуждата и цената на сигурността и намерили необходимите средства.