Оптимистичен реквием за Българския Преход

Горан Йонов٭/

Много по-тъмно става, когато светлината угасне, дори по-тъмно, отколкото преди да бъде запалена. Накрая ще разбереш чии са тези думи, но съгласи се, че са писани като за Прехода ни, който в това четиво ще наречем Трансформация.

Тя се оказа толкова продължителна, че вместо да остареем като хората, останахме инфантилни и изпаднахме в свирепо настроение. Иначе сме свободни, щом днес всеки може да говори и върши неща, които не се харесват на останалите.

Като теоретици сме добри, но като като приложници  сме за ожалване. Никой  не може да изправи наклонената кула в Пиза, но ние с гайдите сме  длъжни да въздигнем окаяната си държавна конструкция, иначе лошо ни се пише.

Радичков отгоре ми намига и май разпозна „пупавия“ запалянко от Славия като него, дето обича да бродира по неговата  Суматоха. А сега, мила жено, наточи кана вино да се пооткъснем от земното притегляне и дай повечко мезе, че в тая Суматоха дълго ще се щураме.

За отправна точка ще ползвам Стратиевата теория за българския модел, който е обратен на всичко останало. При нас например, между великото и смешното няма нито една крачка. Колумб тръгна за Индия, но се оказа в Америка. Ние тръгнахме за Америка, но се оказахме в Индия.

После, като тримата глупаци от приказката, скочихме от баира в гъстата мъгла на Трансформацията, но оцеляхме. После огладняхме и от кутията на Пандора изручахме всички жабета. Накрая продадохме от активите си каквото можахме, но вместо да забогатеем, обедняхме като църковни мишки.

Преди за всички злини ни бяха виновни американците, а сега –руснаците. Дядо Иван ни джироса на Запада, но всъщност ни изхвърли като излишен баласт -  балонът му беше пробит и губеше височина. После отново ни пожела, но ние вече се бяхме обещали на Чичо Сам.

Ситуацията се развиваше шеметно и за седем години след ноември 1989 г. у нас се изредиха седем правителства. Искреното, завладяващо начало на нашия преход бързо потъна в огорчение и забрава.

Христо Фотев не е имал предвид Трансформацията, когато е писал красивия си Оптимистичен реквием. Все пак, едва ли има по-подходящи от неговите стихове за тогавашната надежда на хората: „..и ще бъде в нощта — Светлина! И ще бъде сияйно начало!“

Но вместо това, в българския език нагазиха малограмотни политици, които разказваха играта и на културата, и на политиката. От говоренето им се изчервяваха дори хамалите, а смъртността сред поетите нарастна. Много интелектуалци изпаднаха в депресия или потънаха в дълбока нелегалност из чужбината. Други изчезнаха в дебрите на сергийния бизнес, а мазохистите се захванаха да ограмотяват новите варвари.

Резултатът е нулев, стигнахме дотам да не знаем какво означава „будалява абла я гони бегавица в азмака“. Един носталгичен рапър стене в Хóра на нашата класическа трагедия, но чуйте, това не е „Хубава си, моя горо“:

Денем чистиш офис, нощем лаф с хлебарки,
Скърбиш за мама и тате, опразваш фонтаните,
За българите, бате, бият камбаните!

Дано не се засегнат успяващите българи зад граница. Те са само частица от милион наши емигранти, дето на всичкото отгоре хранят още толкова свои роднини в клетото ни Отечество. Положението се е закучило, а докато ние се шегуваме и си подритваме държавата, нашата Трансформация като нищо ще чукне петдесет лазарника.

От Хора на рапърите ни вече  са нервни и въобще не допускат, че до сияйното бъдеще 45 години едва ли ще стигнат:

Кръв и сълзи е нашта ситуация,

Аре двата пръста горе за кака Демокрация.

Да разгледаме само няколко от многото забележителности на „кака Демокрация“.  През 1996 г. някой отстреля безнаказано още един български министър-председател.  Андрей Луканов е седмият загинал от насилствена смърт след Ст. Стамболов, Д. Петков, Ал.Стамболийски, П. Габровски,  Б. Филов и  И. Багрянов. След чистките  през 1947-48 г. няма друг убит български депутат, освен Луканов.

Патриотичният ни поп фолк пръв удари камбаната с призива „Върнете се, българи“. С времето той придоби естетически достойнства и се срастна с музикалните инстинкти на милиони сънародници. Дано понамали  мазния силикон, че човек вече не знае какво държи в ръцете си.

Пошлата политическа чалга е нещо съвсем различно. Точно тя стана саундтрак на Трансформацията и ни дамгоса с дълбоки белези от духовно опустошение, нищета и дрога. Куче влачи рейс, дира нема, хей!

Сега ще възвисим възгледите си за Суматохата и внимателно ще надникнем за малко през комина в нейната по-дълбока история. Само да не  паднем в огнището й  като Радичковия герой.

Да обобщим, братя и сестри, че Трансформацията  всъщност се роди, когато умореният и съсипан Дядо Иван предаде телата ни на Големия задокеански брат.

Не щеш ли, появи се и нов брат – Брюкселецът Балдуин. Светът е малък и центърът му е някъде тук на Балканите. Този Балдуин се оказа далечен роднина на първия латински император на Константинопол. За нещастие, в историята пак бяхме сгафили  - изклахме му рицарите през 1205 г., защото превзели  Цариград без да ни питат.

Години преди това Калоян води кореспонденция с папата италианец Инокентий ІІІ за уния и корона. Но май византийският престол  е била мечтаната крайна цел на нашия цар, като на всички негови велики предшественици и наследници. Що ли е искал да става император Йоанициус, по-добре да беше завършил обединението на България.

След малко, от тези исторически събития ще направим кратки изводи за главоболията около сегашното ни европейско дередже. Калоян и Инокентий добре са познавали порочните предпочитания на Балдуин към земните, вместо към небесните блага. И за двамата, делата на византийците са били дела на дявола. Папата вероятно е допускал  възможност чрез Калоян  да прекрати Схизмата, иначе нашият цар едва ли би посегнал на  кръстоносците.

Да се върнем в нашата окаяна действителност и да теглим чертата. За награда от цялата история,  сега брат Балдуин  ни го връща по братски, че сме  унижили пра-прадядо му. Дори  накрая май сме го хвърлили на рибите в Янтра, но не знаем дали тогава е бил жив или мъртав.

Другата ни награда е засега да гледаме Шенген само на картинка. Какво да го гледаме – село като село, мирише на оборски тор, крави мучат, петли кукуригат, кучета лаят. Веднъж в края на  това село попитах в един магазин дали съм още в Люксембург или съм вече във Франция и те не знаеха!

Това е еманацията на европейската безгранична идея – да не знаеш в коя държава е селото ти.  Някои нашенци викат, че шенгенското грозде било кисело, но си нямат представа какво чудно мозелско вино пият пустите му селяни от Шенген.

Сигурно днес Балдуиновци щяха да са по-снизходителни, ако навремето преди 800 години малко се бяхме понавели на техните рицари. Уви, не сме знаели позата, понеже сме били силни и прости. А можехме да станем католици, да се кръстим наопаки и да пишем на латиница в родината на кирилицата.

Толкова  братя имаме през вековете и всичките ни са от различни майки и бащи. Странни прелюбодеяния, нали? В коридорна държава като нашата винаги става течение и се получава така, че който и да  мине, ни става брат. Завинаги сме им лудо предани, после вечно ги ненавиждаме, после отново ги обичаме, но те не се заразяват от нашия телешки възторг.

Откакто започнахме да се трансформираме, се оказа, че не ни бива в демонтажа, щом за 25 години загробихме към 300 млрд. лв. активи на българската икономика. От тези средства не повече от няколко процента са се  върнали в държавната хазна чрез приватизация. Останалото беше разграбено или унищожено.

Селското стопанство се срина почти до основи, когато земята беше върната на селяните без комасация. Не е за разправяне как се развихриха земеделските ликвидатори. Такива айдуци и по турско не е имало.

Тук целият рапърски Хор се превъзбужда от разбойническа лакомия:

Кради, кради пари, не му мисли,
Дедо Господ се обърнал настрани,

И да харча, и да харча...
Да се завивам с пари кат’ си лягам.

Народът рязко обедня, но за негов късмет отнякъде изникна цветът на нацията – олигарси, заможни паралии и прочие тарикати. Ето как цъфна този елит: Господ им рече, господа, другари, назначени сте за милионери.

Който има здрава психика, да послуша реквиема на  Ран -Ът за прехода на България към пазарна икономика. Тези двамата си идваха с  универсалната американска матрица и не са ни виновни, че бяхме оглушали и оглупели от крещене по митингите.

Започна   пладнешкият грабеж на приватизацията. Кувертът за богатата трапеза струваше само десет процента от цялата далавера, от уважение към началници и партийни каси. Като бонус, на инвеститорите се раздаваха  индулгенции за неспазване на приватизационни договори, иначе по закон Божи мнозина трябваше да бъдат изгонени.

Около софрата се изредиха кредитни милионери, маскирани като масови и касови приватизатори, измислени банкери, както и обикновени престъпници. Не липсваха политици, подлизурковци, подставени лица, всякакви кухи лейки  и реститутки, офшорни шмекери, перящи парите си или бягащи от данъци, енергийни „инвеститори“, търсещи лапнишарани като нас, дето обичат скъпия ток.

Някои от тях бяха авантюристи, други си бяха направили тънката сметка. А който влезе по погрешка в трапезарията, се извини културно и си отиде.

В много случаи напълнихме държавата със западна техника втора и трета употреба, като че ли си нямахме в излишък източно старо желязо.

Сега Хорът ще подхване един весел хоровод:

Корупция, обичам тази дума

И всичко е наред,приготвиш ли точната сума...

Мъдрият рапър знае, че алчните  не спират парите да дублират. Въобще, фатална заблуда е че богатите не крадяли.  По дух обаче нашите си останаха лакоми балкански кокошкари, далече от мащабите и финеса на  „честните сини очи”.

Засега Трансформацията успя само с Алековия бай Ганьо и той се превърна в същински Мики Маус. Само че Преображението на духа му въобще не се получи – този смешен мишок нито светна божествено като слънце, нито дрехите му  станаха по-бели от светлина.

Мотаем  се толкова години из духовната си пустиня и дори не  забелязваме, че живеем в Райската градина, само че опустяла.  Били сме загубили посоката и на всичкото отгоре нашият Мойсей все се оказва някакво фалшиво Мошé.

Тома Неверни от Хора на рапърите основателно се съмнява в благородното начинание:

Българийо, требва, но каква пренастройка

За твоя стил off-road...

В чест на  великата 10-годишнина от раждането наТрансформацията, властта ни шашна с тържествено взривяване на един доста запазен, вече опразнен мавзолей в София, и то с какъв зор. Господ създаде света за шест дни, а за същото време ние едва успяхме да съборим една гробница.

А можехме  да я превърнем в нещо още по-шизофренично.   Представи си как само за 1000 евра получаваш нощувка със закуска и вечеря на свещи в подземието. За жалост, тогава властта не разбираше  от туризъм и  мечтаеше само в стил „Картаген да бъде заличен“. Тя много бързо разбра, че за нетрайната любов на народните маси, това е крайно недостатъчно.

За компенсиране на взривената гробница, софийските археолози веднага се разтичаха из квартал Лозенец и разкриха на улица „Димитър Хаджикоцев” до Южния парк останките на късноантичен мавзолей. Цели десет години той служеше за бивак на клошарите.

Трансформацията мощно се отрази и на модерните ни социални науки, например на метаморфозите на „кливиджа“. Чуждия термин сигурно го е измислил някой социолог-сексист. Тази дума за прекрасната женска линия  се изроди в патологично разделение на изборно противоборство. После се чудим защо потентността на населението и раждаемостта намалявала.

Видях с благородна завист как изглеждаха Япония и Германия 25 години след войната. А ние до къде в същност се докарахме след 25 години Трансформация?

Първо,  много напреднахме и ето ни пак под любимата крива круша. За тези години успяхме да изберем  девет Народни събрания и ни  ощастливиха 15 правителства, включително и служебните. Във Външно министерство се радвахме на 19 министри, а можеше и на повече.

Второ, в България ни останаха за ремонт нищо и никакви  35000 километра шосета и още толкова улици - не стигат дори да опашем два пъти земното кълбо. Това са поне сто хиляди  парченца от трикольорни лентички за транспортния музей на властта. Ако платят европейците, разбира се.

Трето, според доклада на Световния икономически форум за 2014-15 г., от изследваните 144 страни, ние сме шампиони с  това 112-мо място по качество на държавните институции. Гордеем се със 130-та позиция на съдебната ни система. Стоим добре и на 124-то място по прозрачност на държавните политики и доверието ни  в политиците.

Четвърто, запазваме си шанса да превърнем в асфалт банковите сметки на гражданите и да преполовим броя на излишните пенсионери чрез подходящо социално, медицинско и банково обгрижване.

Пето, България стана регионален енергиен център и от нас зависи дали в Истанбул ще светнат крушките. Осигуряваме на съседите евтин ток от Козлодуй, но  скъпия пазим за себе си. Скачахме от радост, когато офшорките  инвестираха съмнителните си милиарди в безбожно скъпа енергетика, а сега роним горчиви сълзи. На инвеститорите май не им стана ясно, че ако искат да ни стрижат дълго,  не трябва днес да ни дерат цялата кожа. По този въпрос властта обикновено се прави на умряла лисица и лобира пред самата себе си за чужди интереси, но ще остане неразбрана.

Шесто, упорито разработваме следната система за борба с престъпността и с правосъдието: понеже дознанието и прокуратурата обикновено имат проблеми в досъдебното производство,  деконструираме правосъдието и слагаме полицейски ред в правния хаос; уволняваме непослушната половина от съдиите и въвеждаме политическата целесъобразност като основен стълб на юриспруденцията.

Седмо – свещеното число се пази за любимата ни дойна  крава  с прелъстителното име Корупция. Неочаквано обаче, през 2013 г. Асоциацията "Прозрачност без граници", обяви гърците за най-корумпирани в Европейския съюз. Сигурно е реферска грешка, щом ни биха с малко на финала. Утешителното е че в световната класация сме заедно с демократите от Тунис и Сенегал на престижното 77-мо място.

Сега да чуем прогнозата на  синоптика за нашия икономически климат през следващите няколко години:

Предстои сибирски студ за българския бизнес. Инвестициите ще се запазят малки, но пък  дълговете и дефицитът на всички нива ще са големи. Поради безпаричие,  ще намалее потреблението, но пък ще се увеличи експортът. Както виждаме, всяко зло за добро.

Ако кротува, народът ще привикне с ролята си на обслужващ персонал. Безработицата му ще компенсираме чрез по-висока емиграция. Очевидно ветровете на икономическия застой се дължат и на демографски бури, но съгласете се, че властта не отговаря за природните бедствия.

Накратко казано, очакват ни години наред хронично циганско лято на стабилна стагнация. Трябва само да проверим дали спадът на вътрешното потребление е достатъчно еластичен, иначе ще ритнем камбаната като магарето на Настрадин Ходжа.

За наше щастие, намират се и свестни люде, които мислят за такива хайванчета като нас. Един германец вече построи приют за изхвърлени магарета в село Баничан, Гоцеделчевско. Открил е също няколко нови работни места.

Дстатъчно се пошегувахме и за малко щях да пропусна отговора на загадката в началото на този текст. Думите са от романа „Зимата на нашето недоволство“ на Джон Стайнбек. Самото заглавие на романа е  Шекспирова метафора от  пиесата му за уродливя крал Ричард ІІІ - рекламното лице на  нашия преход.

За завършек, предлагам весела случка от зората на Трансформацията.

Бях на „мисия Лондон“ и  след ноемврийския дворцов преврат у нас през 1989 г., в Бъкингамския дворец се състоя зимният прием на Британската кралица. Посланикът ни отсъстваше и го заместваше моят скъп колега  Рътьо - перфектният разказвач на вицове.

Представи си следната сцена: в тържествените дворцови зали е строено цялото правителство на кралицата, начело с историческата Маргарет Тачър, дипломатическият корпус, висши военни, всякакви знаменитости.

Още стоим наредени в шпалир, докато свитите на членовете на кралското семейство минават една след друга и поздравяват гостите. Минават  кралицата, принц Филип, принц Чарлз, с когото говорим за качествата на българските коне и ето че се се задава прекрасната принцеса Даяна...

На нас с Рътьо ни пресъхват гърлата от вълнение.  Едва чуваме, че очарователната жена ни задава невинния въпрос какво става в България, очевидно не знаеща нищо за настъпилите промени.

Рътьо обаче, оглупял и облещен в съвършенството пред себе си, обявява с драматичния си бас на Левитан, че българският Тато е свален от власт. Ужасена от трагичната вест и евентуалните страдания на народа ни, красивата принцеса възкликва „но нима е възможно”. Успяхме някак да я успокоим, но аз бих предпочел  да припадне от уплах в ръцете ми.

Горан Йонов٭/

Дългогодишен дипломат от кариерата. Посланик в Швеция, пълномощен министър в Холандия, съветник в българското посолство в Лондон.  Заместник министър на вътрешните работи. Секретар на Президента по външна политика и сигурност. Член на Българското дипломатическо дружество.