Крим и международното право. Принципните различия с Косово٭/
Професор д–р Борислав Йотов
Организацията, провеждането и резултатите от Референдума в Крим и последващите решения на парламента в Крим и на Руската Дума, са в пълно съответствие с принципите, нормите и институтите на международното право и в частност с принципа на равноправието и самоопределението на народите
Въпросът - дали проведеният референдум за Крим е в съответствие с принципите и нормите на съвременното международно право е още актуален, особено като го свържем със събитията, развиващи се в Донецк и Луганск. Има идея там също да бъде проведен референдум за създаване на новата държава Новорусия. Проведен бе референдум за независимостта на Шотландия, а на хоризонта се очертава и референдум за независимостта на Каталуния.
Основен източник на съвременното международно право е Уставът (Харта) на Организацията на обединените нации (ООН).В чл. 1, т. 2, се съдържа основната цел - ООН да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане на принципа на рамноправието и самоопределението на народите. Именно въз основа на този принцип Международния съд с решение от 22 юли 2010 г. се произнесе по казуса „Косово“ и реши приетата на 17 февруари 2008 г. от Парламента на Косово Декларация за обявяване на независимостта на Косово и обявяването му за самостоятелна държава не е в нарушение на резолюция 1244/1999 г. на Съвета за сигурност и е в съответствие с принципа на РАВНОПРАВИЕ И САМООПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ (чл. 1, т. 2 от Хартата на ООН).
С това решение на Международния съд на ООН, бе създаден международно правен прецедент, който по аналогия може да бъде приложен и за други случаи. Ето защо, решението на МС, от 22 юли 2010 г. е относимо и към придобилият гражданственост, като „Референдумът за Крим“. Нещо повече. Парламентът на Крим прие не само декларация, но реши да се проведе референдум, който беше наблюдаван от представителите на много международни политически и граждански организации. Резултатите са известни - повече от 90% от имащите избирателно право се обявиха за присъединяването на Крим към Руската федерация.
От друга страна върховният законодателен орган на Русия - ДУМАТА, прие специален закон, по силата на който Крим отново беше присъединен към територията на Руската федерация. Следователно с гореописаните правни действия беше осъществен цял един демократичен, конституционносъобразен процес, в който всичките му елементи - от основанието, организацията, провеждането на референдума, резултатите от него и последващите решения на парламента в Крим и на Руската Дума, са в пълно съответствие с принципите, нормите и институтите на международното право и в частност с принципа на равноправието и самоопределението на народите, принцип, на който се позова в решението си от 22 юли 2010 г. Международния съд на ООН по казуса „Косово“. Решение, което е относимо, има правна сила по казуса „Референдумът за Крим“.
Общото между двата случая - „Косово“ и „Крим“ е, че и при двата казуса, в правния мир съществуват декларации на двата парламента, чрез които се обявява и прокламира независимост на Косово, съответно на Крим.
От тук нататък следват принципните различия, които са в полза на казуса „Крим“. Примерно те биха могли да бъдат в следния смисъл:
1. В исторически и географски план:
Географската област Косово в различни периоди от време е била владяна и е била част от Велика България, от Сърбия, Сръбско-Хърватското кралство, от Югославия, Федеративна Република Югославия , отново от Сърбия.
Докато Крим, с основание може да твърди, че е изконна руска земя, неразделна част от Руската империя, от Съветския съюз, от Руската федерация.
2. В етнически, етнографски и езиков аспект:
Сега в Косово живеят почти по равно сърби, българи (горяни), албанци, които говорят съответно на сръбски, български и албански език. Имат различни обичаи. Изповядват различни религии.
Докато в Крим преобладаващата, значителната част от населението са руснаци и доминиращо рускоезично население.
3. В политически план:
В Косово действаше т. нар. Армия за освобождение на Косово (АОК), начело с Хашим Тачи. Има неопровержими данни, че тази „армия” се е състояла и от ислямски фундаменталисти, уахабисти - терористи, наркотрафиканти, аферисти - търговци на човешки органи. Предстои Международния наказателен съд да се занимава с тези проблеми. В същност държавата Косово е плод в немалка степен на тероризъм.
Докато в Крим няма тероризъм. Тъкмо обратното. Връщането и присъединяването към майката Родина, бе осъществено по реда на най-демократичният правен институт - националният референдум, проведен в пълно съответствие с международното право и международната законност и подкрепен от решението на Международния съд на ООН от 22 юли 2010 г.
Следователно, проведеният референдум за Крим и присъединяването му към територията на Руската федерация е един безусловно легитимен, правомерен акт в хармония с международното право. Това е становището на всеки обективно мислещ, с научна добросъвестност учен международноправник.
Извършените правни действия в Крим, нямат абсолютно нищо общо с анексията, аншлуса.
Да се твърди обратното, означава изопачаване на истината, грешна политика, гнусна пропаганда и идеология, международноправна неграмотност и невежество.
Борислав Йотов
Професор, Д-р по международно право
٭/ Изразените от автора мнения не трябва да съвпадат с тези на редакцията. Най–малко, когато се пропускат и важни исторически факти, като международния договор за гарантиране на сигурността на Украйна, страна по който е и Русия и който очевидно е нарушен.
|