Какво крият и могат да предизвикат 33 000 досиета на чужденци във военното разузнаване Печат
Автор Експерт   
Вторник, 27 Януари 2015 22:18

Какво крият и могат да предизвикат 33 000 досиета на чужденци във военното разузнаване

Интервю с полковник о.з. Методи Алексиев, бивш началник на секретното отделение и архива на РУ–ГЩ

„Експерт–БДД”:Господин Алексиев, никой досега не е казал, какво има всъщност в тези 33 000 архивни единици, които министърът на отбраната настоява да бъдат предадени на Комисията по досиетата. Бихте ли открехнали завесата за нашите читатели?

М.А. : Преди да Ви отговоря искам да направя забележката, че в наименованието на съдържанието на Закона няма нито дума, член или параграф, които да касаят тази част от архива. В него още в заглавието изрично е записано ”...обявяване принадлежността  на български граждани...”.

Тоест Законът се отнася само за български граждани и в него не влизат думите „чужденци”, „чужди граждани”, „временно пребиваващи чужденци”, „лица без гражданство”, „постоянно живущи в България чужди граждани”. Не е регламентирано съхраняването на тези материали  от архива на Службата в архива на Комисията като достъп и ред на ползване.

На  въпроса Ви: В основната си част това са дела на чужди граждани , които са били включени в агентурната мрежа  на военното разузнаване. Това са чужденци, живеещи извън пределите на България. Връзките с тези хора са преустановени, но са  създадени  възможности при необходимост да бъдат възстановени. Между тях са и така наречените „законсервирани”, които могат в определен момент  при необходимост да бъдат активирани от разузнаването.

Освен тях има лични работни дела на агенти, които са изоставени, на разработвани или само изучавани лица. Това са тези, които е преценено, че нямат възможности за да бъдат използвани.

Има дела на агенти, които са съдени в своите страни, излежали са присъдите си и поради това не се работи с тях. В техните дела има информация за близки и роднини, които са били обект за изучаване и за които в съдебните процеси не е говорено и не са разкривани.

В този масив са делата на чужди граждани, които живеят извън пределите на България, на които са водени разработки или само са изучавани в чужбина или по време на тяхно пребиваване в България.

Следващата категория са дела на завършили в България чужденци– студенти, аспиранти, специализанти, част от които са използвани само на доверителна основа, тоест те не са били агенти. Понастоящем те живеят в своите страни, развили са се в своята професионална област и някои от тях заемат отговорни административни и обществени постове. Те и сега хранят добри чувства към България, поддържат връзки със свои колеги– български граждани и биха били полезни при необходимост.

И накрая, в този архив са делата на набелязани подходящи лица в други държави, които могат да бъдат изполлзвани в подпомагане на военновременния резерв. Това са местни граждани, роднини на българи или лица без гражданство, но те не са контактирани, тоест не са привличани. На тях се е разчитало като на допълнителен резерв евентуално само по време на война.

Ако се върнем още по–назад в историята, ще видим, че е имало съвсем различна ситуация. След 1947 г. има териториални претенции на Гърция спрямо България. Водени са престрелки. Исторически факт са заявленията „Сигурността ни ще бъде осигурена, когато границата ни стигне Дунава.” Югославия също проявява териториални претенции. Военното ни разузнаване няма наследена агентура и тепърва създава структури и широка мрежа, които доставят разузнавателна информация за движението на войските и оборудването на театъра на военните действия в оперативна дълбочина. В тази тежка ситуация загинаха много хора, други оцеляха. Част от агентурните дела, които днес се съхраняват в Служба „Военна информация” са от този период и на хора, които с риск за живота си допринесоха за стабилизиране на обстановката и едно мирно бъдеще. Ето този архив министър Ненчев иска да бъде сдаден на Комисията.

 

„Експерт–БДД”: Срещу  Комисията за разкриване на досиетата се отправят доста критики. Оправдани ли са те и какво е бъдещето й?

М.А. : Нямам доверие в председателя на Комисията Костадинов. Преди време той показа в телевизионно студио дело на агент и съобщи, че същият е бил веробван от генерал Васил Зикулов, началник на Разузнавателно управление.  На основата на компрометиращ материал, когато е служил във военно– разузнавателно поделение. Това не е вярно. Генерал Зикулов е бил заместник началник на Генералния щаб и началник на вонното разузнаване и никога не се е занимавал с вербовъчна дейност и не е поставял подобни задачи на подчинените си офицери, задачи от контраразузнавателен характер. Военното разузнаване се занимаваше  с разкриване на вероятните противници на България, а не на доносници и предатели.

Вторият ми мотив за недоверието към председателя на Комисията е, че той манипулира министрите на отбраната, държавния глава и други отговорни лица, както и цялата българска общественост като внушава, че военното разузнаване  не е изпълнило Закона за досиетата и не е предало около 33 000 архивни единици, без да уточнява, че това са дела, които по същия закон не подлежат на сдаване. Освен това, той не изпълнява задълженията си по Закона за съхраняване и контролиране на достъпа  до личните оперативни дела на военните разузнавачи, в които се съдържа класифицирана информация. Във формулярите, оценките и атестациите има данни за агенти, доверени лица и контакти с чужденци. Допуска различни граждани и членове на Комисията да изнасят копия от тези дела и да ги показват в телевизионни студиа със своеволен коментар, без потърпевшите да имат възможност да се защитят.

Друго нарушение на Закона е, че при обявяване на принадлежност в Решенията на Комисията се публикуват имена на лица, който съгласно Закона не подлежат на разкриване или са починали, за които също имва изрична забрана.

Считам, че след цялостната си досегашна дейност  е време Комисията да се разпусне, а материалите, извзети от нея да се предадат в Държавиня архив поради следните съображения:

1. Комисията в основни линии е изпълнила своите задачи за разкриване на архива на ДС и разузнавателните служби на Министерството на народната отбрана. Тоест, тя е приключила обявяването на принадлежността към тези служби на всички длъжностни лица, подлежащи на проверка. В бъдеще биха възникнали само отделни случаи за такава проверка  поради възрастовите причини за издигане на лица на такива длъжности. Ако има такива изключения, те могат да се поемат от Държавния архив.

2. Комисията се е превърнала в активен политико–идеологически център, работещ в интерес на определени политически сили. С тази си дейност тя противопоставя едни обществени прослойки на други, разединява населението на България. Тази дейност противоречи остро на политиката, която провежда премиера Бойко Борисов за обединяване усилията на нацията за спиране разпада на държавата и извеждането й от дълбоката икономическа криза.

3. Със закриване на Комисията ежегодно ще се спестяват по 5–6 милиона лева, които могат да бъдат пренасочени и използвани за лечение на деца, за медицинска апаратура и други социални нужди.

 

„Експерт–БДД”: Не мога да Ви спестя най–актуалния въпрос: Изявленията на министъра на отбраната, че военните разузнавачи са работили за чуждо разузнаване и държава и че са терористи като тези в Париж. Звучи несериозно, но какво мислите Вие?

М.А. : Считам, че министърът на отбраната Николай Ненчев трябва да си подаде оставката по следните съобръжения:

1. Министърът ни обвини, че сме работили за „чужда държава и чуждо разузнаване”. Военното разузнаване никога не е предоставяло агентите си и разработваните лица на чужди държави. Що се отнася до обмена на разузнавателна информация, това е ставало в рамките на договореностите във Варшавския договор, така както вероятно и днес се обменя такава между държавите–членки на НАТО.

2. В телевизионно студио по повод декларацията ни срещу опитите за разкриване на чуждите граждани и сигнала ни до главния прокурор, министърът на отбраната отправи безпрецедентно обвинение, че военните разузнавачи били „терористи като тези в Париж” и че сме се съпротивлявали „с цел да не се разкрият техните мръсотии”. Ако той смята , че  защитата на Родината от външни врагове е „мръсотия” , как може да е министър, на чието подчинение са и днешните военни разузнавачи?

3. Като министър на отбраната той носи висока отговорност за моралното състояние на личния състав и за възможностите на агентурата за добиване на разузнавателни сведения. С настояването си да се предадат архивите на агентурата, чужди граждани, той нанася удар върху възможностите на военното разузнаване да изпълнява  своите задачи. Няма държава в света, която да разкрива своята агетнтура!

 

„Експерт–БДД”: Добре, но защо става всичко това, как се допуска такова нещо, какво трябва да се направи?

М.А. Всички тези негативи имат своя корен в самия Закон за досиетата. Още при разработването  и обсъждането му ние сигнализирахме, че военното разузнаване не може да бъде пришивано към такъв закон. По този повод генерал Васил  Зикулов написа десетки статии, ние се обръщахме с писма към председателя на Парламента, президента, министър–председателя, омбудсмана на Републиката и към парламентарните групи. Затова освен посоченото  вече искане за закриване на Комисията ние настояваме за изменение и допълнение на Закона, с което да се извадят от него т.н. „разузнавателни служби” в МНО, каквито всъщност никога не е имало, а става дума за военни поделения извършващи текуща подготовка и превентавна дейност за гарантиране външната сигурност на държавата.

 

Господин Алексиев, благодаря Ви за това интервю.