Новата външна политика на Република Турция и предизвикателствата пред сигурността на България Печат
Автор Експерт   
Вторник, 03 Февруари 2015 22:04

Новата външна политика на Република Турция и предизвикателствата пред сигурността на България

Дипломатическият институт към Министъра на външните работи представи разработката на Мариян Карагьозов „Новата външна политика на Република Турция и предизвикателствата пред сигурността на България”. Тя е резултат на спечелен конкурс за разработка на експертен информационно–аналитичен доклад. След финализиране на проекта е взето решение тя да бъде отпечатана като част от поредицата „Външнополитически изследвания” на Института.

Авторът е завършил „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, бакалавър по ориеталистика в Нов български университет, докторант в Института по балканистика с Център по тракология към БАН. Дисертационната му тема е свързата с тази на разработката.

Книгата е структурирана в две части, като в първата се засягат темите: Турската външна политика, Вътрешнополитическото развитие на Турция до 2020 г.–възможни сценарии, Турската икономика до 2020 г. и Външната политика на Турция до 2020 г. Във втората част са разгледани Предизвикателствата пред сигурността на България. Прави впечатление, че най–мното място е отделено на четвъртата тема от първата част „Външната политика на Турция до 2020 г.”– цели 65 страници от общо 160 на цялата разработка. Двете приложения в края на разработката са на тема: Състояние на турските граждански служби и МВнР и Турското военно строителство през 21 век.

Обработено е голямо количество материал: 98 български и 89 чужди източници.

Авторът има претенцията да наложи анализа пред изложението и статистическите данни. Представени са няколко сценария за развитие на вътрешнополитическата обстановка. Като рискове са посочени развитието на ислямистките и авторитарни недемократични тенденции, кюрдския проблем и др. Друга особеност в подхода на автора са формулираните препоръки. Той признава обаче, че една част от тях по съображения на издателя /Дипломатическия институт/ са били извадени от книгата. Впрочем, въпреки желанието за откритост е разбираемо, че особено във втората част „Предизвикателства за сигурността на България” няма как да намерят място някои формулировки, зад които официално да застане МВнР като издател и това много ясно проличава в отсъствието дори на всеизвестни факти и последиците от тях, както и препоръки по същите, например няма да намерите нищо за петкратното увеличаване на бюджета на дирекцията по вероизповеданията в Анкара, нито за ролята на Главния мюфтия и за строежа на джамии, нито за ролята и връзките на служителите на МИТ и така нататък. Това обаче не нарушава доброто впечатление от факта, че авторът очевидно е овладял огромна по обем проблематика и има подчертано лични изводи и перпоръки. Защото по всеки от засегнатите от него значими теми в някои западни страни като Германия например има цели дисертационни трудове. Заслужава адмирации самата инициатива на Дипломатическия институт, защото няма много български разработки в тази област, още по–малко пък на млади хора. Освен това, практическата насоченост, а не теоретизирането приближават резултатите на труда към нуждите на МВнР и действащите политици.

 

Откъс от книгага

Препоръки

Възможност за България да преодолее тези негативни тенденции е изграждането на гражданска нация, при която се дават гаранции за съхраняването на културната и религиозна идентичност, но всеки един е български гражданин, чиято държавна лоялност е насочена към Република България, и съответният гражданин честно и предано служи на нейните интереси.

Необходима е както цялостна , така и отделни стратегии за интеграция.

Цялостната стратегия следва да бъде ориентирана и към българските граждани от турски произход, и към българските мюсюлмани, и към ромите–мюсюлмани.

Такъв документ следва да предвижда мерки за преодоляване на усещането сред тези граждани, че те са изолирани, непредставени, репресирани. Мнозина виждат в държавата нещо чуждо и се боят от натиск от страна на специалните служби.

В момента Главното мюфтийство е финансирано в най–голяма степен от турската държавна Дирекция по управление на религиозните дела /Диянето/. Става дума за не толкова сериозна сума от 2–3 милиона годишно, които биха моги да бъдат отделяни от българската  държава.

Мярка, която може да има силен ефект сред българската мюсюлманска общност, е в Наказателния кодекс да бъдат криминализирни престъпленията, извършени вследствие на етническа, расова, религиозна ири политическа омраза и предвиждане на квалифицирани, по–тежко наказуеми състави, ако мотивите за извършване на престъплението са от подобен характер.

В Русия съществува кодекс за междуетническата журналистика, в който са разписани правила как да бъдат отразявани коректно събития, в които участват представители на различни етноси, но и така, че да не се накърнява гражданския мир и единството на нацията. Използването за пример и адаптиране на подобна етична уредба от други големи държави, в които живеят много хора от различни етнически произход, е възможно и за България, като, разбира се, се отмчитат спецификите на нашата страна, включителнио фактът, че тя е унитарна държава.

Могат да бъдат открити положителни примери за успели български турци или помаци и тяхното промотиране чрез медиите. Неотдавна  ученичка от турски произход от град Кърджали в 7–и клас спечели национална олимпиада по литература.

Необходимо е стратегията да бъде обвързана и с образователните усилия на българската държава. В България понастоящем съществуват над 840 чисто ромски училища– една трета от българските училища. Дори и децата, които ги посещават, не могат да получат базови знания, тъй като в тях образованието е на ниско ниво. Близо 25% от родените след 1989 г. роми са неграмотни. Към тези нерадостни данни следва да се добави и информацията, че същесдтвуват и около 300 чисто турски училища, групирани в големи анклави. В тях образованието е също толкова формално. Учители преценяват, че ако скалата за оценяване на матурите бъде вдигната по–високо, половината ученици може да останат бед диплома. Образованието е ключова сфера, то ще доведе до пълноценна трудова реализация, включително и на жените, тъй като сега те често са икономически зависими от съпрузите си.

По време на Втората световна война българи –християни, българи–мюсюлмани, български граждани от турски произход са се сражавали в редовете на българската армия и са умирали за България, без никой да прави разлика кой към каква религия принадлежи. И до днес ге лежат заедно на бойните полета в Унгария. Тези епизоди следва да бъдат посочени в учебвиците по история.

Нужно е контактите между българските и мюсюлманските общности да се осъществяват не само от хората в смесените райони, от шепа учени и журналисти, но и на централно ниво от партии, неправителствени организации.

Необходимо е нормативно уреждане на разрешителния режим за строеж на ритуално–обредни домове и създаване на строги правила за тяхното финансово подпомагане.

Необходимо е българското правителство да доразвие съществуващите програми за развитие и подпомагане на пограничните, планинските и изостаналите райони, защото това са стратегически области. Освен това, те често съвпадат с районите, в които живее компактно мюсюлманско население. На трето място, често именно тези области от страната отговарят на два от трите критерия– пограничен, планински и изостанал район.

Чрез средствата на идеологията и гратификацията /възможностите за получаване на облаги, материални и нематериални награди/ е нужно да се работи с новите религиозни лидери на мюсюлманската общност у нас, които имат изключително значима роля, тъй като са образовани, обаятелни, пример за подражание и източник на етични правила, норми, благочестие и обществено поведение.

Както беше посочено, мюсюлманската общност не е единна като цяло, поради това се налагат и отделни стратегии за интеграция. Всяка такава отделна стратегия би била насочена към отделна целева група и би разчитала на различни техники и канали за въздействие.

 

По отношение на българските мюсюлмани

Групата е изключително разнородна. Например, членовете й живеят на различни места из страната, като хората в Западните Родопи са известни със силната си религиозност и поради наличието на помашки общности в Гърция и Турция може да бъдат считани и за подложени на транснационални виляния.

Следва да се предприемат мерки за преодоляване на стереотипите сред българското  общество по отношение на техните събратя българи–мохамедани.

Чрез инициативите като „Пътуващото кино”, къздаване и възпраждане на читалищната мрежа, гостувания на пътуващи театри, концерти на български изпълнители, фолклорни събори и развитие на самодейни групи следва да се осъществява интеграцията към българската култура и общество.

Северните и Южните Родопи, намиращи се понастоящем на територията на Гърция, са географски единна зона и в историята винаги са били икономически свързани. Връзките между хората от двете страни на границата следва да бъдат поощрямави чрез разкриване на нови ГКПП, насърчаване на участието в традиционните селски сълори от двете страни на границата, образование на представителите на помаците от Гърция и България.

 

Проблемът за турцизиране на ромите

Както е ноторно известно, в България живее значителен брой ромско население.

Относно държавната политика към роското население от 1878 година насам се налага същият извод, който беше направен за тази политика по отношение на турското население– в първите десетилетия след 1878 г. изобщо липсва, а по–късно е недостатъмчно последователна, въпреки много сериозните успехи за подобряване на образователното и жизнено равнище в перода 1944– 1989 г.

Негативните социално–икономически фактори, започнали да действат с настъпването на деиндустриализацията на страната, и спадът на жизненото равнище на големи групи от населението през 90–те години на 20–ти век нече са отбелязани. Сред ромите къществуват петнадесетина по–гоеми групи. В цитираното изследване като „турски цигани" се самоопределят 14% /най–голямата група от самоопределилите се/, плюс още около 2% роми–хорахане, които също се турчеят. Трябва обаче непременно да се отчита, че 10% от анкетираните не са отговорили, а пичти 28% не могат да преценят и да се самоопределят, така че вероятно реалните данни да дори още по–тревожни.

Съществен проблем е, че поради жизнените проблеми, свързаността със семейството, рода и населенето място, почти никой от рамите не определя като важна свързаността си с държавата и розината. Изваждането от гетата, образованието и трудовата заетост биха помогнали за преодоляване на този проблем.

Същесдтвуващите научни изследвания дават добра диагноза на проблемите на цялата ромска общност, включително и на ромите–мюсюлмани у нас, както ивъзможните решения. Сред тях най–важно място заема усвояването на български език в семейна среда, предучилищните и училищните институции, което ще даде възможност за ефективно и реално придобиване на знания и умения, които да познволят намиране на работа, решаване на жилищния и други проблеми.Необходимо е практическо прилагане на същестквувващите многобройни нормативни документи.

Интеграцията на ролите–мюсюлмани е невъзможна без цялостна интгерационна политика по отношение на циганския етнос в България.